Славяново

Град в Северна България
Вижте пояснителната страница за други значения на Славяново.

Славяново е град, разположен в Северна България и второто по големина селище в Община Плевен, област Плевен, на 30 км североизточно от областния център.

Славяново
Средно училище „Христо Ботев“
Средно училище „Христо Ботев“
България
43.4652° с. ш. 24.8722° и. д.
Славяново
Област Плевен
43.4652° с. ш. 24.8722° и. д.
Славяново
Общи данни
Население4005 души[1] (15 март 2024 г.)
42,9 души/km²
Землище93,454 km²
Надм. височина121 m
Пощ. код5840
Тел. код06515
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ67088
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Плевен
Валентин Христов
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Румен Моцев
Адрес кметство
гр. Славяново, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. „Маршал Толбухин“ № 4
Славяново в Общомедия

География

редактиране

Градът е разположен в Средна Дунавска равнина със слаб наклон от запад на изток. На 6 км от Славяново се намира село Коиловци, близо до града е и село Тотлебен. Селището отстои на 30 км североизточно от общинския и областния център Плевен, на 35 км южно от река Дунав, на 5 км от река Осъм и на 5 км северно от главния път Плевен – Русе. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е в Никопол, отстоящо на 46 километра. Разстоянието до столицата София е 189 км.

Славяново разполага с обширно и равно землище с площ 93,454 km², което е най-голямото в общината и трето по големина в Плевенска област. От него 75 000 дка (или 80 %) е орна земя с лек наклон на изток към река Осъм (НСИ). В покрайнините на града са разположени няколко язовира. От тях за нуждите на селското стопанство основно за напояване се използват Славяново 1 и 4.

Население

редактиране

При преброяването през 2011 г. над 2/3 от населението се определят като българи, а около 1/4 - за турци.

По данни на ГРАО, към 15 юни 2023 г. градът има 4047 жители по настоящ адрес и 4197 жители по постоянен адрес.[2]

Климатът е умерено-континентален с големи температурни амплитуди. Средногодишната температура е около 12 °C, а средномесечните валежи през годината са 27,48 mm.

   Климатични данни за град Славяново  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17 22 27 31 33 37 42 37 37 32 26 20 42
Средни максимални температури (°C) 2 6 12 18 24 28 30 30 25 18 9 4 17,16
Средни температури (°C) −1 1,5 7 12,5 18 21,5 23,5 23,5 18,5 12,5 5 1 11,95
Средни минимални температури (°C) −4 −3 2 7 12 15 17 17 12 7 1 −2 6,75
Абсолютни минимални температури (°C) −24 −10 −13 −2 2 6 11 7 −1 −6 −12 −17 −24
Средни месечни валежи (mm) 15,6 15,8 21 25,3 37,6 30,2 31,7 20,4 61,21 21,3 26 23,7 290,8
Източник: MSN Weather и www.weatherbase.com

От 4 – 3 век преди новата ера датират най-ранните следи, показващи наличието на човешки живот по тези земи. Намерените останки от жилища, керамични фрагменти и оръдия на труда са категорично доказателство за съществуването на живот. Намерени са и различни останки и монети още от времето на управлението на Александър Велики и Римската империя. Това говори, че в близост до днешния град е имало селище от римски тип, което се е намирало на древен път в посока към Никопол. В резултат на върлуващата в римското селище бобонна чума обаче, населението е принудено да го напусне и така се заселва в днешното разположение на един от най-големите градове в област Плевен.

До втората половина на XVII век в селото се заселва многобройна общност от хора, състояща се предимно от българи и турци. В годините на Кримската война се заселват още татари и черкези, което допринася още повече за колорита на населението. В онези години територията на населеното място не представлява нищо повече от малка низина, доста обрасла с непроходима тръстика. Името Турски Тръстеник селището получава поради факта, че в него живеят доста турци. С това се отличава от Марашки Тръстеник, сегашния град Тръстеник. Също така има голямо наличие на изворна вода, а в околностите се простират големи по площ пространства с дъбови гори.

През 1860 година местното население проявява инициативност в желанието да изгради собствен православен храм. През 1864 година Мустафа Чанашки успява да издейства ферман от султана за строеж, като отстъпва собствен парцел. Чанашки е тогавашният кмет на града, а самата църква е окончателно построена в сегашния си вид през 1870 година. Тя представлява кораб, издигнат високо над земята. След края на Освободителната война обаче по-голямата част от турците в селото се изселват.

С МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. с. Турски Тръстеник (Тръстеник) е преименувано на с. Славяново. Градски статут получава точно четири десетилетия по-късно. Тогава с Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. е официално признат за селище от градски тип, като това го прави едно от най-младите градски селища в страната.

Икономика и инфраструктура

редактиране
  • Млекопреработвателното предприятие “Милица Лазарова-90”: цехове за млечни и месни продукти
  • Картонажен цех
  • Банка ДСК
  • Лековит минерален извор (сега не работи)
  • Дом за възрастни хора „Свети Лазар“

Образование

редактиране
  • Средно училище „Христо Ботев“, основано през 1912 г. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, званието „Национален първенец по опазване на околната среда“ и почетно знаме.
  • Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“, основано през 1923 г.

Християнска – източноправославна; мюсюлманска – сунитска.

Забележителности

редактиране
  • Паметник над гроба на генерал-майор Вилхелм Олдекоп, командир на 2-ра бригада от 9-а кавалерийска дивизия, починал на 9 септември 1877 г. поставен от военната му част
  • Паметник над гроба на генерал-майор Вилхелм Олдекоп, поставен от съпругата и двамата му сина, посетили мястото през 1902 г.

Редовни събития

редактиране
  • Ежегоден събор и панаир на 24 май.
  • Празник по случай обявяването на Славяново за град 4 септември.

Футболен клуб „Вихър“ е създаден през 1921 г. До 1955 – 1960 г. в Славяново съществуват още 4 футболни отбора.

Най-известното ястие е разновидност на боб и пълнени чушки, наречена „Бобец от сладкия“ и яхния от сини сливи.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране