Пеньо Русев

Пеньо Николов Русев - български писател, литературен историк и критик е роден на 29 август 1919 г. в с. Траяново, Бургаско.

Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” 1943 г. От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема "Психология на художественото възприемане" в Ленинград (дн. Санкт Петербург).

Заместник-ректор и ректор е на ВТУ (1963-1967 г.), заместник-ректор е на ВИТИЗ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство)(1969-1972 г.), ръководител е на секция "Културна история на балканските народи" към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.).

Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г.

Автор е на съчиненията:

• "Ние и те" (1947 г.),
• "Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба" (1947 г.),
• "Творчеството на Елин Пелин до Балканската война" (1954 г.),
• "История на българската литература от Смирненски до наши дни" (1957 г.),
• "Никола Вапцаров" (1965 г.),
• "Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература" (в съавторство с А. Давидов, 1966 г.),
• "За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане" (1968 г.),
• "Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак" (в съавторство с Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев, 1972 г.),
• "Как възприемаме художествените произведения" (1975 г.).

Умира на 17 януари 1982 г. в София.

Източници

Агенция Фокус от 17 януари 2006 г.