Сович
Сович (на македонска литературна норма: Совиќ) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
Сович Совиќ | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Новаци |
Географска област | Нидже |
Надм. височина | 1188 m |
Население | 0 души (2002) |
Пощенски код | 7225 |
МПС код | BT |
Сович в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено в северозападните склонове на планината Нидже, югоизточно от град Битоля, на границата между Северна Македония и Гърция.
История
редактиранеВ XIX век Сович е чисто българско село в Леринска кааза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Совиче като българско село.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сович (Sovitch) е показано като село със 17 домакинства и 38 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Совичъ има 300 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сович е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[4]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сович има 256 българи екзархисти.[6]
Според преброяването от 2002 година селото обезлюдено.[7]
Личности
редактиране- Родени в Сович
- Лазар Делов (1876 - ?), български революционер, селски войвода на ВМОРО
- Стойче Рисавов, български революционер от ВМОРО
- Починали в Сович
- Павел Ботев Кацаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]
- Свързани със Сович
- Христо Совичанов - Псалта, български възрожденец и революционер, по произход от Сович
Бележки
редактиране- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 ноември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 320, л. 57