Синдендро
Синдендро или Тривещ, Тривиш (на гръцки: Σύνδενδρο, през 1919-1927 година: Τριβένι, Тривени,[1] до 1919 година: Τεβρέν, Теврен[2]) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония.
| Синдендро Σύνδενδρο | |
| — село — | |
  Синдендро  Синдендро  Синдендро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 155 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
География редактиране
Селото е разположено на 750 m надморска височина, на около 10 km северозападно от град Гревена.[3]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на ХІХ век Тривиш е смесено мюсюлманско-християнско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 Тривещ (Тривиш) живеят 150 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 120 гърци християни.[4] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Тервен (Τερβέν) има 300 валахади и 250 гърци християни.[5] Според атинска гръцка статистика от 1910 година в Тервен живеят 245 мюсюлмани и 156 православни гърци.[6]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Тривиш влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското население е изселено в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от коренно местно население и новодошли бежанци, като последните са 63 семейства или 193 жители.[7]
През 1927 година името на селото е сменено на Сидендро, а през 1940 година е модифицирано на Синдендро.
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[3]
Главният селски събор се провежда на Малка Богородица (8 септември), когато е храмовият празник на църквата „Света Богородица“.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цифлики | Τσιφλίκι | Мега Ктима | Μέγα Κτήμα[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 515[3][10] | 567[3] | 538[3] | 573[3] | 505[3] | 533[3] | 411[3] | 355[3] | 344[3] | 345 | 194 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 132. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 113.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012