Нигер
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нигер.
Република Нигер (на френски: République du Niger) е държава в Западна Африка. На север граничи с Алжир и Либия, на запад – с Буркина Фасо и Мали, на изток – с Чад, а на юг– с Нигерия и Бенин. Страната няма излаз на море и се намира в една от най-сухите части на пустинята Сахара. Страната носи името на река Нигер, която минава през територията ѝ и е основен водоизточник на населението. Столица е град Ниамей.
| Република Нигер République du Niger | |
|---|---|
| Девиз: Fraternité, Travail, Progrès „Братство, труд, прогрес“ | |
| Химн: La Nigérienne | |
.svg) Местоположение на Нигер | |
| География и население | |
| Площ | 1 267 000 km² (на 21-во място) |
| Води | 0,02% |
| Климат | субтропичен |
| Столица | Ниамей |
| Най-голям град | Ниамей |
| Официален език | |
| Религия | 99,3% ислям 0,3% християнство 0,2% анимизъм 0,1% нерелигиозност |
| Демоним | нигерец |
| Население (2021) | 24 112 753 (на 57-о място) |
| Население (2012) | 17 138 707 |
| Гъстота на нас. | 17 души/km² |
| Градско нас. | 50,3% (на 127-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна полупрезидентска република |
| Президент | Мохамед Базум |
| Министър-председател | Ухумуду Махамаду |
| Организации | ООН, Африкански съюз и др. |
| Законодат. власт | Национално събрание |
| История | |
| Независимост | от Франция |
| Република | 18 декември 1958 г. |
| Обявена | 3 август 1960 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) | 23,475 млрд. щ.д. (на 140-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 1213 щ.д. (на 183-то място) |
| БВП (ном., 2018) | 9869 млрд. щ.д. (на 136-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 510 щ.д. (на 179-о място) |
| ИЧР (2019) | 0,394 (нисък) (на 189-о място) |
| Джини (2014) | 34,0 (среден) |
| Прод. на живота | 62,0 години (на 162-ро място) |
| Детска смъртност | 83,7 (на 126-о място) |
| Грамотност | 69,1% (на 138-о място) |
| Валута | CFA франк (XOF) |
| Други данни | |
| Часова зона | WAT (UTC+1) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | NE |
| Интернет домейн | .ne |
| Телефонен код | +227 |
| ITU префикс | 5U |
| Република Нигер в Общомедия | |
Нигер се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и има нисък индекс на човешко развитие. От 1960 до 1974 г. управлението е еднопартийно, а след това е в ръцете на военна хунта. След 1991 г. е установено демократично управление, но честите суши и почти пълното отсъствие на здравеопазване и образование са причина стандартът на живот да продължава да бъде нисък. Проблем създават и бунтовете на туарегите в крайните северозападни региони на страната.
Страната е богата на полезни изкопаеми като уран, въглища, желязо, злато и нефт.
ИсторияРедактиране
За разлика от днес преди 5000 години Сахара и земите на днешен Нигер са били покрити от плодородни равнини. Там са съществували древни култури, занимаващи се със земеделие и животновъдство. Оставените от тези цивилизации рисунки свидетелстват за развито общество, опитомило различни видове животни, изработвало колесници и керамични съдове. Най-старите такива изображения са на възраст от около 12 000 години. Според доклад на ЮНЕСКО е възможно обработването на желязо в тази част на Сахара да е започнало около 1500 година преди Христа.[1]
Най-голямата държава, съществувала на територията на днешен Нигер, е царство Сонгхай. След нейното унищожаване в края на 16 век започват да се формират съюзи между туарегските племена. С времето техните конфедерации се изместват на юг и започват сблъсъци със Сокотския халифат. Първият западен изследовател, стъпил по тези земи, е шотландецът Мънго Парк, обиколил Сахара заедно с германеца Хайнрих Барт в търсене на изворите на река Нигер. Към 1900 г. пристигат френските колонизатори и през 1922 г. Нигер официално става френска колония, част от Френска Западна Африка.
След промени във френската конституция, даващи по-големи правомощия на колониите, на 4 януари 1959 г. в Нигер се провеждат избори за местен парламент, или т.нар. териториално събрание. Основните участници са Прогресивната партия на Нигер (местен клон на Африканското демократично движение, подобно на Чадската прогресивна партия) и Африканското социалистическо движение (познато като САВАБА). ППН е оглавявана от Амани Диори, а АСД – от Джибо Бакари. Прогресивната партия побеждава в изборите, печелейки 54 места в 60-местния парламент. Социалистическото движение печели едва 4 места, останалите 2 са спечелени от други партии. През 1959 г. Диори става президент и министър-председател с одобрението на много местни племенни вождове и с подкрепата на Франция. До 1960 г. френското правителство забранява всички партии, освен Прогресивната, превръщайки Нигер в еднопартийна държава.
На 3 август 1960 г. е обявена независимост. През декември същата година Народното събрание избира официално Диори за президент. Управлението му се характеризира със запазването на местните племенни структури, както и добрите отношения с Франция. Въпреки това администрацията му е силно корумпирана и правителството не успява да се справи с глада и сушата в началото на 1970-те. Това предизвиква вълна от недоволство, която обаче правителството игнорира. Междувременно отношенията между Нигер и Франция се влошават след посещението на Жорж Помпиду, който остава разочарован от организацията при добива на уран – суровина, изключително важна за френската енергетика и армия. Заедно с това нараства и етническото напрежение, понеже в кабинета на Диори не е имало представители от народите хауса и фула, които съставят 40% от населението на страната. Въпреки това президентът се задържа на власт и дори увеличава правомощията си, поемайки контрол над външното министерство и министерството на отбраната.
На 15 април 1974 г. началникът на Щаба на нигерската армия подполковник Сейни Кунче извършва военен преврат и сваля Диори от власт. Той установява военна хунта, разпуска парламента, суспендира конституцията и освобождава всички политически затворници, арестувани по време на предишния режим. Хунтата ограничава правата на гражданите и свободата на словото, но постига икономически напредък. Кунче умира през 1987 и е заменен от полковник Али Саибу, който управлява до 1993 година. Тогава се провеждат и първите демократични избори.
Страната обаче остава неспокойна – туарегите организират въоръжена съпротива срещу централната власт, докато новите институциите на президента и премиера не могат да постигнат политическа хармония и отношенията между тях са замразени. Туарегският бунт приключва с мирно споразумение през 1995 година, но кризата в правителството не е решена. Като цяло 1990-те години са белязани от размирици, вътрешнополитическа нестабилност, многобройни опити за изработване на демократична конституция и два преврата. След 2000 година конфликтът с туарегите се разгаря отново и добивът на уран бива прекъсван на места. През 2004 година се провеждат местни и президентски избори. За президент е избран Танджа Мамаду, но към края на втория си мандат той изразява желание да промени конституцията и да се кандидатира за трети път. Заради тези с действия Мамаду е свален от власт от военните, които впоследствие организират референдум за конституция и свикват нови избори на 31 януари 2011. Махамаду Исуфу, дългогодишен опозиционен водач от Нигерска партия за демокрация и социализъм е избран за президент на втори тур.
Държавно устройствоРедактиране
Нигер е полупрезидентска република.
Административно делениеРедактиране
Нигер е разделена на 7 административни региона и 1 район, включващ столицата на страната град Ниамей. Административните региони са подразделени на департаменти, чийто общ брой е 36.
ГеографияРедактиране
Нигер е страна, разположена почти в сърцето на Сахара, без излаз на море. Около 80% от територията ѝ са заети от пустинята, останалите 20% са покрити от савана, подходяща за животновъдство и земеделие.[2]
Климатът е преобладаващо горещ и сух, но в най-южните части на страната е тропичен и по-влажен. Сезоните са 2 – сух и дъждовен (от март до май – сух горещ, от октомври до февруари – сух хладен, а от юни до септември – дъждовен).
Средната надморска височина е около 350 метра. Най-високата точка е Мон Багзан (2022 метра над морското равнище), а най-ниската са бреговете на река Нигер (200 метра над морското равнище).
Площта на Нигер възлиза на 1 267 000 км² – на шесто място по големина в Африка след Судан, Алжир, ДР Конго, Либия и Чад. Граничи с 6 държави – с Чад на изток, с Либия на североизток, с Нигерия и Бенин на юг, с Буркина Фасо на югозапад, с Мали на запад, с Алжир на северозапад. Общата дължина на границите е 5967 километра, от които:
- 1497 км с Нигерия;
- 956 км с Алжир;
- 821 км с Мали;
- 628 км с Буркина Фасо;
- 354 км с Либия;
- 266 км с Бенин
Основният водоизточник е една от най-дългите африкански реки – Нигер. Тя е дълга 4200 км, от които 500 текат на територията на страната. По-големи притоци също са важен водоизточник за населението. Това са Тапоа, Мекру, Сирба, Даргол и други. Едва 0,2% от общата площ на държавата са водни басейни.
Полезните изкопаеми включват уран (едни от най-големите запаси в света), петрол, въглища, калай, фосфати, злато, молибден, сол и гипс.
НаселениеРедактиране
По-голямата част от населението на страната е съсредоточено в южната част на страната в близост до границата с Нигерия и Бенин. Около 94% от жителите на страната изповядват исляма.
Към 52% от населението на Нигер принадлежат на народа хауса, над 23% са от народите диерма и сонгай, а 8% са от берберите туареги.
74% от мъжете и 90% от жените са неграмотни.
ИкономикаРедактиране
Икономиката на Нигер се базира почти изцяло на земеделието и животновъдството, както и на добива на уран. Сушата, високият прираст на населението и понижените цени на урана представляват основен проблем за страната.
Въпреки че е богата на природни ресурси, Нигер се нарежда сред най-бедните и слаборазвити държави в света поради преобладаващия пустинен терен, корупцията и ниската грамотност на населението, които предполагат липса на специалисти и на стимул за инвестиции.
Официалната валута е западноафриканският CFA франк. Средната работна заплата е една от най-ниските в света – 600 – 1000 франка на ден, което се равнява на около 1 евро. Уранът допринася за 72% от износните печалби. В района между река Нигер и границата с Буркина Фасо има значителни запаси на злато, към чийто добив проявяват интерес чужди компании.
Държавната Китайска национална нефтена компания е подписала споразумение за 5 млрд. щ.д., според което Китай ще разработи нефтеното находище в района на Агадем, ще построи 2000-километров нефтопровод и рафинерия с капацитет 20 000 барела на ден. Работата по проекта започва през 2009.[3]
КултураРедактиране
ДругиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Обработка на метали в Африка – ЮНЕСКО
- ↑ CIA – The World Factbook: Niger, Geography
- ↑ Niger set to become oil producer. // BBC. 3 юни 2007. Посетен на 7 юни 2008.
Външни препраткиРедактиране
- Информация за Нигер в CIA World Factbook (на английски език)
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |