Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура

„Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура“ (на италиански: Il Canzonière, Canzonière, в превод „песенник“) е поетичен сборник на Франческо Петрарка, в която поетът възпява любовта си към Лаура и скръбта си за загубата на любимата си. Написан е след 1348 година. Оригиналното заглавие е на латински: Rerum vulgarium fragmenta.

Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура
Canzoniere
Други именаСонети
АвторФранческо Петрарка
Първо издание1336 – 1374 г.
Оригинален езикиталиански
Жанрпоезия
Видпоема
Издателство в БългарияСонети за Лаура (1934)
Народна култура (1959)
Ерато (1994)
Сребърен лъв (1994)
Нов Златорог (2011)
ПреводачНиколай Вранчев (1934)
Атанас Драгиев (1959, 1994)
Стефан Петров (1959, 1994)
Кирил Кадийски (2011)

Причини за написване на творбата редактиране

Франческо, син на нотариус, докато изучава правни науки, нерядко се отдава да страстта си да съчинява стихове. Решава, че името му не е благозвучно и подходящо за творческата му личност, и се прекръства на Петрарка. Друго събитие, което преобръща живота, а и творчеството му, е посещението на Разпети петък през 1327 г. на църквата „Сен Клер“ в Авиньон. Там за пръв път се среща с Лаура и тя заема основна роля в живота и творчеството му дълги години. Лаура е красива двадесетгодишна омъжена девойка. Осъзнаването на невъзможната любов тласка Петрарка към още изпепеляващи чувства. Не след дълго обаче Лаура умира от чума и писателят се оттегля в самота. Със смъртта на Лаура се ражда и творбата му „Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура“.

Франческо Петрарка нанася чести промени върху сборника си. Така след чумната епидемия през 1348, която отнема живота на любимата му, сборника му бива разделен на сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура. Сборникът съдържа в себе си 366 на брой сонети, балади, канцони, разделени в две композиционни части: „Песни за живота на мадона Лаура“ (263 произведения) и „Песни за смъртта на мадона Лаура“ (103 произведения).

Съдържание редактиране

Сборникът се състои от 366 неназовани отделни стихотворения: 317 сонета (най-популярен е № 35 „Solo e pensoso“), 29 канцона (сред най-известните – 128 „Italia mia“, 53 „Spirto gentil“, № 126 „Chiare, fresche et dolci acque“), 9 секстина, 7 балади и 4 мадригала (включително № 52 „Non al suo amante“, № 106 „Nova angeletta“).

Издания редактиране

  • Франческо Петрарка. Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура. С., Нов Златорог, 2011
  • Лавър. Избрани стихотворения, изд. „Народна култура“, София, 1985, прев. Стефан Петров

Литература редактиране

  • Хаджикосев 2012: Западноевропейска литература /учебник/, част първа
  • Дария Карапеткова 2014: Франческо Петрарка: Прочити и преводи
  • Боянов 1980: Боянов, С. Хуманизмът в западноевропейския ренесанс. София: Партиздат, 1980.

Бележки редактиране