Отваря главното меню

Промени

Нова страница: '''Александър Фьодорович Мидендорф''' (на руски ''Александр Фëдорович Миддендорф'', на [[немски...
'''Александър Фьодорович Мидендорф''' (на [[руски]] ''Александр Фëдорович Миддендорф'', на [[немски]] ''Alexander Theodor von Middendorff'') ([[18 август|6 (18) август]] [[1815]] - [[24 януари|16 (24) януари]] [[1894]]) руски пътешественик, географ, ботаник, от немски произход, основател на науката за вечната замръзналост.

== Ранни години ==
Роден в [[Санкт Петербург]] (по други данни в Естляндска губерния) в семейство на директор на гимназия. Завършва средно образование в 3-та петербургска гимназия. Ваканциите Мидендорф прекарва сред природата в [[Естония]], където са заражда у него любовта към природата, развива способностите си на следотърсач, упоритост и неуморимост. Мечтата му е да стане натуралист и да пътешества в неизвестни страни. <br />
През 1832 постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет, като се увлича по зоология и други естествени науки. През 1837 завършва университета със степен доктор по медицина. За усъвършенстване на знанията и уменията си две години работи в университетите в [[Берлин]], [[Бреслау]], [[Виена]] и [[Хайделберг]] под ръководството на видни специалисти в областта на зоологията, ботаниката, геологията, антропологията и етнографията.<br />
След завръщането си от чужбина през 1839 е назначен за доцент по зоология в Киевския университет.

== Експедиционна дейност 1840-1845 ==
=== Експедиция на Колския п-ов 1840 ===
1840 е повратна година от живота на Мидендорф. По време на лятната ваканция той се записва в експедицията на [[Карл Максимович Бер]] на [[Нова Земя]]. Неблагоприятното време възпрепятства достигането на [[Нова Земя]] и експедицията се насочва към [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. В очакване на по-благоприятно време Бер се заема с изучаване на морската фауна, а след това въобще отменил по-нататъшното плаване, като решава да се ограничи с крайбрежието на Колския п-ов. Предложението на Мидендорф сам да пресече полуострова заинтересувало Бер и той дал съгласието си. През септември пеша и в лодка д двама местни жителя Мидендорф пресякъл полуострова от селището Кола в северната част до град Кандалакша, като изследва цялото течение на река [[Кола (река)|Кола]] (86 км) и извора и&#768; – езерото [[Имандра]] (812 кв.см) и провежда геодезически измервания, събира богат материал по икономика, етнография, флора и фауна на полуострова.

=== Сибирска експедиция 1842-1845 ===
От 1842 до 1845 по препоръка на Карл Бер извършва експедиция в [[Сибир]], която е спонсорирана от Академията на науките, като провежда комплексни изследвания на природата на вътрешните райони на п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]], [[Станови планини|Становите планини]], [[Алданско плато|Алданското плато]], западното крайбрежие на [[Охотско море]] и [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]]. <br />
В началото на 1843 се спуска по [[Енисей]] от [[Красноярск]] до [[Туруханск]], а през април до [[Дудинка]]. От там тръгва на североизток, пресича езерото [[Пясино]] (735 кв.км), изкачва се по река [[Дудипта]] (687 км, десен приток на [[Пясина]]) и достига до долното течение на река [[Боганида]] (от басейна на [[Хатанга]]). Пресича от юг на север [[Северо-Сибирска низина|Северо-Сибирската низина]] и през юли достига до река [[Горна Таймира]]. Изследва цялото и&#768; течение (567 км) и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]], като в него открива остров. На север от езерото открива планината [[Биранга]] (1146 м). Спуска се по река [[Долна Таймира]] (187 км) и в края на август достига до [[Таймирски залив|Таймирския залив]] (76º 25` с.ш., 98º и.д.) на [[Карско море]]. В края на януари 1844 се завръща в [[Красноярск]]. <br />
По време на пътешествието си определя площта на езерото Таймир (4560 км<sup>2</sup>), а покрай течението на река Долна Таймира открива много добре запазил се скелет на мамут. Натрупва първи сведения за вечно замръзналата почва.

През февруари тръгва от [[Красноярск]], преминава през [[Иркутск]], достига до [[Лена]] и по нея в началото на март се спуска до [[Якутск]]. През април се придвижва до селището Амга, разположено на река [[Амга]] (ляв приток на [[Алдан]]). От там се изкачва по река [[Учур]] (812 км, десен приток на [[Алдан]]), пресича [[Станови планини|Становите планини]] (2412 м) и достига до горното течение на река [[Уда]]. Спуска се по нея (ок.400 км) до [[Удски залив|Удския залив]] и продължава на изток покрай брега, като изсладва геологията на крайбрежието. Открива п-ов [[Тохареу]] (53º 45` с.ш., 138º 25` и.д.), вдаващ се в залива Академия и разделящ го на заливите Улбански и Николай. На изток от залива Николай открива хребета Мевачан (972 м). През ноември се връща обратно към устието на река [[Тугур]], изкачва се по нея на юг до големия и&#768; завой и на изток от нея открива късия хребет [[Магу]] (1252 м), а на запад – [[Тугурски хребет|Тугурския хребет]]. Продължава на юг, достига до река [[Немилен]] (ляв приток на [[Амгун]]) и се изкачва по един нейн десен приток до хребета [[Дусе-Алин]] (2326 м, продължение на [[Бурейнския хребет]]). Пресича хребета, достига до река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]) и по нея се спуска до устието на десния и&#768; приток река [[Ниман]] (280 км). Изкачва се по Ниман и преминава в басейна на река [[Селемджа]]. Продължава на северозапад и в края на декември 1844 достига до река [[Зея]] при устието на десния и&#768; приток река [[Гилюй]]. От там завива на югазапад и в края на януари 1845 достига до [[Амур]]. Изкачва се по [[Амур]] и [[Шилка]] и през [[Нерчинск]] се завръща в [[Иркутск]].<br />
Научните достижения от експедицията в Сибир са големи. Извършено е първото етнографско описание на редица сибирски народи, първата научна характеристика на климата на Сибир, определена е южната граница на вечно замръзналата почва и заналността на растителността.

== Следващи години ==
Успешната експедиция на Мидендорф са повод за създаването на Руското географско дружество, като той, заедно с Бер възглавяват етнографската секция. През 1852 е избран за академик в Петербургската Академия на науките, а от 1855 и до смъртта си е нейн секретар. Съдейства за организирането и провеждането на множество експедиции в [[Камчатка]], Амурския край, [[Средна Азия]] и други. От 1859 става президент на Руското географско дружество.

През 1867 и 1870 съпровожда великия княз Алексей Александрович в плаване към [[Нова Земя]] и [[Исландия]], където провежда хидрографски изследвания на морското течението Гълфстрийм. Подобно пътешествие прави и през 1869 с великия княз Владимир Александрович.

През 1872 изследва Барабинската степ (117 хил.км<sup>2</sup>), а през 1877-1878 - Ферганската долина (22 хил.км<sup>2</sup>).

По време на всичките си събира огромен материал отнасящ се до орографията, геоморфологията, хидрологията, климатологията, геокриолитозоната, геоботаниката, зоогеографията, екологията, геологията, картографията, растителността, животинския свят и други.

Мидендорф се занимава и със селско стопанство, като взема дейно участие в организацията на провеждащите се ежегодно в Русия селскостопански изложения. През 1883 министерството на държавното имущество възлага на Мидендорф да оглави експедиция, задачата на която се състои в това да се изследва състоянието на животновъдството в Русия. По време на втората година от експедицията Мидендорф тежко заболява и не успява да продължи полезната си дейност.

Разсроеното по време на множеството пътешествия здраве заставя Мидендорф да прекара последните си десет години от живота си в собственото си имение Хеленурм в днешна [[Естония]], където умира на 16 (24) януари 1894.

== Памет ==
Неговото име носят залив на [[Карско море]], нос на [[Нова Земя]] и два ледника на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]].

== Съчинения ==
* Путешествие на север и восток Сибири, ч. 1-2, СПБ, 1860-77;
* Бараба, СПБ, 1871;
* Очерки Ферганской долины, СПБ, 1882.

== Източници ==
<references />
* А з а т я н, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г.
* Л е б е д е в, Д. М. и В. А. Е с а к о в, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* М а г и д о в и ч, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г.
* М а г и д о в и ч, И. П. и В. И. М а г и д о в и ч, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г.
* 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.

{{СОРТКАТ:Мидендорф, Александър Фьодорович}}
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Германски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
[[Категория:Изследователи на Европа]]

[[ru:Александр Фëдорович Миддендорф]]