Сируля
Сируля или Сирула (на македонска литературна норма: Сирула) е село в община Охрид на Северна Македония.
| Сируля Сирула | |
| — село — | |
 | |
  Сируля | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 939 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 6306 |
| МПС код | ОН |
| Сируля в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 20 километра североизточно от Охрид.
История редактиране
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 годинаСируля (Siroulia) е посочено като село с 40 домакинства със 125 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сируля е населявано от 440 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сируля е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сируля има 440 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Сируля са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители македонци.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 10 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2005 година е реконструирана и на 20 май 2005 година осветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски църквата „Свети Никола“. Живописта е дело на Драган Ристески от Охрид.[7]
Личности редактиране
- Родени в Сируля
Трайко Талев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 оридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.