Словенска попевка

словенски музикален фестивал

„Словѐнска попѐвка“ (на словенски: Slovenska popevka) е словенски музикален фестивал, провеждан ежегодно от 1962 до 1983 г. и възстановен през 1998 г., като оттогава не се състои само през 2015 и 2020 г. През втората половина на XX век се нарежда сред най-значимите музикални събития в бивша Югославия наред с Опатийския, Сплитския, Загребския и Скопския фестивал, „Белградска пролет“, „Вашият шлагер на сезона“ (Сараево) и други.

„Словенска попевка“
Slovenska popevka
Зала „Тиволи“ в Любляна през 1966 г., където събитието се е провеждало най-често.
Зала „Тиволи“ в Любляна през 1966 г., където събитието се е провеждало най-често.
Информация
Мястогр. Любляна, Словения
(и бивша Югославия Югославия)
гр. Блед (1962 и 1963 г.)
гр. Целе (1977 и 1978 г.)
Активни години1962 – 1983 г.
1998 г. – настояще
(без 2015 и 2020 г.)
ОрганизаторСловенско радио и телевизия (РТВ Словения) (от 1998 г.)
„Словенска попевка“ в Общомедия

Най-нашумял е през 60-те и 70-те години – т.нар. златно време на словенската песен, наричана „попевка“. На мероприятието се изявяват най-значимите словенски изпълнители от това време – Маряна Държай, Елда Вилер, Майда Сепе, Едвин Флисер, Ладо Лесковар, Ото Пестнър и много други, чиито песни през годините се превръщат в евъргрийни на словенската музика. За изпълнителите от това поколение пишат песни най-изявените композитори (Моймир Сепе, Юре Робежник, Ати Сос, Йоже Прившек и др.) и текстописци (Елза Будау, Бранко Шомен, Душан Велкавърх, Грегор Стърниша и др.).

През годините фестивалът променя името си няколко пъти. От създаването си до 1977 г. се нарича „Словенска попевка“, от 1978 до 1982 г. – „Дни на словенската забавна музика“ (на словенски: Dnevi slovenske zabavne glasbe), а изданието през 1983 г. се нарича „Словенска поп музика – поп-рок Любляна '83“. След възобновяването си от 1998 г. до 2015 г. отново носи първоначалното си име, а от 2016 г. се казва само „Попевка“.

 
Участници на изданието през 1966 г. в зала „Тиволи“.

1962 – 1983 г.

редактиране

Повечето издания на фестивала преди 15-годишното му прекъсване се провеждат в две или три вечери. По правилник песните на първите издания се изпълняват от двама различни изпълнители в две версии (наричани „алтернации“, тоест редувания) с различен аранжимент, като накрая се гласува за самата песен независимо от изпълнителя. Някои се представят с по няколко песни.

Първото издание е организирано от актьора и продуцент Матия Барл във Фестивалната зала в град Блед. Печели песента Mandolina („Мандолина“), изпълнена поотделно от Стане Манчини и Бети Юркович.

През първите си години фестивалът е предназначен само за местни изпълнители, пеещи на словенски, а от 1969 до 1983 г. добива международно естество, като в надпреварата се включват и чуждестранни гости. Сред тях има и българско участие – на 21-вото издание, провело се на 4 и 5 юни 1982 г., сред гостите се нарежда Камелия Тодорова, която печели III награда на международното жури за изпълнение на песен от словенски автор наравно с италианката Росела Каприоли.[1]

През 80-те години интересът към събитието започва да намалява и последното издание се състои през 1983 г. На него участва и ирландецът Джони Лоугън, известен с двете си победи на песенния конкурс на „Евровизия“. Следват 15 години прекъсване.

 
Изпълнение на певицата Жана по време на изданието през 2005 г.

Възобновяване през 1998 г.

редактиране

През 1998 г. Словенското радио и телевизия (РТВ Словения) възобновява фестивала след 15-те години прекъсване. Провежда се в двора на Люблянския замък.

През 2012 г. се отбелязват 50 години от създаването на мероприятието.

През 2015 г. фестивалът не се провежда за първи път от възобновяването си. В продължение на две години протича в рамките на тридневното събитие „Дни на словенската забавна музика“, по време на който освен избора за най-добра попевка се провежда и изборът за най-добра поп-рок песен.

От 2018 г. започва да се казва само „Попевка“ и на нея песните се изпълняват от съпровождащ оркестър или бенд.

През 2020 г. фестивалът не се провежда поради пандемията от COVID-19.

Място на провеждане

редактиране

През годините фестивалът се провежда на различни места. Най-често е в Любляна, но няколко издания се състоят в градовете Блед и Целе:

Победители

редактиране
Издание Година Дата Песен Изпълнител Награда Място
1-во 1962 10, 11 и 12 май Mandolina
(„Мандолина“)
Стане Манчини на журито и публиката Бледска фестивална зала
Бети Юркович
2-ро 1963 4, 5 и 6 юли Orion
(„Орион“)
Маряна Държай на журито
Катя Левстик
Malokdaj se srečava
(„Рядко се срещаме“)
Бети Юркович на публиката
Ладо Лесковар
3-то 1964 21, 22 и 23 май Poletna noč
(„Лятна нощ“)
Бети Юркович на публиката Зала „А“ на Икономическия изложбен център
Маряна Държай
4-то 1965 8 юни Šel si mimo
(„Мина покрай мен“)
Ирена Кохонт на журито Зала „Тиволи“
5-о 1966 11 юни Ples oblakov
(„Танцът на облаците“)
Маряна Държай на журито
6-о 1967 9 юни Vzameš me v roke
(„Взимаш ме в прегръдката си“)
Елда Вилер на журито Зала „А“ на Икономическия изложбен център
7-о 1968 14 юни Presenečenja
(„Изненади“)
Беле вране на журито и публиката Зала „Тиволи“
Бор Гостиша
8-о 1969 12 и 13 юни Zakaj tvoj dom, zakaj moj dom
(„Защо твоят дом, защо моят дом“)
Йожица Свете на журито
Maček v žaklju
(„Котка в клетка“)
„Беле вране“ на публиката
Neizpeta melodija
(„Неизпята мелодия“)
Лидия Кодрич
9-о 1970 11, 12 и 13 юни Solza, ki je ne prodam
(„Сълзата, която няма да продам“)
Едвин Флисер на журито
Mini-maxi
(„Мини-макси“)
„Беле вране“ на публиката
10-о 1971 10, 11 и 12 юни Včeraj, danes, jutri
(„Вчера, днес утре“)
Елда Вилер на журито
Trideset let
(„Трийсет години“)
Ото Пестнър на публиката
11-о 1972 1, 2 и 3 юни Med iskrenimi ljudmi
(„Сред искрени хора“)
Майда Сепе на журито
12-о 1973 7, 8 и 9 юни Leti, leti, lastovka
(„Лети, лети, лястовице“)
Едвин Флисер на публиката
13-о 1974 6, 7 и 8 юни Uspavanka za mrtve vagabunde
(„Приспивна песен за мъртвите скитници“)
Майда Сепе на публиката
14-о 1975 4, 5 и 6 юни Mi smo taki
(„Ние сме такива“)
Маряна Държай и Брацо Корен на публиката
15-о 1976 4 и 5 юни Samo nasmeh je bolj grenak
(„Само усмивката е по-горчива“)
Дитка Хаберл на международното жури и публиката
16-о 1977 22, 23, 24 и 25 юни Vrača se pomlad
(„Връща се лятото“)
Ото Пестнър на международното жури и публиката Зала „Головец“, Цел
17-о 1978 5, 6 и 7 октомври Jamajka
(„Ямайка“)
Томаж Домицел на международното жури
Moje orglice
(„Моят орган“)
Янко Ропрет на публиката
18-о 1979 18, 19 и 20 октомври Avtomat
(„Автомат“)
Томаж Домицел на публиката Зала „Тиволи“
19-о 1980 2, 3 и 4 октомври Dan neskončnih sanj
(„Ден на безкрайните мечти“)
Владо Креслин на международното жури Зала „Линхарт“ в „Цанкарев дом“
20-о 1981 5 и 6 юни Prijateljstvo
(„Приятелство“)
Иво Мойзър и „Пепел ин кри“ на журито
21-во 1982 4 и 5 юни Še pomahal ni z roko
(„Все още не е помахал с ръка“)
Марян Смоде на публиката
22-ро 1983 3 и 4 юни Tri dečve
(„Три момичета“)
„Ф+“ на публиката Рицарска зала, Крижанке
От 1984 до 1997 г. фестивалът не се състои.
23-то 1998 20 юни Za prijatelje
(„За приятелите“)
Андрей Шифрер на журито и публиката Люблянски замък
24-то 1999 19 юни Vzemi me, veter
(„Вземи ме, ветре“)
Нуша Деренда на журито
Naj pada zdaj dež
(„Нека вали сега дъжд“)
„Фокси Тийнс“ на публиката
25-о 2000 10 юни Moje ime
(„Моето име“)
Регина на журито
Glas srca
(„Гласът на сърцето“)
„Дъ Туинс“ на публиката
26-о 2001 7 юли Letim
(„Летя“)
„Катринас“ на журито
Prva ljubezen
(„Първа любов“)
„Фокси Тийнс“ на публиката
27-о 2002 6 юли Tisoč
(„Хиляда“)
Ядранка Юрас на журито
Pesek v oči
(„Пясък в очите“)
Нуша Деренда на публиката
28-о 2003 5 юли Zelen žafran
(„Зелен шафран“)
„Катринас“ на журито Крижанке
Na pol poti
(„На половината път“)
Наталия Верботън на публиката
29-о 2004 5 септември Samo
(„Само“)
Иления Зобец на журито
Na vrh sveta
(„На върха на света“)
„ДеЖур“ на публиката
30-о 2005 4 септември Ne razumem
(„Не разбирам“)
Иления Зобец на журито
Če je to slovo
(„Ако това е сбогуване“)
„Юхубанда“ и Катя Корен на публиката
31-во 2006 3 септември Belo nebo
(„Бяло небе“)
Аника Хорват на журито
32-ро 2007 9 септември Naravne sile
(„Природни сили“)
Дамяна Голавшек на журито Зала „Галус“ в „Цанкарев дом“
Pomlad v mestu
(„Лято в града“)
Ева Черне на публиката
33-то 2008 13 септември Šopek maka
(„Букет от макове“)
Анжей Дежан на журито Крижанке
Ko te ni
(„Когато те няма“)
Марко Возел на публиката
34-то 2009 6 септември Samo ti
(„Само ти“)
Аника Хорват на журито Студио 1 на РТВ Словения
Tisti nekdo
(„Онзи някой“)
„Прифарски музиканти“ на публиката
35-о 2010 19 септември Otok ljubezni
(„Островът на любовта“)
Дария Швайгър на журито
Nova pomlad
(„Нова пролет“)
Катя Фашинк и Рок Ференгя на публиката
36-о 2011 18 септември Naj traja
(„Нека продължи“)
Руди Бучар на журито
Tukaj si
(„Тук си“)
Марко Возел на публиката
37-о 2012 15 септември Ti prihajaš
(„Ти идваш“)
Матеуж Шалехар – Хамо на журито Люблянска опера
Naj nama sodi le nebo
(„Нека само небето ни съди“)
Нуша Деренда и Марко Возел на публиката
38-о 2013 29 септември Po čem diši ta dan
(„На какво ухае този ден“)
Андраж Хрибар на журито Студио 1 на РТВ Словения
Vrti se v ritmu
(„Върти се в ритъм“)
Ева Черне на публиката
39-о 2014 13 септември Ti
(„Ти“)
Руди Бучар на журито Крижанке
Sončen dan
(„Слънчев ден“)
Дария Швайгър на публиката
През 2015 г. фестивалът не се състои.
40-о 2016 20 февруари Kaj je to življenje
(„Какво е този живот“)
Ева Бото Студио 1 на РТВ Словения
41-во 2017 15 април Tak dan
(„Такъв ден“)
Нушка Драшчек Икономически изложбен център
42-ро 2018 23 септември Če pomlad nikoli več ne pride
(„Ако пролетта никога повече не дойде“)
Алекс Воласко Студио 1 на РТВ Словения
43-то 2019 15 септември Šesti čut
(„Шесто чувство“)
Ева Хрен
През 2020 г. фестивалът не се състои поради пандемията от COVID-19.
44-то 2021 11 септември Volkovi
(„Вълци“)
Рейвън Студио 1 на РТВ Словения
45-о 2022 29 октомври Nove slike
(„Нови снимки“)
Мия Гучек
46-о 2023 9 септември Med nama
(„Между нас“)
Нино Ошлак

Източници

редактиране
  1. Моска, Марко. Slovenska popevka e gli anni d'oro della canzone slovena. Милано, „Лампи ди стампа“, 2010. ISBN 978-88-488-1179-8. с. 73, 75, 85. (на италиански)

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Slovenska popevka в Уикипедия на словенски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​