Софийско македоно-одринско дружество

Софийското македоно-одринско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация и заедно с Пловдивското и Кюстендилското е сред най-големите и най-важни за организацията.[1]

Софийско македоно-одринско дружество
Информация
Тип благотворителна и революционна организация
Основатели Трайко Китанчев (пръв)
Основана 30 април 1895 г.
Закрита 31 януари 1903 г.
Правно положение несъществуваща
Седалище София
Официални езици български

ИсторияРедактиране

След учредяването на Македонския комитет на 28 март 1895 година с председател Трайко Китанчев започва процес на обединяване на македоно-одринските движения в София. Софийското дружество е учредено от Китанчев на 30 април 1895 година на заседание в „Славянска беседа“ и е правоприменик на всички дружества, комитети и организации, съществували преди управлението на Стефан Стамболов, сред които са Младата македонска дружина, Дружество „Братски съюз“ и Македонският сговор. Избрано е първото настоятелство на дружеството и започва дейността си в подкрепа на Комитета. Македонските дружества в страната вербуват доброволци и събират пари за организирането на Четническата акция, като Софийското дружество изпъква със своите около 1500 члена като най-голямото в страната. Софийското македоно-одринско дружество минава през тежка организационна и идейна криза в следващите четири години, но когато Върховният комитет е поет от офицерите от тайните офицерски братства в Българската армия, оглавени от поручик Борис Сарафов в 1899 година, започва същински разцвет на Македонското дружество в София. Възходът на дружеството продължава от 1899 до 1901 година, когато начело на ВМОК е Сарафов заедно със своите сподвижници от тайните офицерски братства.[2]

Новото ръководство на Македонския комитет възприема активни мерки по активизиране на дружествата в страната с остри и безкомпромисни окръжки, които акцентират върху активността и инициативността на местните ръководители, масовизирането на организацията и мобилизирането на всички материални и морални ресурси в името на освободителното дело. Обръща се специално внимание на добарата организация на дружествата - архиви, деловодство, отчетност и контрол. Издават се конкретни насоки за начина на кореспонденцията, за воденето на дневници, партидни книги, членски вноски и други. Твърдият подход на Комитета дава резултат и за шест месеца Софийското дружество и другите македонски дружества в страната преживяват забележителен възход. Като символ на организационното и идейното единство на Седмия конгрес в 1900 година организацията е преименувана на Македоно-одринска организация в България с Върховен македоно-одрински комитет в София. Така се преименуват и всички дружествата в страната.[2]

Най-характерна черта по време на възхода на Софийското македоно-одринско дружество е неговата масовизация, като членовете му достигат до над 3000 души към началото на 1901 година. Включвайки в това чисто и семействата на членовете, Софийското дружество изпълнява отлично целта си да привлече към дейността си всички изселници от Македония и Одринска Тракия в София, които по това време наброяват около 18 000 души по данни на дружеството. Дейността му е разнообразна, но сред основните цели е да събира пари за пропаганда на българската кауза по Македонския въпрос в България и чужбина и за подкрепа на въоръжената борба в Македония и Одринска Тракия. Събирането на финансови средства се осъществява чрез събиране на членски внос, дарения и организиране на различни благотворителни мероприятия, сред които театрални представления, концерти, танцувални вечеринки, градински увеселения, галадинета, лотарии и други подобни публични забавления, които са много популярни сред столичното общество. Така Софийското дружество е на първо място по размер на приходи и отчисления за касата на Върховния комитет сред всички останали дружества и се ползва с огромен авторитет в столицата. На 10 януари 1900 година Софийското дружество изисква чрез окръжно от всички институции в София списъци на служителите, които са родом от Македония и Одринско. До края на февруари заръката е изпълнена от министерства, управления, съдилища, учебни заведения, дирекции и други, като сведения за служителите от Македония и Одринско съставят и полицейските участъци и окръжният затвор.[2]

На 30 януари 1903 година Министерският съвет приема постановление, по силата на което ВМОК е поставена извън закона. На другия ден всички дружества в България са закрити, канцелариите им са запечатани и архивите им са конфискувани от полицията. В същия ден съответно Софийското македоно-одринско дружество също е закрито.[2]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 289 – 296.
  2. а б в г Проф. Светлозар Елдъров: Историческата истина по Македонския въпрос винаги е била на наша страна, но и ние трябва да бъдем на нейна. // Фокус, 17 май 2019 г. Посетен на 22 ноември 2020 г.