Отваря главното меню

Смирна Василева Коритарова-Магда с псевдоним Роза е българска партизанка и политичка.

Смирна Коритарова
българска политичка
Родена
Починала
Народен представител в:
IV НС   V НС   VI НС   

БиографияРедактиране

Родена е на 28 март 1921 г. в Горна Джумая в семейството на убития през Септемврийското въстание комунистически деец Васил Коритаров и партийната функционерка Василка Коритарова. През 1925 г. заедно с майка си се премества в Дупница. От 1936 е член на Работническия младежки съюз, а през 1940 г. и член на БРП. През 1942 г. става член на Околийския комитет на РМС в Дупница. През 1943 г. е интернирана в женския лагер „Свети Никола“. От 1944 г. е заместник-политически комисар на партизански отряд „Коста Петров“. Получава задочна смъртна присъда от Софийския полеви съд. Участва в сражението при Жабокрек. След 9 септември 1944 г. отново е избрана за секретар на Околийския комитет на РМС в Дупница. След това е секретар на районен комитет в София. От 1946 до 1961 г. е секретар на Градския комитет на БКП в Дупница, в Пловдив, а след това секретар на Окръжния комитет на БКП в Кюстендил. Завършва Висша партийна школа. От 1961 г. е секретар на Централния съвет на БПС, а от 1968 г. е председател на Централния съвет на БПС. Народен представител в 5 и 6 НС (1966 – 1976). Подпредседател е на 6 НС.[1] Между 1970 и 1972 е член на Секретариата на ЦК на БКП. От 1972 до 1977 е посланик на България в Швейцария. Пенсионира се през 1978 г.[2] След това работи като заместник-председател на Комитета на Движението на българските жени на обществени начала. С указ № 991 от 27 март 1984 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Носител е още на ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., „9 септември 1944 г.“ – I ст. и „Георги Димитров“.[3]

Смирна Коритарова умира на 11 ноември 2008 г. в София.

БележкиРедактиране

  1. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България. ДПК „Димитър Благоев“, 1974. с. 408.
  2. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 507.
  3. Аврамов, А. Трудовата слава на България. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 458.