Скрино е село в Западна България. То се намира в община Бобошево, област Кюстендил.

Скрино
България
42.1811° с. ш. 22.9567° и. д.
Скрино
Област Кюстендил
42.1811° с. ш. 22.9567° и. д.
Скрино
Общи данни
Население76 души[1] (15 март 2024 г.)
5,09 души/km²
Землище15,034 km²
Надм. височина560 m
Пощ. код2663
Тел. код07046
МПС кодКН
ЕКАТТЕ66888
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Бобошево
Стефан Тачев
(КОЙ; 2023)

География редактиране

Селото се намира на около 90 km от София в Руенската планина, най-северната част на Влахина планина. Тръгва се по международен път Е79 в посока Кулата. След Джерман и Усойка има отбивка надясно за Бобошево. Пътят минава през центъра на градчето и продължава по пътя към Кюстендил. След 5 минути има отбивка наляво за Руенски манастир. Преди да се стигне до Скрино се минава през село Доброво. Пътят криволичи и разкрива гледки към река Струма и околността.

История редактиране

Скрино е селище с многовековна история, считано за родното място на великия български светец и закрилник - Св. Иван Рилски.

Културни и природни забележителности редактиране

Редовни събития редактиране

Личности редактиране

Външни препратки редактиране

Четири народни песни от Скрино, записани от руския славист проф. Владимир Качановский и изпяти от народния певец и разказвач Ангел (Янгел) Рибаро:

  • "Алватар войвода отвлича жената на Марко Кралевича; Марко го убива", Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 година
  • "Стояне, море, Стояне", Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 година
  • "Дойди, Нено", Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 година
  • "Сестро, Петро, Коледе!", Качановский, В. "Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпуск І-й Сборник западно-болгарских песен с словарем", Санкт Петербург, 1882 година