Солницата
Провадия-Солницата е селищна могила, археологически обект от VI – V хил. пр.н.е. Намира се до Провадия. Селището е открито през 1970-те години от Ара Маргос.
| Праисторическа селищна могила Провадия-Солницата | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Праисторическа селищна могила Провадия-Солницата Местоположение в България Област Варна | |
| Страна |  България |
| Област | Област Варна |
| Археология | |
| Вид | селище |
| Период | 5500 – 4300 г. пр.н.е. |
| Култура | Култура Караново III-IV, Хаманджия III-IV, Култура Коджадермен-Гумелница-Каранова VI (КГК VI) |
| Епоха | Неолит, Енеолит |
| Праисторическа селищна могила Провадия-Солницата в Общомедия | |
Проучвателите му предполагат, че обитателите на селището са се занимавали предимно за производството на сол. То съществува от средата на VI хил. пр.н.е. като разцветът му е прибл. 4700 – 4300 г. пр.н.е. Цялостното му проучване е дело на екип под ръководството на акад. Васил Николов. То започва през 2005 г.[1].
Праисторическото селище Солницата се развива около извори с повишено съдържание на сол. Чрез нагряване в керамични съдове водата от тези извори е била изпарявана, а оставащата в тях сол – събирана. Останките от съдовете показват хронологично еволюция в технологията, съответстващо на повишен добив.
Според проучвателите някои от жилищните постройки в селището са били двуетажни. Предполага се, че през определен период от време, населението му е достигнало до около 150 жители.[2] Било е оградено от защитена стена с дебелината достигаща до 4,3 м[3]. Селището е унищожено от силно земетресение[4], същото което е унищожило и сградите от VII-ми хоризонт в Дуранкулак.
В епохата на енеолита солта е била ценност и се е търгувала добре, за което свидетелстват и намерените в селището златни украшения, които, наред с тези открити в праисторическия некрополите при Дуранкулак и Варна, са едни от най-старите в Европа. Развитието на праисторическото селище Провадия-Солницата предопределя разцвета на праисторическата култура в района.
ХХ век редактиране
В района традиционно е провеждан солодобив. През 1922 г. се съобщава за извор с 19% солена вода, а синдикатът «Общ подем» се сдобива с концесия за индустриализиране на солното производство.[5]
Източници редактиране
- ↑ Nikolov, Vassil. Salt, early complex society, urbanization: Provadia-Solnitsata (5500 – 4200 BC) (Abstract) (PDF) // Bulgarian Academy of Sciences. Посетен на 1 март 2016.
- ↑ Maugh II, Thomas H. Bulgarians find oldest European town, a salt production center // The Los Angeles Times, 1 ноември 2012. Посетен на 1 март 2016.
- ↑ Бликна вода от кладенец на 64 века в Провадия[неработеща препратка]
- ↑ Ancient earthquake data extraction by archeological findings // European Geosciences Union, General Assembly 2010. 2 – 7 май 2010. Vienna, Austria. 2010.
- ↑ Земледелец (дигитално копие) / 21/10/1922, No. 53, 2 стр.