Славянско благотворително общество
Славянското благотворително общество (на руски: Славянское благотворительное общество) или Славянски благотворителен комитет е обществена организация в Руската империя. Първият комитет е създаден в Москва в началото на 1858 година от група славянофили, начело с Михаил Погодин. Целта и е да събира дарения и да подпомага православните славяни извън Русия. Появява се в отговор на разпространяващата се католическа пропаганда в Османската империя. Фактор за формирането на комитета е и борбата за независима българска църква. Славянското общество се занимава с разпространение на безплатна литература, раздаване на стипендии за следване в Русия, спонсориране построяването на училища и църкви.

Като част от обществото е създадено Славянското благотворително дружество, което да подпомага бежанците при започналата Руско-турска война (1877-1878)[1].
През 1867 година Михаил Ф. Миркович подготвя „Этнографическая карта славянскихъ народностей“, издадена от славянското общество през 1874 година. През 1890 година дружеството в Санкт Петербург издава „Карта на славянскитѣ народи“, съставена от Н. С. Зарянко и издадена от В. В. Комаровъ, в която българите са дадени като мнозинство в Македония. След като сръбският пълномощен министър в Санкт Петербург Джордже Симич протестира срещу картата, в ново издание населението на Македония е отбелязано с различен цвят от българското, но върху легендата към карта не е отбелязана отделна цветова графа за македонски славяни и статистическата притурка към картата не е променена, като македонците остават в общото число за българите[2].
БиблиографияРедактиране
- „Славянский сборник“ (3 т., 1875—1876) – статьи о различных славянских народах
- „Этнографическая карта славянских народностей“ М.Ф.Миркович (1874)
- „Германизация балтийских славян“ Первольф (1876)
- „Обзор областей Западного и Южного Славянства“ А.С.Будилович (1887)
- „Как возник и развивался в России восточный вопрос“ Ф.Успенский (1887)
- „Сербская грамматика“ Новакович (1890)
БележкиРедактиране
- ↑ Энциклопедического словаря Брокгауза и Ефрона (1890—1907).
- ↑ Българите в техните исторически, етнографически и политически граници, Берлин, 1917 г., стр.49.