Иван Хаджихристов: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) нова |
(Няма разлика)
|
Версия от 18:29, 9 януари 2016
Иван Мирчев Хаджихристов е български поет и преводач.
| Иван Хаджихристов | |
| Псевдоним | И. Жарин, Mefisto, Mefisto-Жарин, Pontifex Maximus |
|---|---|
| Роден | 1 април 1892 г. |
| Починал | 23 декември 1970 г. (на 78 г.) |
| Професия | поет, преводач |
| Националност |  България |
Биография
Роден е на 1 април 1892 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град. Бил е подсекретар на Окръжния съд и завеждащ Градската библиотека. В отделни периоди е уредник на Радио Стара Загора (1937-1939) и началник на отдел „Наука и изкуство“ в Общинския народен съвет. Негови стихове се печатат в списанията „Златорог“, „Везни“, „Литературен глас“, „Хризантеми“, „Съвременник“ и други. През 1926 г. става част от литературния кръг „Стрелец“. Превежда редица руски и унгарски автори (Имре Мадач, Абрахам Барчай)[1]. През 1925 г. Гео Милев го включва в своята „Антология на българската поезия“.
Творчество
Хаджихристов е повлиян от Николай Лилиев. Творбите му могат да се характеризират като късен символизъм[2], а най-характерен пример за това литературно течение са поемата „Гибел“ и стихотворението „Анна“[3].
Книги
- „Тринадесет мистерии” (в съавторство с Иван Мирчев, 1921),
- „Гибел” (1924)
- „Елен и гора” (1938)
- „Денят” (1961)
- „Избрани стихотворения” (1963)
- „Месецът слиза зад мен” (1968)
- „Избрани произведения” (1969)
- „Марсианско вино” (1983)
За него
За него са написани следните книги:
- Спомен за един провинциален град, автор: Димитър Пантелеев, брой 34 ноември 2011
- Двамата Ивановци, автор: Таньо Клисуров, брой 59 февруари 2014
- Тревога за България, автор: Таньо Клисуров, брой 60 март 2014
- Думи, изречени в полунощ, неделя, автор: Янко Димов, брой 61 април 2014
- Щастливец, прощаване с поет, автор: Жеко Христов, брой 65 септември 2014