Слишовци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

Слишовци
Музеят в Слишовци
Музеят в Слишовци
Общи данни
Население 29 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,473 km²
Надм. височина 869 m
Пощ. код 2484
Тел. код 07734
МПС код РК
ЕКАТТЕ 67458
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Слишовци се намира в планински район близо до границата с Република Сърбия. Селото е близо до връх Руй.

ИсторияРедактиране

Селото е старо. По предание първите заселници на Слишовци са дошли от Босилеградско, Краището и Клисура, а името му е дадено от болярин (хунски княз) на име Слишай. Той се влюбил в красиво момиче от селото, но за зла участ момичето се разболяло и умряло. И за да му напомня за него, боляринът се заселил в този район, а селото било наречено Слишовци.[1]

Селото се споменава в османотурски регистри като Слушовица в 1451 г. [2]; Ишлушувидже в 1453 г., Ислишофча в 1624 г.[3]; Слишовци в ХVIII в. в Поп Стефанов поменик.[4]

От много по-ранни периоди са открити следи в околностите на селото от старинни водопроводи. Намерени са множество пръстени, водопроводни тръби. В землището са намерени три каменни чука, част от керамична брадвичка, старинни монети, грънчарски произведения и др.[5]

Западно от селото в местността Манастир е имало няколко манастири като Св. Рангел, Св. Петка, Св. Илия, които при нахлуването на кърджалиите в Трънско били опожарени, а монасите – избити.[6]


Културни и природни забележителностиРедактиране

В село Слишовщи има костница и два музея. Костницата е основана през 1953 година. Музеят и костницата са затворени, но селото още може да се похвали с красивата река Ерма и балканската пъстърва. В гората към сръбската граница има паметник на Замръзналия войник, има и кръст в земята.

 
Костницата в Слишовци

ЛичностиРедактиране

Родени в Слишовци
  •   Асен Юлиянов, държавен и строителен деец, дългогодишен заместник-министър на строежите

БележкиРедактиране

  1. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  2. ИБИ — Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363
  3. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.461.
  4. Опис III ─ Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. III. С., 1964, л.60б
  5. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
  6. Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 101.