Отваря главното меню

Словашка национална партия

Словашка национална партия (на словашки: Slovenská národná strana) (СНП) е националистическа политическа партия в Словакия.

Словашка национална партия
Slovenská národná strana
Flag of SNS.svg
Ръководител Андрей Данко
Основана декември 1989 г.
Щаб Братислава
Младежка организация Словашка национална партия младежи
Идеология Национализъм
Национален консерватизъм
Социален консерватизъм
Евроскептицизъм
Група в ЕП Европа на свободата и демокрацията (2009–2014)
Цветове                бяло, синьо, червено
Народно събрание
15 / 150
Европейски парламент
0 / 13
Сайт sns.sk

Самата партия се характеризира като социалистическа и националистическа, въз основа на европейската християнска ценностна система.

През 1990 г. СНП печели места в словашкия парламент, а от 2006 г. до 2010 г. и от 2016 г. е част от правителството. През 2006 г. формира коалиция с партията на Роберт Фицо Посока - социална демокрация (ПСД), което води до изключване на ПСД от партията на европейските социалисти (ПЕС).[1] ПЕС смята СНП за „политическа партия, която подбужда или се опитва да насади расови или етнически предразсъдъци и расова омраза“. На парламентарните избори от 2012 г., СНП не успява да премине 5%-ия избирателния праг и по този начин губи парламентарно представителство.

ИсторияРедактиране

Партията е основана през декември 1989 г. и се възприема като идеологически наследник на историческата „Словашка национална партия“ (1871–1938). Партията декларира своите три стълба: християнство, национализъм и социализъм. Партията има министри в словашкото правителство. Мариан Андел, Йозеф Прокеш, Ярослав Пашка и Людовит Чернак са във второто правителство на Мечиар (1992-1994), Ян Сайтек и Ева Славковска в третото правителство на Мечиар (1994-1998), а други са част от правителството на Роберт Фицо (2006-2010).

Между 2001 г. и 2005 г. съществува „Истинска словашка национална партия“ (Pravá Slovenská Národná Strana), основана от отцепници от СНП, които по-късно се връщат в нейните редици.

През 2008 г. на търг за установяване на правилата и насоките за разпределение на средствата от Европейския съюз, €120 млн. са спечелени от консорциум от фирми, близки до лидера на СНП Ян Слота. Обявлението за обществената поръчка е публикувано пет дни по-късно, което е и единствената оферта. След скандала, министърът на СНП, който отговаря на договора е уволнен, а Европейската комисия започва разследване.[2] През 2009 г. СНП предлага закон за ограничаването на абортите в Словакия.[3]

Участия в избориРедактиране

Година Гласове % Места Място Правителство
1990 470,984 13.94 22 3-то Не
1992 244,527   7.93   15   4-то   Да
1994 155,359   5.4   9   7-мо   Да
1998* 304,839   9.1   14   5-то   Не
2002 95,633   3.3   0   9-то   Не
2006 270,230   11.7   20   3-то   Да
2010 128,490   5.07   9   6-то   Не
2012 116 420   4.55   0   7-мо   Не
2016 225,386   8.64   15   4-то   Да
  • Част от „Словашка демократична коалиция“.

На изборите за Европейски парламент през 2009 г., партията печели 5,6% от гласовете, като получава едно място.[4] Член е на Европа на свободата и демокрацията по време на седмия Европейски парламент.

2006–2010: Част от кабинетаРедактиране

СНП е част от словашкото правителство след като председателят Ян Слота и Роберт Фицо се съгласяват да формират коалиционно правителство. Това създава необичайна ситуация на предполагаемо крайнодясна партия да се приема като партньор от Посока – социална демокрация ПСД, която е лява. Трима министри на СНП полагат клетва на 4 юли 2006 г.:

  • Ярослав Ицак като министър на околната среда. Уволнен е от Министерството на околната среда, в резултат на обвинения за връзкарство. Наследен от Ян Хърбет.
  • Ян Миколай като вицепремиер и министър на образованието.
  • Мариан Янушек като министър на строителството и регионалното развитие. Уволнен за „предоставяне на изгодни договори на стойност €98 млн. за две фирми – „Авокат“ и „Замедия“, които се считат за близки до лидера Ян Слота“.[5]

Други министри, делегирани от СНП:

  • Ян Хърбет като министър на околната среда след Ицак. Уволнен след скандал, свързан с продажбата на квоти за излишните емисии на страната на изключително ниска цена, под пазарната им стойност.
  • Вилиам Търски като министър на околната среда след Хърбет. Също уволнен от Фицо за съмнителен договор, който той подписва с компания. След всичко това Фицо отнема контрола на министерството от СНП.

2016: Неформална част от кабинетаРедактиране

На парламентарните избори през 2016 г., Словашката национална партия печели 8,64% от гласовете и се присъединява към Третия кабинет Фицо на 22 март. Участието е с предложени независими експерти за министри.

СкандалиРедактиране

През април 2008 г. политическа карта е публикувана на официалния форум в уеб страницата на партията, където територията на Унгария е разделена между Словакия и Австрия.[6][7][8] След медийното внимание, картата е премахната навреме и партията отрича отговорност, отнасяща се до политиката на свободен достъп до секцията форум, където е публикувана картата.[9] Бившият лидер на партията Ян Слота е често критикуван за арогантност, национализъм[10] и екстремизъм.[11] Словашкият „Spectator“ съобщава, че повечето от медийното внимание към него е заради твърдения, които преминават „линията не само на политическото, но и на човешкото благоприличие“.[12] Документи за криминалното минало на Слота, които включват палеж, кражба на кола и нападение, са изкарани на светло от „Markíza“, водеща частна телевизия в Словакия, което води до съдебно дело срещу телевизията.[13] По време на съдебното производство Слота признава някои от престъпленията и дори заявява, че е горд от побой над унгарски гражданин: „Горд съм, че му насиних окото“.[14] Друго физическо нападение е извършено от Анна Белусовова срещу колегата депутат Игор Матович.[15] Тя му удря шамар, защото е несъгласна със статия, която той е написал.

Обвинения в расизъм и дискриминацияРедактиране

Партията под ръководството на Ян Слота понякога е описвана като ултранационалистическа,[16][17][18][19][20][21] right-wing extremist,[16][22][23][24] екстремна и крайнодясна, поради своите изказвания за унгарците и циганите,[25] които са характеризирани като расистки.[26][27] Основното притеснение на партията след разпадането на Чехословакия е опасността от „иредентизъм“. Всички опити за даване на по-големи права за малцинствата, живеещи в Словакия, особено на значителното унгарското малцинство, живеещо в южната част на Словакия, се разглеждат като стъпки към териториална автономия.[28]

СНП е известна с острата си реторика срещу етническите цигани и унгарци.[29] Ян Слота, който е сочен от „Earthtimes“ като „ксенофобски политик, който насажда антиунгарски настроения“,[30] твърди, че най-добрата политика за справяне с циганите е „дълъг камшик“.[31][32] Той е цитиран да казва „ние ще седнем в нашите танкове и ще унищожим Будапеща“. Той прави и запитвания дали хомосексуалистите са нормални хора. Слота казва, че „унгарците са рак в тялото на словашката нация“.[33] Слота нарича фашисткия лидер Йозеф Тисо „един от най-великите синове на словашката нация“ и на 17 февруари 2000 г. 40 от 41 общински съветници в Жилина, където Слота е кмет тогава, гласуват да се постави плакет в чест на Йозеф Тисо, който е съден и екзекутиран за рушене на чехословашката държава и за сътрудничество с Нацистка Германия. По-късно в ход, който е описан като абсурден от словашки журналист, СНП иска място на заместник министър, отговарящ за правата на човека и националните малцинства. Партията не получава такъв.

Обвинения във фашизъмРедактиране

В миналото партията е сочена за фашистка. Твърденията понякога са свързани с различни изказвания на членове на партията, или че СНП стои зад „продължаващата кампания за реабилитиране на Йозеф Тисо, ръководител на военновременния фашистки режим, който е отговорен за депортирането на евреите в лагерите на смъртта“.[34] През 2006 г. в интервю за „Инфорадио“, Миклош Дурай от Партия на унгарската коалиция, нарича СНП „фашистка партия“.[35] Ян Слота го осъжда за това му изказване, за загуба на гласове, уронване на имидж и репутация.[36] Районният съд постановява Дурай да плати един милион крони като обезщетение и да се извини за изявленията си.[37] Върховният съд обаче, в крайна сметка решава, че СНП няма право на финансова компенсация, тъй като партията не е подала достатъчно документирано за твърдените вреди.[38][39] Словашката национална партия осъжда Върховния съд на Словакия за това решение.[40]

ЛидериРедактиране

  • Витязослав Морич: 1990–1991
  • Йозеф Прокеш: 1991–1992
  • Людовит Чернак: 1992–1994
  • Ян Слота: 1994–1999
  • Анна Маликова: 1999–2003
  • Ян Слота: 2003–2012
  • Андрей Данко: от 2012 г.

ИзточнициРедактиране

  1. SMER suspended from PES political family, Party of European Socialists, 12 октомври 2006
  2. By hook or crook, Slovak EU funds find their way to govt supporters. // Businessneweurope.eu, 18 юни 2009. Посетен на 10 януари 2011.
  3. HUMAN RIGHTS-SLOVAKIA: Barriers Go Up For Abortion. // Ipsnews.net, 26 юни 2009. Посетен на 10 януари 2011.
  4. Official results
  5. Beata Balogová. People often get what they want, not what they need – The Slovak Spectator. // Spectator.sk. Посетен на 10 януари 2011.
  6. Törölték Magyarországot Slota pártjának térképéről. // Origo.hu, 31 януари 1999. Посетен на 10 януари 2011.
  7. Slotáék törölték Európa térképéről Magyarországot. // Hvg.hu, 1 януари 1970. Посетен на 15 октомври 2011.
  8. Letörölték Európa térképéről Magyarországot Slotáék
  9. Szétosztották hazánk területét Ján Slota pártjának honlapján, Magyar Hírlap, 16 април 2008. (reach: 16-4-08)
  10. Forgive and forget?. // The Slovak Spectator. 11 февруари 2008. Посетен на 6 август 2008.
  11. Lukáš Fila. Prezidentská kampaň Slovakia warns of worsening relations after Gyurcsany resignation. // Spectator.sk. Посетен на 10 януари 2011.
  12. The journalist's dilemma: how to report Ján Slota. // The Slovak Spectator. 13 октомври 2008. Посетен на 4 ноември 2008.
  13. Jan Slota büszke rá, hogy megvert egy magyart. // Index.hu. Посетен на 10 януари 2011.
  14. Slota megvert egy magyart. // Fn.hu. Посетен на 10 януари 2011.
  15. Belousovová dala v parlamente facku Matovičovi. // Sme.sk. Посетен на 10 януари 2011.
  16. а б New Slovak Government Embraces Ultra-Nationalists, Excludes Hungarian Coalition Party HRF Alert: "Hungarians are the cancer of the Slovak nation, without delay we need to remove them from the body of the nation." (Új Szó, 15 април 2005)
  17. Auer, Stefan. Liberal nationalism in Central Europe. Т. 1.. Routledge, 2004. ISBN 9780415314794. с. 44. Miroslav Sladek in the Czech Republic and Jan Slota in Slovakia stand out as two leaders of extreme nationalist parties who...
  18. Jeffries, Ian. Eastern Europe at the turn of the twenty-first century. Routledge, 2002. ISBN 9780415236713. с. 352. Slovak National Party: led by Jan Slota. Extreme nationalist
  19. P. Ramet, Sabrina. Whose democracy?: nationalism, religion, and the doctrine of collective rights in post-1989 Eastern Europe. Rowman & Littlefield, 1997. ISBN 9780847683246. с. 128. ...Meciar established his 1994 coalition government with the extreme-nacionalist Slovak National Party (SNS, led by Ján Slota, mayor of Zilina...
  20. International Herald Tribune's article about Hungarian-Slovak relations. // International Herald Tribune. 29 март 2009. Посетен на 10 януари 2011.
  21. Official Results: Slovak Ultra-Nationalists Grab Seat In EU Vote. // Nasdaq.com. Посетен на 10 януари 2011.
  22. Cas Mudde. Racist extremism in Central and Eastern Europe. Routledge, 2005. ISBN 9780415355933. с. xvi. Посетен на 22 май 2009.
  23. Zoltan D. Barany. The East European gypsies: regime change, marginality, and ethnopolitics. Cambridge University Press, 2002. ISBN 9780521009102. с. 313. Посетен на 22 май 2009.
  24. The Steven Roth Institute: Country reports. Antisemitism and racism in Slovakia. // Tau.ac.il. Посетен на 10 януари 2011.
  25. BBC: Europe diary: Franco and Finland – section Slovak Nationalism. // BBC News, 6 юли 2006. Посетен на 10 януари 2011.
  26. European Roma Rights Centre. // Errc.org. Посетен на 10 януари 2011.
  27. Kristina Mikulova's (Financial Times) article on the pages of CEPA
  28. Mudde, Cas. Racist extremism in Central and Eastern Europe. Routledge, 2005. ISBN 9780415355933. с. 198.
  29. Developments in Central and East European politics 4.. 4. Duke University Press, 2007. ISBN 9780822339496. с. 63. Slovakia's nationalist politicians, most notably the Slovak National Party's Ján Slota, stoke up anti-Hungarian sentiment
  30. DPA. Slovakia warns of worsening relations after Gyurcsany resignation. // Earthtimes.org, 21 март 2009. Посетен на 10 януари 2011.
  31. Chaos, Corruption and Extremism – Political Crises Abound in Eastern Europe. // Der Spiegel. 29 май 2007. Посетен на 20 април 2008.
  32. New Slovak Government Embraces Ultra-Nationalists, Excludes Hungarian Coalition Party. // Hhrf.org. Посетен на 10 януари 2011.
  33. Separatist Movements Seek Inspiration in Kosovo. // Der Spiegel. 22 февруари 2008. Посетен на 6 август 2008.
  34. The Stephen Roth institute, Country reports: Slovakia 1999–2000. // Tau.ac.il. Посетен на 15 октомври 2011.
  35. Ingyen nevezte fasisztának a Szlovák Nemzeti Pártot Duray Miklós Origo
  36. No Compensation for SNS Over Fascism Comments TheDaily.sk
  37. Súd: Duray urazil SNS, nielen Slotu. // SME, 25 април 2008. Посетен на 10 март 2016.
  38. SNS nedostane od Duraya za výrok o fašistickej strane ani euro. // Topky.sk, 11 август 2011. Посетен на 10 март 2016.
  39. Nem kell Duraynak fizetni, amiért lefasisztázta Slotáék pártját. // Hirado.hu. Посетен на 15 октомври 2011.
  40. Slotát megvádolták, hogy kettős állampolgár Heti Világgazdaság

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Slovak National Party“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.