Петко Стайнов (юрист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Демократически сговор using HotCat |
|||
Ред 18:
== Биография ==
Петко Стайнов е роден в [[Казанлък]] на [[31 май]] ([[19 май]] [[стар стил]]) [[1890]] и завършва гимназия в [[Стара Загора]] ([[1908]]). Следва право в [[Гренобъл]] и завършва в [[Париж]] ([[1911]]), след което специализира в [[Лайпциг]]. След участието си в [[Балкански войни|Балканските войни]] защитава докторат в Париж ([[1914]]). На стари години пред приятели сам признава, че в Париж е имал близки контакти със съветското разузнаване. Това обяснява защо става външен министър след 9.09.1944 г.
През [[1923]] г. става за пръв път депутат в НС. След това запазва поста си в 6 ОНС чак до 9.09.1944 г. Това е рекорд на мандати в НС. През [[1930]]-[[1931]] е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] в правителството на [[Демократически сговор | Демократическия сговор]]. Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника [[Петко Каравелов]] — обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], писателя [[Антон Страшимиров]] и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на [[Германска империя (1933-1945) | велика Германия]]. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.
Line 37 ⟶ 36:
След оставката си е следен от ДС. Разработват го за връзка с няколко шпионски служби. За кратко даже е арестуван, защото милиционерите смятат, че боравейки със слуховия си апарат (вече е оглушал поради възрастта си) предава шпионски сведения. След допуснатата грешка е освободен без последствия.
Умира [[24 юни]] [[1972]] г.
== Семейство ==
| |||