Смарткарта

Смарткарта – наричана също чип карта или карта на ИС – (на английски: smart card, chip card, integrated circuit card) е физическо електронно устройство за удостоверяване предназначено за контрол на достъпа до даден ресурс. Обикновено е пластмасова, с размер на кредитна карта и съдържа вграден чип.^[1] Много смарткарти имат видими метални контакти за връзка с вградения чип и се наричат контактни. Други са безконтактни или комбинирани. Смарткартите служат за удостоверяване на самоличност, автентикация, съхранение на данни и за работа с приложения.^[2] Приложенията им могат да бъдат идентификация, финансови трансакции, обществен транспорт, компютърна сигурност, достъп до училища и здравеопазване. Смарткартите предоставят сигурна автентикация в организациите и могат да са за еднократна или многократна употреба. Множество държави използват различни смарткарти сред населението.

Изглед на конекторите към чиповете при различни смарткарти

Характеристики

Смарткартата

има размери на кредитна карта. ID-1 на ISO 7810 стандарт ги определя като 85.60 × 53.98 mm.^[3]
съдържа система за сигурност. Например картата може да има холограма, за да се защити срещу подправка и фалшифициране.
данните от картата се прехвърлят към централизирана система чрез устройства за четене на карти като банкомат и други.

История

Смарткартата е изобретена от германския ракетен учен Хелмут Грьотруп и неговия колега Юрген Детлоф през 1968; патентът е окончателно одобрен през 1982. За първи път смарткарти се използват масово във Франция през 1983 за плащане на телефонни разговори.

Чип картите получават широко разпространение през 90-те с навлизането на GSM мобилни телефони, в които се използват SIM карти.

Контактни смарткарти

Контактните смарткарти имат малък чип с размери около 1 cm в диаметър от едната страна. Когато се постави в четец, чипът прави контакт с електрическите конектори, които четат и записват информация.

Стандартите ISO 7816 и ISO 7810 определят:

физическите размери
позицията и размерите на електрическите конектори
електрическите характеристики
комуникационните протоколи
форматът на командите, пращани към картата и отговора на картата
функционалността

Смарткартата не съдържа батерия; източникът на електричество е картовият четец (на английски: Card reader).

Смарткартите може да осигурят силна автентикация за сигурност чрез еднократно вписване (single sign on) за големи организации. Смарткартата може да има следните общи характеристики: ▪ размери подобни на тези на кредитна карта ID-1 от стандарт ISO/IEC 7810, който дефинира тези карти с номинални размери 85.60 х 53.98 мм.

Друг популярен размер е ID-000, който има номинални стойности 25 х 15 мм (обикновено ползван за SIM карти). И двата вида карти са с дебелина 0.76 мм; ▪ съдържа устойчива на разрушаване система за сигурност (напр. защитен криптопроцесор или защитна файлова система) и предоставя услуги за сигурност (като напр. защита на информацията в паметта); ▪ управлява се от система за администриране, със защитен обмен на информация и възможности за настройка параметрите на картата, контрол на вписване в черен списък и актуализация на данни за приложения; ▪ комуникира с външни услуги с помощта на устройства за четене на карти, като четец на билети, банкомати, четец за електронни данни (DIP reader) и др.

SIM карта

SIM картата е частен случай на контактна смарткарта, предназначена за мобилни телефони. Към 2015 се произвеждат, 10.5 милиарда чипа (интегрални схеми), от които 5.44 милиарда SIM карти.^[4]

Безонтактни смарткарти

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Безконтактните смарткарти са обикновено с размерите на кредитна карта. Те имат вграден чип, в който са записани идентификационни данни (а понякога може и да обработва и съхранява данни) и картата може да комуникира с компютърен терминал чрез радиочестотна идентификация, например от вида NFC. Има приложения като транспортни документи, банкови карти и др.^[5]

RFID карта

RFID картата е безконтактна карта, която използва радиочестотна идентификация за пренос на данни. Тя съдържа интегриран чип и антена, която позволява безжичното четене и записване на информацията, съхранена на нея, от специално уреди, наречени RFID четци.

RFID карти се използват в различни области като идентификация на достъп, системи за управление на инвентара, плащания, логистика и други. Те могат да бъдат вграждани във форма на кредитни карти, бейджове за достъп, етикети за стоки и др.

Тъй като данните могат да бъдат четени безконтактно, е важно да се осигури подходяща защита на личната информация, съхранена на RFID карти, за да се предотврати неоторизиран достъп или кражба на данни.

Комуникационни протоколи

Комуникационни протоколи
Име	Описание
T=0	Протокол за пренос на данни на ниво байт
T=1	Протокол за пренос на данни на ниво блок
T=CL	Протокол за пренос на данни през безконтактен интерфейс ISO 14443

Криптографски смарткарти

Най-модерните смарткарти включват в себе си специализиран криптографски хардуер, който позволява да се използват алгоритми като RSA и DSA. Съвременните криптографски смарткарти също така позволяват да се генерира двойка секретни ключове на самата карта.

Такива смарткарти се използват основно за електронен подпис и сигурна идентификация.

Често включват и възможност за генериране на псевдослучайни числа.

Източници

↑ ISO/IEC 7816 – 2:2007 – Assignment of contacts C4 and C8 // Посетен на 20 August 2015.
↑ Multi-application Smart Cards. Cambridge University Press, 2007.
↑ ISO/IEC 7810:2019 Identification cards – Physical characteristics // ISO. Посетен на 28 април 2023. (на английски)
↑ Smart card IC shipments to reach 12.8 billion units in 2020 // IHS Technology. IHS Markit, 25 August 2016. Посетен на 24 October 2019.
↑ Rankl, W. Smart Card Handbook. John Wiley & Sons, 1997. ISBN 0-471-96720-3.

[1] ISO/IEC 7816 – 2:2007 – Assignment of contacts C4 and C8 // Посетен на 20 August 2015.

[2] Multi-application Smart Cards. Cambridge University Press, 2007.

[3] ISO/IEC 7810:2019 Identification cards – Physical characteristics // ISO. Посетен на 28 април 2023. (на английски)

[ihs-4] Smart card IC shipments to reach 12.8 billion units in 2020 // IHS Technology. IHS Markit, 25 August 2016. Посетен на 24 October 2019.

[5] Rankl, W. Smart Card Handbook. John Wiley & Sons, 1997. ISBN 0-471-96720-3.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]