Шантарски острови
Шанта́раските острови (на руски: Шантарские острова) са архипелаг от 15 острова, разположени в югозападната част на Охотско море. Административно се отнасят към Тугуро-Чумикански район на Хабаровски край, Русия. Архипелага включва следните острови: Голям Шантар (1790 km²), Феклистов (около 400 km²), Малък Шантар (около 100 km²), Беличи (около 700 km²), Мечи, Птичи, Утичи, Захарна глава, Кусов, Прокофиев, Сивучи Камъни, Сухотин и др. Общата площ на архипелага възлиза на около 2,5 хил.km².
| Шантарски острови Шантарские острова | |
 Разположение на Шантарските острови в Охотско море. | |
 | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Адм. единица | Хабаровски край |
| Площ | 2500 km² |
| Най-висока точка | 720 m н.в. |
  Местоположение в Русия Хабаровски край | |
| Шантарски острови в Общомедия | |
Релефът на островите е преобладаващо планински. Най-високата им точка се намира на остров Голям Шантар – връх Весьолая 720 m. Изградени са от пясъчници и глинести шисти, пронизани от гранити и ултраосновни интрузивни скали.[1]
Историческа справка редактиране
Първите изследвания на Шантарските острови се провеждат през април 1640 г., когато руският изследовател Иван Москвитин, заедно с група казаци, отплава до устието на река Амур и забелязва Шантарските острови на връщане. Москвитин докладва откритието си на принц Шчербатов, войводата на Томск. Позовавайки се на Иван Москвитин, първата руска карта на Далечния Изток е нарисувана през март 1642 г. По-късно Шантарските острови са изследвани от руски топографи в периода 1711 – 1725 г.[2]
Американски китоловни кораби ловуват гренландски китове в района на островите между 1852 и 1874 г. Те се закотвяли сред островите и оттам изпращали китоловни кораби към заливи на юг и на запад. Сред островите те намират освен убежище от бури, дърва и вода. В архипелага са корабокруширали поне три кораба: два на Междвежи[3] и един на Болшой Шантар.[4]
В днешно време островите са необитаеми, но в миналото тук са ловували нивхи.
Флора и фауна редактиране
По-големите острови от групата са покрити с умерени иглолистни гори, в които присъстват смърчове, лиственици, Pinus pumila, ели и брези.[5]
През 19 век Шантарски острови рядко са посещавани от учени, поради труднодостъпността и отдалечеността им от основните морски маршрути. Първото описание на птици, срещани на островите, е съставено от руснака Александър Мидендорф през 1851 г. В началото на 20 век в хода на двугодишната си работа на островите зоологът Дулкейт описва 214 вида животни. Резултатите от работата му полагат основата на първия списък с птици, съставен съвместно с орнитолога Леонид Шулпин. Списъкът включва 172 вида пернати. Съветският орнитолог Всеволод Яхонтов допълва още 205 вида през втората половина на 20 век.
На по-големите острови живеят много хищни бозайници: кафява мечка, вълк, червена лисица, енотовидно куче, росомаха, видра, хермелин, невестулка, самур. Срещат се и 11 вида морски птици. Броя на индивидите и броя на колониите се изменя значително от година на година. Учените са преброили през 1971, 1978 и 1982 г. около 18 хил. – 20 хил. птици, гнездящи на архипелага. Най-големите колонии от около 7 хил. и 3 хил. индивида са били разположени на островите Утичий и Птичий. В периода 1991 – 1992 г. само на Утичий са гнездили около 17,5 хил. индивиди.
През 1999 г. Шантарският архипелаг и акваторията му са включени в резерват „Шантарски острови“.[6] В края на 2013 г. е създаден природен парк „Шантарски Острови“, с цел предпазване на дивата природа на островите.[7] Площта на парка е 515 000 ха, като включва и прилежащата акватория от Охотско море с площ 274 284 ха. Островите са обитавани от много застрашени видове. Водите около островите са замръзнали в продължение на 8 месеца средногодишно, така че архипелагът е слят с материка по-голямата част от годината.
Климат редактиране
Климатът е умерен, мусонен с черти на субарктичен.
 Климатични данни за Шантарски острови 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Средни температури (°C) | −19,9 | −18,9 | −13,1 | −3,9 | 2,1 | 7,1 | 11,0 | 12,5 | 8,4 | 1,1 | −8,9 | −17,2 | |
| Средни месечни валежи (mm) | 33 | 17 | 22 | 31 | 54 | 47 | 53 | 74 | 70 | 75 | 54 | 30 | |
| Източник: Метеостанция „Большой Шантар“ | |||||||||||||
Източници редактиране
- ↑ ((ru)) Топографическая карта N-53. Шантарские острова
- ↑ ((en)) From the History of the Great Russian Geographical Discoveries in the Arctic and Pacific Oceans in the Seventeenth and First Half of the Eighteenth Centuries. by A. V. Efimov
- ↑ Starbuck, Alexander. History of the American Whale Fishery from Its Earliest Inception to the year 1876. Castle, 1878. ISBN 1-55521-537-8.
- ↑ The Friend, Honolulu, 8 декември 1858 г., с. 95.
- ↑ ((en)) The breeding seabirds of the Russian Far East. Canadian Wildlife Service
- ↑ ((ru)) Хабаровский край-Об организации государственного природного заказника
- ↑ ((ru)) Govt establishes Shantar Islands National Park
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Shantar Islands“ и страницата „Шантарские острова“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |