Союз ТМ-14 е пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“ към станцията „Мир“ и 90-и полет по програма „Союз“.

Союз ТМ-14
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз-У2 (GRAU 11A511У2)№ Р15000-056
Полет на Союз №90
Име на корабаСоюз ТМ № 64
Космодрум Байконур Площадка № 1
Старт17 март 1992 10:54:30 UTC
Скачване19 март 1992 12:32:50 UTC
Място на скачванеМир, Квант-1
Разкачване9 август 1992 21:46:47 UTC
Кацане10 август 1992 01:05:02 UTC
Място на кацане47° с. ш. 69° и. д. / 47.25° с. ш. 69.21° и. д., 136 км североизточно от гр. Жезказган, Казахстан
Продължителност на полета145 денонощия 14 часа 10 минути 33 секунди
Апогей394 км
Перигей373 км
Инклинация51,6°
Период92,2 мин
Маса7150 кг
NSSDC_ID1992-014А
NORAD ID21908
Данни за екипажа
Членове на екипажа3 при излитането, 3 при кацането
Позивна„Витяз“
КацанеВикторенко, Калери – „Союз ТМ-14“,
Фладе – Союз ТМ-13
Продължителност на полетаВикторенко, Калери – 145 денонощия 14 часа 10 минути 33 секунди
Фладе – 7 денонощия 21 часа 56 минути 32 секунди
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз ТМ-13 Союз ТМ-15
Союз ТМ-14 в Общомедия

Екипаж редактиране

При старта редактиране

Основен редактиране

Дублиращ редактиране

Резервен редактиране

При кацането редактиране

Параметри на мисията редактиране

  • Маса: 7150 кг
  • Перигей: 373 км
  • Апогей: 394 км
  • Наклон на орбитата: 51,6°
  • Период: 92,2 мин

Описание на полета редактиране

Това е първият полет след разпадането на СССР и затова може да се нарече първият руски космически полет. В екипажа участва Клаус-Дитрих Фладе – вторият немец, пребивавал на орбитална станция (след Зигмунд Йен от ГДР). По време на полета той извършва 14 експеримента в областта на медицината, биологията, физиката и материалознанието по програма за подготовка на бъдещ проект за орбитална станция.

Единадесетата основна експедиция на станцията „Мир“ прави по време на почти петмесечния си полет експерименти в областта на материалознанието, космическата техника, астрофизиката и наблюдения на Земята. Произведени са свръхчисти кристали от галий на новата установка „Гранат“ на борда на модула Кристал. Правят се дългосрочни наблюдения на състава на въздуха и се изследвало влиянието на движението на космонавтите на микрогравитацията. Правят се астрономически наблюдения в ултравиолетовия и рентгеновия диапазон. С помощта на камерата „KFA 1000“ е направено заснемане на Северна Африка, Северна и Южна Америка, тихоокеанския регион и Австралия. С помощта на топографическа триканална камера „KATE 140“ са направени фотоснимки на части от Русия, Казахстан и Украйна. Извършени са и геологични изследвания в южна Украйна с помощта на многоканален спектрометър „МКС 2М“ (19 канала в областта от 415 до 1030 nm). Извършени са и други научни експерименти (изследване растежа на кристали, ерозия на различни вещества в атомен кислород, загиване на живи клетки под въздействието на космическите лъчи, кристализация на биологични макромолекули и влияние на изкуствената гравитация на растежа на растения). С помощта на многоспектралната камера „МКФ 6МА“ са направени снимки с висока разделителна способност на повърхността на Земята. Тези снимки дават възможност да се оцени замърсеността на околната среда, предполагаемо местоположение на определени полезни изкопаеми или обема на добивите от селскостопанска продукция.

По време на полета е направено едно излизане в открития космос за смяна на два жироскопа за стабилизация на модула Квант-2, посрещнати са два транспортни товарни кораба (Прогрес М-12 и -М-13).

Космически разходки редактиране

Участници Начало Край Продължителност
1 Александър Калери
Александър Викторенко
8 юли 1992 12:38 UTC 8 юли 1992 14:41 UTC 2 часа и 3 минути

Заедно с Викторенко и Калери на Земята се завръща французина Мишел Тонини, пристигнал на станцията със Союз ТМ-15.

При кацането става проблем, тъй като капсулата се приземява с „главата надолу“ и е поставена в нормално положение едва след пристигането на търсещите екипи.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране