Възприятие: Разлика между версии

'''Възприятието''' е [[Познавателна способност|познавателен]] [[психика|психичен]] процес, при който в [[мозъчна кора|мозъчната кора]] в тяхната цялост се отразяват предмети и явления от [[околна среда|околната среда]] при непосредственото им въздействие върху [[Сетиво|сетива]]та. Възприятието позволява да се разбира и интерпретира заобикалящата човека среда, като това зависи от капацитета на [[мозък]]а за възприемане и преработване на информация.

[[Физиология|Физиологичната]] основа на възприятието се задава от ''анализаторите'' - – [[орган (анатомия)|орган]]ите, които възприемат целият клас дразнители на сетивата. Тези анализатори биват общо пет: [[зрение|зрителен]], [[слух]]ов, [[Вкус (сетиво)|вкус]]ов, [[обоняние|обонятелен]] и [[осезание|осезателен]].

* ''Предметност'' - – експонирането на познавателния образ на мястото на действащия дразнител.

* ''Цялостност'' - – тенденцията да се възприема дразнителят в неговата цялост.

* ''Структурност'' - – тенденцията да се възприема структурата и нейните свойства, независимо от свойствата на отделните ѝ елементи.

* ''Константност'' - – относително еднакви дразнители, които се променят, но за човека остават еднакви.

* ''Осмисленост'' - – служи като мост между абстрактно [[логика|логическото]] мислене и възприятието.

* ''[[Аперцепция]]'' - – зависимостта на възприятието от миналия житейски опит.

* Градиент на текстурата - – представлява постепенно изменение в размера на обектите.

* Перцептивна организация - – способността за възприемане на формата, което е нещо повече от откриване на контури и граници. То е начин, по който групираме някои елементи в изображението, за да получим съдържателна конфигурация (фигура и фон).

** преднамерено ([[воля|волево]]) — – когато човекът сам целево фиксира [[внимание]]то си, и

** непреднамерено (неволево) — – когато вниманието на човека е привлечено от външен стимул.