Бургас (област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бургас.
Област Бургас (също и Бургаска област) е най-голямата по площ от 28-те области на България. Намира се в Югоизточна България. На изток граничи с Черно море, на запад с областите Сливен и Ямбол, на север – с областите Варна и Шумен, а на юг – с Турция. Област Бургас заема площ 7748,1 km2 и има население 378 596 души по официални данни към 2022 г.[2]
Област Бургас Burgas | |
Области в България | |
Област Бургас на картата на България | |
Страна | България |
---|---|
Район за планиране | Югоизточен район за планиране |
Областен център | Бургас |
Площ | 7748.1 km² |
Население | 378 596 души (31 декември 2022 г.) |
Общини | 13 |
БВП (2021) | 6 472 000 000 лв.[1] |
МПС код | A |
Официален сайт | www.bsregion.org |
Административно деление на областта | |
Бургас в Общомедия |
Административен център на областта е град Бургас. МПС-кодът ѝ е А. Пощенските кодове на населените места в област Бургас са от 8000 (за град Бургас) до 8599.
В Бургаския регион се развива морски, културен и екологичен туризъм.
Общини
редактиранеОбласт Бургас официално има 13 общини към февруари 2023 г.: Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево.
В края на февруари 2021 г. е проведен местен референдум за отделяне от община Несебър на град Обзор и още 6 села в самостоятелна община Обзор. Избирателната активност е 76 %. От всички участвали за отделянето гласуват 1193 души или 73 %. Мнозинството се формира от гласовете на Обзор и селата Приселци и Раковсково. Против отделянето са 404 души или 27 %, повечето от селата Баня, Козница, Паницово и Емона, където те са мнозинство.[3] Тези четири села не приемат общия вот, част от тях се събират на протест на площада в село Баня и организират подписка да не се отделят.[4][5] Въпреки това Министерският съвет взима решение № 253 от 24.03.2021 г. за отделянето на Обзор и шестте села в нова община на основание референдума от февруари.[6] Два дни след това кметът на Обзор Христо Янев (ГЕРБ) отива в София лично да благодари на премиера Бойко Борисов за бързото взимане на решението за отделянето на Обзор.[7] Същия ден обаче в изложение до президента Румен Радев жителите на четирите села искат да не се издава указ за създаването на нова община. Кметът на община Несебър Николай Димитров подава жалба срещу решение № 253 на Министерския съвет за отделянето до Върховния административен съд, който я оставя без разглеждане с Определение № 7914 от 01.07.2021 г.[8] В началото на юли 2021 г. четирите села провеждат контрареферендум с резултат оставане в община Несебър. Въпреки това Министерството на регионалното развитие и благоустройството им отговаря, че няма основания за преразглеждане на решението на бившия Министерски съвет за отделяне на Oбзор и още 6 села в самостоятелна община.[9] В изложение до президента обаче жителите на четирите села в района около град Oбзор настояват държавният глава да не издава указ за отделянето им в нова община. Те искат да останат към Несебър. Затова и във връзка с преброяването на населението през септември – октомври 2021 г., въпреки решението на Министерския съвет Обзор да стане център на нова община, до преброяването не последва президентски указ за създаване на община Обзор и нейния състав.[7] След това жители на Обзор пишат протестни писма до президента да не се бави указът за отделянето на Обзор и 6-те села в самостоятелна община, въпреки нежеланието на 4 от селата. Община Несебър съобщава, че при провеждането на референдума за отделянето има много правни нарушения, едно от които е, че бланката, на която са събрани подписите за провеждането на референдума е била без въпросите, за които ще се гласува. Затова на 11 януари 2022 г. община Несебър депозира искане в Министерския съвет за отмяна на правителственото решение от 24 март 2021 г., но не получава отговор. По тази причина община Несебър отправя апел към президента „да не финализира един процес със съмнителна законност“. Прессекретариатът на президента съобщава, че някои от формално-юридическите условия за създаване на община Обзор остават неизяснени и държавният глава ще обяви своето решение след като бъде изяснено изпълнението на законовите изисквания и обстоятелствата в конкретния случай. [10]
Списък на населените места в област Бургас
редактиранеГрадовете са с удебелен шрифт.
Обзор и шестте села нямат статут на отделна община и официално са в състава на община Несебър.
Айтос, Дрянковец, Зетьово, Карагеоргиево, Караново, Лясково, Малка поляна, Мъглен, Пещерско, Пирне, Поляново, Раклиново, Съдиево, Тополица, Черна могила, Черноград, Чукарка
Братово, Брястовец, Бургас, Българово, Димчево, Драганово, Извор, Изворище, Маринка, Миролюбово, Равнец, Твърдица
Винарско, Вратица, Желязово, Камено, Константиново, Кръстина, Ливада, Полски извор, Русокастро, Свобода, Трояново, Тръстиково, Черни връх
Аспарухово, Венец, Глумче, Деветак, Деветинци, Детелина, Добриново, Драганци, Драгово, Екзарх Антимово, Железник, Житосвят, Зимен, Искра, Карнобат, Кликач, Козаре, Крумово градище, Крушово, Мъдрино, Невестино, Огнен, Раклица, Сан-Стефано, Сигмен, Смолник, Соколово, Сърнево, Хаджиите, Церковски, Черково
Близнак, Бръшлян, Бяла вода, Визица, Граматиково, Евренозово, Заберново, Звездец, Калово, Малко Търново, Младежко, Сливарово, Стоилово
Гюльовца, Кошарица, Несебър, Оризаре, Равда, Свети Влас, Слънчев бряг, Тънково, Обзор, Приселци, Раковсково; Баня, Емона, Козница, Паницово
Александрово, Ахелой, Бата, Белодол, Габерово, Горица, Гълъбец, Дъбник, Каблешково, Козичино, Косовец, Лъка, Медово, Поморие, Порой, Страцин
Веселие, Китен, Ново Паничарево, Писменово, Приморско, Ясна поляна
Билка, Вишна, Вресово, Добра поляна, Добромир, Дропла, Дъскотна, Дюля, Заимчево, Зайчар, Звезда, Каменяк, Каравельово, Листец, Люляково, Мрежичко, Планиница, Подгорец, Преображенци, Припек, Просеник, Разбойна, Речица, Рожден, Рудина, Руен, Рупча, Ръжица, Сини рид, Скалак, Снежа, Снягово, Соколец, Средна махала, Струя, Топчийско, Трънак, Череша, Шиварово, Ябълчево, Ясеново Китка
Атия, Вършило, Габър, Зидарово, Индже войвода, Крушевец, Присад, Равадиново, Равна гора, Росен, Созопол, Черноморец
Белеврен, Белила, Бистрец, Богданово, Варовник, Вълчаново, Голямо Буково, Горно Ябълково, Гранитец, Граничар, Дебелт, Долно Ябълково, Драка, Драчево, Дюлево, Загорци, Зорница, Кирово, Кубадин, Малина, Момина църква, Орлинци, Проход, Пънчево, Радойново, Росеново, Светлина, Синьо камене, Сливово, Средец, Суходол, Тракийци, Факия
Бероново, Босилково, Ведрово, Везенково, Велислав, Вълчин, Горово, Грозден, Дъбовица, Есен, Завет, Камчия, Климаш, Костен, Лозарево, Лозица, Манолич, Подвис, Прилеп, Пчелин, Садово, Скала, Славянци, Сунгурларе, Съединение, Терзийско, Черница, Чубра
Ахтопол, Бродилово, Българи, Варвара, Велика, Изгрев, Кондолово, Кости, Лозенец, Резово, Синеморец, Фазаново, Царево
Население
редактиранеОбласт Община |
Площ km2 |
Население 31 декември 1934 |
Население 31 декември 1946 |
Население 1.12.1956 |
Население 1.12.1965 |
Население 2.12.1975 |
Население 4.12.1985 |
Население 4.12.1992 |
Население 1.3.2001 |
Население 1.2.2011 |
Население 7.9.2021 |
Брой общини |
Градове | Села | Общо |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Област Бургас | 7748,070 | 284 931 | 318 947 | 355 079 | 388 877 | 421 452 | 449 521 | 441 085 | 423 552 | 415 817 | 380 286 | 13 | 18 | 232 | 250 |
Община Айтос | 402,866 | 20 875 | 21 736 | 24 171 | 28 955 | 31 982 | 33 807 | 32 210 | 30 549 | 28 687 | 25 481 | 1 | 16 | 17 | |
Община Бургас | 559,151 | 53 778 | 65 677 | 95 535 | 135 201 | 180 715 | 210 670 | 212 410 | 209 417 | 212 902 | 196 582 | 2 | 10 | 12 | |
Община Камено | 354,946 | 14 766 | 16 595 | 16 714 | 16 901 | 16 834 | 14 103 | 13 289 | 12 453 | 10 393 | 9545 | 1 | 12 | 13 | |
Община Карнобат | 835,468 | 37 613 | 40 994 | 41 516 | 41 080 | 37 909 | 34 817 | 32 731 | 29 871 | 25 477 | 20 840 | 1 | 30 | 31 | |
Община Малко Търново | 783,672 | 10 399 | 10 859 | 11 485 | 10 742 | 7782 | 7036 | 6373 | 4551 | 3793 | 2628 | 1 | 12 | 13 | |
Община Несебър | 420,433 | 11 838 | 13 526 | 13 803 | 14 276 | 16 542 | 18 186 | 18 871 | 19 113 | 22 348 | 23 760 | 3 | 11 | 14 | |
Община Поморие | 413,189 | 17 994 | 19 744 | 20 800 | 23 157 | 25 612 | 27 416 | 27 746 | 27 370 | 27 658 | 25 406 | 2 | 15 | 17 | |
Община Приморско | 350,084 | 3637 | 4873 | 4832 | 3980 | 4003 | 4666 | 4143 | 4079 | 6064 | 5618 | 2 | 4 | 6 | |
Община Руен | 689,937 | 26 312 | 28 010 | 29 667 | 30 762 | 30 892 | 33 753 | 30 881 | 28 833 | 29 101 | 26 385 | – | 41 | 41 | |
Община Созопол | 480,067 | 16 645 | 18 447 | 20 413 | 17 813 | 15 886 | 15 765 | 14 971 | 14 277 | 12 610 | 11 984 | 1 | 11 | 12 | |
Община Средец | 1149,878 | 35 717 | 39 203 | 38 935 | 29 804 | 22 603 | 21 303 | 19 868 | 17 396 | 14 934 | 13 145 | 1 | 32 | 33 | |
Община Сунгурларе | 794,967 | 27 101 | 29 381 | 26 218 | 25 572 | 21 082 | 18 273 | 16 958 | 15 409 | 12 559 | 10 583 | 1 | 27 | 28 | |
Община Царево | 513,402 | 8256 | 9902 | 10 990 | 10 634 | 9610 | 9726 | 10 634 | 10 229 | 9291 | 8329 | 2 | 11 | 13 |
Численост на населението през годините по пол и местожителство, според данни на НСИ (към 31 декември):[12][13]
Години | Общо | Мъже | Жени | В градовете | В селата |
1970 | 407 717 | 208 213 | 199 504 | 229 005 | 178 712 |
1980 | 432 721 | 216 969 | 215 752 | 270 823 | 161 898 |
1985 | 448 757 | 224 536 | 224 221 | 294 730 | 154 027 |
1989 | 448 689 | 223 389 | 225 300 | 310 500 | 138 189 |
1990 | 449 200 | 223 138 | 226 062 | 313 363 | 135 837 |
1995 | 439 002 | 216 303 | 222 699 | 307 634 | 131 368 |
2000 | 425 366 | 207 943 | 217 423 | 297 280 | 128 086 |
2001 | 422 458 | 206 619 | 215 839 | 299 016 | 123 442 |
2002 | 421 049 | 205 595 | 215 454 | 298 113 | 122 936 |
2003 | 419 925 | 205 020 | 214 905 | 296 236 | 123 689 |
2004 | 418 925 | 204 382 | 214 543 | 295 095 | 123 830 |
2005 | 418 750 | 204 051 | 214 699 | 295 860 | 122 890 |
2006 | 417 810 | 203 409 | 214 401 | 297 930 | 119 880 |
2007 | 420 095 | 204 897 | 215 198 | 298 964 | 121 131 |
2008 | 420 840 | 205 081 | 215 759 | 300 456 | 120 384 |
2009 | 422 319 | 205 692 | 216 627 | 310 754 | 111 565 |
2010 | 421 252 | 205 128 | 216 124 | 309 988 | 111 264 |
2011 | 414 947 | 203 139 | 211 808 | 310 571 | 104 376 |
2012 | 414 154 | 202 534 | 211 620 | 309 995 | 104 159 |
2013 | 414 485 | 202 444 | 212 041 | 310 364 | 104 121 |
2014 | 414 184 | 201 630 | 212 554 | 310 277 | 103 907 |
2015 | 413 884 | 201 290 | 212 594 | 314 987 | 98 897 |
2016 | 412 684 | 200 368 | 212 316 | 314 497 | 98 187 |
2017 | 411 579 | 199 519 | 212 060 | 314 036 | 97 543 |
2018 | 410 331 | 198 630 | 211 701 | 313 566 | 96 765 |
2019 | 409 265 | 197 790 | 211 475 | 313 132 | 96 133 |
2020 | 409 750 | 197 692 | 212 058 | 311 247 | 98 503 |
2021 | 408 704 | 196 999 | 211 705 | 311 099 | 97 605 |
2022 | 378 596 | 181 979 | 196 617 | 289 254 | 89 342 |
2023 | 384 446 | 184 318 | 200 128 | 293 857 | 90 589 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
редактиранеРаждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[12][14]
2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
Раждаемост | 4316 | 3969 | 3875 | 4033 | 4326 | 4402 | 4781 | 4878 | 4908 | 5180 | 4508 | 4281 | 4170 | 4158 | 4211 | 4115 | 3951 | 3913 | 3724 | 3766 | 3492 | 3399 | 3221 | 3376 |
Смъртност | 5659 | 5507 | 5397 | 5306 | 5481 | 5488 | 5680 | 5668 | 5620 | 5415 | 5555 | 5520 | 5557 | 5373 | 5540 | 5531 | 5467 | 5688 | 5503 | 5683 | 6200 | 7467 | 6341 | 5375 |
Естествен прираст | -1343 | -1538 | -1522 | -1173 | -1155 | -1086 | -899 | -790 | -712 | -235 | -1047 | -1239 | -1387 | -1215 | -1329 | -1416 | -1516 | -1775 | -1779 | -1917 | -2708 | -4068 | -3120 | -1999 |
Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[12]
1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
Раждаемост | 8,9 | 9,9 | 10,1 | 9,1 | 9,2 | 9,6 | 9,9 | 10,5 | 11,4 | 11,6 | 11,7 | 12,3 | 10,7 | 10,3 | 10,1 | 10 | 10,2 | 9,9 | 9,6 | 9,5 | 9,1 | 9,2 | 8,5 | 8,3 | 8,5 | 8,8 |
Смъртност | 12,8 | 12,2 | 13,3 | 13 | 12,8 | 12,6 | 13,1 | 13,1 | 13,6 | 13,5 | 13,4 | 12,8 | 13,2 | 13,3 | 13,4 | 13 | 13,4 | 13,4 | 13,2 | 13,8 | 13,4 | 13,9 | 15,1 | 18,2 | 16,7 | 14,1 |
Естествен прираст | -3,9 | -2,3 | -3,2 | -3,9 | -3,6 | -3 | -3,1 | -2,6 | -2,2 | -1,9 | -1,7 | -0,6 | -2,5 | -3 | -3,3 | -2,9 | -3,2 | -3,5 | -3,6 | -4,3 | -4,3 | -4,7 | -6,6 | -9,9 | -8,2 | -5,3 |
Раждаемост
редактиранеЧисленост на живородените през годините, по общини (данни на НСИ):[12]
2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 4908 | 5180 | 4508 | 4281 | 4170 | 4158 | 4211 | 4115 | 3951 | 3913 | 3724 | 3766 | 3492 | 3399 | 3221 | 3376 |
Бургас | 2368 | 2470 | 2241 | 2055 | 1968 | 1983 | 2008 | 1939 | 1923 | 1890 | 1819 | 1855 | 1712 | 1679 | 1601 | 1636 |
Руен | 391 | 384 | 299 | 285 | 337 | 320 | 323 | 321 | 302 | 300 | 296 | 290 | 253 | 237 | 265 | 269 |
Айтос | 463 | 431 | 383 | 363 | 317 | 347 | 342 | 364 | 324 | 305 | 268 | 287 | 251 | 257 | 231 | 249 |
Поморие | 327 | 323 | 240 | 281 | 275 | 268 | 283 | 252 | 235 | 240 | 228 | 257 | 251 | 216 | 185 | 232 |
Несебър | 307 | 353 | 326 | 290 | 313 | 318 | 329 | 331 | 272 | 251 | 271 | 269 | 235 | 212 | 212 | 209 |
Карнобат | 272 | 301 | 278 | 261 | 257 | 235 | 241 | 235 | 237 | 242 | 250 | 229 | 225 | 203 | 182 | 189 |
Средец | 165 | 223 | 174 | 177 | 165 | 150 | 167 | 165 | 176 | 164 | 138 | 146 | 150 | 128 | 118 | 150 |
Сунгурларе | 130 | 152 | 107 | 113 | 123 | 126 | 130 | 112 | 89 | 99 | 116 | 117 | 95 | 119 | 105 | 108 |
Созопол | 162 | 157 | 145 | 128 | 120 | 116 | 107 | 119 | 118 | 133 | 121 | 111 | 106 | 108 | 90 | 103 |
Камено | 131 | 173 | 137 | 131 | 117 | 119 | 101 | 110 | 110 | 114 | 88 | 88 | 76 | 99 | 99 | 102 |
Царево | 85 | 105 | 90 | 98 | 89 | 82 | 84 | 74 | 92 | 98 | 66 | 57 | 73 | 59 | 68 | 64 |
Приморско | 79 | 69 | 60 | 70 | 66 | 62 | 67 | 70 | 54 | 45 | 46 | 50 | 50 | 66 | 49 | 53 |
Малко Търново | 28 | 39 | 28 | 29 | 23 | 32 | 29 | 23 | 19 | 32 | 17 | 10 | 15 | 16 | 16 | 12 |
Коефициент на раждаемост през годините според данни на НСИ, по общини (брой родени за една година на 1000 души от населението, в ‰):[12]
2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Средно за областта | 11,7 | 12,3 | 10,7 | 10,3 | 10,1 | 10 | 10,2 |
Несебър | 12,7 | 14,2 | 12,2 | 12,5 | 13,2 | 13 | |
Айтос | 15,2 | 14,2 | 12,6 | 12,7 | 11,2 | 12,2 | |
Камено | 10,4 | 13,9 | 11,3 | 12,7 | 11,4 | 11,6 | |
Руен | 13,8 | 13,6 | 10,7 | 9,9 | 11,8 | 11,2 | |
Сунгурларе | 9,7 | 11,5 | 8,4 | 9,1 | 10,1 | 10,4 | |
Приморско | 11,3 | 9,6 | 8,4 | 11,5 | 10,9 | 10,3 | |
Средец | 10 | 13,7 | 10,9 | 11,9 | 11 | 10,1 | |
Поморие | 11,9 | 11,7 | 8,8 | 10,2 | 10 | 9,7 | |
Карнобат | 10 | 11,2 | 10,7 | 10,4 | 10,4 | 9,6 | |
Бургас | 11,6 | 12 | 10,8 | 9,7 | 9,3 | 9,4 | |
Созопол | 10,4 | 10 | 9,5 | 10,1 | 9,5 | 9,2 | |
Царево | 9,2 | 11,3 | 9,6 | 10,5 | 9,5 | 8,7 | |
Малко Търново | 7,1 | 10,1 | 7,5 | 7,6 | 6,1 | 8,7 |
Смъртност
редактиранеЧисленост на починалите през годините, по общини (данни на НСИ):[12]
2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 5620 | 5415 | 5555 | 5520 | 5557 | 5373 | 5540 | 5531 | 5467 | 5688 | 5503 | 5683 | 6200 | 7467 | 6341 | 5375 |
Бургас | 2315 | 2317 | 2393 | 2352 | 2357 | 2352 | 2368 | 2424 | 2463 | 2497 | 2469 | 2513 | 2757 | 3329 | 2860 | 2426 |
Поморие | 366 | 345 | 330 | 355 | 362 | 334 | 396 | 396 | 368 | 393 | 383 | 401 | 404 | 489 | 426 | 376 |
Карнобат | 512 | 487 | 482 | 422 | 443 | 413 | 416 | 417 | 399 | 411 | 429 | 417 | 483 | 589 | 423 | 370 |
Айтос | 381 | 360 | 368 | 349 | 391 | 356 | 394 | 392 | 354 | 387 | 332 | 380 | 458 | 508 | 439 | 351 |
Несебър | 296 | 264 | 269 | 283 | 291 | 287 | 279 | 265 | 292 | 322 | 272 | 305 | 319 | 426 | 372 | 321 |
Руен | 302 | 288 | 282 | 327 | 345 | 274 | 295 | 268 | 306 | 290 | 305 | 281 | 367 | 431 | 346 | 288 |
Средец | 371 | 316 | 359 | 356 | 341 | 355 | 351 | 323 | 286 | 307 | 314 | 318 | 332 | 362 | 309 | 254 |
Сунгурларе | 262 | 216 | 280 | 291 | 263 | 250 | 240 | 259 | 242 | 264 | 230 | 243 | 263 | 294 | 268 | 240 |
Камено | 240 | 236 | 243 | 250 | 214 | 203 | 209 | 219 | 211 | 240 | 223 | 205 | 242 | 311 | 239 | 213 |
Созопол | 249 | 246 | 214 | 213 | 211 | 205 | 245 | 233 | 207 | 230 | 221 | 241 | 253 | 302 | 280 | 203 |
Царево | 139 | 131 | 147 | 131 | 141 | 130 | 157 | 140 | 141 | 161 | 145 | 158 | 126 | 178 | 164 | 141 |
Приморско | 97 | 98 | 90 | 112 | 103 | 116 | 101 | 109 | 113 | 100 | 86 | 122 | 125 | 138 | 111 | 106 |
Малко Търново | 90 | 111 | 98 | 79 | 95 | 98 | 89 | 86 | 85 | 86 | 94 | 99 | 71 | 110 | 104 | 86 |
Коефициент на смъртност през годините според данни на НСИ, по общини (брой починали за една година на 1000 души от населението, в ‰):[12]
2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Средно за областта | 13,4 | 12,8 | 13,2 | 13,3 | 13,4 | 13 | 13,4 |
Малко Търново | 22,7 | 28,8 | 26,3 | 20,1 | 25,2 | 26,5 | |
Средец | 22,6 | 19,4 | 22,5 | 24 | 22,8 | 23,9 | |
Сунгурларе | 19,5 | 16,4 | 22,1 | 23,4 | 21,5 | 20,6 | |
Камено | 19,1 | 19 | 20 | 24,2 | 20,9 | 19,9 | |
Приморско | 13,9 | 13,7 | 12,6 | 18,4 | 17 | 19,2 | |
Карнобат | 18,8 | 18,2 | 18,5 | 16,8 | 17,8 | 16,8 | |
Созопол | 15,9 | 15,8 | 14 | 16,8 | 16,7 | 16,2 | |
Царево | 15 | 14,1 | 15,6 | 14,1 | 15 | 13,8 | |
Айтос | 12,5 | 11,8 | 12,1 | 12,2 | 13,7 | 12,5 | |
Поморие | 13,3 | 12,5 | 12,1 | 12,9 | 13,1 | 12,1 | |
Несебър | 12,3 | 10,6 | 10,1 | 12,2 | 12,3 | 11,7 | |
Бургас | 11,3 | 11,2 | 11,6 | 11,1 | 11,1 | 11,1 | |
Руен | 10,7 | 10,2 | 10,1 | 11,3 | 11,2 | 9,6 |
Естествен прираст
редактиранеЕстествен прираст на населението през годините, по общини (данни на НСИ):[12][14]
2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | -712 | -235 | -1047 | -1239 | -1387 | -1215 | -1329 | -1416 | -1516 | -1775 | -1779 | -1917 | -2708 | -4068 | -3120 | -1999 |
Руен | 89 | 96 | 17 | -42 | -8 | 46 | 28 | 53 | -4 | 10 | -9 | 9 | -114 | -194 | -81 | -19 |
Приморско | -18 | -29 | -30 | -42 | -37 | -54 | -34 | -39 | -59 | -55 | -40 | -72 | -75 | -72 | -62 | -53 |
Малко Търново | -62 | -72 | -70 | -50 | -72 | -66 | -60 | -63 | -66 | -54 | -77 | -89 | -56 | -94 | -88 | -74 |
Царево | -54 | -26 | -57 | -33 | -52 | -48 | -73 | -66 | -49 | -63 | -79 | -101 | -53 | -119 | -96 | -77 |
Созопол | -87 | -89 | -69 | -85 | -91 | -89 | -138 | -114 | -89 | -97 | -100 | -130 | -147 | -194 | -190 | -100 |
Айтос | 82 | 71 | 15 | 14 | -74 | -9 | -52 | -28 | -30 | -82 | -64 | -93 | -207 | -251 | -208 | -102 |
Средец | -206 | -93 | -185 | -179 | -176 | -205 | -184 | -158 | -110 | -143 | -176 | -172 | -182 | -234 | -191 | -104 |
Камено | -109 | -63 | -106 | -119 | -97 | -84 | -108 | -109 | -101 | -126 | -135 | -117 | -166 | -212 | -140 | -111 |
Несебър | 11 | 89 | 57 | 7 | 22 | 31 | 50 | 66 | -20 | -71 | -1 | -36 | -84 | -214 | -160 | -112 |
Сунгурларе | -132 | -64 | -173 | -178 | -140 | -124 | -110 | -147 | -153 | -165 | -114 | -126 | -168 | -175 | -163 | -132 |
Поморие | -39 | -22 | -90 | -74 | -87 | -66 | -113 | -144 | -133 | -153 | -155 | -144 | -153 | -273 | -241 | -144 |
Карнобат | -240 | -186 | -204 | -161 | -186 | -178 | -175 | -182 | -162 | -169 | -179 | -188 | -258 | -386 | -241 | -181 |
Бургас | 53 | 153 | -152 | -297 | -389 | -369 | -360 | -485 | -540 | -607 | -650 | -658 | -1045 | -1650 | -1259 | -790 |
Коефициент на естествен прираст през годините според данни на НСИ, по общини (в ‰):[12]
2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Средно за областта | -1,7 | -0,6 | -2,5 | -3 | -3,3 | -2,9 | -3,2 |
Руен | 3,1 | 3,4 | 0,6 | -1,5 | -0,3 | 1,6 | |
Несебър | 0,4 | 3,6 | 2,1 | 0,3 | 0,9 | 1,3 | |
Айтос | 2,7 | 2,3 | 0,5 | -1,4 | -2,6 | -0,3 | |
Бургас | 0,3 | 0,7 | -0,7 | -1,4 | -1,8 | -1,7 | |
Поморие | -1,4 | -0,8 | -3,3 | -2,7 | -3,2 | -2,4 | |
Царево | -5,8 | -2,8 | -6,1 | -3,5 | -5,5 | -5,1 | |
Созопол | -5,6 | -5,7 | -4,5 | -6,7 | -7,2 | -7 | |
Карнобат | -8,8 | -6,9 | -7,8 | -6,4 | -7,5 | -7,3 | |
Камено | -8,7 | -5,1 | -8,7 | -11,5 | -9,5 | -8,2 | |
Приморско | -2,6 | -4 | -4,2 | -6,9 | -6,1 | -9 | |
Сунгурларе | -9,8 | -4,8 | -13,6 | -14,4 | -11,4 | -10,2 | |
Средец | -12,5 | -5,7 | -11,6 | -12,1 | -11,8 | -13,8 | |
Малко Търново | -15,7 | -18,7 | -18,8 | -13 | -19,1 | -17,8 |
Механичен прираст на населението
редактиранеМиграция на населението през годините, според данни на НСИ:
Заселени | Изселени | Механичен прираст | |
2014 | 8573 | 7545 | 1028 |
Прираст на населението
редактиранеПрираст на населението през годините, според данни на НСИ:
Естествен прираст на населението |
Механичен прираст на населението |
Прираст на населението | |
2014 | -1329 | 1028 | -301 |
Етнически състав
редактиранеЧисленост на етническите групи според преброяванията на населението през годините:
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Неотговорили | |
2001[15] | 423 547 | 338 625 | 58 636 | 19 439 | 3728 | 1919 | 1200 |
2011[16] | 415 817 | 298 128 | 49 354 | 18 424 | 2632 | 2006 | 45 273 |
Дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините (в %):
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Неотговорили | |
2001[15] | 79,94 | 13,84 | 4,58 | 0,88 | 0,45 | 0,28 |
2011[16] | 71,69 | 11,86 | 4,43 | 0,63 | 0,48 | 10,88 |
Преброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по общини:[16]
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Неотговорили | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 415 817 | 298 128 | 49 354 | 18 424 | 2632 | 2006 | 45 273 |
Бургас | 212 902 | 179 383 | 6264 | 3871 | 1407 | 728 | 21 249 |
Руен | 29 101 | 1619 | 21 241 | 1300 | 10 | 322 | 4609 |
Айтос | 28 687 | 13 847 | 8766 | 3101 | 77 | 223 | 2673 |
Поморие | 27 658 | 17 992 | 4947 | 1307 | 176 | 101 | 3135 |
Карнобат | 25 477 | 19 030 | 2125 | 1202 | 289 | 141 | 2690 |
Несебър | 22 348 | 18 367 | 1240 | 565 | 199 | 140 | 1837 |
Средец | 14 934 | 10 912 | 230 | 2063 | 68 | 47 | 1614 |
Созопол | 12 610 | 8889 | 523 | 1678 | 88 | 24 | 1408 |
Сунгурларе | 12 559 | 6193 | 3553 | 929 | 76 | 122 | 1686 |
Камено | 10 393 | 7989 | 327 | 654 | 147 | 83 | 1193 |
Царево | 9291 | 6737 | 31 | 748 | 42 | 18 | 1715 |
Приморско | 6064 | 4268 | 84 | 577 | 37 | 37 | 1061 |
Малко Търново | 3793 | 2902 | 23 | 429 | 16 | 20 | 403 |
Дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по общини (в %):[16]
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Неотговорили | |
---|---|---|---|---|---|---|
Средно за областта | 71,69 | 11,86 | 4,43 | 0,63 | 0,48 | 10,88 |
Айтос | 48,26 | 30,55 | 10,80 | 0,26 | 0,77 | 9,31 |
Бургас | 84,25 | 2,94 | 1,81 | 0,66 | 0,34 | 9,98 |
Камено | 76,86 | 3,14 | 6,29 | 1,41 | 0,79 | 11,47 |
Карнобат | 74,69 | 8,34 | 4,71 | 1,13 | 0,55 | 10,55 |
Малко Търново | 76,50 | 0,60 | 11,31 | 0,42 | 0,52 | 10,62 |
Несебър | 82,18 | 5,54 | 2,52 | 0,89 | 0,62 | 8,21 |
Поморие | 65,05 | 17,88 | 4,72 | 0,63 | 0,36 | 11,33 |
Приморско | 70,38 | 1,38 | 9,51 | 0,61 | 0,61 | 17,49 |
Руен | 5,56 | 72,99 | 4,46 | 0,03 | 1,10 | 15,83 |
Созопол | 70,49 | 4,14 | 13,30 | 0,69 | 0,19 | 11,16 |
Средец | 73,06 | 1,54 | 13,81 | 0,45 | 0,31 | 10,80 |
Сунгурларе | 49,31 | 28,29 | 7,39 | 0,60 | 0,97 | 13,42 |
Царево | 72,51 | 0,33 | 8,05 | 0,45 | 0,19 | 18,45 |
Вероизповедание
редактиранеВероизповедание (2011):[17]
Самоопределили се: 310 215 души:
- православни: 229 985 (74,14 %),
- мюсюлмани: 40 055 (12,91 %),
- други: 40 175 (12,95 %).
Етнически състав (1885)
редактиранеЕтнически състав на селищата в Бургаска околия през 1885 г.[18]
Име | Сегашно име | Българи | Турци | Гърци | Цигани | Други | Общо | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | Айваджик | Дюлево | 1284 | 6 | 3 | 5 | 1 | 1299 |
2 | Алан Кайряк | Ясна Поляна | 461 | 5 | 466 | |||
3 | Атанас Кьой | Атанасово | 298 | 7 | 305 | |||
4 | Ахлатлии | Присад | 63 | 42 | 105 | |||
5 | Бей Махле | Светлина | 544 | 17 | 33 | 594 | ||
6 | Белеврен | 5 | 871 | 22 | 898 | |||
7 | Белила | 273 | 273 | |||||
8 | Белуджа | 69 | 69 | |||||
9 | Боклуджа | Радойново | 218 | 214 | 40 | 472 | ||
10 | Бургас | 2083 | 1268 | 1993 | 15 | 506 | 5865 | |
11 | Българско Алагюн | Богданово | 772 | 1 | 1 | 7 | 781 | |
12 | Бююк Бунар | Бистрец | 504 | 11 | 515 | |||
13 | Вая Кьой | Долно Езерово | 189 | 189 | ||||
14 | Герге Бунар | Росеново | 421 | 8 | 429 | |||
15 | Горно Алмалии | Горно Ябълково | 401 | 3 | 3 | 407 | ||
16 | Демирдеш | Желязово | 266 | 4 | 270 | |||
17 | Дервент Дере | Проход | 412 | 5 | 417 | |||
18 | Джемерен | Габър | 357 | 35 | 392 | |||
19 | Долно Алмалии | Долно Ябълково | 379 | 379 | ||||
20 | Драка | 621 | 12 | 633 | ||||
21 | Дюлгерлии | Зидарово | 840 | 77 | 2 | 5 | 924 | |
22 | Каба Сакал | Равнец | 422 | 8 | 189 | 619 | ||
23 | Кайнарджа | Извор | 527 | 31 | 24 | 582 | ||
24 | Кайряк Кьой | Крушевец | 292 | 292 | ||||
25 | Кара Бунар | Средец | 738 | 17 | 4 | 759 | ||
26 | Кара Кютюк | Пънчево | 126 | 64 | 8 | 198 | ||
27 | Кара Тепе | Черни Връх | 96 | 171 | 11 | 278 | ||
28 | Каялии | Камено | 422 | 56 | 3 | 1 | 482 | |
29 | Келеш Кьой | Трояново | 707 | 14 | 20 | 11 | 752 | |
30 | Коджа Бук | Голямо Буково | 500 | 7 | 1 | 508 | ||
31 | Куру Дере | Суходол | 786 | 1 | 787 | |||
32 | Кър Харман | Вършило | 783 | 21 | 804 | |||
33 | Кър Чешме | Полски Извор | 208 | 24 | 2 | 234 | ||
34 | Кърк Чалъ | Драчево | 388 | 388 | ||||
35 | Кюприя | Приморско | 528 | 22 | 550 | |||
36 | Лъджа Кьой | Банево | 120 | 49 | 3 | 36 | 16 | 224 |
37 | Мадлеш | Кирово | 354 | 9 | 2 | 365 | ||
38 | Мехмеч Кьой | Росен | 476 | 40 | 55 | 571 | ||
39 | Мугрис | Горно Езерово | 77 | 77 | ||||
40 | Ново Паничарево | 557 | 557 | |||||
41 | Орхан Кьой | Орлинци | 442 | 34 | 4 | 480 | ||
42 | Русокастро | 778 | 10 | 5 | 47 | 7 | 847 | |
43 | Сазлъ Кьой | Тръстиково | 342 | 25 | 24 | 7 | 398 | |
44 | Саръ Муса | Веселие | 379 | 11 | 24 | 414 | ||
45 | Свети Никола | Черноморец | 667 | 1 | 668 | |||
46 | Скеф | Димчево | 125 | 129 | 61 | 30 | 1 | 346 |
47 | Созопол | 103 | 8 | 2846 | 1 | 2958 | ||
48 | Суватите | Ливада | 680 | 19 | 5 | 704 | ||
49 | Тагар Кьой | Вълчаново | 312 | 2 | 314 | |||
50 | Тикенджа | Граничар | 5 | 198 | 45 | 248 | ||
51 | Турско Алагюн | Варовник | 230 | 230 | ||||
52 | Урум Кьой | Индже Войвода | 887 | 887 | ||||
53 | Шабан Къръ | Загорци | 249 | 171 | 7 | 427 | ||
54 | Якезлии | Дебелт | 400 | 4 | 4 | 40 | 42 | 490 |
55 | Янъч Дере | Раков Дол | 168 | 168 | ||||
Бургаска околия | 24265 | 3517 | 5231 | 611 | 256 | 34288 |
Икономика
редактиранеТоп 10 на компаниите по оборот през 2015 г.[19]
редактиранеКомпания | Оборот (млн.лв.) | Печалба (млн.лв.) | |
1. | Лукойл Нефтохим Бургас АД | 5112,4 | – 122,0 |
2. | Севан ООД | 354,7 | 11,3 |
3. | Промет Стиил ЕАД | 307,1 | – 5,5 |
4. | Нафта-Трейдинг АД | 234,4 | 1,2 |
5. | СЕ Борднетце-България ЕООД | 199,8 | 2,4 |
6. | Кроношпан България ЕООД | 178,7 | – 1,1 |
7. | Зерно Експорт ООД | 137,6 | 0,4 |
8. | Бургойл БГ ЕООД | 116,2 | 0,6 |
9. | Нурсан Отомотив ЕООД | 107,6 | 4,6 |
10. | Хранекспорт ООД | 106,5 | 1,8 |
Туризъм
редактиранеУсловия за развитие
редактиранеНа територията на област Бургас се осъществява над 40% от масовия туризъм в страната. Тя е посещавана от по-голямата част от чуждите и български туристи. Бургаска област е един район с изключително разнообразие на природни, антропогенни и културни туристически ресурси.
Георграфско положение
редактиранеГеографското положение на областта е изключително благоприятно. Тя включва привлекателните дялове на Източна Стара планина, северните разклонения на Странджа планина, ПП „Странджа“, Източните части на Горнотракийската низина, Бургаската низина и други. На изток включва Южното Черноморско крайбрежие. Водите на Черно море са слабо солени, температурата на морската вода позволява морски бани от април до ноември, което прави Южното Черноморие изключително атрактивно за развитие на морски ваканционен туризъм. В област Бургас се среща уникалното съчетание на море, езера, планина и реки, екзотична растителност и многообразие на животински и растителни видове.
Заливи
редактиранеИзключително атрактивни са плажните ивици по Южно Черноморско крайбрежие, клифовете и заливите. В областта е включен най-големият залив на Черно море – Бургаският, както и множество малки, закътани заливчета по крайбрежието – Созополски, Каваците, Света Параскева, Зигра, Стомополу, Дяволски и други.
Езера
редактиранеГрад Бургас е ограден с три различни по своя характер езера – Атанасовско, Вая (известно като Бургаското езеро) и Мандра. Те, заедно с Поморийското езеро, образуват най-големия комплекс от естествени влажни зони в България, с обща площ 9500 ха. Единствено тук в България и Черноморския басейн са запазени двете лагуни, превърнати в традиционни солници – тези на Атанасовско и Поморийско езеро. В езерата са установени 340 от всички 400 вида птици, описани за територията на България. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски места през 2002 г.
Климат
редактиранеНа територията на региона се съчетават няколко климатични влияния, като най-изразен е преходно-континенталният климат. Влиянието на Черно море и Средиземноморието е осезателно.
Транспорт, инфраструктура и материална база
редактиранеТранспортната обезпеченост до основните туристически обекти в областта е напълно осигурена чрез международното Летище Бургас, пристанища, ЖП гара, автогари и добре изграден шосеен достъп.
Черноморските общини са с най-голям потенциал за развитие на туризма и поради тази причина изградената специализирана туристическа инфраструктура, обслужваща посетителите, е съсредоточена именно на тяхна територия.
Материалната база на туризма е съсредоточена основно в селищните територии и курортите по крайбрежието. Това е следствие както от естествените урбанизационни процеси на територията, така и от целенасочена политика на планиране. По крайбрежието преобладават курортните коплекси, частният квартирен фонд, семейните пансионати и почивни бази.
Докато частният квартирен фонд е сравнително нов и донякъде пригоден за нуждите на индивидуалния отдих, т.нар. „лека ваканционна база“, която включва къмпингите, е морално и физически износена. Причините са основно в неизяснената собственост и липсата на начален капитал в реституираните имоти.
Видове туризъм
редактиранеМорски ваканционен туризъм
редактиранеКурортни селища и градове
редактиранеОбзор, Елените, Свети Влас, Слънчев бряг, Несебър, Равда, Ахелой, Поморие, Бургас, Черноморец, Созопол, Дюни, Приморско, Китен, Лозенец, Аркутино, Ахтопол, Царево.
Къмпинги и местности
редактиранеКъмпинги „Европа“, "Зора“, "Градина“, "Златна рибка“, "Смокиня“, „Юг“, „Оазис“, „Арапя“, „Нестинарка“, „Делфин“, „Корал“, „Каваците“; местности Отманли, Силистар и други;
Маршрутно-познавателен туризъм
редактиранеВелосипедни маршрути
редактиранеМаршрут № 1: гр. Бургас – Лугата (Атанасовско езеро) – Антично и средновековно пристанище и крепост (кв. Сарафово) – Тракийска гробница Хероон (к-г Европа). Обща продължителност: 5,5 ч.;
Маршрут № 2: гр. Бургас – Лугата (Атанасовско езеро) – Точката за наблюдение на птици (Атанасовско езеро) – Тракийско светилище (кв. Банево) – Античен и средновековен град „Акве Калиде – Термополис“ (кв. Ветрен, Бургаски минерални бани) – Укритие за наблюдение на птици (Атанасовско езеро) – гр. Бургас. Обща продължителност: 8 ч.;
Маршрут № 3:– гр. Бургас – езеро Вая – връх Шилото – Тракийско светилище – Манастир „Света Богородица“ – крепост Русокастрон и светилище Русина дупка (с. Русокастро) – Античен и средновековен град Деултум (с. Дебелт) – ЗМ „Устието на река Изворска“ – гр. Бургас. Обща продължителност: 10 ч.;
Маршрут № 4: гр. Бургас – с. Дебелт – езеро Вая – ЗМ „Устието на река Изворска“ – изворите на р. Младежка – с. Кости – Устието на Велека през ЗМ Велека – ЗМ Парория – с. Стоилово – водопад Докузак – Петрова нива – Каменска бърчина – Индипасха – с. Граматиково – Влахов дол – с. Българи – ЗМ „Марина река“ – параклис „Св. Илия“. Обща продължителност: 4 дни;
Маршрут № 5: Устието на река Велека – Устието на р. Резовска – гр. Малко Търново през ЗМ Силистар – с. Кости – параклис „Св. Илия“ – светилище „Св. Марина“ – Влахов дол – с. Сливарово – Индипасха – Каменска Бърчина. Обща продължителност: 3 дни;
Маршрут № 6: гр. Малко Търново – с. Бръшлян – с. Стоилово – Бакърлъка – Пода – гр. Бургас през Пропада – Мишкова нива – водопад Докузак – ЗМ Велека – Петрова нива – ЗМ Парория. Обща продължителност: 4 дни;
Маршрут № 7: гр. Бургас – Пода – Созопол – Алепу – Аркутино – Вельов вир – Устието на р. Ропотамо – Бегликташ – гр. Царево – Ахтопол – Устието на Велека – ЗМ „Силистар“ – Устието на р. Резовска. Обща продължителност: 4 дни;
Селски туризъм
редактиранеВ много от селата в Бургаска област се предлагат традиционни селски къщи с двор. Благодарение на засиленото търсене на такъв вид настаняване през последните години, селският туризъм преживява истински ренесанс. Той се практикува както от български туристи, търсещи най-вече спокойствие далеч от големия град, така и от много чуждестранни туристи, живеещи в страни с много различни инфраструктура, архитектура и бит;
Културен туризъм
редактиранеПрекият досег с красивите местности, кръстосани от древни пътища и осеяни от руини на крепости и манастири, дава възможност за развитието на културен туризъм на много добро ниво. Ресурс за развитието му са обекти като праисторическите селищни могили, тракийски гробници и надгробни могили, както и археологически находки от римско и византийско време;
Eкотуризъм
редактиранеДо Поморийското езеро е изграден първият в Източна Европа „Музей на солта“, където туристите могат да наблюдават процеса на солодобив, извършван и до днес по метод, запазен от преди 2000 години. Езерото е защитена местност от 2001 г. Заради своето уникално местоположение то е важно място с национално значение. Най-голямата му ценност е неговото орнитологичното богатство. Езерото посреща първите есенни прелетници по „Виа Понтика“, а от дигите могат да се наблюдават прелитащите над морето пеликани и щъркели. То е дом за няколко застрашени вида птици и растения, включени в „Червената книга“ на България. Сред тях са тойна (тук е най-голямото находище за страната), татарска млечка и морски пелин.
Специфична съществуваща туристическа практика са предлаганите разходки с лодка по река Ропотамо, река Велека, езерото Вая.
Районите на Странджа планина и Източна Стара планина предлагат много възможности за разходка сред природата;
Здравен туризъм
редактиранеКлимато- и морелечение
редактиранеОбластта предлага изключително благоприятни условия за развитието им във всички селища по Черноморското крайбрежие.
Град Малко Търново е обявен за климатичен курорт от национално значение от 1967 г., благодарение на изключително чистия въздух и благоприятен климат на Странджа планина. Препоръчва се при белодробни занолявания.
В курортния град Свети Влас наличието на въздушни течения между Черно море и планинското дефиле на Стара планина обуславя един забележителен природен феномен и очиства въздуха от всякакви прахови и други дразнители. Естественият аерозол на морето, съчетан с кристално чистия планински въздух са природна даденост с мощно целебно въздействие върху бронхиална астма и други хронични белодробни заболявания;
Балнеоложки туризъм
редактиранеВажен ресурс за туризма в областта са минералните извори в близост до град Бургас, около които са се развили балнеолечебни курорти:
Бургаски минерални бани – балнеоложкият курорт е в близост до с. Банево, с дебит 36 l/s и температура 41 °C. Препоръчва се за заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, тромбофлебити и други заболявания.
Използва се и лечебната кал от Атанасовското езеро.
Балнеотуризъм се развива и в гр. Поморие. Изградена е материално-техническа база, която включва балнеолечебници, почивни станции, плувни басейни. В южната част на Поморийското езерото се добива лечебна кал за санаториумите в града.
Конгресен и бизнес туризъм
редактиранеБургас е областен град и четвърти по големина в страната, Той е с изключително стратегическо местоположение, има международно летище, пристанище и голяма ЖП гара. Област Бургас от своя страна е сред най-важните икономически и индустриални центрове в България. На територията ѝ има много хотели, оборудвани с необходимите за този вид туризъм зали и техника. Наличието на всички тези важни фактори са предпоставка за все по-динамично развиващ се конгресен и бизнес туризъм в региона;
Ловен туризъм
редактиранеЛов
редактиранеВ Държавно ловно стопанство Граматиково, Странджа палнина – обект на лов в района му са представителите на следните животински видове: благороден елен, дива свиня, сърна, вълк, лисица, чакал, дива котка, горски бекас.
Риболов
редактиранеВ региона има редица водоеми: Черно море, реки, блата и много язовири. Всички те предоставят идеални възможностите за спортен риболов и къмпинг.
Язовири на територията на област Бургас: яз. Ахелой, известен още като Батски язовир (шаран, толстолоб, клен, бял амур и сом), яз. Мандра (бабушка, кааркуда, костур, бряна, слънчевка, червеноперка, шаран, щука и бяла риба), яз. Камчия (бабушка, каракуда, костур, морунаш, попче, сом, уклей, шаран, червеноперка), яз. Порой (толстолоб, шаран, каракуда, таранка, белевица, червеноперка).
Риболов се практикува също така в езеро Вая (Бургаско езеро) – тук най-разпространен е шаранът, също в Черно море, реките и блатата на територията на област Бургас.[20]
Източници
редактиране- ↑ www.nsi.bg
- ↑ Население по области, общини, местоживеене и пол
- ↑ Референдумът в Обзор: Възможно ли е обжалване на резултата, btv новините, 1.3.2021 г.
- ↑ Бунт след референдума: Три села от община Обзор не искат отделяне от Несебър, btv новините, 4.3.2021 г.
- ↑ Жители на села до Обзор поискаха да са част от община Несебър, btv новините, 25.3.2021 г.
- ↑ Обзор става отделна община, БНТ новини, 24.3.2021 г.
- ↑ а б Ще стане ли Обзор 266-тата община в България?, Mediapool, 27.3.2021 г.
- ↑ Определение № 7914 от 01.07.2021 г. Архив на оригинала от 2022-01-23 в Wayback Machine., Върховен административен съд на Република България – Второ отделение.
- ↑ Въпреки контрареферендума: Обзор и 6 села ще се отделят в нова община, „Факти“, 8.7.2021 г.
- ↑ Несебър иска правителството да отмени решението за нова община с център Обзор, в. „Труд“, 29 март 2022.
- ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ а б в г д е ж з и Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 1 юли 2015.
- ↑ Население по пол, местоживеене, области и общини
- ↑ а б Естествено движение на населението по области и общини
- ↑ а б Етнически състав на населението в България (с подробни данни за 2001 г.) // eurac,edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 2 юли 2015.
- ↑ а б в г Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 юли 2015. (на английски)
- ↑ Население към 1 март 2001 г. по области и вероизповедание
- ↑ Резултати от преброяването на населението в Южна България (Източна Румелия), архив на оригинала от 16 февруари 2019, https://web.archive.org/web/20190216035134/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000034, посетен на 16 февруари 2019
- ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. сп. Мениджър. с. 303, 340 стр.
- ↑ Сайт на областна администрация Бургас