Тази статия е за селото в Северна Македония. За дървото вижте Скоруша.

Скоруша (на македонска литературна норма: Скоруша) е село в югоизточната част на Северна Македония, в община Конче.

Скоруша
Скоруша
— село —
41.5428° с. ш. 22.325° и. д.
Скоруша
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаКонче
Надм. височина531 m
Население11 души (2002)
Пощенски код2424
Скоруша в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в долината на Крива Лъкавица между Градешката и Конечката планина (Серта) северозападно от общинския център Конче, на над­мор­ска ви­со­чи­на от 530 m. Землището му е 15,1 km2, от които гори 709 ha, па­си­ща 331 ha и обра­бот­ваемо зем­лище 286 ha.[1]

История редактиране

Към края XIX век Скоруша е чисто българско село, числящо се към Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Скороша има 300 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Скороша (Skorocha) има 360 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Скоруша са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] На 17 февруари 1915 година Васил Наунов умира в резултат от побоя, нанесен му от сръбските окупатори.[5]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 412 466 438 231 69 23 18 11
Националност Всичко
македонци 11
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Църквата в селото „Свети Георги“ е възрожденска.[1]

Личности редактиране

Родени в Скоруша
  •   Спас Янев (1874 – ?), български революционер от ВМОРО

Бележки редактиране

  1. а б Скоруша // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-17. Посетен на 17 ноември 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 235.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138 – 139. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
  5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 113