Спас Игуменов
Спас Игуменов е български възрожденски духовник и общественик от Македония, станал по-късно сърбоманин.[1]
| Спас Игуменов | |
| сръбски духовник | |
| Роден |
1849 г.
|
|---|---|
| Починал | 1904 г.
|
Биография редактиране
Роден е в 1849 година.[1] Става свещеник към Българската екзархия. Спас Игуменов е виден член на Прилепската българска община и неин председател. Общината постига големи успехи в 1882 - 1883 година под ръководството на поп Спас Игуменов - успява да устрои финансовото положение на църквата, така че да има приход от 100 - 150 лири, урежда манастира Трескавец и възнамерява да построи ново девическо училище и сиропиталище.[2]
В 1899 година като архиерейски наместник в Прилеп е арестуван заедно с члена на казалийския смесен съвет в града Никола Крапчев от османските власти след убийството на един от видните сръбски агитатори в Прилеп.[3]
Отстранен е от Българската екзархия в края на XIX век заради съмнения в корупция. След това е вербуван от агентите на сръбската пропаганда в Македония.[1]
Според някои източници е убит в 1904 година по заповед на ВМОРО, като изпълнител на присъдата е прилепският войвода Милан Гюрлуков. Според други източници Спас Игуменов успява да преживее, като след сръбската окупация на Вардарска Македония в 1912 година е назначен за старейшина на църквата „Свето Благовещение“ в Прилеп от митрополит Варнава Сръбски и умира в 1921 година.[1]
Външни препратки редактиране
- Игуменовъ, Спасъ. Явно опровержение // Новини брой 27. Цариградъ, 28 мартъ 1891.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Спас Игуменов // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 10 февруари 2019.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, Синодално издателство, София, 1970, стр. 50.
- ↑ Македонски преглед, том 28 – 29, Македонски научен институт, София, 2006, стр. 67.