Слави Шкаров е български театрален режисьор.

Слави Шкаров
български актьор, театрален и кинорежисьор
Портрет на режисьора Слави Шкаров, художник Цанко Войнов
Портрет на режисьора Слави Шкаров, художник Цанко Войнов

Роден
1941 г.
Починал
11 май 1988 г. (47 г.)

Националност  България
Работил в актьор

БиографияРедактиране

Роден е в Търново през 1941 г. Слави Шкаров завършва режисура във ВИТИЗ през 1966 г. в класа на проф. Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов.

Професионална дейностРедактиране

Първата му професионална постановка е „Драконът“ от Евгений Шварц в Добрич. Бил е режисьор в Добрич, Плевен, Драматичен театър „Невена Коканова“ (Ямбол) и в Русе.

Работи в Русенския театър от 1969 до 1988 г. Там поставя „Кръчма под зеленото дърво“ от Петер Ковачик; „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев; „Амадеус“ от Питър Шафър; от „Земята до небето“ от Никола Русев; „Боряна“ от Йордан Йовков; „Майка на всички“ от Г. Караславов; „Ричард III“ и др.

Като гост-режисьор в Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен поставя „Мата Хари“ от Недялко Йорданов (с участието на Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Йорданка Стефанова, Лидия Гяурова, Сеня Александрова, Тодор Близнаков, Татяна Радева, Стефан Гуев, Александър Морфов и др.), „Праг“ от Дударев (с участието на Ивайло Христов, Йорданка Стефанова, Валентин Танев, Валери Малчев, Борислав Стоилов, Сеня Александрова, Тодор Близнаков, Николай Априлов, Михаил Илийков и др.), „Ревизор“ от Н. В. Гогол (с участието на Валери Малчев, Валентин Танев, Борислав Стоилов, Лидия Гяурова, Никола Додов, Николай Костадинов, Евгений Джуров и др.), „Молиер или Съзаклятието на лицемерите“ от Булгаков (с участието на Валентин Танев, Борислав Стоилов, Анелия Георгиева-Шишкова, Валери Главчовски, Стефан Гуев, Елена Страшимирова, Михаил Илийков и др.).

Театрални постановкиРедактиране

Някои спектакли, поставени от Слави Шкаров: хронология[1]

  • 1969 г. – „Амазонката“ от Богомил Райнов
  • 1970 г. – „Вкус на череши“ от Агниешка Осиецка
  • 1971 г„ – „Съд на честта“ от Рангел Игнатов, поставя се за първи път в България
  • 1972 г. – „Децата на Ванюшин“ от Сергей Найдьонов, превод на Слави Шкаров
  • 1973 г. – „Ричард ІІІ“ от Уилям Шекспир
  • 1974 г. – „Феномени“ от Григорий Горин
  • 1975 г. – „Балада за тъжната кръчма“ от Едуард Олби.
  • 1977 г. – „Кръчмата под зеленото дърво“ от Петер Ковачик, поставя се за първи път в България
  • 1978 г. – „От земята до небето“ от Никола Русев
  • 1979 г. – „Босилек за драгинко“ от Константин Илиев
  • 1980 г. – „Феномени“ от Григорий Горин
  • 1981 г. – „Есента на един следовател“ от Георги Данаилов

Смърт и признаниеРедактиране

Умира на 11 май 1988 г.

Камерната зала в ДТ „Стефан Киров“ – Сливен носи името на Слави Шкаров от 1991 г.[2]

От 1 март 2010 г. Камерната зала в Русенския театър „Сава Огнянов“ носи името на Слави Шкаров. Поставена е месингова табела с негово изображение, изработена от русенския скулптор Мая Кубратова.

През 2018 г., по повод 30 години от смъртта му се провежда национален конкурс за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“[3], като намеренията са да се превърне в ежегоден.

ИзточнициРедактиране

  1. Спектакли на Слави Шкаров. // 02/02/2018. Посетен на 18.04.2022.
  2. Василева, Щилияна. Минута мълчание за Слави. // iridasliven, 12.04.2021. Посетен на 23.04.2022.
  3. Конкурс за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ 2019. // Русенски театър. Архивиран от оригинала на 27.04.2019. Покана за участие II-ри Национален конкурс за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“

Външни препраткиРедактиране