Босанчица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
IvanOS (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 19:
 
* ръкописи на босненските [[босненска църква|кръстяни]], възникнали предимно през [[14 век|14]] и [[15 век]], архаичен [[църковнославянски език]], смесен с [[икавски изговор|икавизми]];
* [[епиграфика]] върху мраморни/ надгробни плочи, възникнала предимно от [[13 век|13]] до 15 век. Езикът е смесен: в [[Морфология (езикознание)|морфологично отношение]] е [[щокавски диалект|щокавско]]-[[чакавски диалект]] (''шчакавски говор'') и [[църковнославянски]], а във [[фонетика]]та преобладава икавски [[рефлекс]] на ят-а;
* босненско-хумска дипломатическа кореспонденция, често с Дубровник, от [[12 век|12]] до 15 век. Езикът в текстовете с течение на времето придобива все повече характерните черти на народния език, но запазва църковнославянския субстрат. Говорният диалект също е шчакавски, щокавско-чакавски, ят е предимно с икавски рефлекс, но понякога и с [[йекавски изговор|йекавски]];
* централнодалматински юридически и историографски документи, от които най-важни са: ''[[Хърватска хроника]]'' (началото на [[16 век]]) и текстовете от [[Полишка република|Полишката република]] от 15 до [[17 век]], сред които изпъква [[Полишки статут|Полишкият статут]] от [[1440]] г. Езикът в тези текстове е предимно чисто народен, чакавски диалект;
Ред 29:
 
=== Отношение на босанчицата към среднобългарската писменост ===
Основните предположения за босанчицата и нейното възникване са направени от хърватския археолог и палеограф [[Чиро Трухелка]], който има множество последователи, най-изтъкнат от които е [[Мате Тентор]]. Според тях босанчицата е автохтонна босненско-хърватска писменост, която се е развила от смесица от [[Климентовица|българската кирилица]], възникнала в [[Преслав]], и местната (хърватска) [[глаголица]]. [[Аргумент]]ите за това са предимно от областта на [[графика]]таграфиката, като се изтъкват отделни графични решения, показващи връзката на босанчицата с глаголицата. Освен това се посочват разлики между правописа на текстовете, писани с босанчица, и т.нар. [[Рашка ортография|рашка]] писменост. Босанчицата не е използвана в документите (религиозни, литературни, дипломатически и юридически), произлезли от православните кръгове в [[Кралство Рашка]], прерастнало със столица [[Скопие]] в [[Душаново царство]], включително и в западните сръбски земи на последното, преобразували се на основата на т.нар. [[средновековно сръбско кралство]] в [[земята на Войновичи]]. В общи линии, босанчицата се е използвала (с малки изключения) в религиозните кръгове на „кръстяните“, [[католици]]те и [[мюсюлмани]]те. Не съществува значим текст, писан с босанчица, произлязъл от сръбска православна среда. Това проличава най-вече от текстовете, произлезли от „кръстяните“, преписвани в православни манастири: там те претърпяват езикова и стилна преработка – доказателство, че тази форма на кирилицата не е смятана за своя от православните.
 
=== Отношение на босанчицата към сръбската кирилска писменост ===
Ред 43:
В заключение може да се каже: сръбските филолози настояват, че босанчицата е дело на тяхната национална култура, хърватските, че е хърватско дело (със забележката, че грамотата на бан Кулин или ръкописите на „кръстяните“ рядко се включват в антологията на хърватската писменост), а босненските – че е босненско наследство.
 
От друга страна, българските филолози никога на се оспорвали сърбохърватския произход на босанчицата, за разлика от т.нар. [[рашка ортография]] (по-коректно е да се каже зетско-рашка ортография) и [[ресавска ортография]] на [[среднобългарски език|среднобългарския език]], без които в историята на българския език и литература се отваря черна дупка в периодите от падането на България под византийска власт през 1018 г. до втората четвърт на 13 век <ref>{{cite book |last= Добрев |first= Иван |authorlink= Иван Добрев (славист) |title= Рашката писменост и българският правопис през средновековието |year= 1991 |publisher= Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 216-217}}</ref>
, и съответно за периода 15 - 18 век. <ref>{{cite book |last= Христова |first= Боряна |authorlink= Боряна Христова |title= За ресавските български ръкописи от XV - XVIII век |year= 1991 |publisher= Старобългаристика XV, кн. 4, 1991, стр. 50-51}}</ref>