Уикипедия

Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)

археологически обект в България

Големият остров при село Дуранкулак е праисторическа селищна могила с огромна международна популярност. Островът е паметник на културата с национално значение. Това е един от най-известните праисторически обекти в България и като такъв се радва на голям научен и туристически интерес. Археологическият комплекс при Дуранкулак е открит през 1974 год. от Хенриета Тодорова. Интензивните археологически проучвания започват през 1974—1975 година. Със спорадични прекъсвания те продължават и до днес.[1][2] Дългогоьишен ръководител на проучванията е световно известната българска археоложка проф. Хенриета Тодорова. След смъртта ѝ през 2015 год. проуванията се ръководят от Иван Вайсов и Владимир Славчев.

Големият остров при с. Дуранкулак
Селищната могила Големия остров при с. Дуранкулак
Селищната могила Големия остров при с. Дуранкулак
Местоположение
43.6692° с. ш. 28.5323° и. д.
Големият остров при с. Дуранкулак
Местоположение в България
Страна България
ОбластОбласт Добрич
Археология
Видселищна могила
Периодот 4750 г. пр. Хр. до 10 в. сл. Хр.
КултураХаманджия III-IV, Варна, Кослоджени, Античност, Прабългари 9—11 в.
ЕпохаЕнеолит, Протобронзова епоха, Ранна бронзова епоха, Късна бронзова епоха, Античност, Средновековие
Големият остров при с. Дуранкулак в Общомедия

Резултатите от археологическите проучвания на Големия остров показват наличието на своеобразна топографска приемственост, която се извява в това, че на едно и също място са изграждани няколко селища и култови сгради през дълъг период — от праисторията (V – IV хилядолетие пр.н.е.) до Ранното средновековие (IX – XI век) явление, уникално за археологическите обекти на Балканите. Именно този факт е и причината мястото да е известно и като „Българската Троя“.[3][4]

Селищната могила Големия остров[5] е част от Археологически комплекс „Дуранкулак“[6][7] който обединява три обекта: селищната могила Дуранкулак – Големия остров, Дуранкулак – некропола и Дуранкулак – нивата. На Големия остров има селища от ранния енеолит – култура Хаманджия III–IV, късния енеолит – култура Варна, обредни ями и жертвена клада от протобронзовата и бронзовата епоха – културите Чернавода І и ІІI, укрепено селище от късната бронзова епоха[8] – културата Кослоджени (Sabatinovka-Noua-Coslogeni „cultural complex“[9]), антични сгради с пещерен храм на богинята Кибела и ранносредновековно прабългарско селище с няколко ротонди, съществувало от 9-и до началото на 11-и век сл. Хр.[10] Общата дебелина на културните напластявания е 3,20 – 3,50 м. Селищната могила има седем стратиграфски хоризонта, шест от които (I –VI) са изцяло проучени.

Находките от Големия остров се съхраняват в Регионалния исторически музей на гр. Добрич (РИМ – Добрич), Националния исторически музей в София (НИМ – София), Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ – БАН) и във временните изложби на читалището в с. Дуранкулак и Зеленият център в гр. Шабла.

Днес Големият остров при Дуранкулак е своеобразен музей на открито. Тук са експонирани сгради от енеолита, Ранното средновековие, елинистическият пещерен храм на богинята Кибела и др.

Местоположение редактиране

 
Големия остров при с. Дуранкулак. Местоположение. Аерофотография 2020, поглед от юг

Селищната могила Големия остров се намира до западния бряг на сладководното Дуранкулашко езеро – 2 км югоизточно от с. Дуранкулак, община Шабла, област Добрич. Происторическото селище отстои на 2 км от днешния черноморския бряг, на 187 км южно от устието на р. Дунав (гр. Сулина, Румъния) и на 115 км от известното праисторическо селище Бая-Хаманджия (Румъния). Мястото е социализирано и лесно достъпно. Праисторическата селищна могила Големия остров е близо до крайбрежния международен път E87, свързващ градовете Варна и Констанца. До нея води път, част от който е асфалтиран. Тук има изграден и малък туристически център. Връзката между острова и сушата се осъществява по дървен мост. Зоната около Големия остров е изключително благоприятна за развитие на орно земеделие. Големият остров при с. Дуранкулак е една от най-атрактивните туристически дестинации в района.

Източно от Големия остров, под днешното ниво на Дуранкулашкото езеро, преминава суходолие (геодезическа пукнатина – разлом), идващо от югозапад, с. Ваклино. Тази долина се нарича Шабленската река и има множество меандри. Започва северно от с. Твърдица и е с дължина около 30 км и средна дълбочина — 12 м.[11] Долината отвежда към Дуранкулашкото езеро дренираните води на една значителна част от Добруджанското плато. Водосборният ѝ басейн е 95 km2. Тя е част от разлома Вранино-Нейково-Твърдица-Бежаново-Ваклино-Дуранкулак.

Палеоклимат редактиране

Големият остров попада в южната част на Добруджа характерна с умереноконтинентален климат – студени зими и горещи летни месеци. Естествената растителна покривка в района е със степен и лесостепен характер. През времето климатичните условия около Дуранкулак са се променяли многократно, но фатални за живота на това място са били резките климатични промени през IV хил. пр. Хр. Тогава значителното затопляне на климата води до дълготрайно засушаване и покачване нивото на Черно море което е принудило тогавашните обитатели на Големия остров да го напуснат завинаги. Това бележи и краят на блестящата късноенеолитна култура Варна и хегемонията на късноенеолитните култури въобще.[12] Резултатите от съвременните изследвания показват, че в началото на V хил. пр. Хр. нивото на Черно море е било с 12 – 15 м по-ниско от сегашното, след което, през IV—то хил. пр. Хр., то рязко се е покачило.[13]

Морфология редактиране

.Дуранкулашкото езеро, където се намира Големия остров, е закрито плитко лимано езеро. То е отделено на изток от Черно море с пясъчна коса. Заема ниските части на няколко дълбоки суходолия: едно изващо от с. Ваклинино, едно – от селата Било и Смин и едно – от с. Граничар посока с. Дуранкулак. Основата на Големия остров е издигната скална формация.

Важен момент в морфологията на съвременното черноморско крайбрежие е алувиално-лиманната акумулация е формирането на пясъчно-плажовите ивици и дюни.[14] Активирането на тези процеси е свързано с повишаване на морското равнище и потъванията в районите на някои от лиманите. Това се е случило главно през горния плейстоцен и холоцена. Колебанието на черноморското ниво, т. нар. Новочерноморска трансгресия, усложнено от тектонските движения на Евроазиятската плоча е продължило и през къснохолоценското и историческото време. Това е оказало значително влияние върху развитието на крайбрежните форми. Така например, през първото столетие пр. Хр., при севернодобруджанското черноморско крайбрежие и устието на р. Дунав е регистрирано оттегляне на водите на Черно море и понижаване на морското ниво с 4 – 5 м. Този процес завърша през 1-ви и 2-ри век сл. Хр., след което следва трансгресия – ново повишаване нивото на морето с около 4 м. Покачването и понижаване на морското ниво са процесите довели до натрупване на морски седименти и образуването на редица преградни пясъчни ивици (пясъчни коси), както и до постепенното затлачване на много от черноморските лимани.[15] За отбелязване е, че конфигурацията на лиманите по черноморието почти винаги повтаря контурите на “удавените” речни долини, което се отнася и за тази преминаваща източно от Големия остров при с. Дуранкулак.

Топография редактиране

Фактически Големия остров при Дуранкулак е бил полуостров, а не остров. Общата му площ е 25 390 м2, от които, през различни периоди, обитаваната такава е 19 953 м2. Островът е позитивна палеорелефни формация с надморска височина 12.4 м. Топографията на терена показва, че на изток и юг склоновете на полуострова са били най-стръмни, а тези на север и запад – по полегати. Островът е със скална основа. Издига се на около 6 м. над водното огледало на днешното Дуранкулашко езеро. Основната скала е тази от където са добивани и каменните плочи с които са изградени основите на енеолитните сгради, тези разположени върху най-високата — централна част на острова.

Селищната могила Големия остров е с площ от 1400—1500 м2. През неолита и енеолита (VI—IV хил. пр. Хр.), прилежащата територия северно, западно и южно от полуострова е била сравнително равнинна. Тук е имало малка заливна тераса разположена на левия бряг на преминаващата наблизо древна река. При изследванията дъното на Дуранкулашкото езеро се установява, че на около 50 м североизточно от острова има леко пропадане на терена, което предполага наличието на сезонно заливна зона (котловина запълнена с утайки), изключително благоприятна за развитие на селскостопански дейности. Вероятно от тук са добивани и стъблата от блатна растителност (тръстика), които са използвани като укрепващи конструктивни елементи при изграждането на гринобитните съоръжения в праисторическите сгради, както и сивата блатна глина използвана за подравняване на терена.

Конфигурацията на дъното на Дуранкулашкото езеро показва, че през Праисторията, голяма част от прилежащите зони северно, западно и южно от острова са били сухопътни такава. Не е изключено там също да е имало енеолитни постройки – прилежащи части на праисторическите селища разположени на Големия остров.

При строежа на сега съществуващата сграда на Малкия остров са открити няколко прабългарски погребения, което е доказателство за това, че през 9 – 11 в. сл. Хр. връзката между Големия и Малък остров не е била непреодолимо препятствие. Вероятно нивото на водата на езерото през този период е било много по-ниско от сегашното, което предполага наличието на сухопътна връзка и с Големия остров. Доказателство за това е и местоположението на входа през който се е осъществявал достъпа до прабългарското селище. Той прекъсва средновековната укрепително стена точно срещу провлака, свързващ острова с западния бряг на Дуранкулушкото езеро.

Особеностите на ландшафната конфигурация на терена около Големия остров показват, че територията е изключително благоприятна за развитие на интензивна селскостопанска дейност и отседнал начин на живот, даденост която е била привлекателна за неговите обитатели.

Хронология на проучванията на Големия остров[16][17] редактиране

Година Селища Ръководители Портрети
1974 Регистриране на обекта Хенриета Тодорова (АИМ-БАН, днес НАИМ—БАН)
1975 Начало на археологическите проучвания. Полагане на контролен сондаж. Установяване стратиграфията и хронологията на обекта. Хенриета Тодорова (АИМ-БАН, днес НАИМ—БАН)
1976 – 1978 Интензивни археологически проучвания. Проучва се ранносредновековното – прабългарско селище от 9 – 11 век сл. Хр. и некропола към него (Дуранкулак-нивата). Предприемат се издирвателни дейности с цел локализиране местоположението на праисторическия некропол[18] Хенриета Тодорова (АИМ-БАН, днес НАИМ—БАН) и Кирил Ботов (ИМ – Толбухин, днес РИМ – Добрич) Кирил Ботов и Хенриета Тодорова (1977)[19]

 

1979 – 1998 Проучване на селищата от енеолита, бронзовата епоха, храма на Кибела, антични сгради и некрополите към тях (Дуранкулак-некропола). Предприети действия за консервация и реставрация на средновековното – прабългарско селище и експониране на място на част от средновековните сгради и фортификацията. Хенриета Тодорова (АИМ-БАН, днес НАИМ—БАН) и Тодор Димов (ИМ – Толбухин, днес РИМ – Добрич) Хенриета Тодорова (1987)   Тодор Димов (Дуранкулак 1983)

 

1999 – 2003 Поради липса на финансиране археологическите проучвания временно са преустановени
2004 Проучване на енеолитните селищата и експониране на място на част от праисторическите сгради Хенриета Тодорова (НАИМ—БАН) и Тодор Димов (РИМ – Добрич). Водещ реставратор доц. Георги Мавров (СУ-София). проф. Хенриета Тодорова (Дуранкулак 2004)   Георги Мавров и Тодор Димов (Дуранкулак 2004)  
2005 – 2014 Поради липса на финансиране археологическите проучвания временно са преустановени на 12 април 2015 г., на 82 г. се прости с живота си стожера и дългодишен ръководител на проучванията проф. Хенриета Тодорова[20][21] проф. Хенриета Тодорова (София 2011)  
2015 – 2023 Проучване на най-ранните сгради, тези от периода на ранния енеолита – култура Хаманджия III-IV. Допроучване на такива и от времето на култура Варна II. Запазване автентичния вид на постройките и експонирането им на място. Иван Вайсов (НАИМ—БАН) и Владимир Славчев (РИМ – Варна). Водещ реставратор доц. Георги Мавров (СУ-София).   Иван Вайсов (Дуранкулак 2020) Владимир Славчев и Геоги Мавров (Дуранкулак 2015)  

Галя Вандева и Владимир Славчев (Дуранкулак 2020)  

Проучване на с.м. Големия остров (Дуранкулак 2021)

Селища редактиране

Селищата и други структури открити на Големия остров
Датировка Период Хоризонт Вид Култура
4800/4780 – 4550/4450 г. пр. Хр. Ранен енеолит VIII–VII Селище с неординарни функции – властово-административен център с големи репрезентативни сгради и обособени стопански пространства. Съвършена организация на жизненото пространство с мрежа от широки 1.00 – 1.60 м улици. Сградите от това време са разрушени при силно земетресение от IX степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK-64 scale)[22] ХАМАНДЖИЯ III–IV
4450/4400 – 4250/4150 г. пр. Хр. Късен енеолит VI–III Селище с „владетелски“ комплекс. Следи от редица локални пожари. Селището е напуснато без следи от външна интервенция. Някои от сградите от финалния етап са частично опожарени. Няма данни това да е направено умишлено. ВАРНА II–III
IV хил. пр. Хр. Преходен период (Протобронз) и Ранна бронзова епоха IIa–IIb Обредни ями и клади ЧЕРНАВОДА I и III
12 – 14 в. пр. Хр. Късна бронзова епоха I Укрепено селище[23] КОСЛОДЖЕНИ
4 – 2 в. пр. Хр. Античност – Елинизъм Пещерен храм на богинята Кибела,[24] антични сгради и вкопани източници за питейна вода Гръцка колонизация
9 – 11 в. Ранно средновековие Прабългарско селище с 240 сгради. През 10 в., при християнизацията на населението една от ротондите е преобразувана в църква. Прабългари

Селище от ранния енеолит (4800/4780 – 4550/4450 г. пр. Хр. култура Хаманджия)[25] редактиране

 
Големият остров при с. Дуранкулак. Аерофотография на експонираните на място сгради от ранния и късен енеолит – V—IV хил. пр. Хр: 1 – сгради от късния енеолит – култура Варна; 2 – сгради от ранния енеолит – култура Хаманджия[26]

Големият остров при Дуранкулак е заселен в началото на V хил. пр. Хр. Тогава е направено и първото селището, това с най-ранната каменна архитектура в континентална Европа.[27] Мястото е избрано за изграждане на един от „административно-властовите центрове“ на ранно-енеолитната култура Хаманджия. Предполага се, че селището е било и център за контрол на обмена и циркулацията на много ценни суровини. За отбелязване е, че по това време Дуранкулашкото езеро не е съществувало. На неговото място е имало река чиито меандри са определяли характерната за района латдшафна конфигурация. Тогава Големия остров е бил една от скалните височинни част на западният ѝ бряг.[28] Много е вероятно сгради от това ранно селище да са били разположени и по протежение на тази древна река — зона която днес се намира под водите на Дуранкулашкото езеро. Резултатите от геофизичните изследвания на западния бряг на Дуранкулашкото езеро показават, че следи от такова селище има и по протежението на северния бряг на една друга, по-малка река – западен приток на тази преминаваща покрай Големия остров.[29] В прилежащия праисторически некропол са открити 390 погребения от периода на култура Хаманджия III и 164 такива от периода Хаманджия IV/Варна I.[30] Този значителен демографски потенциал предполага наличието на сгради надвишаващи площта на тези открити на Големия остров, което е причината да продължават издирвателните дейности за откриване на сградите от тези периоди както по протежение на западния бряг на Дуранкулашкото езеро така и на дъното му.

При археологическите проучвания на Големия остров се установява, че преди строителството на първите постройки цялата мястото е било подравнено с пластове ситно стрита, ронливи смес от надробена червеникава скална маса и сива ливадно-блатна глина.[31] Същата изцяло покрива скалната формация на терена. Това и последващите впечатляващи строителни дейности е изисквало използването на многочислена, добре организирана работна сила, което не е могло да се осъществи без наличието на сериозно централизирано управление. Местоположението на откритите сгради и начинът на изграждането им говори за предварително планирани дейности което включва: мрежа от прави, широки до 1,50 м улици свързващи големите репрезентативни постройки със стопанските такива и подреждане на сградите в редици с ориентировка север – юг. Характерното за урбанизираната територия е разделянето ѝ на две обособени зони: една, където са ситуирани големите репрезентативни сгради и такава, където са ситуирани стопанските такива. До сега на Големия остров са разкрити 6 сгради от периода на ранния енеолит – култура Хаманджия. Това са сгради №5/VIII-VII, №8/VIII-VII, №12/VII, №13/VII, №24/VII и №25/VIII-VII.

Сграда №5/VII–VIII (култура Хаманджия III-IV)[32] редактиране

 
Автентечният вид на сграда №5/VII – култура Хаманджия IV, етап от проучванията. Фотография 1997


СградаТова е най-голямата сграда откривана на Големия остров. Тя е експонирана на място.[33] Постройката има два етапа: етап А – малка сграда от VIII-ми хоризонт и етап B – голяма сграда от VII-ми хоризонт. И двата етапа са от късните периоди на култура Хаманджия.

Първата постройка (сграда 5/VIII), култура Хаманджия III е била малка, с едно общо помещение с размери 8,50 на 4,90 м (41 м2). Изградена е директно върху първият подравняващ червеникав пласт. Стените и са с масивни основи направени от големи каменни плочи. От този период най-добре е запазена източната стена, която е преизползвана при строителството и на по-късната сграда – тази от VІІ-ми хоризонт. Тогава същата е била централна такава, носеща платформата на горния етаж. По традиция пещта и подиумът ѝ са изградени до източната стена. Тази ранна постройка се покрива частично от по-късната сграда, тази от периода на културата Хаманджия ІV.

Втората постройка, тази от VІІ-ми хоризонт (сграда 5/VII) има леко трапецовидна форма и двойни външни стени. Ориентирана е посока север-юг. Част от каменните ѝ основи са стъпили върху стените на по-ранната сграда, а другата – директно върху основният червеникав подравнителен пласт. Общата застроена площ е 283 м2. Използваемото вътрешно пространство е с площ 203 м2. Вътрешна стена разделя сградата надлъжно на две половини – източна (помещение А) и западна (помещение В). Входът на сградата е от юг. Характерно за нея е специфичното архитектурно решение за подсилване на външните стени чрез изграждане на дублиращи такива. Двете стени са отделени с тесен коридор с широчина 40 – 50 см. Дублиращата стена също е двулицева и направена от големи каменни плочи. Широчината и варира от 0,50 до 0,60 м. Външните дублиращи зидове са пристроен по-късно за което свидетелстват застъпените от него обронени външни стенни обмазки на вътрешната стена. Вероятното предназначението на тези дублиращи стени е било да поддържа своеобразна, издигната във височина тераса обкантваща сградата от изток, север и запад. На места каменните основи на сградата са запазени във височина до 0,60 м. При силното земетресението, бележило краят на живота селището от периода на култура Хаманджия IV, най-много са пострадали каменните основи на западните и северни стени.

Във вътрещността на сградата, прилепени до външните стени, има няколко подиуми изградени от каменни плочи обмазани с жълта глина. Жълта глина е използвана и при многократното обмазване на пода. В помещенията има и няколко големи топлинни съоръжения, а в предверието на източното помещение (А) – квадратно клетъчно такова с размер 3,00 х 2,50 м. Последното е разделено на равни квадратни части чрез пресичащи се на кръст тънки преградни стенички. При проучванията тук е открито огромно количество овъглено пречистено зърно което говори, че съоръжението е използвано за съхраняване на подготвено за посев зърно.

Сградата е била с двускатен покрив

Сграда №8/VII–VIII (култура Хаманджия III-IV)[34] редактиране

 
Сграда №8/VII–VIII – култура Хаманджия III–IV. Аерофотография 2019
 
Голяма керамична купа от с.м Големия остров при Дуранкулак открита в югоизточната камера на сграда №8/VII (ранен енеолит, култура Хаманджия IV). Експонат от постоянната експозиция на НИМ-София.

Сграда №8/VII–VIII има два етапа на развитие: първи, когато сградата е била само с дървена конструкция и втори – когато същата вече има масивни стени със стабилни каменни основи. Общото между двата етапа е мястото, издължената леко трапецовидна форма и липсата на преградни стени. Сградата е експонирана на място.

През първият етап сградата е била по-малка – с площ от 80 м². През вторият е била п-голяма – с застроена площ от 237 м².

Първата сграда е била с дървена конструкция състояща се от четири редици от по шест масивни дървени подпори. Тя е с размер 9,0 на 8,5 м – покрита площ около 80 м². Ориентирана е с дългата си страна север-юг. Сградата е от периода на култура Хаманджия III. При археологическите проучвания не са открити данни относно вида на покривна конструкция но е много вероятно тя да е била едноскатна с леко покритие направено от стъблата на диворастяща блатна растителност. До западната стената има дълъг глинобитен подиум с височина 10 см и малко огнище разположено в южната му част. Подобно огнище е имало и при противоположния, източен край на сградата. При проучванията не са открити вътрешни преградни стени. Предполага се, че това е бил временен покрит навес използван от строителите на големите репрезентативни сгради, тези с каменните основи, което е съпроводено с осъществяване на предварително планирана устройствена конфигурация. След изграждане на масивните стени от сградата от втори етап дървени подпори са демонтирани. Същите вероятно са били използвани при стоежа на покрива на същата сграда.

Втората сграда вече е с масивни стени, издигнати върху стабилни каменни основи направени от големи каменни плочи. Сградата претърпява две преустройства. Каменните основи на стените представляват 9 – 11 редов двулицев зид. Отвън, основата на западната стена, е защитена от прякото въздействие на стичащата се от покрива дъждовна вода с вертикално поставени каменни плочи, което говори, че и през този етап покривът на сградата е бил едноскатен с наклон на запад. Постройката от втория етап е с размер 25,0 на 9,5 м, покрита площ 237 м². Входът и е от юг. Уникалното за тази сграда е, че вътрешното пространство е общо – липсват каквито и да са преградни стени. В предверието на сградата, от двете страни на входа, са направени две малки камери в една от които е открито депо от керамични съдове. Подът на западната камера е покрит с плочник. На 2 м от североизточния ъгъл, до източната стена, е изградено голямо топлинно съоръжение – пещ със стъпаловиден праг от към стената. След завършване на стоежа подът на общото помещение е заравнен с дебел пласт (10 – 15 см) от жълта глина. Със същата глина са обмазани и каменните основи от вътре.

Местоположението и размерите на сградата предполага, че тя е била такава с обособени сакрална-административни функции – своеобразно общо комуникативно пространство.

Сградата е била с двускатен покрив

Сграда №24/VII (култура Хаманджия IV)[35] редактиране

 
Сграда №24/VII – култура Хаманджия III. Аерофотография 2022[36]

Сграда 24/VII е разположена източно от сграда 25/VII-VIII. Жежду двете сгради има улица с широчина 1,50 м. Същата многократно е подравнявана със сива блатна глина. Външните размери на сграда 24/VII са: дължина на северната стена – 8,50 м, на източната – 18,80 м, на западната – 17,50 м. От разкритата ситуация е видно, че най-напред е била изградена северната стена, а след това — източната и западната, последните удължавани с по 5 – 6 м. посока юг.

Сграда 24/VII е разделена на две: едно общо, просторно вътрешно помещение и едно южно предверие. Предверието на сградата е оформено като отворено от юг помещение с размер 6,70 х 4,20 м. То е отделено от вътрешното пространство с два странични каменни зъба, източният от който е с дължина 1, 60, а западния – 2,20 отворът между тях е 2,80 м. Входът между вътрешното помещение и южното предверие е покрит с плочник направен от средни по размер каменни плочи. Последните многократно са обмазвани с жълта глина. В северозападния ъгъл на вътрешното помещение има голям подиум издигнат на 20—25 см над пода. Същият е направен от няколко реда, плътно подредени каменни плочи, обмазани с глинена замазка с дебелина 0,70—1,20 см. В югаизточния ъгъл на същото помещение има едно голямо огнище. До него е открито голямо глинобинтно съоръжение — склад, в което сепарирано са се съхранявали семена от зърнени и бобови култури (еднозърнеста и двузърнеста пшеница, ечемик, просо, уров и фий). На това място са открити: голям керамичен питос[37] и множество по-малки съдове, в един от който е намерен и един керамичен модел на хляб. Тук прави впечатление намирането на огромно количество черупки от сладководни миди, овъглени останки от рогозки, голямото количество костни оръдия (шила и шпатула) сред които и един ретушьор за нанасяне на типичния за култура Хаманджия вбодена украса.

Общата застроена площ на сграда е 148 м², от които вътрешното „жизнено“ пространство, това от северната стена до южното предверие е – 70 м².

Сградата е била с едноскатен покрив

Сграда №25/VII–VIII (култура Хаманджия III-IV)[38] редактиране

 
Сграда №25/VIII – култура Хаманджия III. Аерофотография 2020[39]
 
Керамични съдове от с.м Големия остров при Дуранкулак, сграда №25/VII, ранен енеолит (култура Хаманджия IV)[40]

Сграда 25/VIII е с изразени стопански функции. Тя има два етапа на развитие от които: етап 1 се отнася към култура Хаманджия III, а етап 2 – към култура Хаманджия IV. Сградата е експонирана на място.

През етап 1А сграда 25/VIII е била малка с близка до квадрата форма – размер 6,5 × 6,0 м. Масивните ѝ стени имат двулицеви каменни основи с широчина 50 – 60 см. Те са запазени най-добре при западната стена където достигат до височина 0,60 – 0,70 м. Същите са иззидани от 5 – 6 реда средни по размер каменни плочи със спойка от жълта глина. Масивните каменни основи са надзидани с пояси от жълта глина с минимален минерален и органичен примес. Този надзид е с дебелина 45 – 50 см. От външната страна на стените и в тях са открити малки, овални негативни структури с диаметър 20 – 25 см които указват местата на дървени подпори, тези от носещата конструкция на покрива. Тези подпори са били уплътнени в основата си с вертикално поставени камъни. Суперпозицията им спрямо каменния цокъл и глинения надзид говори за това, че най-напред е била изградена носещата дървена конструкция на покрива, а след това стените. Същата строителна техника е използвана при изграждането и на другите сгради от този период.

Сградата от първия етап е затворена с плътни стени само от север, изток и запад. Южната стена е преградена само на половина с глинена стеничката с дебелина 0,20 – 0,25 м. Сградата е с общо помещение с размери 5,5 × 4,0 м (22 м²). Интериорът на същото е обемно структуриран. До североизточния ъгъл е изградено: едно отворено, полукуполно термчично съоръжение. До стените са направени няколко глинени подиума с близка до квадрата форма и размери 1,20 × 1,20 и височина 10 см и няколко малки и големи глинобитни съоръжения с неясни форми и предназначение. Съоръженията в помещението заемат около 15% от жизненото му пространство. Пъдът на същото има пет последователни глинени замазки с дебелина 3 – 7 мм. Те са направени от пречистена жълта и жълто-кафява глина.

През етап 1B (от юг) към сградата е прибавена пристройка, вероятно покрита приземна тераса. За целта, източната и западна стени са издължени с по 5 м., за което са използвани масивни каменни плочи. С това преустройство сградата придобива завършена, почти правоъгълна форма, която се запазва и през етап 2. Размерите на южната пристройка са: 4,5 × 5,5 м (20 м²). Преходът между пристройката и помещението е стъполовиден. Стъпалото е подсилено с хоризонтално подредени каменни плочи. В този пристройката са ситуирани няколко допълнителни стопански сегмента: куполовидна пещ, разположена в юго-източният ѝ ъгъл и продълговато глинено корито (?) – в юго-западния такъв. По-късно, от юг към пристройката е добавена и една глинена площадка с широчина 1,00 м върху която са направени две допълнителни гринобитни съоръжения – малки „силози“ използвани за съхраняване на необработени семена от разнородни зърнени култури. Тази южна площадка се издига на около 15 см над терасовидната пристройка, като подходът към нея също е стъпаловиден. И това стъпало е подсилено с вертикални и хоризонтални каменни плочи.

През етап 2 (времето на култура Хаманджия IV) интериорът на сграда 25/VII-VIII се променя изцяло. Демонтирани са всички преградни стени. Оформено е едно общо помещение с размери 10,0 × 4,5 м (45 м²). След премахването на преградните стени и съоръжения от предишните етапи подът е подравнен чрез полагането на дебел пласт от жълта глина (дебелина 20 – 25 см). Върху него, в северо-западната част на помещението, е изградена нова куполна пещ, като на мястото на тази от предишния период е направено голямо глинобитно съоръжение за съхранение на зърно. Западно от пещта е издигнат подиум с вис. 10 – 15 см. и размери 1,50 × 2,40 м. Той е изграден от малки каменни плочи обмазани с жълта глина. Тук личат следите от няколко ремонтни дейности свързани с подмяна на каменната настилка и вторичното и обмазване. На мястото на отоплително съоръжение от етап 1, е изградено голямо хромелно такова за обработка на зърно. Сградата от този етап е отворена от юг където е имало дървена колонада. Така оформеното предверие е покрито с каменен плочник. Такъв е положен и върху подовото ниво на западната и южна улици.

Тази сграда се отличава от всички други проучвани до сега както с малките си размери така и с утилитарното си предназначение. От останалите сгради я отличава и интериорното решение което говори за свързаните с нея специфични стопански функции. По всичко изглежда, че става дума за сграда използвана за „централизирано“ приготвяне на храната за обитателите на ранноенеолитното селище.

Сградата е била с двускатен покрив

Фаталният край на селището от времето на култура Хаманджия редактиране

Животът на рнноенеолитното селище приключва с унищожително земетресение от IX степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK-64 scale).[41] По-слабите първични трусове са предизвикали разрасването на стихиен пожар, което принудило жителите му да го напуснат. Те обаче са успели да спасят голяма част от покъщнината си. Вероятната причина за това земетресение е активиране на една от земетръсните разломни зони в Черно море, тази между Шабла и Калиакра. Следствие последвалите силни трусове сградите са рухнали напълно след което не са предприемани действия по тяхното възстановяване. На мястото обаче е изградена голяма, отрита култова глинобитна площадка с размери 7 х 7 м. Интересен факт е, че същата е направена върху деструкцията на сграда 8/VII, единствената такава с просторно общо вътрешно пространство. Интериорното решение и внушителните размери споменатата сград (237 кв. м) говорят недвусмислено за нейните сакрално-административни функции. Фактът, че върху деструкциите и е изградена и споменатата култова глинобитна площадка потвърждава специалното значение на това място.

Селища от късния енеолит (4450/4400 – 4250/4150 г. пр. Хр. култура Варна) редактиране

 
Дуранкулак–Големият остров. План на селището от късния енеолит – култура Варна (V—IV хил. пр. Хр.) [42]

След краткротрайно прекъсване животът на Големия остров е възстановен през късния енеолит. Тогава тук се изгражда голямо селище. За разлика от това от предишния периода (култура Хаманджия) сградите в селището от времето на култура Варна са по-малки. Като строителен материал са използвани камъните от деструкциите на сградите от по-ранните периоди. При изграждането на новите сгради са преизползвани и някои от стените на по-ранните сгради, тези които са се виждали на повърхността. Това предопределя и видимата приемственост по отношение на планиграфията. Смесването на населението с такова от вътрешността води до появата и на някои нови строителни приоми. Сградите от селището на култура Варна са с правоъгълен план, ориентирани с дългата си страна посока север-юг, но има и изключения. Повечето сгради имат общо помещение с огнище по средата и пещ прилепена до източната стена. Тези пещи са с близка до квадрата форма като подът им е направен от подредени малки каменни плочи, същите многократно обмазани с глина. Сградите имат и предверие отделено от основното помещение с глинена стена. Входът на повечето сгради е от юг.

Селището претърпява няколко промени предизвикани вероятно от малки локални земетресения и пожари. При тези преустройства са изграждани и сгради с различна ориентация – такива с ориентация североизток – югозапад.

Стандартно сградите в селището от късния енеолит са подредени в три редици посока изток – запад. Те са отделени една от друга с тесни улици. Между сградите има и обособени по-големи празни пространства. Постройките от този етап могат да се определят като родови комплекси. Сред тях се открояват и такива с по-големи размери определяни като „храмови“ или „владетелски“ постройки. Такава сграда например е сграда 9/IV.

Сграда №9/IV (култура Варна)[43] редактиране

 
Дуранкулак. Касноенеолитна сграда №9 от IV хоризонт на с. м. Големия остров при Дуранкулак
 
Енеолитни керамични съдове от с.м. Големия остров при Дурункулак (РИМ-Добрич)

Сграда №9 е една от централните постройки в селището и е използвана продължително време (IV – III хоризонт). Поради по-късните преустройства конструктивните особености на първата постройка могат да се проследят само частично. Много е вероятно ранната сграда от IV хоризонт да е била и по-голяма от тази – от III—ти хор. Някои части от северната стена личат само в негатив. Това е така, защото сегменти от каменните стени от IV хоризонт са демонтирани при подравняването на пода на по-късната сграда – тази от III хоризонт. Запазените стени на постройката от IV хоризонт показват, че северната стена е била с каменна, двулицева основа, като от вътре същата е укрепена с забити в земята вертикални каменни плочи – отростати. От западния и северен зид, е запазен само първият ред от камъни. От този етап най-добре е запазена стената в северозападния ъгъл, където личи, че тя също е била двулицева. На разстояние 2,40 м от северната стена и на 1,00 м от западната такава, има съоръжение (огнище) чийто под е покрит с плочести камъни. Дебелината на стените от този период е 0,50 – 0,55 см. Подът на сградата е бив многоктно обмазван със замазка от жълта и жълто-кафява глина.

По-късната сграда, тази от III хоризонт, е била с формата на трапец ориентиран с дългата се страна посока север-юг. Тогава размерите ѝ са били: източна стена – дължина 16,75 м, южна стена – дължина 11,62 м, западна стена – дължина 16,00 м и северна стена – дължина 8,60 м. От тях най-добре е запазена източната такава. Тя е двулицева. Основата и е направена от каменни плочи. От нея са запазени само пет реда плочи с височина до 0,60 м. Широчината на северна стена е била приблизително същата – 0,58 см. Тя също е двулицева. От нея са запазени само два реда плочи. Същата и широка 0,59 м. Тази стена е нарушена на няколко места при строителството на едно от средновековните жилища. Обща застроена площ на постройката от III хоризонт е 184 м2. Тази сграда е разделена на три части. Най-малкото помещение южната, това от към входа. В югоизточния ъгъл на централното помещение, е направено правоъгълно коритоподобно съоръжение, чиито стени са изградени от вертикални плочести камъни. Подът му е направен от ред хоризонтално поставени каменни плочи. Същото е с размери 2,15 м северна стена и 2,70 м западната такава. Най-вероятно централното помещение е използвано предимно за стопански нужди, вероятно кухненско такова. За това свидетелства пръснатата по пода сива пепел примесена със значително количество животински кости, както и множеството керамични фрагменти.

Формата, размерите, вътрешното разпределение и местоположението на сграда №9 са аргументите използвани в подкрепа на твърдението, че това е била „владетелска“ сграда на селището.

Сградата е била с двускатен покрив

Селища от късната бронзова епоха (12 – 14 в. пр. Хр.)[44] редактиране

 
Дуранкулак, южен склон. Селище от късната бронзова епоха. В далечината се виждат части от несъществуващ вече понтонен мост свързващ сушата с Малкия остров.

В края на 12-ти в. пр. Хр. на южния склон на Големия остров е построено селище изграждането на което се свързва с дошлото от север прототракийско (?) население – култура Кослоджени. То е ситуирано върху тераси на южния и западен склон. Горната тераса е изкуствено оформена от жителите на селището. Над тази тераса е издигнат масивна каменна стена защитаваща селището от север.

Къснобронзовото селище има два етапа на развитие – етап А и етап В. Сградите и от двата етапа са малки с абсиди в единият си край. Основите на стените им са направени от по няколко реда каменни плочи.

  •  
    Дуранкулак. Керамичен съд от късната бронзова епоха (РИМ-Добрич)

Храмът на Кибела и други антични обекти (4 – 2 в. пр. Хр.)[45] [46] редактиране

 
Храмът на Кибела, поглед от юг. Фотография 1994

Пещерният храм на малоазийската (фригийска) богиня Кибела, Майка на боговете и всичко живо на земята, се намира на южния склон на Големия остров, там където теренът е оформен терасовидно – с една долна и една горна тераса. Горната е изкуствено създадена през късната бронзова епоха, а долната се и образувала по естествен начин през ІV хил. пр. Хр. Последното се е случило вследствие ингресията на Черно море, когато цялата територия около Големия остров е била залята от водите му. Тогава, долината на преминаващата покрай Големия остров река се е превърнала в лиман и голяма част от острова е била залята. В резултат от това, по склоновете на острова са се образували малки и големи пещери. Елинистическият пещерен храм на Кибела е изсечен в най-голямата от тях. По стените на храм личат следите от използваните за направата му каменоделни инструменти.

Храмът е изсечен на 25 м навътре в скалния масив и е широк 6,40 – 8,15 м. Състои се от: открита обредна площатка разположена пред входа; преддверие (А) с каменен фронтон; изсечен в скалата входен коридор (В), преминаващ покрай западната стена на преддверието; предна зала (С) която е с малка неправилна абсида от изток; западна (D) и източна зали (E) които са отделени с прекъсната по средата скална стена. Върху обширен подиум разположен в дъното на завършващата с абсида източната зала (E) са открити останките от трона на богинята. Пред него има следи от петите ѝ и дупки в пода от носачите на масивна дървена двукрила врата. За извършване на жертвоприношенията е използвана продълговата, леко трапецовидна западна зала. В дъното ѝ, на високо, е разположен жертвен олтар с голямо каменно корито. Върху фронталната му стена е врязан канал за отвеждане на кръвта от жертвените животни към издълбаните в пода улеи. В предната част на тази зала е изсечено дълбоко правоъгълно корито в което се е събирала кръвта, необходима за споменатите свещенодействия. То е с дълбочина 0,80 м. Над него е имало жертвена маса, от която in situ е запазена част от скалната ѝ подложки. Подовете на залите са били равни и следват нивото на миоценските напластявания. Днес те са с лек наклон на югоизток. Стените на храма са били измазани с оранжева субстанция направена от червеникава глина примесена с бял варовик. През времето тези обмазки са обрушени. Фрагменти от тях са разпръснати върху целия под на храма.

Храмът е направен в края на 4 в. пр. Хр. от гръцките заселници (колониалисти) от гр. Калатис (днешният гр. Мангали, Румъния). Той е посещаван интензивно през първата половина на 3 в. пр. Хр. и функционира до първата четвърт на 2 в. пр.н.е. Много е вероятно срутването на значителна част от свода на пещерата (вероятно от земетресение) да е и причината той да бъде изоставен.

Любопитен щрих към истроята на храма на Кибела на Големия остров придава случаят с обсадата на град Калатис от македонския владетел на Тракия диадоха Лизимах, който през 313/312 г. пр. Хр. се е опитал за усмири разбунтувалите се калатийци.[47] Обсадата продължила почти три години но Калатис така и не бил превзет. Допустимо (но недоказуемо) е тогава войниците на Лизимах също да са посещавали храм на Големия остров и да са извършвали жертвоприношения в чест на богинята Майка най-вече затова, защото по това време голяма част от тях са били от южните – причерноморски области на Мала Азия, където богинята Кибела е била на особена почит.

Резултатите от археологическите проучвания на Големия остров показват, че храмът на Кибела е засилил своето значение след оттеглянето на Лизимах и нормализиране живота в града. Намерените тук и в близкия некропол амфорни печати от Синопе, Тасос, Хераклея Понтика, Родос и други гръцки територии[48] е доказателство за възобновените търговски контакти на Калатис с редица гръцки полиси.

В началото на 2-ри в. пр. Хр. голяма част от свода на пещерата рухва. Това е и причината храмът да бъде изоставен. През 6-ти в. сл. Хр. обаче тук, под запазената част от свода на пещерата, за кратко време се установява и една малка група късноантично население, което напуска мястото след възникване на инцидентен, опостушителен пожар. С времето и останалата част от свода на пещерата ерозира и рухва. Така пещерното помещение на храма е затрупано изцяло и мястото се е превърнало в малка, защитена от северните ветрове вдлъбнатина.

През 10-ти век тук са издигнати няколко от постройките на голямото прабългарско селище, а над мястото където е било преддверието на бившия храм е издиганата част от средновековната укрепителна стена. При построяването на последната са използвани обработени елинистически квадри и части от рухналия фронтон на храма.

На Големия остров е открита и една каменна оброчна плоча с релеф на богинята Кибела. Вероятно същата е намерена от прабългарите сред руините на храма. Именно така тя е пападнала в каменната стена на една от близките средновековни сгради. Плочата на Кибела, керамичните теракоти и редица други находки, са указанията за това, че откритият на Големия остров пещерен храм е бил посветен именно на богинята Кибела.

Под южния скат на острова, в стани от храма на Кибела, има дълбок кладенец за питейна вода на дъното на който са открити множество натрошени амфори по дръжките на някои от които има печати от Сипопе, Тасос и др. Кладенецът е част от разположения тук обслужващ стопански комплекс. Такъв комплекс е открити и в подножието на югозападния скат на острова.

  •  
    Пренасяне на ортостата от храма на Кибела.
  •  
    Дуранкулак-Големия остров, обредна плоча на богинята Кибела. (РИМ-Добрич)
  •  
    Дуранкулак-Големия остров, амфорен печат от Синопе (320 – 210 г. пр. Хр.). (РИМ-Добрич)

Прабългарско селище (9 – 11 век) редактиране

Прабългарското селище на Големия остров при с. Дуранкулак е проучено изцяло през 1976–1980 год. Резултатие от изследванията са публикувани през 1989 год в том 1 от поредицата Дуранкулак.[49]

 
Дуранкулак-Големия остров. План на средновековното – прабългарско селище от 9 – 11 в.[50]

Това е единственото за сега изцяло проучено прабългарска селище в България. То започва своят живот през средата на 9-ти век сл. Хр. и просъществува до началота на 11-в. Това включва и времето около и малко след покръстването на българите – края на царуването на Борис и това на Симеон и Петър. За отбелязване е, че в селището има твърде малко езически елементи, а установеното стриктно спазване на християнските обичаи, включително погребалните такива, повдига въпросът дали част от заселилото се тук население не е било вече християнизирано още в първоначалните си територии.

Прабългарското селище на „Големия остров“ при Дуранкулак е голямо такова с 240 сгради. Те са обединени в 15 групи – квартали (?). Северните такива са отделени от южните с широка улица. Тя е покрита с посипка от натрошена каменна фракция позволяваща целогодишното и използване. В селището има няколко кръгли сгради (ротонди) разположени в южната му част.[51] При установената посъвместна християнизация едната от тях (сграда 58) е преобразувана в църква около която има и християнски погребения. Гробните ями на последните са облицовани и покрити с големи каменни плочи.

Характерно за прабългарското селище на „Големия остров“ са сравнително малките сгради. Те са полувкопани на дълбочина 50 – 80 см. Стените им са направени от камък. Преобладава правоъгълната им форма. С камъни са изградени и топлинните им съоръжения. Архитектурата на това прабългарско селище има най-близки аналогии най-вече с тази от Кримският полуостров – Приазовския вариант на късната прабългарска Салтово-Маятска култура. Аналогични са кръглите и овални юртообразни постройки и тези с правоъгълна форма. Сходни са строителните техники и антропологическият състав на населението. Някои елементи от материалната култура и строителни техники, като тези използване за изграждане на пещите (т. нар. печки) говорят за осъществявяне и на изтеграционни процеси с групи от заварената славянската етнокултурна общност.

Данните от прабългарското селище на „Големия остров“ и прилежащия некропол показват, че отседналото на това място население произхожда от Северното Причерноморие. Това относително късно заселване се е случило средствие сблъсъкът с прииждащите от север хазари. Изградената фортификационна стена показва, че селището е съществувало под постояна заплаха от прииждащите племена, но деструктивен фактор по отношение неговото съществуване не е бил натискът от тяхна страна, а силната по това време Византийска империя. След края на Първата българска държава прабългарското селище на “Големия остров” е успяло да просъществува още известно време до момента, когато Византия безапелационно налага своята власт в района.

Сред най-интересните открития в средновековното селище са механичните хромелни съоръжения. Такива са открити в 69 сгради. Най-често същите се срещат заедно с по една кръгла, куполовидна пещ или с правоъгълна каменна такава. Механичните хромелни съоръжения са съставени от няколко взаимносвързани конструктивни елемента. Единият котструктивен елемент представлява група от две успоредни, вертикално забити в пода, масивни каменни плочи с леко трапецовидна форма. Същите отстоят на около 26 см една от друга, като, за по-голяма устойчивост, повече от половината им е вкопна в пода. Отгоре плочите имат по един напречен жлеб. Познати са и случаи, когато съоръжението е само с един камък, като за втора опорна точка е използвана близката каменна стена. На известно растояние (около 30–40 см) по надлъжната линия, пред основните камъни, има изкопана кръгла яма с дълбочина окол 50 см. На дъното и е поставена камена плоча с вдлъбнатина по следата. Това е вторият елемент от механичното хромелно съоръжение. Той включва споменатата каменна подложката, основа на укрепващото дървено „осово“ трупче, носещо централната желязната ос на хромелните камъни. Подът около този дупка е оформен като кръгла легенче с нисък перваз, диаметър около 70–75 см, с център – съвпадащ с централната хромелна ос. Откритите в селището хромелни камъни са със среден диаметър около 45 см. Метричните данни относно диаметъра на камъните и разликата между дебелината при периферията им и този в центъра позволява да се изчисли, че активната им работна повърхност е била окол 34 см.[52] Отворът на горният къмък има фуниевидна форма, мястото от където се е сипвало житото.

Действието на това механично съоръжение се обяснава по следния начин. Горният хромелен камък се е задвижвал с помощта на своеобразен лостово-мотилков механизъм, като задвижващият вертикален дървен лост е бил щарнирно свързан с помощта на дървена мотовилка. Посредстом нея, възвратно-постъпателно движение на ръката е задействало въртеливото движение на горния хромелен камък, при което операторът е стоял изправен, с лице към широката част на опорните осеви камъни. Това възвратно-постъпателно движение е задвижвало горният хромелен камък чрез връзката с металният щифт закрепен в периферията на горния хромелен камък. Задвижващият лост се е въртял във вертикална равнина около опорната си точка която е средата на дървена вретеновидна хоризонтална ос лежаща в жлебовете на вертикалните осеви камъни. Това сложно механично съоръжение е давало възможност свързващата мотовилка да оказва въздействие върху горния хромелен камък със сила по-голяма от тази приложена в горния край на задвижващия лост. Така, това ефективно съоръжение, е дало възможност при по-малко вложена енергия да се постигнат по-големи резултати. За техническите умения и опитът на прабългарското население говори фактът, че вертикалната ост около която се е задействал горният хромелен камък е била наклонета спрямо терена, което води до намаляване на ъгъла под който мотовилката въздейства върху горния хромелен камък и увеличаване коефициентът на полезно действие. В Дуранкулак е открита и ситуация при коята към такова съоръжение има два отвора за опорни трупчета, тези служещи за централна ос на хромелните камъни. Единият от тях е отдалечен на 75 см, а другият – на 150 см от вертикалните камъни. Отвори са в една линия спрямо оста, което предполага, че посредством две мотовилки едно съоръжение е привеждало в движение едновременно два горни хромелни камъка. Така един оператор е задействал едновременно две хромелни съоръжения, което значително оптимизира производственият процес.

  •  
    Дуранкулак-Големия остров. Снимка на прабългарска, езическа ротонда превърнатата в християнска църква през 10 в.
  •  
    Дуранкулак-Големия остров. Костен гребен in situ (10 в.). (РИМ-Добрич)
  •  
    Дуранкулак-Големия остров. Прабългарка пещ (9–11 в.).
  •  
    Дуранкулак-Големия остров. Механично прабългарко хромелно съоръжение (9–11 в.). Едно такова е демонтирано е изложено в читалището на с. Дуранкулак.

Сателитно Прабългарско селище (9 – 11 век) редактиране

При проучване на прабългарския некропол при Дуранкулак, на западния бряг на Дуранкулашкото езеро (обект Дуранкулак-нивата) са открити и няколко прабългарски сгради и стопански съоръжения. Резултатите от геофизичните проучвания в района показват, че на това място е имало още едно не малко прабългарско селище разположено по протежение на западния бряг на езерото. Това селище все още не е проучено.

Научни публикации за Големия остров при с. Дуранкулак редактиране

Монографии редактиране

Студии, статии, събщения редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Vajsov, I. Die archäologische Lokalität Durlakulak Forschungsergebnisse 1974 – 2007. – In: Henrieta Todorova (Ed). DURANKULAK, Band III, Die hellenistischen Befunde. Verlag Marie Leidorf GmbH, 2016, ISBN:13: 978-3-86757-015-2, 13 – 20
  2. ↑ Документално видео за проучванията на Големия остров при Дуранкулак 2018 – 2020 г. // Архивиран от оригинала на 2021-06-05. Посетен на 2021-06-05.
  3. ↑ Иван Кулеков Българската Троя – видео
  4. ↑ Интервю с проф. Хенриета Тодорова – видео // Архивиран от оригинала на 2021-06-02. Посетен на 2021-06-02.
  5. ↑ Айля Исмаил, Тодор Димов, Археологически комплекс Дуранколашко езеро – Природа екология и открития
  6. ↑ Айля Исмаил Архологчески резерват Дуранкулак
  7. ↑ Археологически комплекс Дуранкулак, кратка статична презентация // Архивиран от оригинала на 2021-07-10. Посетен на 2021-07-10.
  8. ↑ H. Todorova. Zur spätbronzezeitlichen Siedlung auf der „Großen Insel“ bei Durankulak (Bulgarien). – In: Bohuslav Chropovsky, Joachim Hermann (eds.) Beiträge zum bronzezeitlichen Burgenbau in Mitteleuropa: Kulturgeschichtliche und sozialökonomische Grundlagen (Berlin 1982) 417 – 425.
  9. ↑ N. Bologhan. Resuming the Research of the Coslogeni Group (Late Bronze Age) Settlement Settlement Systems. First Step.
  10. ↑ Хенриета Тодорава (ред.), Дуранкулак І. Ранносредновековни обекти (София 1989). (Durankulak I. Die mittelalterliche Befunde).
  11. ↑ Дуранкулак
  12. ↑ Henrieta Todorova. Klimawandel und Kulturkollaps. – In: V. Nikolov, W. Schier. DER SCHWARZMEERRAUM VOM NEOLITHIKUM BIS IN DIE FRÜHEISENZEIT (6000 – 600 V. CHR.). KULTURELLE INTERFERENZENIN DER ZIRKUMPONTISCHEN ZONEUND KONTAKTE MIT IHREN NACHBARGEBIETEN. PRÄHISTORISCHEARCHÄOLOGIE IN SÜDOSTEUROPA, BAND 30. RAHDEN/WESTF. 2016, 259 – 263
  13. ↑ Mariana Filipova-Marinova, Liviu Giosan, Hristina Angelova, Anton Preisinger, Danail Pavlov and Stoyan Vergiev. Palaeoecology of Submerged Prehistoric Settlements in Sozopol Harbour, Bulgaria. – In: Jonathan Benjamin, Clive Bonsall, Catriona Pickard, Anders Fischer (eds.). Submerged Prehistory. Oxbow Books 2011, 230 – 244
  14. ↑ Радка Давидова. Природа-географски условия в Добруджа
  15. ↑ I. Vajsov et all. Geoarchaeological Surveys in the Durankulak Region. – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band III, Rahden/Westf. 2016, (Verlag Marie Leidorf GmbH, Hardcover: ISBN-13: 978-3-86757-015-2; ISBN-10: 3-86757-015-9)
  16. ↑ Информация от архива на археологическите проучвания на селищната могила Големия остров при Дуранкулак
  17. ↑ Todorova, H. Ausgrabungen in Durankulak, Bezirk Tolbuchin, in der Periode 1975 – 1981. – Nachrichten aus Niedersachsens Urgeschichte 52, Hannover 1983, 77 – 89.
  18. ↑ Хенриета Тодорава (ред.), Дуранкулак І. Ранносредновековни обекти (София 1989). (Durankulak I. Die mittelalterliche Befunde).
  19. ↑ PRAE – In Honorem Henrieta Todorova. София 2007
  20. ↑ Henrieta Todorova 1933 – 2015. Über die Liebe zur deutschen Sprache und zur Archäologie. Praehistorische Zeitschrift 91, 2016, 220 – 224
  21. ↑ за проф. Хенриета Тодорова от Уикипедия
  22. ↑ Korzhenkov, A.M., Ovsyuchenko, A.N., Dimitrov, O.V., Dimov, T., Lar’kov, A.S., Rangielov, B., Rogozhin, E.A., Rodina., S.N. Traces of Strong Eneolithic and Medieval Earthquakes Hitting the Durankulak Archaeological Settlement in Northeastern Bulgaria. — Journal of Volcanology and Seismology 14, 262 – 282 (2020)
  23. ↑ H. Todorova. Zur spätbronzezeitlichen Siedlung auf der „Großen Insel“ bei Durankulak (Bulgarien). – In: Bohuslav Chropovsky, Joachim Hermann (eds.) Beiträge zum bronzezeitlichen Burgenbau in Mitteleuropa: Kulturgeschichtliche und sozialökonomische Grundlagen (Berlin 1982) 417 – 425.; Х. Тодорова, Т. Димов. Селище от късната бронзова епоха на Големия остров при Дуранкулак, Толбухински окръг. (A Settlement of the Late Bronze Age on the Big Island near Durankulak Village, Tolbuhin District). – In: Североизточна България – древност и съвремие: Първи национален симпозиум (София 1985) 21 – 26.
  24. ↑ H. Todorova (ed.). Durankulak III. Die hellenistischen Befunde (DAI Berlin) (Berlin 2016). (ISBN 978-3-86757-015-2)
  25. ↑ Информация от архива на археологическите проучвания на селищната могила Големия остров при Дуранкулак
  26. ↑ The 2020 Season of the Research Excavations on Golemija ostrov Tell Near Durankulak, 2021
  27. ↑ Големият остров при Дуранкулак видео 2015 [1]
  28. ↑ Vajsov, I. et. all. Geoarchaeological Surveys in the Durankulak Region. – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band III, Rahden/Westf. 2016 (Verlag Marie Leidorf GmbH, Hardcover: ISBN-13: 978-3-86757-015-2; ISBN-10: 3-86757-015-9), 201 – 210
  29. ↑ Vajsov. I., Milo, P., Tzankov, Ch., Tencer, T., Vágner, M. 2020. Geophysical Prospection and Aerial Photo of the Durankulak-nivata the 2019 Season. – Archaeological Discoveries and Exavations 2019, Sofia 2020, 340 – 343
  30. ↑ H. Todorova (ed.). Durankulak II. Die prähistorischen Gräberfelder. (DAI Berlin)(Sofia 2002). (ISBN 954-426-466-3)
  31. ↑ Ivan Vajsov, Vladimir Slavcev, Gabriela Djurkovska, Galya Vandeva, Tzvetana Popova, Nadezhda Karastoyanova. 2021. The 2020 Season of the Research Excavations on Golemija ostrov Tell Near Durankulak (под печат)
  32. ↑ Информация от архива на археологическите проучвания на селищната могила Големия остров при Дуранкулак
  33. ↑ Х. Тодорова. Археологически разкопки на селищната могила на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. – Археологически открития и разкопки през 2004, 44 НацКонфAрх (София 2005) 45 – 46 (ISSN: 1313 – 0889).
  34. ↑ Информация от архива на археологическите проучвания на селищната могила Големия остров при Дуранкулак
  35. ↑ Информация от архива на археологическите проучвания на селищната могила Големия остров при Дуранкулак
  36. ↑ Иван Вайсов. Заснети моменти от проучването на сгради от ранния енеолит – видео
  37. ↑ Иван Вайсов, Владимир Славчев. 31-ви сезон археологическо проучване на селищна могила Големият остров при с. Дуранкулак. — Каталог към изложбата “Българска Археология 2022”
  38. ↑ Информация от архива на археологическите проучвания на селищната могила Големия остров при Дуранкулак
  39. ↑ Иван Вайсов. Заснети моменти от проучването на сгради от ранния енеолит – видео
  40. ↑ Иван Вайсов, Владимир Славчев. 27-ми сезон археологическо проучване на селищната могила „Големия остров“ при с. Дуранкулак. – Камен Бояджиев, Галина Грозданова. Каталог към изложба Българска Археология 2019. София 2019, 12 – 14
  41. ↑ Korzhenkov, A.M., Ovsyuchenko, A.N., Dimitrov, O.V., Dimov, T., Lar’kov, A.S., Rangielov, B., Rogozhin, E.A., Rodina, S.N. Traces of Strong Eneolithic and Medieval Earthquakes Hitting the Durankulak Archaeological Settlement in Northeastern Bulgaria. – Journal of Volcanology and Seismology 14, 262 – 282 (2020)
  42. ↑ 1986: Х. Тодорова. Каменно-медната епоха в България: Пето хилядолетие преди новата ера. София 1986.
  43. ↑ Информация от архива на археологическите проучвания на селищната могила Големия остров при Дуранкулак
  44. ↑ H. Todorova. Zur spätbronzezeitlichen Siedlung auf der „Großen Insel“ bei Durankulak (Bulgarien). – In: Bohuslav Chropovsky, Joachim Hermann (eds.) Beiträge zum bronzezeitlichen Burgenbau in Mitteleuropa: Kulturgeschichtliche und sozialökonomische Grundlagen (Berlin 1982) 417 – 425
  45. ↑ Vajsov-Todorova-Mavrov. The Hellenistic cave Temple of Cybele (Original title: Das hellenistische Höhlenheiligtum der Gottheit Cybele. – In: H. Todorova (ed.). Durankulak, Band III, Rahden/Westf. 2016) (Verlag Marie Leidorf GmbH, Hardcover: ISBN-13: 978-3-86757-015-2; ISBN-10: 3-86757-015-9)
  46. ↑ 2007: H. Todorova. Durankulak – Territorium sacrum of Kybela in the chora of Kalatis. – In: Ansient Greek Colonies in the Black Sea 2, (Eds. D. Grammenos, E. Petropoulos), BAR – International Series 1675 (1), (Oxford) 2007.
  47. ↑ Петър Делев. Лизимах. София 2004 (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“) (= Университетска библиотека, № 435), стр. 167 – 169, 349
  48. ↑ Д. Йорданова, Т. Димов. Амфорни печати от Големия остров на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. – Научи Cъобщения на Свободния Университет в Добрич 1, 2003, 137 – 154.
  49. ↑ Х. Тодорова (ред.), Дуранкулак І. Ранносредновековни обекти (София 1989). (Durankulak I. Die mittelalterliche Befunde)
  50. ↑ Х. Тодорова (ред.), Дуранкулак І. Ранносредновековни обекти (София 1989). (Durankulak I. Die mittelalterliche Befunde).
  51. ↑ Х. Тодорова (ред.), Дуранкулак І. Ранносредновековни обекти (София 1989). (Durankulak I. Die mittelalterliche Befunde).
  52. ↑ Х. Тодорова (ред.), Дуранкулак І. Ранносредновековни обекти (София 1989). (Durankulak I. Die mittelalterliche Befunde), стр. 48.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Големия_остров_(селищна_могила_при_Дуранкулак)&oldid=12115228“.