Малийска империя

Малийската империя (на мандингски Ниени[1]), наричана също Манден Куруфаба,[2] е империя в Западна Африка, съществувала приблизително от 1235 до 1670 година.

Малийска империя
ок. 1235 – 1670
Знаме
Знаме
      
Разположение на империята в епохата на нейния разцвет
Разположение на империята в епохата на нейния разцвет
Континент
Столица Ниани
Официален език Манинка, мандинкски
Религия Африкански традиционни религии, ислям
Форма на управление Монархия
Династия Кейта
Валута Златен прах
Предшественик
Уагаду
Сосо
Наследник
Сонгайско царство
Джолоф
Каабу
Денанке
Днес част от Flag of Mali.svg Мали
Flag of Guinea.svg Гвинея
Flag of Mauritania.svg Мавритания
Flag of Senegal.svg Сенегал
Flag of The Gambia.svg Гамбия
Flag of Niger.svg Нигер
Flag of Guinea-Bissau.svg Гвинея-Бисау
Flag of Côte d'Ivoire.svg Кот д'Ивоар
Малийска империя в Общомедия

Империята е основана от Сундиата Кейта и става известна с богатството на своите владетели, особено управлявалия в началото на XIV век Муса I. Тя е най-обширната предколониална империя в Западна Африка и оказва дълбоко влияние върху културата в региона със своя език, правна система и обичаи.[3] Повечето писмени сведения за Малийската империя идват от северноафриканските пътешественици Ибн Халдун, Ибн Батута и Лъв Африкански, като другият основен източник е устната традиция на гриотите от народа мандинка.[4]

Малийската империя води началото си от малко царство на мандинка по горното течение на река Нигер с център в град Ниани. През XI и XII век то започва да набира сила с упадъка на империята Уагаду (Гана) на север. По това време търговските пътища се изместват на юг към саваната, насърчавайки развитието на тези области. Сведенията за този ранен период са оскъдни и Сундиата Кейта е първият владетел, за когото има конкретна информация. Той е войнствен владетел от династията Кейта, който към 1235 година разгромява последния цар на Сосо Сумаоро Канте, установявайки контрол над транссахарските пътища и поставяйки началото на империята. Неговите наследници използват титлата манса.[4]

Синът на Сундиата Ули I прави своя Хадж по времето на мамелюкския султан Байбарс (1260 – 1277). След поредица узурпации около 1285 година тронът на Мали е зает от бившия придворен роб Сакура, който се превръща в един от най-силните владетели на империята и разширява значително нейната територия. Той пътува до Мека при султан Насър Мухамад (1298 – 1308). След смъртта му по обратния път тронът се връща при потомците на Сундиата Кейта. Четвърти поред сред тях е Муса I, който идва на власт около 1312 година и предприема прочутото си поклонение в Мека от 1324 до 1326 година. Щедрите му дарения в Египет предизвикват срив в цената на златото, който му донася широка известност. През 1337 година той е наследен от сина си Маган I, който през 1341 година е свален от своя чичо Сулейман, при управлението на който страната е посетена от Ибн Батута.[5]

Управлението на Сулейман е последвано от период на слаби императори, конфликти и размирици. След смъртта на Ибн Халдун през 1406 година писмените сведения за страната прекъсват. Според хрониката „Тарих ал-Судан“ през XV век Мали продължава да е значима държава, а венецианският изследовател Алвизе Кадамосто и португалски търговци потвърждават, че по това време народите по течението на Гамбия все още са поданици на владетеля на Мали.[6] Описанията на владенията на империята в началото на XVI век от Лъв Африкански също потвърждават нейните големи размери. В същото време, след 1507 година съседни държави, като Диара, Денанке и Сонгайското царство, започват да подкопават могъществото на империята. През 1542 година сонгайски войски достигат до столицата Ниани, но не успяват да унищожат империята. През XVII век Мали е подложена на чести нападения от народа бамбара, през 1670 година столицата Ниани е опожарена и империята се разпада на по-малки владения. Династията Кейта успява да задържи град Кангаба, където нейни представители продължават да управляват като местни владетели.[7]

Съвременната държава Мали е наречена на името на Малийската империя.

Исторически източнициРедактиране

Повечето сведения за класическия период на Малийската империя идват от три основни писмени източника. Първият от тях са записаните около 1340 година свидетелства на Шихаб ал-Умари, чиновник в Мамелюкски Египет. Той записва главно информация, която е получил от малийци, преминаващи през Египет по време на своите поклоннически пътувания до Мека. Чрез местни свидетели описва и известното пътуване през Египет на Манса Муса.

Вторият главен източник са записките на мароканския пътешественик Ибн Батута, който посещава Мали през 1352 година. Това е и най-ранното писмено свидетелство за Малийската империя, направено от пряк очевидец. Третият източник е в книга на ифрикиеца Ибн Халдун, писана в началото на XIV век. И трите източника са сравнително кратки, но дават добра представа за империята в нейния разцвет.

ИсторияРедактиране

Преди империятаРедактиране

Археологически изследвания в Ниани, столицата на бъдещата империя, показват, че още през VI век тя е значително селище.[8] Според устната традиция царството на мандинка в Мали или Манден съществува няколко столетия преди създаването на империята като малка държава на южната граница на Уагаду, империята на сонинке. Областта има смесен ландшафт с планини, савани и гори, предоставящи защита и ресурси за препитаващо се с лов население, както и за малки градове-държави, като Торон, Кангаба и Ниани, в равнинните североизточни части. Първите писмени свидетелства, свързвани с Мали, са споменавания на „Пене“ и „Малал“ в текстовете на андалуския географ Абу Убайд ал-Бакри през 1068 година.[9] Управляващата в империята династия Кейта извежда легендарния си произход от Лавало, един от синовете на чернокожия сподвижник на ислямския пророк Мохамед Билал ибн Рабах.[10][11]

В зенита на могъществото на империята Уагаду в началото на XI век мандинка са подчинени от нея и Манден става провинция на Уагаду.[12] Така мандинка са обединени в единна област със столица Кангаба, управлявани от автономен местен владетел с титлата фаама, васален на Уагаду.[13] С упадъка на Уагаду и започналите в нея вътрешни размирици провинция Кангаба отново се разпада на 12 самостоятелни царства с отделни владетели, носещи титлата фаама или маган.[14][15] Една от тези държавици е Ниани, която става основа на бъдещата Малийска империя.

След 1140 година Сосо, един от доскорошните васали на Уагаду, започва да набира сила и към 1180 година превръща доскорошната империя Уагаду в свой васал. В началото на XIII век Сосо продължават агресивната си политика и подлагат Манден на постоянни нападения и грабежи.[16] Успешната съпротива на мандинка срещу Сосо поставя основите на Малийската империя.

Ранен периодРедактиране

 
Малийска керамична фигурка на конник от XIII-XV век

Основоположник на Малийската империя е Сундиата, известен и като Соголон Джара и Мари Диата. Според устно предавания епос, той е роден в началото на XIII век и е син на фаама на Ниани Наре Фа и втората му съпруга Соголон Кеджу, която според легендата е гърбава и идва от областта До южно от Ниани.[10] Сундиата имал трудно детство, като проходил едва седемгодишен,[15] но след това израснал здрав. Когато бащата на Сундиата умира, владетел на Ниани става синът му от първата му съпруга Данкаран Туман, а Сундиата, заедно с майка си и двете си сестри, е прогонен в изгнание. Не след дълго владетелят на Сосо Сумаоро Канте напада Ниани и Данкаран Туман бяга в Кисидугу.[10]

Сундиата прекарва години в двора на Уагаду, а след това в Мема. Според легендата пратеници от Ниани идват при него и го молят да се изправи срещу Сосо и да освободи Манден. Обединявайки войски на Уагаду, Мема и разбунтувалите се княжества на мандинка, Сундиата оглавява въстание срещу Сото и около 1235 година нанася тежко поражение на Сумаоро Канте в битката при Кирина.[17] Този успех довежда до края на империята Сото и поставя началото на Малийската империя, Сумаоро Канте изчезва и мандинка завземат последните градове на Сото. Сундиата е обявен за фаама и приема титлата манса, като едва осемнадесетгодишен оглавява съюзната държава на 12 царства, която получава името Манден Куруфаба. Той приема и тронното име Сундиата Кейта, като Кейта става наименование на създадената от него династия.[15]

По време на управлението си Сундиата Кейта присъединява към империята редица важни области. Самият той не участва в битки след Кирина, но неговите военачалници, сред които Факоли Корома,[15] Фран Камара и Тирамахан Траоре,[18] постоянно разширяват границите на държавата. След обединяването на Манден, те завземат златодобивната област Уангара, която се превръща в южна гранична област, а северната граница се установява отвъд търговските градове Уалата и Аудагост. На запад, където достигат до река Гамбия и блатата на Текрур, завземайки областите Бамбук, Джало и Каабу. По този начин Манден Куруфаба бързо обхваща територии, по-големи от тези на Уагаду в нейния разцвет.[17] В края на управлението на Сундиата империята се простира на 1600 километра от запад на изток, между завоите на Сенегал и Нигер.[19]

Потомците на Лайе КейтаРедактиране

Тъмен периодРедактиране

Упадък и край на империятаРедактиране

УправлениеРедактиране

Малийската империя обхваща по-голяма територия и за по-продължителен период от време от всяка друга западноафриканска държава преди или след нея. За това съдейства децентрализираната администрация на империята – по думите на историка Жозеф Ки-Зербо, колкото повече човек се отдалечава от Ниани, толкова по-слабо се усеща властта на манса. Въпреки това манса успяват да поддържат данъчното облагане и номиналния контрол върху региона без да предизвикват бунтове на поданиците си.

Манден Куруфаба е съставена от трите съюзни държави Мали (в тесен смисъл това име обозначава само града-държава Ниани), Мема и Уагаду, заедно с Дванадесетте врати на Мали, княжествата на мандинка, присъединили се доброволно или принудително към въстанието на Сундиата Кейта.[10] Дванадесетте врати образуват ядрото на империята, като техните владетели, носещи титлата фарба, полагат клетва за лична вярност към манса, но до голяма степен запазват властта си в своите владения.

Висш орган на властта е събранието Гбара, съставено от представители на главните родове на мандинка и председателствано от белен-тигуи. На първото му събиране, веднага след битката при Кирина, на него присъстват 29 представители, които утвърждават Курукан Фуга, основния закон на Манден Куруфаба. Към края на империята Гбара включва 32 представители на 28 рода. Курукан Фуга, наред с държавното устройство, урежда и други правни въпроси, като забраната за малтретиране на затворници и роби и регулирането на отношенията между родовете.

На местно ниво общините, наричани кун-тиги, избират свой ръководител дугу-тиги от рода на полумитичния основател на съответната общност.[20] На по-горно ниво администраторите на окръзи кафо-тиги се назначават от провинциалния управител измежду неговите приближени.[21] Централната власт в Ниани се намесва забележимо само на нивото на провинциите, но и те имат собствени управители, определяни според местните обичаи – чрез избор, по наследство и други. Често тези провинциални управители носят и традиционни местни титли, но от гледна точка на Империята носят общата титла дямани-тиги.[21] Дямани-тиги се утвърждават от манса, който осъществява надзор над работата им. Ако манса не вярва в способностите или лоялността на дямани-тиги, той може направо да назначи фарба, който да управлява провинцията.

СтопанствоРедактиране

КултураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Ki-Zerbo 1997, с. 57.
  2. Piga 2003, с. 265.
  3. BBC 2015.
  4. а б Imperato 2008, с. 201.
  5. Imperato 2008, с. 202.
  6. Imperato 2008, с. 203.
  7. Imperato 2008, с. 204.
  8. Imperato 2008, с. 231.
  9. Levtzion 2000, с. 82 – 83.
  10. а б в г Niane 1995.
  11. Nasr 2009, с. 92.
  12. Massing 2007.
  13. Heusch 1997.
  14. Lange 1996, с. 313 – 351.
  15. а б в г Niane 1975.
  16. Fsmitha.com 2007.
  17. а б Blanchard 2001, с. 1117.
  18. Blondino 2009.
  19. VMFA 2001.
  20. O'Sullivan 1980, с. 633 – 650.
  21. а б Stride 1971.
Цитирани източници
  • The Empire of Mali, In Our Time – BBC Radio 4. // bbc.co.uk. BBC, 2015. Посетен на 29 октомври 2015. (на английски)
  • Blanchard, Ian. Mining, Metallurgy and Minting in the Middle Ages Vol. 3. Continuing Afro-European Supremacy, 1250 – 1450. Stuttgart, Franz Steiner Verlag, 2001. ISBN 3-515-08704-4. (на английски)
  • Blondino, Mike. The History of Guinea-Bissau. // Leadinternational.com. Leadinternational.com, 2009. Архивиран от оригинала на 2010-11-01. Посетен на 2009-09-16. (на английски)
  • African Empires to CE 1500. // Fsmitha.com. Fsmitha.com, 17 януари 2007. Посетен на 16 септември 2009. (на английски)
  • Heusch, Luc de. The Symbolic Mechanisms of Sacred Kingship: Rediscovering Frazer. // The Journal of the Royal Anthropological Institute. 1997. (на английски)
  • Imperato, Pascal James et al. Historical Dictionary of Mali. Scarecrow Press, 25 април 2008. ISBN 9780810864023. (на английски)
  • Ki-Zerbo, Joseph. UNESCO General History of Africa, Vol. IV, Abridged Edition: Africa from the Twelfth to the Sixteenth Century. University of California Press, 1997. (на английски)
  • Lange, Dierk. The Almoravid expansion and the downfall of Ghana. // Der Islam 73 (2). 1996. p. 313 – 351. (на английски)
  • Levtzion, Nehemiah et al. Corpus of Early Arabic Sources for West African History. Princeton, New Jersey, Marcus Wiener, 2000. (на английски)
  • Massing, A. W. The Wangara, an Old Soninke Diaspora in West Africa?. // etudesafricaines.revues.org. etudesafricaines.revues.org, 2007. Посетен на 20 август 2017. (на английски)
  • Nasr, Seyyed Hossein. The Heart of Islam: Enduring Values for Humanity. New York, New York, HarperCollins, 2009. ISBN 0061746606. (на английски)
  • Niane, D.T. Recherches sur l'Empire du Mali au Moyen âge. Paris, Presence Africaine, 1975. (на френски)
  • Niane, D. T. Sundiata: An Epic of Old Mali. Longman, 1995. (на английски)
  • O'Sullivan, John M. Slavery in the Malinke Kingdom of Kabadougou (Ivory Coast). // International Journal of African Historical Studies 13 (4). 1980. p. 633 – 650. (на английски)
  • Piga, Adriana. Islam et villes en Afriqe au sud du Sahara: Entre soufisme et fondamentalisme. KARTHALA Editions, 2003. (на френски)
  • Stride, G. T. et al. Peoples and Empires of West Africa: West Africa in History 1000 – 1800. Nelson, 1971. (на английски)
  • Mali: Geography and History. // Vmfa.state.va.us. VMFA, 2001. Архивиран от оригинала на 2001-10-30. Посетен на 2009-09-16. (на английски)

Вижте същоРедактиране