Сович (на македонска литературна норма: Совиќ) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Сович
Совиќ
— село —
40.908° с. ш. 21.6536° и. д.
Сович
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областНидже
Надм. височина1188 m
Население0 души (2002)
Пощенски код7225
МПС кодBT
Сович в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в северозападните склонове на планината Нидже, югоизточно от град Битоля, на границата между Северна Македония и Гърция.

В XIX век Сович е чисто българско село в Леринска кааза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииСовиче като българско село.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сович (Sovitch) е показано като село със 17 домакинства и 38 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Совичъ има 300 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сович е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[4]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сович има 256 българи екзархисти.[6]

Според преброяването от 2002 година селото обезлюдено.[7]

Личности

редактиране
Родени в Сович
  •   Лазар Делов (1876 - ?), български революционер, селски войвода на ВМОРО
  •   Стойче Рисавов, български революционер от ВМОРО
Починали в Сович
  •   Павел Ботев Кацаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]
Свързани със Сович
  1. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 ноември 2007 
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 320, л. 57