Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Подгорци.

Подгорци (на македонска литературна норма: Подгорци; на албански: Podgorci) е село в Северна Македония, в община Струга.

Подгорци
Подгорци
— село —
Викиекспедиција во Дримкол 186.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2591° с. ш. 20.5976° и. д.
Подгорци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 825 m
Население 2160 души (2002)
Пощенски код 6336
Подгорци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, в подножието на планината Ябланица.

ИсторияРедактиране

В XIX век Подгорци е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1845 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Подгорици (Podgoritzi) е посочено като село със 70 домакинства, като жителите му са 21 мюсюлмани и 180 българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Подгорци има 46 къщи екзархисти, 33 къщи патриаршисти и 85 къщи арнаути. Населението на Подгорци заедно с това на съседните Боровец и Лабунища ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Подгорци има 600 жители българи християни и 550 българи мохамедани.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Подгорица има 288 българи екзархисти и 352 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[5]

В 1924 година е изградена църквата „Свети Йоан Владимир“. В 1995 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък на църквата „Света Богородица Пречиста“.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 2160 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 376
албанци 573
турци 564
роми 0
власи 7
сърби 0
бошняци 41
други 599

ЛичностиРедактиране

Родени в Подгорци
  •   Иван Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 29-годишен, зидар, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина, убит на 18 април 1913 година[7]
  •   Йован Стрезовски (р. 1931), северномакедонски писател
  •   Ламби (Ламбре) Андреев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[8]
  •   Радмила Пашич (р. 1931), северномакедонска археоложка
  •   Стоян (Стойчо) Янкулов Торбичков, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Подгорци през Илинденско-Преображенското въстание, с която участва в сражението при местността Горица, Горна Дебърца,[9] знаменосец му е Кота Кузман Пупина Костойчинова[10]

БележкиРедактиране

  1. а б Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104 – 105.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 164 – 165.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17, 18.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.
  10. Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
Населени места в Община Струга  
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица