Луи Херолд: Разлика между версии

френски композитор
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Създадена чрез превод на страницата „Ferdinand Hérold
(Няма разлика)

Версия от 15:13, 30 юли 2020

Other important works

 
Литография на Луи Херолд от Луи Дупре, Париж, ок. 1830

Луи Жозеф Фердинанд Херолд (28 януари 1791 - 19 януари 1833), по-известен в Западна Европа като Фердинанд Херолд, е френски оперен композитор от елзаски произход, автор на множество творби за пиано, оркестър и балет . Най-известното му произведение днес е балетът "Зле опазеното момиче" и увертюрата към операта Zampa .

Биография

 
Гробът на композитора.

Луи Херолд е роден в Париж, единствено дете на Франсоа-Жозеф Херолд, пианист, учител и композитор, и Жана-Габриела Паскал. Дядо му Никола Херолд е органист. От шестгодишна възраст се занимава с музика. Учи музикална теория при Франсоа-Жозеф Фети (който по-късно редактира периодичното издание La Revue musicale). На 7-годишна възраст композира първите си творби за пиано.

През 1806 г. се записва в Парижката консерватория, където учи пиано при Луи Адам (баща на композитора Адолф Адам ), хармония при Шарл Симон Кател, цигулка при Родолф Кройцер и композиция при Етиен Меюл.

През 1810 г. печели първа награда в конкурс за пиано със собствена композиция. През 1812 г. печели При дьо Ром, а година по-късно композира първата си симфония.

През 1815 г. по здравословни причини се премества от Рим в Неапол. Докато е там, композира втората си симфония и три струнни квартета. Първата му опера „La gioventù di Enrico Quinto“ е представена в театъра "Сан Карло" (под псевдонима Ландриани) и е приета благосклонно от обществеността, но не и от местните композитори. Бил е учител на дъщерите на Жоашен Мюра . След екзеуцията на краля Херолд е принуден да напусне Италия и заминава за Австрия, където остава във Виена два месеца работи при принц Метерних. След това се връща в Париж през Мюнхен и Швейцария.

През 1816 г. Херолд си сътрудничи с Франсоа-Адриен Боалдьо в операта Charles de France. През същата година композира успешната опера Les Rosières, която посвещава на своя приятел и бивш учител Меюл. През 1817 г. е премиерата на операта La Clochette, която е прието по-радушно. Les Troqueurs (1819) също се проваля.

Херолд среща трудности с намирането на подходящи либрета за торбите си и следващите няколко опери (L'Amour platonique и L'Auteur mort et vivant ) се провалят.

През 1821 г. Франц Шуберт е поканен да напише две допълнителни номера за постановка на Херолд Das Zauberglöckchen (La Clochette) в театър Kärntnertor във Виена.

През 1821 г. става асистент в "Театр Италиен" и пътува до Италия, за да търси певци. През 1823 г. се завръща на успешно на сцената с Le Muletier . Следващата му опера - Lasthénie, се радва на умерен успех. Херолд си сътрудничи с Даниел Обер за творбата Vendôme en Espagne (1823), която се възползва от интереса към Испания след победата на Франция в битката при Трокадеро.

През 1824 г. Опера Комик му възлага да напише Le Roi René . През 1825 г. композира Le Lapin blanc, която не се разва на успех.

Следващата опера Marie (1826) се разва на голям успех, но задълженията му в Театр Италиен не позволяват на композитора да се възползва от успеха си. На 3 ноември 1828 е удостоен с орден на Почетния легион. Следващите две опери L'Illusion (1829) и Emmeline (1830) са посрещнати със смесени чувства.

На 3 май 1831 е премиерата на една от най-известните му творби - операта Zampa. Операта се радва на успех във Франция и Германия и остава част от репертоара и до днес. След това работи в сътрудничество с няколко композитора, вкл. Боалдьо и Обер, върху La Marquise de Brinvilliers.

През 1832 г. композира La Médecine sans médecin и Le Pré aux Clercs. Последната творба е една от най-известните на копозитора и в следващите 40 години се изпълвява над 1000 пъти. Месец след премиерата й, Херолв умира от туберкулоза. Последната творча на композитора - Ludovic, е завършена от Фроментал Халеви.

Херолд е погребан в Пер Лашез в Париж. Улицата на родната му къща е носи неговото име от 1881 г.

Опери

  • 1815, La Gioventù di Enrico quinto.
  • 1816, Charles de France ou Amour et gloire (в сътрудничество с Боалдьо).
  • 1816–1817, Corinne au capitole.
  • 1817, Les Rosières.
  • 1817, La Clochette ou Le diable page.
  • 1818, Le Premier venu ou Six lieues de chemin.
  • 1819, Les Troqueurs.
  • 1819, L'Amour platonique.
  • 1820, L'Auteur mort et vivant.
  • 1823, Le Muletier.
  • 1823, Vendôme en Espagne (with Auber).
  • 1825, Le Lapin blanc.
  • 1826, Almédon ou le monde renversé renamed Marie.
  • 1829, L'Illusion.
  • 1829, Emmeline.
  • 1830, L'Auberge d'Auray.
  • 1831, Zampa ou La Fiancée de marbre.
  • 1831, La Marquise de Brinvilliers
  • 1832, La Médecine sans médecin.
  • 1832, Le Pré aux clercs.
  • 1833, Ludovic (completed by Halévy).
  • Unknown, Les Florentines.

Балети

  • 1827, Astolphe et Joconde ou Les coureurs d'aventures.
  • 1827, La somnambule ou L'arrivée d'un nouveau seigneur.
  • 1828, Зле опазеното момиче.
  • 1828, Lydie.
  • 1829, La Belle au bois dormant.
  • 1830, La Noce de village.

Other important works

[[Категория:Погребани на Пер Лашез]] [[Категория:Починали през 1833 година]] [[Категория:Родени през 1791 година]]