Сонгайско царство
Сонгай е историческа държава, която процъфтява през 15 – 16 век в Западна Африка. Ядрото на империята се е намирало в средното течение на река Нигер (днес Мали), като е обхващала част от атлантическия бряг на запад и териториите на днешните Нигерия и Нигер на изток.[1]
| Сонгайско царство | |
| — Империя — | |
| 1464 – 1591 | |
.svg) Територия на Сонгайското царство ок. 1500 г. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Гао |
| Неофициален език | сонгайски езици, манинка, мандинка |
| Форма на управление | Монархия |
| Император | |
| 1464 – 1492 | Сони Али Бер (първи) |
| 1588 – 1592 | Аския Исхак II (последен) |
| История | |
| Независимост от Малийската империя | ок. 1430 г. |
| Династия Сони | 1468 г. |
| Династия Аския | 1493 г. |
| Разпадане | 1591 г. |
| Площ | |
| Общо (1500 г.) | 1 400 000 km2 |
| Общо (1550 г.) | 800 000 km2 |
| |
| Сонгайско царство в Общомедия | |
_(1554-1659).svg){kind=small}
История
редактиранеМакар сонгайците да се установяват в град Гао около 800 г., те не го разглеждат като своя столица поне до 11 век. През следващите 3 века градът се разширява и просперира. Така, в периода 1325 – 1375 г. той попада под властта на Малийската империя.[1]
Когато през 1460-те години европейците стигнали до бреговете на Африка, на нейната територия съществували множество държави. Според легенди кралство Сонгай било основано през IX в. край река Нигер от берберина-християнин ал-Яман. В 1200 г. сонгайските владетели се преместили в столицата Гао, намираща се нагоре по течението на Нигер и приели исляма. През 1325 г. Гао бил завладян от империята на Мали Манса Мюз и кралството било включено в границите на Мали. След повече от столетие крал Сони Али възвърнал независимостта на Сонгай и присъединил към територията ѝ Мали, включително Тимбукту и Джене. Но той бил жесток владетел и преследвал друговерците. След смъртта му на престола застанал Аския Мохамед – първият, който проявил търпимост към религиозните вярвания и се стремял да укрепи държавата. По време на неговото управление били създадени благоприятни условия за развитие на търговията със злато – най-напред с арабите, а след това – с португалците. Тимбукту се превърнал в процъфтяващ и културен център.
Упадък на Сонгай
редактиранеПрез 1529 г. Аския Мохамед бил свален от престола от собствения си син. Един след друг на трона се възкачват неспособни и алчни владетели, които не се интересуват от съдбата на кралството. Така с течение на времето Сонгай се превърнал в лесна плячка за чуждите завоеватели и през 1591 г. бил покорен от мароканците.[2]
На изток от Сонгай се намирала африканската държава Канем-Борну, възникнала край езерото Чад. През XI в. тя се превърнала в център на мюсюлманската цивилизация в Африка и достигнала разцвет при управлението на Идрис Алома (1571 – 1603).
Източници
редактиране- ↑ а б Songhai empire // Encyclopædia Britannica, 9 април 2020. Посетен на 17 юни 2020.
- ↑ Kingdoms of Africa – Niger // Посетен на 23 януари 2020.