Милан Гюрлуков
Милан Христов Гюрлуков наричан Гюрков, Гюруков, Гюрлука, Стамболов[1][2], е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
| Милан Гюрлуков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
14 ноември 1884 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Милан Гюрлуков в Общомедия | |
Биография
редактиранеВъв ВМОРО
редактиране
Милан Гюрлуков е роден през 1884 година в Кривогащани, тогава в Османската империя. Получава прогимназиално образование в Прилеп и учителства една година в родното си село. По време на Илинденско-Преображенското въстание Милан Гюрлуков е пунктов началник в полския район на родния си край. С четата си от 120 души кривогащанци[4] е под прякото началство на Питу Гули, с която участва в сражението при Черния връх. След потушаването на въстанието Милан Гюрлуков остава в четата на Толе паша, по-късно е арестуван и осъден на четири месеца затвор в Битоля.
В Прилеп през 1904 година изпълнява смъртната присъда на ВМОРО срещу местния свещеник сърбоманин Спас Игуменов. Милан Гюрлуков става секретар и помощник-войвода на Ванчо Сърбака, а след неговата смърт поема четата. След афера в Прилепското поле бяга в България и оттам отива като четник в Кумановско. През 1905 година сръбски четници убиват баща му и други негови родственици, заловени на сватба в село Сарандиново.[5]
| Чета на Милан Гюрлуков, декември 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Милан Юруков | Кривогащани | Крушевска | |
| 2. | Илия Златанов | Слатино | Поречка | |
| 3. | Никола Симеонов | Княжево | Софийска | |
| 4. | Иван Андреев | Жвойн | Битолска | [6] |
| Чета на Милан Гюрлуков, 15 август 1907 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Милан Гьоруков | Крушево | ||
| 2. | Пано Илиев | Чеканчево | Софийска | |
| 3. | Вангел Кетов | Прилеп | ||
| 4. | Йордан Василев | Прилеп | ||
| 5. | Куно | Крушево | [7] | |
| Чета на Милан Гюрлуков, 17 май 1908 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Милан Гюрлуков | Прилеп | ||
| 2. | Мирче Атанасов | Тръстеник | Светиниколска | |
| 3. | Момчил Иванов | Василико | Одринска | |
| 4. | Владе Иванов | Църнилище | Щипска | |
| 5. | Димко Стоянов | Църнилище | Щипска | [8] |
В 1906 година Даме Груев го изпраща за войвода в Светиниколски район, като към 1907 година е районен войвода с чета от 4 души.[9] Ранен е в сражение в ръката. Милан Гюрлуков е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през март 1908 година, а по-късно е избран за велешки войвода, но по нареждане на Тодор Александров остава в Свети Никола. Арестуван е неколкократно, лежи в затворите в Куманово, Скопие, след обезоръжителната акция на Шевкет Тургут паша през септември 1910 година е арестуван отново в Битоля. Преминава в България и още декември се връща с чета в Македония, за да организира, по нареждане на ЦК на ВМОРО, атентат срещу турския султан Мехмед Решад в близост до Скопие, който обаче пропада. По заповед на Тодор Александров организира убийството на Добри Даскалов.[10]
По време на войните за национално обединение
редактиране
През септември 1912 година Милан Гюрлуков участва в Балканската война начело на партизанска чета №51 на Македоно-одринското опълчение. Четата от 1000 души четници и милиция, заедно с войводите Мирча и Аргир, води сражения с турските войски в авангарда на сръбската армия[11]. Четниците атакуват в тила и прогонват турците при Селечка планина и Студеница, което улеснява преминаването на Бабунския проход от сръбските войски. За това сръбският принц Александър благодари на Милан Гюрлуков и му подарява хубав кон. Милан Гюрлуков посещава и щаба на сръбската армия и съдейства чрез комитетът на ВМОРО в Прилеп за снабдяването на сръбската армия.[12] Въпреки това той и цялата му чета са арестувани в Битоля, за да бъдат унищожени, но след застъпничество на Милан Матов и руския консул в града Виктор Кал са освободени.[10][13]
| Чета на № 51 МОО с командир Милан Гюрлуков | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Видан Найдов | Прилепско | Бешище[14] | |||
| Гроздан Лозанов | Прилепско | Рапеш[15] | |||
| Даме Попов | Прилепско | Долнени[16] | |||
| Коста Шекерков | Прилепско | Варош[17] | |||
| Младен Звездов | Прилепско | Прилеп[18] | |||
| Пане Наумов | Прилепско | Прилеп[19] | |||
| Петър Костов | Прилепско | Прилеп[20] | |||
| Спиро Тошев | Прилепско | Прилеп[21] | |||
| Христо Димев | Прилепско | Прилеп | безследно изчезнал на 02 ноември 1912 г.[22] | ||
| Христо Китанов | Прилепско | Витолища[23] | |||
Милан Гюрлуков участва в организирането на Тиквешкото въстание заедно с Тодор Шикалев. При започването на Междусъюзническата война четата му и тези на Милан Матов, Марко Иванов и Петър Чаулев, се числи към Сборната партизанска рота[24] Така групирани те минават река Вардар и превземат гарата на Демиркапия като залавят едно сръбско отделение от 417 души със 100 коня обоз. Продължават да водят сражения в централната част на Македония, докато четата е разбита и в късната есен на 1913 година Милан Гюрлуков преминава в Албания, а оттам в България.
По време на Първата световна война Милан Гюрлуков е в Партизанския отряд на Българската армия, който действа в Прилепско. Избиват много сърбомани от Небрегово и околните села.[25] Командирован е при щаба на доброволческите отряди на генерал Александър Протогеров и участва в организирането на местната администрация в Прилеп. В Прилепско Гюрлуков заедно със Стефан Алябаков и други четници се отдава на зулуми върху местното сърбоманско, но и българско население с цел събиране на пари. Арестуван е и проведената анкета докадва обвиненията, но е освободен след натиск върху военните власти от Тодор Александров.[25]
След освобождението му Гюрлуков е изпратен в Опълченския полк, който е на гарнизон в Сопие под командването на охридчанина полковник Климент Кръстев, откъдето е изпратен в Косово - към Прищина, Призрен, Качаник и Феризово за преследване на непокорни албанци и събиране на сведения за положението.[25] Според Милан Матов Гюрлуков заедно с четниците си Дано Мързенчето от Мързен и Петре от Ваташа продължава със зулумното събиране на пари и убийствата със знанието на окръжния управител в Призрен Йордан Тренков и полковник Кръстев.[26]
По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Милан Гюрлуков е награден с орден „Свети Александър“.[27]
След войните
редактиранеСлед войната Гюрлуков е един от първите дейци включили се в дейността на възстановената ВМРО. На 10 март 1919 година с чета от 70 души минава границата за действия във Велешко и Прилепско.[28]
Гюрлуков участва в учредяването на организацията на македонските войводи и четници „Илинден“ на 16 декември 1920 година в София.
По време на българското управление във Вардарска Македония в периода 1941 - 1944 година Милан Гюрлуков се връща в Македония и подпомага българската администрация. За големите си заслуги към България е награден с три ордена „За храброст“ и няколко „За заслуга“. Избран е в местното прилепско настоятелство на Илинденска организация.[29]
След установяването на комунистическия режим в Югославия, на 15 април извънредният съд в Прилеп издава 10 смъртни присъди.[30] Гюрлуков е убит в града от югославските комунисти по същото време.[31][32] Пет години по-късно съпругата и дъщерята му са лишени от жителство и имот, и принудително се заселват в Централна Северна България.[33]
Външни препратки
редактиране- „Как сами се лъжат, или, кой кого лъже“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. II, бр. 46, София, 19 ноември 1922 година
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис и Овчаров, Владимир, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.78
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 64.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 40.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 32.
- ↑ Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 79 (Писмо от Милан Гюрлуков от 1907 г.).
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ а б Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 324.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 17
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 22.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 485.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 804.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 267.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 210.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 375.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 375.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 210.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 350.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193 и 893.
- ↑ а б в Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 325.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ Храбак, Богумил. Бугарске комите у Источној Македонији и Србије, као и са арбанашке стране 1918-1920. године // Лесковачки Зборник XXXVIII. Лесковац, Издање Народног музеја, 1998. ISSN 0459-1070. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
- ↑ 75 години от съдебните процеси във Вардарска Македония, 7 юли 2020 г. МНИ.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 114-115.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 40.
- ↑ Петров, Красимир. Македонски войводи и четници, заселили се в Плевен // Краеведски сборник III. Плевен, 2010. с. 157 - 164.