Сѝмница (на македонска литературна норма: Симница; на албански: Simnica) е село в Северна Македония, в община Гостивар.

Симница
Симница
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.72° с. ш. 20.8814° и. д.
Симница
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина763 m
Население430 души (2002)
Пощенски код1230
Симница в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Горни Полог южно от град Гостивар в подножието на планината Буковик.

История редактиране

В началото на XIX век Симница е албанско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Симнишката джамия е паметник на културата.[1] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Сибница (Симница). — Около 1/2 ч. далечъ отъ селото има развалини отъ стара крѣпость; изъ единъ зидъ на тѣзи развалини тече вода, която и българитѣ и арнаутитѣ иматъ за лѣковита и ходятъ да се миятъ въ недѣлитѣ и четвъртъцитѣ подиръ Гергйовдень.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сибница има 500 жители арнаути мохамедани.[3]

В манастира в Симница „Свети Симеон“ рисува известният български зограф Данаил Несторов.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Симница е село в Церовска община в Горноположкия срез и има 102 къщи с 467 жители албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 430 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 424
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 6

Личности редактиране

Родени в Симница

Бележки редактиране

  1. Стара џамија во с. Симница // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-08-18. Посетен на 18 август 2017.
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 224.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007