Ернесто Саватоне: Разлика между версии
Нова страница: „{{Биография инфо |име= Ернесто Саватоне |категория=италиански католически духовник |порт...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 12:46, 29 ноември 2017
Ернесто Саватоне е италиански католически духовник, работил в мисията на капуцините в Софийско-пловдивската епархия в България.
| Ернесто Саватоне | |
| италиански католически духовник | |
| Роден |
1828 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
Биография
Ернесто Саватоне е роден в град Риволи, в района Пиемонт, в Италия.
Пристига в България през 1869 г. и първите три месеца изучава български език в Пловдив. От 1870 до 1874 г. е свещеник в енорията „Свети Апостол Андрей“ в село Селджиково.[1]
От 10 септември 1874 г. до неговото завръщане в Италия през 1892 г. той служи в енорията „Свети Архангел Михаил“ в село Балтаджии. Той е първият мисионер капуцин служил в селото. По време на руско-турската освободителна война, той съобщава на руснаците, че в съседното село Алифаково е изоставен от турците голям военен склад с храна. По-късно временното руско управление в българските земи решило да възнагради селото и с получените пари е построена нова сграда на училището.
През 1887 г. изгражда нов храм в селото, проектиран от италианеца Визети. Отец Ернесто е имал познания в строителството и е ръководил изграждането на храма. Помагал е в изграждането на църквите в енориите в „Свети Йосиф“ в София и „Прескръбна Божия Майка“ в Дуванлии; рисува икони в църквата „Успение Богородично“ в село Хамбарлии.[1]
Умира на 28 август 1894 г. в Сомарива дел Боско в Италия.