Подгорци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
 
==История==
В [[19XIX век]] Подгорци е село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Никола (Подгорци)|Свети Никола]]“ е от 1845 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 17 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Подгорици'' (Podgoritzi) е посочено като село със 70 домакинства, като жителите му са 21 [[мюсюлмани]] и 180 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104 – 105.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Подгорци има 46 къщи екзархисти, 33 къщи патриаршисти и 85 къщи арнаути. Населението на Подгорци заедно с това на съседните [[Боровец (община Струга)|Боровец]] и [[Лабунища]] ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 19 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Подгорци има 600 жители българи [[християнство|християни]] и 550 [[българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 254.]</ref>
 
Населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Подгорица'' има 288 българи екзархисти и 352 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и в селото функционират българско и сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 164 – 165.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Подгорци има 600 жители българи [[християнство|християни]] и 550 [[българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 254.]</ref>
 
Населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Подгорица'' има 288 българи екзархисти и 352 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и в селото функционират българско и сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 164 – 165.</ref>
 
В 1924 година е изградена църквата „Свети Йоан Владимир“. В 1995 година митрополит [[Тимотей Дебърско-кичевски]] осветява темелния камък на църквата „Света Богородица Пречиста“.<ref name="Дебарско-кичевска епархија"/>