Северногермански езици

(пренасочване от Скандинавски езици)

Северногерманските или скандинавски езици съставляват един от трите клона германски езици, под-семейството на индоевропейските езици, заедно със западногерманските и вече изчезналите източногермански езици. Понякога езиците от тази група са наричани „нордически езици“.

Северногермански езици
Скандинавски езици
Северногерманските езици на картата на Европа
Северногерманските езици на картата на Европа
РазпространениеСеверна Европа, Исландия, Гренландия
Говорени от14 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Северногермански езици в Общомедия

Терминът „северногермански езици“ се използва предимно в сравнително-историческия метод в лингвистиката, докато терминът „скандинавски езици“ е по-общоприет и се използва във всекидневната реч.

Приблизително 20 милиона души от северните страни са със скандинавски майчин език, включително и шведското малцинство във Финландия. Езици, принадлежащи на северногерманската езикова група се говорят и в Гренландия, както и от някои имигрантски групи в Северна Америка и Австралия.

Около 3 век пр. Хр. вече има доказателства, под формата на руническо писмо, за разграничението на северногерманските езици от другите германски езици. От староскандинавския (3 – 7 в.) и старонорвежкия (7 – 14 в.) езици, северногерманските езици се развиват към две подгрупи – източни скандинавски езици (датски и шведски) и западни скандинавски езици (норвежки, фарьорски и исландски). Скандинавските заселници са наложили старонорвежкия в Исландия и Фарьорските острови към 9 век. От всички скандинавски езици исландския е най-близък до старонорвежкия. Друг език, развил се на базата на старонорвежкия е т.нар. норнски език, който бил наложен през 9 век от викингите в Оркни и Шетланд и замира около 18 век.

През средновековието (до 13 в. в Швеция и Исландия), хората говорещи скандинавски езици са се разбирали един друг и са наричали този общ език „датски“ (виж „старонорвежки“). До 16 в. шведите и датчаните са говорили един език (вж A Description of the Northern Peoples).

От друга страна, по същото време, на синтактична основа започват да се разграничават островните (Исландия и Фарьорските острови) и континенталните (Дания, Швеция и Норвегия) скандинавски езици.

При разделянето на скандинавските езици на източна и западна езикови групи, западната попада под силно влияние на северногерманския диалект (нисконемски) по времето на Лигата на Ханзата (12 – 17 в.).

В наши дни скандинавските езици са силно повлияни от английския език. Проучване през 2005 г. показва, че броят чуждици, навлезли от английски е нараснал 2 пъти за последните 30 години и вече представлява 1,2% от речта.

Класификация

редактиране

Освен географското разграничение на скандинавските езици (континентални и островни), съществува и раграничението, базирано на тяхната степен на взаимноразбираемост. Вследствие на дългата политическа обединеност на Норвегия и Дания, норвежкия език е бил почти идентичен с датския до норвежката правописна реформа през 1907 г. От друга страна, в датския език се забелязва отдалечаване на устната от писмената му форма, което води до голяма прилика с норвежкия в писмена форма и значителни разлики при устната реч.

Най-ниска степен на взаимноразбираемост има при устния датски и шведски език. Понякога, на шега се казва, че норвежкият език е „датски с шведско произношение“.