Отваря главното меню

Скочивир (на македонска литературна норма: Скочивир) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Скочивир
Скочивир
— село —
„Света Петка“ в Скочивир през Първата световна война
Света Петка“ в Скочивир през Първата световна война
North Macedonia relief location map.jpg
40.9736° с. ш. 21.6378° и. д.
Скочивир
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Мариово
Надм. височина 923 m
Население 30 души (2002)
МПС код BT
Скочивир в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западната част на областта Мариово, източно от град Битоля. Скочивир е на брега на Черна река и от него започва най-големият пролом в Северна Македония - Скочивирският пролом. Край селото е и Скочивирският манастир „Свети Архангел Михаил“.[1]

ИсторияРедактиране

В XIX век Скочивир е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1826 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Скочи Виръ има 425 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Скочивир има 400 българи екзархисти.[3] През 1905 година селото на два пъти е нападано от гръцки чети, като при второто нападение са отвлечени и убити петима местни жители.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители, всички македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 30
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Скочивир
  •   Велко Скочивирски, български революционер
  •   Петко Стоянов Николов, български революционер от ВМОРО, войвода на Скочивирската селска чета от януари 1903 година[6]
Починали в Скочивир
  •   Борис Дамянов Велчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[7]
  •   Борис Желчев Димитров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]
  •   Георги (Ганю) Дончев Гайдуков (Гайдурков), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
  •   Коста Манев (Минков), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[10]
  •   Кольо Добровенски (? – 1904), български революционер
  •   Петър Събев Цонев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
  •   Светослав Петков Чешмеджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
  •   Слави Добрев Димчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]
  •   Филип Колокотроков (1881 – 1916), български революционер
  •   Христо Иванов Михалев (Фъсев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[14]

БележкиРедактиране

  1. Манастир Св. Архангел Михаил, с. Скочивир. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София 1943, с. 212.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 119, 160.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 320, л. 5
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 320, л. 5
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 17
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 40
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 60
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 75
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 89
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 2, 3