Чад
- Вижте пояснителната страница за други значения на Чад.
Чад (на арабски: تشاد; на френски: Tchad) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник за населението. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било други големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“.[3] В Централен Чад е разположена част от областта Сахел, която разделя цялата страна приблизително на плодороден Юг и неплодороден Север.
Република Чад | |
Девиз: Unité, Travail, Progrès „Единство, труд, прогрес“ | |
Химн: La Tchadienne | |
Местоположение на Чад | |
География и население | |
---|---|
Площ | 1 284 000 km² (на 20-о място) |
Води | 1,9% |
Климат | тропичен, пустинен |
Столица | Нджамена |
Най-голям град | Нджамена[1] |
Официален език | |
Религия | 51,8% ислям 44,1% християнство 2,9% нерелигиозност 0,7% анимизъм 0,5% други |
Демоним | чадиец |
Население (2023) | 18 523 165 (на 66-о място) |
Население (2020) | 16 244 513 |
Гъстота на нас. | 12,1 души/km² |
Градско нас. | 27% (на 167-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна република под военна диктатура |
Президент | Махамат Деби Итно |
Министър-председател | Албърт Падаке |
Организации | ООН, АС и др. |
Законодат. власт | Преходен военен съвет |
История | |
Независимост | от Франция |
Създадена колония | 5 септември 1900 г. |
Предоставена автономия | 28 ноември 1958 г. |
Суверенна държава | 11 август 1960 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2023) | 32,375 млрд. щ.д.[2] (на 147-о място) |
БВП на човек (ППС) | 1806 щ.д. (на 179-о място) |
БВП (ном., 2023) | 12,596 млрд. щ.д. (на 145-о място) |
БВП на човек (ном.) | 702 щ.д. (на 183-то място) |
ИЧР (2021) | 0,394 (нисък) (на 190-о място) |
Джини (2018) | 37,5 (среден) |
Прод. на живота | 54 години (на 184-то място) |
Детска смъртност | 119/1000 (на 34-то място) |
Грамотност | 25,7% (на 175-о място) |
Валута | CFA франк (XAF) |
Други данни | |
Часова зона | WAT (UTC+1) |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | TD |
Интернет домейн | .td |
Телефонен код | +235 |
ITU префикс | TTA-TTZ |
Чад в Общомедия |
Като независима страна, Чад им за столица град Нджамена, който е и най-големият и най-населеният там. Развитието на Чад в този период е затормозено от чуждестранни нахлувания и граждански войни. Преди това, в течение на около половин век, територията е подвластна на Франция, която образува от няколко местни владения относително голяма, но бедна и в значителна степен занемарена колония.
География
редактиранеПо площ Чад се нарежда на 21-во място в света. Общата дължина на държавните граници е 5968 километра.[4] От тях:
- Най-дълга е тази със Судан – 1360 км, на изток;
- Централноафриканската република – 1197 км, на юг;
- Нигер – 1175 км, на северозапад;
- Камерун – 1094 км, на югозапад;
- Либия – 1055 км, на север;
- Нигерия – 87 км, на запад.
Теренът е разнообразен – на север преобладава пустинята, макар и в крайните северозападни части да има планински масиви. В централните части има сухи равнини, а южните са заети от сравнително плодородни низини. Климатът е тропичен на юг и пустинен на север.
Разстоянието от столицата Нджамена до най-близкото пристанище е над 1600 километра.[5][6] Регионът Борку-Енеди-Тибести е най-сухата част от Сахара. Там валежните количества не превишават 50 мм годишно. Местностите по границата с Камерун и ЦАР обаче са доста по-влажни – там валежните количества са от порядъка на 600 – 900 мм на година, като понякога достигат дори 1300 мм. В централните части те са между 300 и 600 мм.[6]
Макар да променя размерите си според сезона,[7] езерото Чад е считано за втория по големина воден басейн на територията на Африка.[8] Площта му днес възлиза на 17 806 кв. км., но в миналото е бивало и многократно по-обширно, а е имало и периоди на пълно пресъхване. Двете най-големи реки са Шари и Логон, които на известно разстояние от него се сливат и после се вливат в езерото Чад, често образувайки големи разливи.[5][9] Най-високата точка е вулканът Еми Куси – 3445 метра над морското равнище. Това е най-високият връх в пустинята Сахара. Най-ниската точка в Чад е долината Джураб (160 метра над морското равнище).
В страната има значително по мащабите си биоразнообразие, относително успешно съхранявано благодарение на многобройните резервати.
Административно деление
редактиранеУстройството на административната система на Чад е повлияно от това на френската. Най-голямата административна единица в Чад са регионите (22 на брой). Всеки регион е управляван от губернатор, пряко избиран от президента. Префектите управляват по-малките административни единици – департаментите (61 на брой в цялата страна). Те се състоят от 200 под-префектури, които на свой ред са съставени от общо 446 кантона.[10][11]
Това е нова система, въведена през 2008 с цел децентрализация на страната. Тя заменя предишното административно деление, при което вместо региони е имало префектури. Взето е решение за замяна на кантоните със „селски общини“ (communautés rurales), чиято цел е увеличаването на ролята на селското население в собственото му икономическо развитие.[12]
Регионите са следните:[13]
История
редактиранеСтраната е изключително богата на археологически обекти, датиращи от дълбока древност, което се дължи на относително ранното й заселване от разпознаваеми човешки култури - в Северен Чад, където земята по това време е много по-плодородна, отколкото в по-късни времена, то започва между VIII и VII хилядолетие пр.н.е. Някои известни находки в страната са поне от III хилядолетие пр.н.е.[14]
Един от първите народи, основали държава по тези земи, вероятно са били малко проучените сао, вероятно впоследствие победени и асимилирани от Канемската империя,[15][16] една от най-дълго просъществувалите африкански държави, разпространител на исляма в тези части на Сахара. Страната е включена и в обсега на Транссахарската търговия.[17] С отслабването на империята, районът става оспорван между редица местни общности и феодални държави, което проправя пътя за покоряването му от европейските колонизатори.
През 1900 година Франция създава протектората Чад, който се превръща в пълноправна колония през 1920 година, част от Френска Екваториална Африка.[18] Управлението на територията е съсредоточено върху използването й като източник на основната й ценна суровина - памукът от юга на Чад - както и на евтина работна ръка и на военни набори. Извън това, контролът на страната е слаб и не е повсеместен, а властта по места - редовно отстъпвана на местни вождове и султани, нерядко поставяни на власт от самите французи, без явно намерение населението, което е изключително разнообразното от етническа гледна точка, да бъде обединено и сплотено. Малко се прави и за постигане на модернизация и създаване на ефективна инфраструктура.[19] Бойци от колонията участват на френска страна в световните войни през I-та половина на 20. век, включително и като част от Свободна Франция.
Чад получава своята независимост на 11 август 1960 г. От 1965 до 1990 г. и в първото десетилетие на 21. век страната страда от поредица от граждански войни, отблъсквайки междувременно либийска инвазия. Но и по-късно северните и източните части на страната, по-специално граничните области със Судан, са особено размирни, поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат (известен е такъв случай от 2008 г.) ООН предупреждава, че насилието, което пораждат, може да ескалира в хуманитарна криза и дори - геноцид.[20] Предвид това, повечето западни страни предупреждават гражданите си да избягват пътувания в Чад.
Първият президент на Чад е Франсоа Томбалбайе, излъчен от Прогресивната партия.[21][22] Той забранява всички опозиционни партии и става авторитарен водач на страната. През 1965 г. избухва гражданска война. 10 години по-късно Томбалбайе е свален от власт и убит, но напрежението и сраженията в Чад продължават.[23] През 1979 година бунтовнически групировки завземат столицата Нджамена, предизвиквайки пълна децентрализация и срив на правителствената система. С това намалява и френското влияние.[24][25] Либия изпраща свои войски по време на политическия вакуум, но претърпява грандиозно поражение и до 1987 е отблъсната напълно в т.нар. Чадско-либийски конфликт.[26]
Новият президент – Хисен Хабре, е подкрепян от Франция. Той установява диктатура, характеризираща се с масовото избиване на различни племенни малцинства, при което загиват между 30 000 и 40 000 души, поради което Хабре си спечелва прякора „Африканският Пиночет“.[27][28] Свален е от власт през 1990 с военен преврат, предвождан от генерал Идрис Деби.[29] При управлението на последния, в Чад започва да се добива промишлено петрол, приходите от който укрепват икономиката и дават надежди за по-мирно бъдеще. Създава се многопартийна система, макар че и така президентът остава почти пълновластен разпоредител с живота на поданиците на страната. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от 2 мандата на поста и му позволява да се кандидатира за трети, което той и прави печелейки отново изборите.[30] Известно време след смъртта на Идрис Деби, президент на Чад става синът му Махамат Деби Итно, който е президент на страната и сега (2024 г.)
Държавно устройство
редактиранеПолитика
редактиранеПрезидентът е държавен глава и има значителни правомощия. Избира се пряко от народа и има 5-годишен мандат. Той е и върховен главнокомандващ на армията и в случай на голяма заплаха може да обяви бедствено положение в цялата страна. Президент към 2024 г. e Махамат Деби Итно.
Законодателната власт е в ръцете на Народното събрание. То има 155 членове, всеки с 4-годишен мандат. При прокарване на нов закон президентът трябва да го одобри или отхвърли в рамките на 15 дни.
В Чад съществуват около 80 политически партии.[31] Президентът избира министър-председателя (или заема и неговия пост) и правителството и има голямо влияние върху избора на съдии, прокурори, генерали и т.н. Правосъдната система се базира на френската. Най-висшите ѝ институции са Върховният съд и Конституционният съвет. Множество проучвания сочат Чад за най-корумпираната страна в света.[32]
Въоръжени сили
редактиранеВъоръжените сили на Чад са сравнително многобройни, като общата численост на личния състав е между 20 000 и 35 000 души. По-големият род войски са сухопътните, а военновъздушните сили заемат относително малък дял в отбраната на страната. Към военните понякога се причисляват и номадски въоръжени формирования и милиции. Голяма част от въоръжението се състои от стари съветски и френски машини. Бронираната техника включва 40 танка Т-55, 115 БРДМ-2, около 30 БТР-60 и десетина ЕЕ-9 Каскавел. Военновъздушните сили разполагат с един тежкотоварен транспортен самолет C-130 Херкулес, два бойни вертолета Ми-24, 6 Су-25 и два леки щурмовика Aermacchi SF-260W като офанзивно средство.[34]
Най-голямата война, в която Чад е участвал, е Либийско-чадската. Тогава Либия претърпява поражение заради лошата си тактическа организация.
Франция има свой контингент от около 250 войници на територията на страната, както и малък брой военни инструктори.
Икономика
редактиранеОбщи показатели
редактиранеСпоред индекса на човешкото развитие на ООН, Чад е петата най-бедна държава в света. Около 80% от населението живее под линията на бедността.[35] Високата корупция пречи за развитието на стабилна пазарна икономика.
Номиналният БВП се изчислява на около 7 592 000 000 щ.д. за 2010 г. Годишният растеж на БВП е 2% към края на 2010.
Валутните и златни резерви на страната възлизат на 868 млн. щ.д., на 115-о място в света.[36] Външният дълг е относително малък в сравнение с общия БВП и се оценява на около 1,749 млрд. щ.д. за 2008.[37] Чад е страната с най-високата дефлация в света (-8,8%).[38]
Износът на стоки за 2010 се оценява на 3,036 млрд. щ.д., а вносът – на 2,631 млрд. Основни търговски партньори на Чад са САЩ, Китай, Франция, Германия и Камерун.
Сектори
редактиранеРаботната ръка, която е около 4,29 млн. души, е заета почти изцяло в земеделския сектор. Основни негови продукти са памук, сорго, фъстъци, тютюн, ориз, говеда, овце, кози и камили. Недостигът на вода е един от най-големите проблеми на Чад. Достъп до питейна вода имат само 48% от населението, а до канализация – едва 2%.[7][39] Хората разчитат на дървесината и животинската тор за готвене и отопление.[40]
Индустриалната дейност включва нефт, готови памучни тъкани, бира, сапун, цигари, строителни материали и пакетиране на месо.[41]
Нефтодобивната промишленост, развивана от 2005 г. нататък, носи най-много приходи в държавната хазна и дава надежди за по-стабилно икономическо бъдеще. Тя е обект и на чуждестранни инвестиции, сред които и такава оценявана на 3,7 млрд. щ.д. – разработването на петролни полета край Доба от 2 големи американски корпорации. Интерес в същия сектор проявяват и китайски компании. През 2006 година Чад подписва меморандум на Световната банка, според който 70% от петролните приходи трябва да бъдат похарчени за инфраструктурни проекти и развитие на страната.[42]
Енергийният сектор е сред най-недоразвитите. В Чад има само 1 енергийна компания – STEE, която е полу-държавна. Тя осигурява електричество за 15% от жителите на столицата и само за 1,5% от общото население.[43] От природна гледна точка има предпоставки и за производство на слънчева и ядрена енергия, съответно заради географското разположение на страната (в зона със значително слънчево греене и обширни пустинни райони) и заради залежите на уранова руда в северната й част.
Комуникации и транспорт
редактиранеТелекомуникационната система на Чад е ограничена. Стационарните телефонни линии са 13 000 и почти всички постове се намират в столицата Нджамена. Мобилните телефони се изчисляват на 2 686 000 за 2009 г. Има един телевизионен център в столицата и 10 частни радиостанции в цялата страна. Печатните медии са ограничени, най-вече заради ниската грамотност на населението.
Транспортната инфраструктура е неадекватно малка за нуждите на страната. Железопътна система липсва. През 2004 година са съществували малко повече от 550 км асфалтирани пътища.[44] Честите пясъчни бури правят голяма част от пътната мрежа неизползваема за няколко месеца през годината. Не навсякъде в цялата страна съществува снабдяване с гориво за моторни превозни средства.
Чад разчита предимно на речната си флотилия, за да изнася стоките си през Камерун.[45] Съществуват 56 летища, от които само 8 са с асфалтирани писти. Има директни полети до Париж и някои по-големи африкански столици.
Население
редактиранеОбщо населението на Чад възлиза на близо 11 млн. души за 2010 г., с годишен прираст от 2,009%. Гъстотата на населението варира силно, което се предпоставя от природните условия – в северната, пустинна и полу-пустинна част на Чад е 0,1 души на км², в столицата – над 55 души/км²[6], а повече от 1/2 от жителите на страната населяват южните ѝ, най-подходящи за земеделие, райони.[46] Сред по-големите градове са Сарх, Мунду, Абеше и Доба, които се разрастват много бързо и започват да заемат все по-голям дял в развитието на икономиката.[5] Същевременно едва 28% от населението живеят в градове, останалите 72% живеят в селските райони, но ръстът на урбанизацията е 4,8% на година.[47]
На север преобладава арабско-мюсюлманското население,[5][17] а на юг - чернокожото християнско или анимистично население. Най-големите етнически групи са Сара, араби и Майо-Кеби. Характерно за населението на север е полуномадският му начин на живот и свързаното с него животновъдство, докато на юг преобладава поливното земеделие. Жителите на Нджамена се занимават предимно с търговия.
Християнството се появява в Чад по време на френската окупация. Католическата Църква (най-голямата християнска институция) е разделена на 8 административни единици: 1 архиепархия (Нджамена), 6 епархии (Доба, Горе, Лаи, Мунду, Пала и Сарх) и 1 апостолически викарият (Монго). Според конституцията населението има пълна религиозна свобода. Враждите на религиозна основа са много по-редки, отколкото в останалите африкански държави.[48] Религиозният състав е следният:[49]
- мюсюлмани: 53,1%
- католици: 20,1%
- протестанти: 14,2%
- анимисти: 7,3%
- други: 0,5%
- с неизяснено вероизповедание: 1,7%
- атеисти: 3,1%
Средната възраст на жителите на Чад е 16,8 години, като при мъжете тя е 15,6, а при жените – 17,9 години. Средната продължителност на живота е 48,33 години. Детската смъртност е много висока – средно 95,31 смъртни случая на 1000 раждания, но между 2005 и 2010 тя е намаляла с около 6 пункта. Населението има следният възрастов състав:[49]
- 0 – 14 години: 46% (мъже 2 510 656/жени 2 441 780)
- 15 – 64 години: 51% (мъже 2 531 896/жени 2 960 406)
- над 65 години: 2,9% (мъже 131 805/жени 182 402)
Населението на страната се състои от почти 200 различни етноса, които често говорят собствени езици и диалекти. Официалните и най-разпространени езици в Чад са арабски и френски. Чадската разновидност на арабския се е превърнала в лингва франка за почти всички северни етноси.[17] Заради изключителното разнообразие от етноси страната има богато културно наследство. Правителството полага големи усилия за запазването и популяризирането му зад граница.
Култура
редактиранеПразници
редактиранеПрез годината се празнуват 6 национални празника, и множество ислямски и християнски празници. Най-популярни са:[43]
- Нова година (1 януари)
- Ден на труда (1 май)
- Африкански ден на освобождението (25 май)
- Ден на независимостта (11 август)
- Вси светии (1 ноември)
- Ден на републиката (28 ноември)
- Ден на свободата и демокрацията (1 декември)
- Коледа (25 декември)
Музика
редактиранеНелицензираното записване и разпространение (т.нар. пиратство) остава проблем пред развитието на музикалната индустрия,[50] но освен това населението трудно възприема по-съвременните музикални стилове, а харесва и поддържа местните и традиционните за страната. Те са базирани на богато разнообразие от музикални инструменти, от които някои са традиционни за по-големите етнически групи. От струнните инструменти най-разпространени са кинде (вид арфа) и хуху (струнен инструмент, подобен на китара, който използва кратуни като резонаторни кутии). Популярни са и барабаните коджо, както и разнообразни флейти, арфи и ударни инструменти.[50]
Храна и напитки
редактиранеПросото е основната земеделска култура, която се отглежда в страната. От него се правят десетки видове ястия и напитки. Едно от тях е алиш – тестени топчета от просо, потопени в различни сосове, подобно на супа. На юг това ястие е по-известно като бия. Езерото Чад е основен източник на риба. Пушената риба се нарича банда, а изсушената на слънце – саланга.
Традиционните (ползвани предимно в южните райони) напитки включват сладко питие (каркадже), чиято захар се добива от листа на хибискус и бира, която се прави от просо. Бирата от червено просо е известна като били-били, а тази от бяло просо се нарича кошат.[50]
Здравеопазване
редактиранеОт медицинска гледна точка в Чад съществува риск от заболявания като жълта треска, дифтерит и тетанус. Болниците в страната са малко и в лошо състояние.
Литература
редактиранеПоради икономическите и политически трудности на страната много малко автори от Чад успяват да получат признание, въпреки са известни поне 100 техни произведения.
По-известните писатели са:
През 2003 година единственият литературен критик на Чад – Ахмат Табойе, създава антология на чадската литература.[50]
Кино
редактиранеКиноиндустрията е слаборазвита, главно заради липсата на средства и годините на политическа нестабилност и войни. В страната има само 1 кино. Успешни местни режисьори са Иса Серж Коело и Махамат Салех Харун, чийто филм „Дарат“ печели специалната награда на журито на 63-тия кинофестивала във Венеция.[51][52][53]
Спорт
редактиранеНай-популярният спорт в Чад е футболът,[54] а националният футболен отбор на страната постепенно се усъвършенства. Други харесвани спортове са борбата, баскетболът, боксът и лекоатлетическите дисциплини.[50] Много местни спортисти са участвали, макар и с ограничен успех, в много летни олимпиади.
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ N'Djaména www.world-gazetteer.com // Архивиран от оригинала на 2011-11-28. Посетен на 2011-04-04.
- ↑ www.imf.org
- ↑ D. Botha, „S.H. Frankel“
- ↑ CIA-The world Factbook/Chad/Geography // Архивиран от оригинала на 2020-04-24. Посетен на 2007-11-23.
- ↑ а б в г „Chad“, Encyclopædia Britannica.
- ↑ а б в „Chad“. United Nations Commission on Human Rights.
- ↑ а б EB, „Chad, Lake“, Encyclopædia Britannica.
- ↑ A. Dinar, Restoring and Protecting the World's Lakes and Reservoirs, 57
- ↑ J. Chapelle, 10 – 16
- ↑ „Chad“, Country Reports on Human Rights Practices, (2004)
- ↑ T. Ndang, „A qui Profitent les Dépenses Sociales au Tchad?“
- ↑ Chad – Community Based Integrated Ecosystem Management Project". World Bank.
- ↑ République du Tchad – Circonscriptions administratives.
- ↑ S. Decalo, Historical Dictionary of Chad, 44 – 45
- ↑ D. Lange, „The Chad region as a crossroad“
- ↑ S. Decalo, 6
- ↑ а б в S. Collelo, Chad
- ↑ S. Decalo, 8, 309
- ↑ S. Decalo, 8 – 9
- ↑ BBC News, „Chad may face genocide, UN warns“
- ↑ S. Nolutshungu, Limits of Anarchy, 17
- ↑ S. Decalo, 248 – 249
- ↑ „Death of a Dictator“ Архив на оригинала от 2012-03-25 в Wayback Machine., Тайм, (28 април 1975). Посетен на 3 ноември 2007.
- ↑ S. Decalo, 12 – 16
- ↑ S. Nolutshungu, 268
- ↑ K. Pollack, Arabs at War, 391 – 397
- ↑ S. Macedo, Universal Jurisdiction, 133 – 134
- ↑ „Chad: the Habré Legacy“
- ↑ S. Nolutshungu, 234 – 237
- ↑ Chad votes to end two-term limit // BBC News, 22 юни 2005. Посетен на 20 септември 2007.
- ↑ „Chad“, Country Reports on Human Rights Practices, (2006)
- ↑ „Corruption Perceptions Index 2006“ Архив на оригинала от 2007-09-25 в Wayback Machine. (PDF), Transparency International. Посетен на 20 ноември 2007.
- ↑ S. Decalo, 53
- ↑ „World Military Aircraft Inventory“, Aerospace Source Book 2007, Aviation Week & Space Technology, 15 януари 2007.
- ↑ The World's 10 Poorest Countries.
- ↑ Reserves of foerign exchange and gold – Rank order (CIA) // Архивиран от оригинала на 2007-06-13. Посетен на 2008-01-19.
- ↑ CIA – The World Factbook – Chad/Economy // Архивиран от оригинала на 2020-04-24. Посетен на 2008-01-06.
- ↑ ЦРУ – Списък на страните по процент на инфлацията // Архивиран от оригинала на 2020-05-17. Посетен на 2008-08-01.
- ↑ „Chad – Community Based Integrated Ecosystem Management Project“. World Bank.
- ↑ „Chad and Cameroon“. Energy Information Administration.
- ↑ CIA-The World Factbook/Chad/Economy // Архивиран от оригинала на 2020-04-24. Посетен на 2008-01-06.
- ↑ World Bank, Govt. of Chad Sign Memorandum of Understanding on Poverty Reduction. World Bank.
- ↑ а б Chad Country Commercial Guide.
- ↑ Lettre d'information. Délégation de la Commission Européenne au Tchad.
- ↑ A. Chowdhury & S. Erdenbileg, Geography Against Development
- ↑ „Chad Livelihood Profiles“. U.S. Agency for International Development.
- ↑ ЦРУ.
- ↑ „Chad“, International Religious Freedom Report 2006.
- ↑ а б CIA-The World Factbook/Chad/People // Архивиран от оригинала на 2020-04-24. Посетен на 2008-01-06.
- ↑ а б в г д „Chad: A Cultural Profile“
- ↑ N. Young, An interview with Mahamet-Saleh Haroun
- ↑ BBC News, „Mirren crowned 'queen' at Venice“
- ↑ D. Alphonse, „Cinéma“
- ↑ Staff. Chad // FIFA, Goal Programme, 2 юли 2007. Посетен на 10 август 2006.
Цитирани източници
редактиране- ((en)) Alphonse, Dokalyo (2003); "на френски: Cinéma: un avenir plein d’espoir", на френски: Tchad et Culture 214.
- ((en)) "Background Note: Chad". Септември 2006. United States Department of State.
- ((en)) Bambé, Naygotimti (април 2007); Issa Serge Coelo, cinéaste tchadien: On a encore du travail à faire Архив на оригинала от 2007-09-15 в Wayback Machine., на френски: Tchad et Culture 256.
- ((en)) Botha, D.J.J. (декември 1992); „S.H. Frankel: Reminiscences of an Economist“, The South African Journal of Economics 60 (4): 246 – 255.
- ((en)) Boyd-Buggs, Debra & Joyce Hope Scott (1999); Camel Tracks: Critical Perspectives on Sahelian Literatures. Lawrenceville: Africa World Press. ISBN 0-86543-757-2
- ((en)) "Chad". Country Reports on Human Rights Practices 2006, 9 януари, 2008. Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor, Държавен департамент на САЩ.
- ((en)) "Chad". Country Reports on Human Rights Practices 2004, 28 февруари, 2005. Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor, Държавен департамент на САЩ.
- ((en)) "Chad". International Religious Freedom Report 2006. 15 септември, 2006. Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor, Държавен департамент на САЩ.
- ((en)) "Chad". Amnesty International Report 2006. Амнести интернешънъл.
- ((en)) "Chad" (PDF). African Economic Outlook 2007. Organisation for Economic Co-operation and Development. Януари 2008. ISBN 978-92-64-02510-3
- ((en)) "Chad Архив на оригинала от 2020-04-24 в Wayback Machine.". The World Factbook. Американско Централно разузнавателно управление. декември 2007.
- ((en)) "Chad" (PDF). Women of the World: Laws and Policies Affecting Their Reproductive Lives – Francophone Africa. Center for Reproductive Rights. 2000
- ((en)) "Chad (2006)". Freedom of the Press: 2007 Edition. Freedom House, Inc.
- "Chad – 2006 Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.". World Press Freedom Review – 2006. International Press Institute.
- ((en)) "Chad". Human Rights Instruments. Комисия по човешките права към ООН. 12 декември, 1997.
- ((en)) „Chad“. Енциклопедия Британика. (2000). Чикаго: Encyclopædia Britannica, Inc.
- ((en)) „Chad, Lake“. Encyclopædia Britannica. (2000).
- ((en)) "Chad – Community Based Integrated Ecosystem Management Project" (PDF). 24 септември, 2002. Световна банка.
- ((en)) "Chad: A Cultural Profile" (PDF). Cultural Profiles Project. Citizenship and Immigration Canada. ISBN 0-7727-9102-3
- ((en)) "Chad Urban Development Project" (PDF). 21 октомври, 2004. Световна банка.
- ((en)) "Chad: Humanitarian Profile – 2006/2007" (PDF). 8 януари, 2007. Office for the Coordination of Humanitarian Affairs.
- ((en)) "Chad Livelihood Profiles" (PDF). март 2005. United States Agency for International Development.
- ((en)) "Chad Poverty Assessment: Constraints to Rural Development" (PDF). World Bank. 21 октомври, 1997.
- "Chad (2006)". Country Report: 2006 Edition. Freedom House, Inc.
- "Chad and Cameroon". Country Analysis Briefs. Януари 2007. Energy Information Administration.
- "Chad leader's victory confirmed", BBC News, 14 май, 2006.
- "Chad may face genocide, UN warns", BBC News, 16 февруари, 2007.
- ((fr)) Chapelle, Jean (1981); на френски: Le Peuple Tchadien: ses racines et sa vie quotidienne. Париж: L'Harmattan. ISBN 2-85802-169-4
- Chowdhury, Anwarul Karim & Sandagdorj Erdenbileg (2006); Geography Against Development: A Case for Landlocked Developing Countries Архив на оригинала от 2009-02-05 в Wayback Machine.. Ню Йорк: ООН. ISBN 92-1-104540-1
- Collelo, Thomas (1990); Chad: A Country Study, 2d ed. Вашингтон: United States Government Printing Office. ISBN 0-16-024770-5
- ((fr)) Dadnaji, Dimrangar (1999); La decentralisation au Tchad Архив на оригинала от 2008-03-08 в Wayback Machine.
- Decalo, Samuel (1987); Historical Dictionary of Chad, 2 ed. Metuchen: The Scarecrow Press. ISBN 0-8108-1937-6
- East, Roger & Richard J. Thomas (2003); Profiles of People in Power: The World's Government Leaders. Routledge. ISBN 1-85743-126-X
- Dinar, Ariel (1995); Restoring and Protecting the World's Lakes and Reservoirs. World Bank Publications. ISBN 0-8213-3321-6
- ((fr)) Gondjé, Laoro (2003); La musique recherche son identité Архив на оригинала от 2003-05-18 в Wayback Machine., на френски: Tchad et Culture 214.
- „Chad: the Habré Legacy“. Амнести интернешънъл. 16 октомври, 2001.
- Lange, Dierk (1988). "The Chad region as a crossroad" (PDF), in UNESCO General History of Africa – Africa from the Seventh to the Eleventh Century, vol. 3: 436 – 460. University of California Press. ISBN 978-0-520-03914-8
- ((fr)) Lettre d'information (PDF). на френски: Délégation de la Commission Européenne au Tchad. N. 3. септември 2004.
- Macedo, Stephen (2006); Universal Jurisdiction: National Courts and the Prosecution of Serious Crimes Under International Law. University of Pennsylvania Press. ISBN 0-8122-1950-3
- ((fr)) Malo, Nestor H. (2003); Littérature tchadienne: Jeune mais riche Архив на оригинала от 2003-05-18 в Wayback Machine., на френски: Tchad et Culture 214.
- Manley, Andrew; "Chad's vulnerable president", BBC News, 15 март, 2006.
- "Mirren crowned 'queen' at Venice", BBC News, 9 септември, 2006.
- ((fr)) Ndang, Tabo Symphorien (2005); A qui Profitent les Dépenses Sociales au Tchad? Une Analyse d'Incidence à Partir des Données d'Enquête (PDF). 4th PEP Research Network General Meeting. Poverty and Economic Policy.
- Nolutshungu, Sam C. (1995); Limits of Anarchy: Intervention and State Formation in Chad. Шарлътсвил: University of Virginia Press. ISBN 0-8139-1628-3
- Pollack, Kenneth M. (2002); Arabs at War: Military Effectiveness, 1948 – 1991. Линкълн: University of Nebraska Press. ISBN 0-8032-3733-2
- "Rank Order – Area Архив на оригинала от 2014-02-09 в Wayback Machine.". The World Factbook. Централна разузнавателна агенция на САЩ. 10 януари, 2007.
- "Republic of Chad – Public Administration Country Profile Архив на оригинала от 2007-06-14 в Wayback Machine." (PDF). United Nations, Department of Economic and Social Affairs. Ноември 2004.
- ((fr)) République du Tchad – Circonscriptions administratives Архив на оригинала от 2007-07-03 в Wayback Machine.. Правителство на Чад.
- Spera, Vincent (8 февруари, 2004); "Chad Country Commercial Guide -- FY 2005 Архив на оригинала от 2007-10-15 в Wayback Machine.". Търговски департамент на САЩ.
- "Symposium on the evaluation of fishery resources in the development and management of inland fisheries". CIFA Technical Paper No. 2. FAO. 29 ноември – 1 декември 1972.
- ((fr)) Tchad. на френски: L'évaluation de l'éducation pour tous à l'an 2000: Rapport des pays. UNESCO, Education for All.
- ((fr)) Tchad: vers le retour de la guerre? (PDF). International Crisis Group. 1 юни, 2006.
- ((fr)) Tetchiada, Sylvestre; Le pétrole au coeur des nouveaux soubresauts au Tchad Архив на оригинала от 2006-03-07 в Wayback Machine., IPS, 16 декември, 2006.
- Wolfe, Adam; "Instability on the March in Sudan, Chad and Central African Republic", PINR, 6 декември, 2006.
- World Bank (14 юли, 2006). World Bank, Govt. of Chad Sign Memorandum of Understanding on Poverty Reduction Архив на оригинала от 2007-10-12 в Wayback Machine.. Press release.
- World Population Prospects: The 2006 Revision Population Database Архив на оригинала от 2011-04-29 в Wayback Machine.. 2006. United Nations Population Division.
- The World's 10 Poorest Countries Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.. Media for Global Development.
- "Worst corruption offenders named", BBC News, 18 септември, 2005.
- Young, Neil (August 2002); An interview with Mahamet-Saleh Haroun, writer and director of Abouna („Our Father“).
Външни препратки
редактиране- www.primature-tchad.org Архив на оригинала от 2014-01-04 в Wayback Machine.
- Официален сайт на президента на Чад ((fr))
- Статистика за развитието на Чад ((fr))
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 22 януари 2008. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. |