Демокрит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Категория |
м Disambiguated: Зенон → Зенон от Елея, сетива → Сетиво, власт → Власт (обществено отношение) |
||
Ред 52:
=== Хипотеза за празното пространство ===
Атомистичната хипотеза за празното пространство беше отговор на парадокса на [[Парменид]] и [[Зенон от Елея|Зенон]], основателите на метафизичната логика, който проявяват трудност да посочат аргументи в полза на идеята, че не може да няма никакво движение. Те приели, че всяко движение ще се нуждае от празно пространство, която е нищо, но нищото не може да съществува. Позицията на Парменид е“ Казвате, че е празнота – следователно е нищо, затова и празнота няма. Затова там не е празнотата. "
Позицията на Парменид е потвърдена от наблюдението, че когато изглежда, че няма нищо – има въздух и всъщност дори, когато там има нещо например светлинни вълни.
Ред 61:
Според Демокрит познаването на истината е трудно, тъй като възприемането чрез сетивата е субективно. По същия начин произхождат различни впечатления за всеки [[индивид]], така чрез сетивните впечатления ние не можем да съдим истината. Можем само да интерпретираме сетивните данни чрез интелекта и да се възползваме от истината, защото истината е на дъното.
Има два вида на познание, които той нарича „легитимна“ (gnesie: естествена), а другата „копеле“. Познанието „копеле“ се занимава с възприемането чрез [[Сетиво|сетива]]<nowiki/>та, затова е недостатъчно и субективно. Причината е, че сетивното възприятие се дължи на еманацията на атомите от обектите на сетивата. Когато тези различни форми на атомите дойдат при нас, те стимулират сетивата ни в зависимост от тяхната форма, и нашите сетивни впечатления произлизат от тези стимулации.
Вторият вид е известен като „законният“. Той може да се постигне чрез [[интелект]]<nowiki/>а, с други думи, всички сетивни данни от познанието „копеле“ трябва да бъдат разработени чрез разсъждение. По този начин човек може да се измъкне от фалшивото възприятие на познанието „копеле“ и да разбере истината чрез индуктивно разсъждение. След като се вземат предвид сетивни впечатления може да разгледате причините за явленията, да направите заключения за законите, които управляват явленията и да откриете причинно-следствената връзка, с която те са свързани. Това е процес на мисълта от частното към цялото или от очевидното към неочевидното (индуктивно разсъждение). Това е един пример, който показва защо Демокрит се счита за ранен научен мислител. Процесът напомня на това, че науката събира своите заключения.
Ред 70:
[[Етиката]] и [[политиката]] на Демокрит идват при нас най-вече под формата на максими. Като такива, енциклопедията на Станфорд по философия е стигнала до там да заяви, че: "въпреки големия брой на етичните поговорки, е трудно да се изгради последователна обяснение за етичните възгледи на Демокрит и отбелязва, че е има трудност на реши кои фрагменти са наистина негови.
Той казва, че " Равенството е навсякъде възвишено ", но то не е достатъчно всеобхватно, за да включи жени или роби в това отношение. По-добре е бедност по време на [[демокрация]], отколкото просперитет при [[тирания]], по същия начин се предпочита свободата пред робството. Тези, които са на [[Власт (обществено отношение)|власт]] трябва да отпускат заеми на бедните и да им помогнат и да ги подкрепят. Когато парите се използват смислено, това води до щедрост и милосърдие, а парите, които са използвани безрасъдно водят до общ разход за цялото общество. Демокрит казва, че докато печеленето на пари не е безполезно, използването на неправомерни действия вече е " най-лошото от всички неща. " Той оценява много повече богатството, отколкото независимостта.
{{Уикицитат|Демокрит}}
| |||