Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Солфатара.

Добив на сяра от солфатарното поле на вулкана Иджен, остров Ява, Индонезия

Солфатарите (ед.ч. солфатара.[1]) са струи от серен диоксид и сероводород, примесени с въглероден диоксид, водни пари и други газове, изхвърляни от пукнатини в земната кора. Отделят се от фисури по склоновете, стените и кратерите на вулкани, както и от лавови и пирокластични потоци. Температурата им варира от 100 °C до 300 °C.[2]

Наименованието им произлиза от името на италианския вулкан Солфатара (Солфатара ди Поцуоли). Етимологията идва от латинската дума solfo, sulphuris, означаваща сяра.[3]

Преобладаващият продукт при солфатарите е сероводород, който се окислява на въздуха и образува вода и самородна сяра, чието количество край отворите може да достигне размери с промишлено значение. Например вулканът Солфатара, намиращ се близо до Неапол, отделя сернисти газове в продължение на много столетия. Последното му изригване става през 1198 година и оттогава солфатарите му изхвърлят голямо количество серни съединения и водни пари. В зоната е организирана разработка на серните еманации и извличане на сяра. Промишлено производство, ползващо суровини от солфатари, съществува още в Япония, Мексико и други държави.[4]

Солфатарите са част от вторичната вулканична дейност, точно както фумаролите, мофетите и гейзерите.[2]

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране