Симеон Стефанов
Симеон Стефанов - Даскала е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
| Симеон Стефанов | |
| български учител и революционер | |
| Роден |
около 1870 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Стефанов е роден към 1878 година в кратовското село Търновец, тогава в Османската империя. Заминава на гурбет в Свободна България и в 1895 година завършва втори гимназиален клас в София. Връща се в родното си Кратовско и става български учител в Страцин. След това преподава в Плешинци, Горно Кратово и в 1903/1904 учебна година отваря училище в родното си село Търновец. Превръща в училище собствената си къща, сам прави чиновете и купува учебни материали. Същевременно се занимава с революционна дейност.[2]
В 1905 година съседните села Отошница, Ранковци, Дренък се поддават на натиска на сръбската пропаганда, но Стефанов отказва да мине на сръбска страна независимо от заплахите и от обещаваните пари. Местният комитет на ВМОРО редовно устройва в Търновец засади на сръбските чети, които преминават към единственото сърбоманско село в Кратовско - Щалковица. При една такава засада е тежко ранен сръбският войвода и е отнет един откраднат от сърбите кон. Сръбските дейци в отговор правят няколко засади на Стефанов и опити да бъде подмамен и заловен. На 7 юни 1907 година многобройна сръбска чета напада Търновец през нощта и обсажда къщата на Стефанов, като запалват обора и хамбара му. Преди да запалят и къщата му обаче, се намесва селската милиция и четата е принудена да избяга. Стефанов е тежко ранен - една рана в рамото, а китката на дясната му ръка е раздробена. Изпратен е на лечение в Скопие, а оттам в болница в Солун. Раната му гангренясва и се налага дясната му ръка да бъде отрязана до лакътя.[2]
През август 1907 година Стефанов се връща в Търновец и до началото на новата учебна година се научава да пише с лява ръка и отново успява да отвори българското училище в Търновец, като същевременно продължава да развива и революционна дейност. С помоштта на районната българска чета отблъсва новите опити на сърбите да се наложат в селото. По време на Обезоръжителната акция на младотурците независимо, че е с една ръка е арестуван и бит, но продължава да води преписка с четите и насърчава малодушните членове на организацията.[2]
След окупацията на Кратовско от Сърбия по време на Балканската война, през ноември 1912 година,[2] Стефанов отказва да се подчини на заповедта да се обяви за сърбин и заявява: „Дадохъ едната си рѫка, ще дамъ и главата си, но ще си остана българинъ“. На Свети Никола е арестуван и подложен на мъчения заедно с останалите български първенци на селото - бити, държани голи през нощта в студа. Мнозина умират. Стефанов е затворен в подземие в Кратово и лежи три месеца. Освободен е след застъпничество на видни кратовци. Връща се в родното си село и започва да се занимава със земеделие. На Света Троица в 1913 година е отново арестуван и държан два месеца в затвора. Предлагат му за стане сръбски учител, но той отказва.[3]
След намесата на България в Първата световна война действа като разузнавач на 11-и пехотен сливенски полк. След освобождението, през март 1916 година е назначен за секретар-бирник в Страцин, а в учебната 1916/1917 година е учител в същото село.[3]
След загубата на война, когато Кратовско е върнато на Сърбия, е многократно арестуван и бит, тъй като синът му е български войник, а цялата му библиотека е иззета. Петнадесетгодишната му дъщеря умира.[3]
Умира на 10 април 1933 година.[3]
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 33.
- ↑ а б в г д Даскаловъ, Младенъ С. Симеонъ Стефановъ - Даскала // Илюстрация Илиндень XVI (2 - 3 (152 - 153). Издание на Илинденската Организация, 1944. с. 13.
- ↑ а б в г Даскаловъ, Младенъ С. Симеонъ Стефановъ - Даскала // Илюстрация Илиндень XVI (2 - 3 (152 - 153). Издание на Илинденската Организация, 1944. с. 14.