Солницата

селищно образувание в гр. Провадия, общ. Провадия, обл. Варна

Провадия-Солницата е селищна могила, археологически обект от VI – V хил. пр.н.е. Намира се до Провадия. Селището е открито през 1970-те години от Ара Маргос.

Праисторическа селищна могила Провадия-Солницата
Местоположение
43.1284° с. ш. 27.4725° и. д.
Праисторическа селищна могила Провадия-Солницата
Местоположение в България Област Варна
Страна България
ОбластОбласт Варна
Археология
Видселище
Период5500 – 4300 г. пр.н.е.
КултураКултура Караново III-IV, Хаманджия III-IV, Култура Коджадермен-Гумелница-Каранова VI (КГК VI)
ЕпохаНеолит, Енеолит
Праисторическа селищна могила Провадия-Солницата в Общомедия
Прогнозен модел на селището

Проучвателите му предполагат, че обитателите на селището са се занимавали предимно за производството на сол. То съществува от средата на VI хил. пр.н.е. като разцветът му е прибл. 4700 – 4300 г. пр.н.е. Цялостното му проучване е дело на екип под ръководството на акад. Васил Николов. То започва през 2005 г.[1].

Праисторическото селище Солницата се развива около извори с повишено съдържание на сол. Чрез нагряване в керамични съдове водата от тези извори е била изпарявана, а оставащата в тях сол – събирана. Останките от съдовете показват хронологично еволюция в технологията, съответстващо на повишен добив.

Според проучвателите някои от жилищните постройки в селището са били двуетажни. Предполага се, че през определен период от време, населението му е достигнало до около 150 жители.[2] Било е оградено от защитена стена с дебелината достигаща до 4,3 м[3]. Селището е унищожено от силно земетресение[4], същото което е унищожило и сградите от VII-ми хоризонт в Дуранкулак.

В епохата на енеолита солта е била ценност и се е търгувала добре, за което свидетелстват и намерените в селището златни украшения, които, наред с тези открити в праисторическия некрополите при Дуранкулак и Варна, са едни от най-старите в Европа. Развитието на праисторическото селище Провадия-Солницата предопределя разцвета на праисторическата култура в района.

На заден план се вижда Провадийска река.

В района традиционно е провеждан солодобив. През 1922 г. се съобщава за извор с 19% солена вода, а синдикатът «Общ подем» се сдобива с концесия за индустриализиране на солното производство.[5]

Източници

редактиране
  1. Nikolov, Vassil. Salt, early complex society, urbanization: Provadia-Solnitsata (5500 – 4200 BC) (Abstract) (PDF) // Bulgarian Academy of Sciences. Посетен на 1 март 2016.
  2. Maugh II, Thomas H. Bulgarians find oldest European town, a salt production center // The Los Angeles Times, 1 ноември 2012. Посетен на 1 март 2016.
  3. Бликна вода от кладенец на 64 века в Провадия[неработеща препратка]
  4. Ancient earthquake data extraction by archeological findings // European Geosciences Union, General Assembly 2010. 2 – 7 май 2010. Vienna, Austria. 2010.
  5. Земледелец (дигитално копие) / 21/10/1922, No. 53, 2 стр.