Пиемонт

Пиемонт Piemonte
	регион в Италия
	Местоположение на Пиемонт в Италия
Страна	Италия
Зона	Северозападна Италия
Главен град	Торино
Площ	25 386 70 km²
Население	4 240 736 души (2023); 1,67 души/km²
Провинции	Алесандрия; Асти; Биела; Вербано-Кузио-Осола; Верчели; Кунео; Новара; Метрополен град Торино
Президент	Алберто Чирио (Дясноцентристка коалиция) от 27 май 2019
Официален сайт	regione.piemonte.it
	Пиемонт в Общомедия

Пиемонт (на италиански: Piemonte, AFI: /pje'monte/;^[1] на пиемонтски, окситански и франко-провансалски: Piemont [pje'munt]; на валзер: Piemont [pje'mont]; на френски: Piémont [pje.mɔ̃]) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия с площ от 25 386,70 km². Граничи на запад с Франция (региони Оверн-Рона-Алпи и Прованс-Алпи-Лазурен бряг), на северозапад с регион Вале д'Аоста, на север с Швейцария (кантони Вале и Тичино), на изток с регион Ломбардия, на югоизток за кратък участък с регион Емилия-Романя и на юг с регион Лигурия.

Към 1 януари 2023 г. населението му е 4 240 736 души,^[2] от които 414 239 са чужди граждани.^[3] Към 1 януари 2022 г. там живеят 2913 български граждани.^[4]

Към 1 януари 2023 г. територията му е разделена на 1180 общини в 8 големи области^[5] (7 провинции плюс Метрополен град Торино, който замества Провинция Торино от 1 януари 2015 г.). Столицата му е град Торино, който в периода 1815 – 1864 г. е и първата столица на Обединена Италия.

Към 1 януари 2023 г. Пиемонт е на 2-ро място от 20-те региона в Италия по площ и по брой общини, на 7-о място по население и на 9-о място по гъстота на населението (167 жит./km²).^[6]

Етимология Редактиране

Първоначално терминът „Пиемонт“ се появява в топографските карти от края на 12 век в латинската му версия Pedemontium или Pedemontis и означава „в подножието на планината“. Той идентифицира владенията на Савойската династия, ограничени до територията в близост до реките Сангоне, Дора Рипария и По.

Впоследствие терминът се разширява, за да обозначи все по-голяма част от равнината отсам Алпите, издигната в ранг на Княжество Пиемонт през 1418 г., съвпадащо със савойските завоевания. Връзката с алпийския пейзаж е очевидна в историята. Във Вал ди Суза, в района на село Новалеза в подножието на прохода Коле дел Монченизио, по маршрута на популярния поклоннически път Виа Франчиджена, е разположена заобиколена от високи върхове църка, която между 12 и 13 век е спомената като S. Maria ad Pedem Montis Cenisii или S. Maria de Pedemontio.^[7]

Физическа география Редактиране

Обща информация Редактиране

Пиемонт е вторият най-голям по площ административен регион в Италия след Сицилия. Територията му е 43,3% планинска, 30,3% хълмиста и 26,4% равнинна.^[8] Той е ограден на запад и на север от Алпите, на юг – от Апенините, а на изток се простира Паданската низина.

Началото на Канал „Кавур“ (Canale Cavour) в град Кивасо. Той е един от най-големите примери за хидравлично инженерство от 19 век. Построен е между 1863 и 1866 г. по желание на Камило Бенсо ди Кавур. Функцията му и до 2022 г. е напояването на оризищата в района на Верчели и Новара. Това е изкуствен воден канал от ок. 85 км., който насочва водите на река По при Кивасо, след това тези на река Дора Балтеа, минава под река Сезия и се влива в река Тичино при град Галиате.

През Пиемонт минава най-дългата река в Италия – По. Той е съставен схематично от горната част на хидрографския басейн на реката, която води началото си от Монвизо и събира всички води от полукръга на Алпите и Апенините, заобикалящи Пиемонт от три страни. От най-високите върхове пейзажът се спуска надолу към хълмовете (като понякога преминава рязко към равнините) и накрая към високата и после към ниската част на Паданската низина. Границата между двете ѝ части се характеризира с извори, които захранват с вода реките и гъстата мрежа от напоителни канали. Езерото Маджоре и линията на реките Тичино – Сезия отделят Пиемонт от регион Ломбардия.

Развитието на напояването винаги е било от основно значение за икономиката на Пиемонт и в основата на икономиката на провинциите Новара и Верчели. Сред най-големите хидравлични структури са каналите Кавур (1860 - 1863 г.) – от град Кивасо до град Галиате, Депретис от село Вилареджа до село Каризио и Кралица Елена – в провинция Новара, и разклонителите Куинтино Села – ръкав на Канал „Кавур“, напояващ провинциите Новара и Пиаченца, и Горна провинция Новара.

Пейзажът е контрастен: преминава от суровите върхове на масива Монте Роза и националния парк „Гран Парадизо“ към влажните оризища в провинциите Верчели и Новара, от нежните хълмисти склонове на Ланге и Монферат, намаляващи в Долен Пиемонт, към равнината, осеяна с ферми и промишлени компании.

Орография Редактиране

В Пиемонт се намират две планински вериги, обграждащи го от запад и от север: Алпите и Апенините. Алпийските сектори, които пресичат региона, са Приморските Алпи, Котските Алпи, Грайските Алпи (Западните Алпи, граничещи с Франция и с регион Вале д'Аоста), Пенинските Алпи и Лепонтинските Алпи (Централните Алпи, на границата с Швейцария). Апенинският сектор, който засяга Пиемонт, са Лигурските Апенини (Северните Апенини на границата с регионите Лигурия и Емилия-Романя). Така планинските вериги представляват естествена граница от три страни.

Монте Роза

Пунта Норденд

Планините в Пиемонт имат внушителен и суров външен вид: върховете над 3000 м се спускат бързо към равнината, характеризирайки западната част на региона, която, за разлика от всички останали алпийски региони, е лишена от Предалпи. Това явление е особено очевидно във Вал ди Суза, където в град Суза дъното на долината е едва на 503 м надм. височина, а върховете, заобикалящи града, достигат 3538 м надм. височина (като напр. Рочамелоне).

Под скалите и пасищата има големи пространства с иглолистни гори: Пиемонт е първият италиански регион по горска площ с около 1 млн. хектара гори.^[9] Сред тях елите са по-рядко срещани в сравнение с други участъци на Алпите. На по-ниска надморска височина тези гори отстъпват място на буковите и на кестеновите гори. В този именно пояс се намират най-високите върхове в региона, надвишаващи 4000 м, като Пунта Норденд (4609 м) – най-високият връх в Пиемонт и вторият най-висок връх на масива Монте Роза. Има и многобройни върхове над 3000 м: Креста Гасталди (3894 м) в Грайските Алпи, Монвизо (3841 м) в Котските Алпи, Уя ди Чамарела (3676 м) и Уя ди Бесанезе (3604 м) в Грайските Алпи, Монте Леоне (3552 м) в Лепонтинските Алпи, Рочамелоне (3538 м) в Грайските Алпи, Корно Бианко (3320 м) в Пенинските Алпи, Пунта Рамиере (3303 м) в Котските Алпи, Монте Арджентера (3297 м) в Приморските Алпи.^[8]

Алтиметрични зони на Пиемонт: планинска (43,4%), равнинна (26,4%) и хълмиста (30,3%)

Човешката намеса е явна в долините, където са разположени важни международни пътища и железници. В по-малките долини има язовири, ВЕЦ и туристически курорти.

Основните хълмисти райони на Пиемонт са:

Канавезе на северозапад
Ланге и Роеро на юг
Монферат в центъра
хълмовете на Новара и на Верганте на север
хълмовете на Тортона на югоизток.

Южните хълмове на Ланге и на Монферат са образувани от древни морски седименти и не са много устойчиви на вода, която копае лабиринти от бразди и долини. Склоновете имат добро изложение и по тях се отглеждат лозя. През 2014 г. пейзажите с лозя по хълмовете на Ланге, Роеро и Монферат са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. По хълмистите райони освен това се отглеждат и зърнени култури и фураж, има овощни градини и лешникови гори, а някога широко разпространеното животновъдство сега е концентрирано в южните равнини. Между тези хълмове и Алпите до град Кунео се простира богато на вода плато на повече от 500 м надморска височина, където се отглеждат предимно фураж и зърнени култури. Паданската низина води началото си именно от Пиемонт и в нея, особено в провинциите Верчели и Новара, има доста оризища, както благодарение на голямото количество вода от извори, така и поради редицата изкуствени канали, най-важният от които е Канал „Кавур“.

В района около големите градове като Торино и Новара типичният пейзаж е този на човешката намеса, макар и в по-малка степен от останалата част на Паданската низина, а в останалата ѝ част оризът се редува с други зърнени култури и фураж, а насажденията от тополи се преплитат с ниви.

Хидрография Редактиране

Реки Редактиране

Река По в Торино

Пиемонт е богат на водни пътища, всички от които са притоци на най-голямата река в Италия – По, която го пресича целия от запад на изток. Освен По трябва да се споменат и следните ѝ притоци:

Танаро с основните му притоци Бормида и Стура ди Демонте; главен десен приток, дълъг 276 км; на 4-то място по дължина в Италия; влива се в река По при село Ривароне
Майра, десен приток, дълъг около 111,1 км; заедно с притока си Грана – Мелея върви през долините Грана и Мелея, равнината на Кунео и на Савиляно, след което се влива в По при село Ломбриаско
Варайта, първи десен приток, дълъг 75 км; извира от Долина Варайта близо до село Белино, минава през района на градовете Салуцо и Савиляно, и се влива в По на територията на община Казалграсо
Пеличе, първи ляв приток, дълъг 60 км; с основния си подприток Кизоне минава през долините на град Пинероло и се влива в По в района на община Вилафранка Пиемонте
Сангоне, ляв приток, дълъг 47 км; минава през едноименната долина и се влива в По между градовете Монкалиери и Торино
Дора Рипария, ляв приток, дълъг 125 км; минава изцяло през Вал ди Суза и се влива в По в град Торино
Стура ди Ланцо, ляв приток, дълъг 65 км; с 3-те си разклонения минава през Долините на Ланцо и се влива в По близо до град Торино

Река Дора Балтеа в град Ивреа

Орко, ляв приток, дълъг около 100 км; води началото си от езерото Росет (в Национален парк „Гран Парадизо“); пресича едноименната долина и Канавезе от север на юг, вливайки се в По край град Кивасо
Дора Балтеа, ляв приток, дълъг 160 км; след като прекосява изцяло регион Вале д'Аоста, минава през град Ивреа и пресича източната част на района на Канавезе, вливайки се в река По при градчето Крешентино
Сезия, ляв приток, дълъг 141 км; пресича района на град Верчели и е една от най-важните реки в Източен Пиемонт; влива се в По при село Кандия Ломелина
Черво, ляв приток, дълъг 65 км; след като събира водите на река Елво, се влива в Сезия недалеч от град Верчели
Агоня, ляв приток, дълъг 140 км; води началото си от планина Мотароне и се влива в По в регион Ломбардия. Близо до град Новара реката оформя „Долината на Агоня“
Тичино, ляв приток, дълъг 248 км, на второ място сред реките в Италия по водовместимост; водоотводен канал и приток на езерото Маджоре; тече в Пиемонт (провинция Новара) само няколко км, а останалото му трасе маркира границата с регион Ломбардия
Точе, дълъг 83 км; най-важният приток на езерото Маджоре след Тичино, в което се влива; тече изцяло в провинция Вербано-Кузио-Осола
Белбо, десен приток, дълъг 86 км; най-голямата река, прекосяваща Ланге, след което се влива в Танаро близо до Вила дел Форо (подселище на град Алесандрия)
Скривия, десен приток с дължина 88 км; тече почти изцяло в Пиемонт и след това се влива в река По в регион Ломбардия;
Куроне, десен приток, дълъг 50 км; тече в провинция Алесандрия и в регион Ломбардия, и се влива при Гиайе ди Корана (подселище на село Корана).

Езера Редактиране

Лаго Маджоре

В района има множество алпийски езера с ледников и моренов произход. Езерото Маджоре, което маркира източната граница с Ломбардия, заедно със своя водоотводен канал – река Тичино, е едно от най-големите езера в Италия. Другите естествени или изкуствени езера не надвишават 2 км².

Най-големите езера са:

Езерото Маджоре, най-голямото езеро в региона, разположено на границата с регион Ломбардия и с Швейцария, между провинциите Новара и Вербано-Кузио-Осола, има площ от 212 км² и максимална дълбочина от 372 м
Езерото Орта, второто по големина езеро в региона, между провинциите Новара и Вербано-Кузио-Осола, има площ от 18,2 км² и максимална дълбочина от 143 м. В центъра му се намира островът Сан Джулио
Езерото Вивероне, третото по големина езеро, разположено между Метрополен град Торино и Провинция Биела, има площ от 6 км² и максимална дълбочина от 70 м.

Сред многото по-малки природни езера са Мергоцо (1,85 км²), Сирио (0,3 км²), Кандия (1,52 км²) и езерата на Авилияна (0,9 и 0,61 км²).

Климат Редактиране

Пиемонт има типично умерен климат с континентален характер, който в Алпите става прогресивно умерено-студен и студен с увеличаване на надморската височина. В районите, разположени на ниска надморска височина, зимите са сравнително студени, но не много дъждовни и са често слънчеви с възможност за понякога изобилен снеговалеж, особено в района на град Кунео, в районите по течението на река По, в хълмистите райони като Ланге и Монферат, и в предпланините. Снеговалежът е по-рядък и случаен в североизточните райони. Лятото от друга страна е горещо и задушно, с локализирани гръмотевични бури, особено в районите на север от река По, докато в районите на юг от нея количеството валежи през лятото представлява минималното количество валежи заедно със зимното. Незначителните валежи през лятото се дължат на факта, че тези райони са по-малко изложени на атлантически смущения, причиняващи дъжд и гръмотевични бури. Дъждовете падат главно през пролетта и есента на по-голямата част от територията, и през лятото в най-високите и във вътрешни алпийски райони: годишните количества са значителни по планинските и предпланинските склонове в северната част на региона, и са по-оскъдни по равнините на юг от река По, особено в Провинция Алесандрия.

Посоката на произход на въздушните маси има голямо влияние върху валежите. Ако масите са влажни и идват от юг, югоизток или изток, алпийската верига блокира пътя им и валежите могат да бъдат много обилни, особено по предпланинските склонове, и понякога да причиняват наводнения. От друга страна, ако въздушните течения идват от север, северозапад или запад, влажността се разтоварва на западната страна на Алпите и следователно въздухът, който достига до региона, е сух, което води до отсъствие на валежи дори в продължение на седмици. Освен това в планинските и предпланинските райони, особено в Метрополен град Торино, фьонът е често срещано явление. Снегът през зимата е сравнително често срещан, имайки предвид котловинния ефект на Алпите и Апенините – по-голям на югозапад, което затруднява обмена на въздух, а през зимата благоприятства натрупването на студена въздушна възглавница над земята.

На брега на езерото Маджоре съществува особен микроклимат с по-меки зими от останалата част на региона и с по-хладни и по-буреносни лета. И в долините, и по хълмовете, обърнати на юг, има по-мек и по-слънчев климат.

Геология Редактиране

Монвизо – най-високата планина в Котските Алпи

Пиемонт е регион, в който се намират важни планински вериги, големи хълмисти райони и широка равнина.

В периода на Триаса (преди 256 млн. години), докато в днешна Западна Европа се образува Атлантическият океан, на ширината на Италия има голям залив – останка от древния океан на име Тетис (Тетида). Тетис с течение на времето започва да пресъхва и повърхността му започва да се извива и да се издига поради феномена на субдукция. Повърхността се затопля също и поради топлината, генерирана от издигането на магмата: обширни скални покривки – част от мантията, от океанската и от континенталната кора, са изтласкани на повърхността, застъпвайки се една за друга.

Монте Роза – най-обширният масив на Алпите

Преди 20 млн. години е оформена Алпийската верига. В района на Средиземноморието се генерира нов приток на топлина от земната мантия с последвало извиване и разрушаване на европейската кора, от която се отделя сардинско-корсиканският блок. Тази микроплака се заклещва в Лигурския залив, като се завъртва на 50° обратно на часовниковата стрелка и образува Лигурско море, покриващо днешните Хълм на Торино, Ланге, Роеро, Монферат и Паданската низина.

Повишаването на температурата на водата превръща Средиземно море в ниско солено езеро с много пресъхнали райони. То остава такова в продължение на няколкостотин хиляди години, което предизвиква отлагането на солни седименти: евапоритите. Впоследствие Средиземно море започва отново да комуникира с океанските води и водата започва да циркулира, образувайки триъгълен залив между Алпийската и Апенинската верига.

Поради непрестанното издигане на Алпийските и Апенинските планини морето се оттегля от залива и натрупването на седименти, донесени от реките, поражда алувиална равнина, съответстваща на днешната Паданска низина. Морските находища от този период са видими в днешния район на град Асти, но ги има и в района на град Биела и на изхода на Валсезия и Валсесера; те са свидетелство за това, че морето е достигало почти под алпийската верига. От морето, разположено над Пиемонт и от днешните Хълм на Торино и Долен Монферат изплуват няколко острова. От вкаменелостите става ясно, че климатът тогава е бил субтропичен и следователно по-топъл и влажен от сегашния. Потоците носят отломки, образувайки делти, на които пасят стада носорози, слонове, елени и коне. Водните потоци с тяхната ерозивна сила отстраняват седиментите от предишния период, дебели стотици метри, и покриват басейна с мегаконусовидни речни отлагания.

Преди милион години климатът претърпява допълнителна промяна, при която има увеличаване на дъждовете и застудяване. Това води до появата на алпийските ледници. Ледниковите езици се движат по долините, задълбавайки ги и понякога стигайки чак до равнината. Дендритният материал, идващ от планините, изгражда впечатляващи моренови амфитеатри, забелязващи се ясно в устието на долините на реките Дора Рипария и Дора Балтеа, и в районите около езерата Маджоре и Орта.

Околна среда Редактиране

Вижте също: Защитени природни територии в Пиемонт

Въз основа на резултатите от изследването на градската екосистема на Легамбиенте от 2019 г. най-добре представеният пиемонтски град в класацията е Вербания – на 11-о място от общо 104-те участници, следван от Биела – на 19-о място, Кунео – на 20-о, Верчели – на 44-то, Новара – на 55-о, Асти – на 60-о, Торино – на 88-о място и Алесандрия – на 95-о. Отбелязани са основните екологични проблеми на столицата на Пиемонт – смогът (високите концентрации на биоксиден азот и на фини прахови частици), засиленият трафик, недостатъчното рециклиране на отпадъци.^[10]

В Пиемонт има множество защитени територии, разположени на повече от 193 хил. хектара площ, което се равнява на около 10% от повърхността му. Сред тях са най-старият италиански национален парк^{[N 1]} – Гран Парадизо, основан през 1922 г., както и този, съдържащ на-голямата дива зона в Италия – Вал Гранде.

Регионалната екологична мрежа е създадена чрез Регионален закон n.19 от 29 юни 2009 г. „Консолидиран текст за опазване на природните зони и на биоразнообразието“^[11]), който определя различните видове защитени регионални територии. В мрежата влизат:

Регионална система на защитените зони: Национални паркове, отчасти попадащи в Пиемонт, Държавни природни резервати, отчасти попадащи в Пиемонт, Защитени зони под регионално управление, Защитени зони под провинциално управление и Защитени зони под местно управление
Съседни области^{[N 2]}
Местообитания от интерес за Общността (на итал. с абревиатура SIC), идентифицирани от Държавите членки в съответствие с Директива 92/43/ЕО Habitat,^[12] някои от които впоследствие са определени като Специални защитени зони (на итал. ZCS), както и от Зони със специална защита (на итал. ZPS), идентифицирани съгласно Директива 2009/147/ЕО „Птици“ относно опазването на дивите птици^[13] – част от Мрежа „Натура 2000“.
Природни защитени зони
Екологични коридори

История Редактиране

Вижте също: История на Пиемонт , История на Торино, Савойско графство, Савойско херцогство, Херцогство Торино, Принц на Пиемонт и Сардинско кралство

Пиемонт е населен още от Старокаменната епоха. След разтопяването на ледниците в Горна Паданска низина в него се заселват келтските и лигурските народи, сред които племената на таврините и саласите. По-късно попада под властта на римляните (около 220 г. пр.н.е.), които основават няколко колонии, сред които Августа Тавринорум (Торино) и Епоредия (Ивреа). След падането на Западната Римска империя регионът е превзет от Одоакър, бургундите и остроготите (5 век), византийците, лангобардите (6 век), франките (773 г.).

Между 9 и 10 век идват маджарите и сарацините, които разрушават Абатство Новалеза във Вал ди Суза. По онова време Пиемонт като част от средновековно Кралство Италия в рамките на Свещената Римска империя е разделен на няколко маркграфства.

Процесът на обединение на Пиемонт отнема няколко века. Той е частично обединен през 11 век от Оделрик Манфред II, който се сдобива с двете важни марки на Торино и на Ивреа и ги завещава на зет си Ото I Савойски. През 1046 г. граф Ото I Савойски добавя Пиемонт към основните савойски територии със столица Шамбери (в днешна Франция). Други части обаче остават независими, като комуните Асти, Алесандрия и Савиляно, формирани през 12 век, и силните маркграфства Монферат (12 век) и Салуцо (11 век).

През 14 век в Пиемонт се намесват мощни външни господари като Висконти. През 1416 г. Савойското графство става Савойско херцогство, което съществува до 1713 г.

През 16 век Пиемонт участва в борбите между Хабсбургите и Валоа за господството в Италия и Европа. През 1563 г. херцог Емануил Филиберт Савойски премества столицата на Савойското херцогство от Шамбери в Торино. Едва след Мирния договор от Като Камбрези (1559 г.) той и неговите наследници успяват да започнат процеса на окончателно обединение, завършен през 1748 г. с Договора от Аахен.

През 1720 г. Княжество Пиемонт става част от Сардинското кралство начело с крал Виктор Амадей II Савойски, а ролята на Торино като европейска столица нараства.

Кралство Сардиния през 1856 г.

На 26 април 1796 г. на територията на Пиемонт се създава Република Алба като френска дъщерна република, която е завладяна от Кралство Сардиния на 28 април 1796 г. Нова подобна република на име Пиемонтска република със столица Торино съществува между 10 септември 1798 и 20 юни 1799 г., преди да бъде окупирана от австрийските и руските войски и върната обратно на Кралство Сардиния. През юни 1800 г. тя е завладяна от Наполеон и с името Субалпийска република просъществува до 11 септември 1802 г., когато е разделена между Френската и Италианската република (бъдещото Кралство Италия).

На Виенския конгрес (1814 – 1815) Кралство Сардиния е възстановено и получава Генуезката република, за да я укрепи като бариера срещу Франция.

След Наполеоновото господство (1798 – 1814) Пиемонт следва съдбата на Кралство Сардиния и играе централна роля в италианското Рисорджименто и в изграждането на новата Унитарна държава (1861 г.). Обединена Италия изгражда своята правна и политическа структура (Албертинов устав от 1848 г.) и административния си персонал в процес, дефиниран като „пиемонтизация“ на държавата. През 1861 г. савойските владетели стават крале на Италия, а Торино за кратко време е столица на Кралство Италия. Въпреки това, когато италианската столица е преместена във Флоренция (1865), а след това в Рим (1870), административното и институционалното значение на Пиемонт намалява и единственото останало признание за историческата му роля е, че престолонаследникът на Италия носи титлата „Принц на Пиемонт“.

В най-критичните или преходни моменти от националната история Пиемонт има важен принос като политическа и социална „лаборатория“, с работническите стачки в двете Световни войни (през 1917 и 1943 г.), торинските преживелици на Антонио Грамши и Пиеро Гобети (1920-те г.), интензивното участие в Съпротивата (1943 – 1945), иновативния индустриализъм на Адриано Оливети (1950) и периода на борба през Топлата есен (1969).

Индустриализацията на Пиемонт е впечатляваща. От традиционната аграрна структура на Савойското кралство, основана на хегемонията на бюрократичната и военната класи и на поземлената аристокрация, в епохата на Камило Бенсо ди Кавур (1852 – 1861) започва бърз процес на модернизация. Благодарение на това в началото на 20 век Пиемонт се превръща в значима част от Индустриалния триъгълник в Северна Италия (включващ Торино, Милано и Генуа), който води до италианския икономически подем. В бързото развитие не липсва териториалният дисбаланс между района на Торино – основно място на индустриализация и все още главно селската икономика на останалата част от Пиемонт. Икономическата тъкан, в която Фиат има преобладаващо място, привлича през 1950-те и 1960-те години голям миграционен поток от Венето на юг, което предизвика дълбоки социални и културни трансформации.

Общество Редактиране

Основни градове по население Редактиране

Това са общините на Пиемонт с население над 30 хил. към 1 януари 2023 г. (с удебеление: столици на провинции или на метрополен град):

Място	Община	Население (брой жители)^[14]	Брой българи (към 1 януари 2022 г.)^[15]	Площ (km²)^[15]	Гъстота (души/km²)	Надм. височина в метри	Провинция/Метр. град
1.	Торино	841 600	218	130,06	6471	239	TO
2.	Новара	101 257	48	103,05	983	162	NO
3.	Алесандрия	91 059	66	203,57	447	95	AL
4.	Асти	73 421	30	151,31	485	123	AT
5.	Монкалиери	56 117	19	47,53	1181	219	TO
6.	Кунео	55 744	10	119,67	466	534	CN
7.	Коленьо	48 340	4	18,10	2671	302	TO
8.	Риволи	47 147	6	29,50	1598	390	TO
9.	Никелино	46 244	8	20,56	2249	229	TO
10.	Сетимо Торинезе	45 840	5	31,45	1458	207	TO
11.	Верчели	45 206	65	79,77	567	130	VC
12.	Биела	42 619	33	46,69	913	420	BI
13.	Груляско	36 896	6	13,13	2810	293	TO
14.	Киери	35 883	5	54,20	662	283	TO
15.	Пинероло	35 418	0	50,34	704	376	TO
17.	Венария Реале	32 288	2	20,44	1579	262	TO
16.	Казале Монферато	32 204	17	86,21	374	116	AL
18.	Алба	31 210	162	53,59	582	172	CN

Етнически и чуждестранни малцинства Редактиране

Към 1 януари 2022 г. чуждите граждани (т.е. тези без италианско гражданство) с постоянно местопребиваване на територията на Пиемонт са общо 411 095 души. От тях най-много живеят в Метрополен град Торино – 208 871 души, а най-малко – в Провинция Вербано-Кузио-Осола – 9596 души.^[16]

Брой чужди граждани в Пиемонт (>5000 души)
Държава	Души 1 януари 2020 г.
Румъния	133 356
Мароко	51 822
Албания	38 453
Китай	19 480
Нигерия	13 171
Перу	11 341
Украйна	10 275
Египет	9423
Молдова	7495
Сенегал	7684
Северна Македония	5640
Филипини	6043
Индия	5918
Пакистан	7089
...
България	2913

Политика Редактиране

Символите на региона Редактиране

Символите на регион Пиемонт са гербът, транспарантът и знамето, одобрени и приети в окончателен вариант с Регионален закон n. 4 от 16 януари 1984 г.^[17]

Гербът е с квадратна форма, със сребърен кръст на червен фон, разсечен от синя ивица с три капки в горната му част. Наследява древния герб, който първият савойски херцог Амадей VIII установява за Принца на Пиемонт през 1424 г.,^[18] като поставя ивицата върху савойския герб, често използвана като знак за първородство.
Транспарантът е окачен на прът в три части: червена, синя и оранжева (цветовете на Република Алба, провъзгласена на 25 април 1796 г.^[19]). Върху него е гербът на Пиемонт. Знамето на Република Алба е дело на Джовани Антонио Ранца: синьото и червеното символизират Франция, а оранжевото напомня за портокала, който във Френската република е бил символ на свободата.
Знамето е подобно на герба, но има правоъгълна форма, златни ресни и син бордюр. Синьото е официалният цвят на Савойската династия от 1366 г., когато граф Амадей VI Савойски (Зеленият граф), тръгвайки на Кръстоносен поход по призив на папа Урбан V, иска на адмиралството му до савойския стендарий да се вее светлосиньо знаме, посипано със златни звезди и с образа на Богородица.^[20]

Административно делене Редактиране

Пиемонт е разделен на седем провинции и един метрополен град. Най-голяма по площ е провинция Кунео, а по население, брой общини и гъстота на населението (към 1 януари 2021 г.) – Метрополен град Торино.

Население и териториална площ на провинциите и на Метрополен град Торино в Пиемонт (1/1/2023)^[21]^[22]
Абревиатура	Провинция/Метрополен град	Общини (брой)	Площ (km²)	Население (бр. души)	Българи (бр. души към 1.1.2022)	Гъстота (бр. души/km²)	Институционална уебстраница
AL	Провинция Алесандрия	187	3558,78	405 701	304	114	Алесандрия
AT	Провинция Асти	118	1510,19	207 446	744	137,37	Асти
BI	Провинция Биела	74	913,28	168 823	96	184,86	Биела
CN	Провинция Кунео	247	6894,83	579 948	971	84,11	Кунео
NO	Провинция Новара	87	1340,25	361 394	161	270,79	Новара
TO	Метрополен град Торино	312	6826,91	2 198 237	429	435	Метрополен град Торино
VB	Провинция Вербано-Кузио-Осола	74	2260,89	153 682	68	67,97	Вербано-Кузио-Осола
VC	Провинция Верчели	82	2081,60	165 605	138	79,51	Верчели

Снимки на главните градове на Пиемонт Редактиране

Управление Редактиране

Регионална комисия и Президент на региона Редактиране

Небостъргачът на Регион Пиемонт

Изпълнителният орган на региона е Регионалната комисия (на итал. Giunta regionale), състояща се от Председател и 11 съветника, единият от които е и неин Вицепредседател. Председателят, който е президент на региона (на итал. Presidente della regione), според бившия чл. 121 от Конституцията представлява региона, ръководи политиката на комисията и отговаря за нея. Председател към май 2023 г. е представителят на дясноцентристката Форца Италия Алберто Чирио.^[23] Палатата на Регион Пиемонт – седалище на Регионалната комисия, се намира на един от централните площади на град Торино – Пиаца Кастело. В района на Торино Ница Милефонти към 2019 г. се строи 41-етажен небостъргач, който след като бъде завършен, ще се използва като единствено седалище на регионалните служби, които все още се намират на различни места в града.^[24]

Регионален съвет Редактиране

Регионалният съвет (на итал. Consiglio regionale)^[25] е законодателното събрание на Пиемонт. Той одобрява регионалните закони и разпоредби, отнасящи се до органа. Има за задача да приема и променя регионалния устав, да гласува бюджета на региона и да предлага държавни законодателни инициативи на Италианския парламент. Съветът, действащ от 1970 г., от 26 май 2019 г. се състои от 50 съветника, избрани съгласно Закон „Татарела“^{[N 3]} (40 съветника, избрани въз основа на пропорционални провинциални списъци, 10 съветника, назначени в блок с мажоритарна система, и председателят (Стефано Алазия)). С изключение на случаите на предсрочно прекратяване на законодателната власт Съветът остава на поста си 5 години. Негово седалище е Палат „Ласкарис“ на ул. „Алфиери“ в Торино, между пл. „Сан Карло“ и пл. „Солферино“.

Икономика Редактиране

Град Торино се издига на мястото на вливане на река Дора Рипария в най-голямата река в Италия – По. Именно наличието на вода благоприятства раждането на първите индустрии в миналото, свързани с работата на малките занаятчийски работилници, мелниците и леярните. Историята на Пиемонт и в частност на Торино е важна за Италия в политическо и икономическо отношение: близостта му до Франция и влиянието на Дом Савоя допринасят за тласък на процъфтяваща индустрия.^[26]

ФИАТ от 1957 и 2007 г.

През 20 век и особено през 50-те години се забелязва значително нарастване на населението на Пиемонт главно поради пристигането на много работници от Южна Италия, които намират работа в създадената през 1899 г. фабрика на ФИАТ за производство на автомобили, двигатели и самолети, допринесли за разцвета на много други допълващи индустрии, като напр. химическата и пластмасовата (производство на гуми, бои и пластмаси). Благодарение на това Торино се превръща в столичен град, а към старите и елегантни сгради в центъра се добавят масивни жилищни квартали, които постепенно нарастват.^[27] Към 2019 г. икономическото значение на ФИАТ в Пиемонт е намаляло значително, а производството е изместено в други италиански региони и в чужбина; въпреки че в Торино е налице важна административна система и той е център за вземане на стратегически решения, предлагането на работа намалява паралелно с броя на жителите, който обаче е балансиран от новия приток на граждани извън ЕС.

Шоколадови бонбони Джандуйоти

Пиемонт е седалище и на много други отрасли. Значителни са химическата индустрия, хранителната индустрия (регионът е първи в Италия по производство на шоколад и много известни са шоколадовите бонбони Джандуйоти, текстилната и модната индустрия. Сред италианските региони Пиемонт е този, който инвестира най-много в индустрията на електрониката, исторически свързана с Оливети в град Ивреа. В третичния сектор са развити банковата и застрахователната дейност, търговията, издателската дейност, алпийският и езерният туризъм.

Предвид предимно планинската територия селското стопанство е по-слабо развито от промишлеността. В провинции Верчели и Новара икономиката се основава главно върху отглеждането на ориз, по чието производство Пиемонт е на първо място в Италия. Други продукти на селското стопанство, практикувано чрез съвременни машинни техники, са: зърнените култури като напр. царевицата, картофите, зеленчуците, плодовете, захарното цвекло, тополите и фуражът. В хълмистите райони е силно развито лозарството и се произвеждат многобройни DOC и DOCG вина. В по-малко плодородните райони се отглежда добитък като говеда и свине, което е силно развито производството на мляко, сирене и кашкавал. Производството на дървен материал е интензивно и представлява 1/5 част от националното.^[27] Изобилието на вода позволява и производството на електроенергия.

Оризища в Пиемонт

По-голямата част от населението живее в равнините, по-специално в град Торино и в съседните населени места, където е концентрирана индустриалната дейност. Концентрацията на много индустриални дейности довежда до появата на значително градско струпване, като се има предвид и фактът, че хълмовете достигат краищата на града и следователно компаниите са концентрирани в затворено пространство. От 1974 г., когато населението на Торино достига своя пик на нарастване с 1 203 000 жители,^[28]^[29] зоната на Торино постепенно се „разтоварва“ благодарение на индустриалната децентрализация. Този процес в община Торино облагодетелства общините на околоградската зона, чието население днес достига приблизително 2 млн. жители.

Оттогава обаче Пиемонт е изправен пред икономическа криза, отчасти ограничена благодарение на XX Зимни олимпийски игри през 2006 г., които дават на Торино международен тласък и водят до увеличаване на притока на туристи в града. Образът на Торино в Италия и по света, свързван преди това с индустриалното развитие и в частност – с автомобилния сектор, става по-разпознаваем от гледна точка на културата и на туризма.^[30]

Икономически зони Редактиране

Провинции на Регион Пиемонт

Провинциите на Пиемонт са седем плюс един Метрополен град. Те се различават помежду си поради положението и характеристиките на територията.^[26] Икономиката на север от река По е по-просперираща от тази на Южен Пиемонт.

Най-големите по площ са Метрополен град Торино и Провинция Кунео (нар. „Провинция Гранда“, подкрепяна от икономика, в която съжителстват селско стопанство, животновъдство, текстилна и химическа промишленост).^[26] В Метрополен град Торино град Ивреа с компанията Оливети е била много важен град в технологичния сектор с производството на първите пишещи машини в Италия и с персоналните компютри впоследствие. Град Пинероло е градът на кавалерията и седалище на първата Общност за взаимопомощ – част от асоциации, родени в Италия около втората половина на 19 век. Друг важен град е Кивасо, е считан за „помпа“ на оризовите полета на Верчели, Новара и Ломелина, тъй като чрез съоръжение непрестанно се отклонява вода от река По към Канал „Кавур“. На териториите на общини Локана, Кастеламонте, Суза, Черезоле Реале, Виу, Черес, Сан Мауро Торинезе, Венаус, Монкалиери се намират ВЕЦ. Топлоелектрическа енергия се произвежда на територията на общините Торино, Монкалиери, Орбасано, Локана и Кивасо. Стоманодобивната и металургичната промишленост преобладава в района на град Торино.

Докато западната част на Провинция Кунео има икономика, която гравитира доста около съседна Франция, югоизточната ѝ част има тесни икономически връзки с регион Лигурия, където основно изнася зоотехнологически продукти, и по-специално с района на град Савона, който е привлекателен туристически център и има търговско пристанище. Град Алба е разположен в по-голямата си част на десния бряг на река Танаро, в центъра на Ланге, известен е с трюфелите и хотелиерската си индустрия, и е важен пиемонтски гастрономически и винен център. Алба е и седалище на значима сладкарска промишленост: компанията Фереро, известна в световен мащаб със сладкарските си изделия и по-специално с Нутела. В провинция Кунео се намира и друга важна компания за производство на шоколад – Венки. Най-голямата ВЕЦ в Италия – Луиджи Ейнауди, която функционира още от 1982 г., се намира на територията на община Ентракуе.^[31] Други ВЕЦ са разположени на териториите на общини Бросаско, Кастелделфино, Рокавионе, Демонте, Сан Дамиано Макра и Салуцо. В района на град Фосано е развита стоманодобивната и металургичната промишленост.

Известното вино Мускато д'Асти

Провинция Асти е важен селскостопански център, характеризиращ се със забележително производство на вино. Неговият главен град Асти на река Танаро има привилегировано положение, тъй като се намира на пътя, който свързва градовете Генуа и Торино. Градът е известен в цял свят с производството на реномирани вина и се намира в центъра на историческо-географския регион Монферат, който се слави като един от най-важните райони в света с лозя и като гастрономически и винен център.

Провинция Алесандрия заема привилегировано място за селскостопанско производство в региона и гравитира около района на Милано и Генуа; голяма част от богатството ѝ идва от производството на парфюми и на шапки. Град Нови Лигуре се слави с производството на шоколад и в района му се намират основни компании като Нови и Перниготи; той е и център на стоманодобивната и металургичната промишленост. Топлоелектрическа енергия се произвежда в близост до град Алесандрия.

Главният град на Провинция Верчели – Верчели е основен град в ЕС за производството на ориз, а неговите поля, наводнени от пролетта до есента, предлагат гледки по-близки до тези на лагуната, отколкото до тези на планината. На територията на Бочолето има ВЕЦ, а в близост до град Трино – ТЕЦ.

Хълмовете на Монферат в Кастильоле д'Асти

Близката Провинция Новара също се слави с производството на ориз и е важен пътен и железопътен възел. Нейният главен град Новара с неговата хранителна, текстилна, механична и графична индустрия е силно засегнат от близостта на Милано, отстоящ на ок. 50 км. В град Трекате се добиват нефт и природен газ: в общината има рафинерии и нефтохимически заводи.

Историческо-географският регион на Пиемонт – Монферат (разположен почти изцяло на териториите на провинциите Алесандрия и Асти) е известен с висококачествените си вина.

Биела е най-малката провинция и нейният главен град Биела е важен италиански център на вълнената промишленост.

Вербано-Кузио-Осола е най-младата провинция, създадена през 1992 г. с отделянето на много общини в района на Новара. Нейната икономика се основава главно на туризма, улеснен от мекия климат и езерото Маджоре: град Стреза е известен туристически център на неговия бряг. На територията на общини Орнавасо, Кродо, Домодосола, Бонянко, Нонио, Паланцено, Пиеве Вергонте са разположени ВЕЦ.

Механотехниката е развита във Виладосола, Оменя, Гоцано, Биела, Ивреа, Новара, Вероне, Верчели, Казале Монферато, Кивасо, Торино, Пинероло, Асти, Савиляно, Фосано, Мондови, Кунео и в близост до планината Рочамелоне.

Транспорт Редактиране

Транспортната инфраструктурна система на Пиемонт се състои от подземни, железопътни, летищни, автомагистрални, пътни и езерни линии.

Летища Редактиране

Летище Торино-Казеле

Пиемонт има 26 авиационни повърхности: 5 граждански летища и 26 места за кацане. 5-те граждански летища са:

Летище Торино-Казеле: най-голямото в региона, използвано за международни и национални полети
Летище Кунео-Левалдиджи: за национален търговски трафик и международен туристически трафик
Летище Торино-Аериталия: историческото летище на Торино, използвано днес само за туристически полети и за летателно училище
Летище Нови Лигуре, близо до Поцоло Формигаро: днес се използва за развлекателни цели и за училища по ветроходство и мотоциклетизъм
Летище Биела-Черионе: частно, отворено за граждански трафик.

Пиемонт има две военни летища: Военно летище „Камери“ (на 1 км от град Камери) и Летище „Торино-Венария Реале“ (в град Венария Реале).

От 26-те места за кацане в Пиемонт 8 са в Метрополен град Торино, 5 – в Провинция Кунео, 4 – в Провинция Алесандрия, 3 – в Провинция Асти и 1 – в Провинция Верчели.

Железопътни линии Редактиране

Гара Торино Порта Нуова

Перон на гара Торино Порта Суза

Пиемонт е италианският регион с най-голямата железопътна мрежа – около 2000 км, следван от Ломбардия с 1920 км линии (към февруари 2017 г.^[32]). От тях 8 км (между гара Торино Лингото и Трофарело) имат 4-колесни електрифицирани коловози, около 600 км са с двуколесни електрифицирани коловози, а останалите са едноколесни, от които около 600 км са електрифицирани. Около 1888 км (с 283 гари) са под ръководството на Италианска железопътна мрежа. Линиите Торино-Черес и Сетимо-Понт са под ръководството на Джи Ти Ти, линията Новара-Турбиго – под ръководството на Тренорд,^[33] линията Сароно-Новара е под ръководството на Феровиенорд, а участъкът Домодосола – швейцарска граница, част от железопътната линия Домодосола-Локарно, е под ръководството на Италианската държава.

ЖП тунел Фреюс

Гарата в град Кунео

1888-те км под ръководството на Италианската ЖП мрежа се делят на:^[33]

Основна мрежа, съставена от:

Торино-Бусолено-Бардонекия (-Модан), чийто западен край се състои от участъка на ЖП прелеза на Фре(ж)юс на границата с Франция
Високоскоростна линия Торино-Милано
(Милано-) Трекате-Новара-Верчели-Торино
Торино-Асти-Алесандрия
Алесандрия-Нови Лигуре-Аркуата Скривия (-Генуа)
Алесандрия-Тортона-(Вогера-Пиаченца-Болоня)
(Берн-Изел) – Домодосола-Новара-(Генуа)
Домодосола-Вербания-Арона-(Сесто Календе-Галарате) и

Допълнителна мрежа, съставена от:

Арона-Оледжо-Виняле Монферато
Домодосола-Боргоманеро-Виняле Монферато
Виняле Монферато-Новара-Борголаведзаро (-Мортара-) Торе Берети-Алесандрия-Акуи Терме-Овада (-Генуа)
Торино-Карманьола-Фосано-Кунео/(Савона).

Железопътният тунел Фре(ж)юс е железопътен тунел, който свързва Франция с Италия, отворен за железопътен трафик през 1871 г. Той минава под планината Фре(ж)юс между градовете Модан във Франция и Бардонекия в Италия, успоредно на Tунел Фре(ж)юс, отворен за трафик през 1980 г., съставляващ една от основните трансалпийски връзки между Франция и Италия.

През 2016 г. железопътната линия Торино – Ница, която свързва двата града, минавайки през Кунео, алпийския проход Коле ди Тенда (на фр. Кол дьо Танд) и през Долината Роя, е класирана от немското списание Hörzu на 9-о място сред 10-те най-красиви железници в света.^[34]

Основните гари в Пиемонт са:

Торино Порта Нуова – функционираща от 22 декември 1864 (частично), 1868 г.
Торино Порта Суза – 20 октомври 1856 (частично), 1868 г., разширена подземно на 14 декември 2008 г.^{[N 4]}
Гара Кивасо – функционираща от 20 октомври 1856 г., от 1858 г. разпределителна гара
Гара Верчели – функционираща от 20 октомври 1856 г.
Гара Кунео – функционираща от 7 ноември 1937 г.
Гара Новара – функционираща от 3 юли 1854 г.
Гара Алесандрия – функционираща от 1850 г.
Гара Асти – функционираща от 1850 г.
Гара Биела Сан Паоло – функционираща от 18 май 1939 г.

Пътища и автомагистрали Редактиране

Автомагистрална мрежа на Пиемонт
(Тук посочените дължини се отнасят само за частта на трасето в Пиемонт)
Номер	Автомагистрала	Дължина (km)
А4	Торино-Милано-Венеция-Триест	ок. 100
А4/5 racc	връзка Ивреа-Сантия	23,6
A5	Торино-Аоста-Тунел Мон Блан	58
A6	Торино-Савона	92,3
А7	Милано-Генуа	46,7
A21	Торино-Пиаченца-Бреша	ок. 95
A26	Гравелона Точе-Вербания-Верчели-Волтри (Генуа)	171,6
A8/A26	разклонение Галарате-Гатико	6
A26/A4	разкл. Стропиана-Сантия	30,7
A26/A7	разкл. Предоза-Бетоле	17
A32	Торино-Бардонекия-Тунел Фреюс	73
A33	Асти-Кунео	51+34 (предвидени)
A55	Околовръстен път на Торино	57,5
RA10	връзка Торино-Летище Торино-Казеле	10,6
	Общо	ок. 833

Бързите и междурегионални комуникации се гарантират от ефективна пътна и автомагистрална мрежа, която се простира на 29 165 км, от които 2664 км държавни пътища. Това не е много гъста мрежа в сравнение с разширението на региона, но е достатъчно достатъчна, за да гарантира всички необходими връзки.

Автомобилният трафик е интензивен: Пиемонт е италианският регион с най-висока гъстота на моторните превозни средства спрямо населението: на 1000 души се падат по 672 автомобила (спрямо 600 средно за Италия).^[35]

В окситанските долини на Пиемонт някои общини са инсталирали двуезични знаци за местоположение на италиански и окситански езици (напр. в Каральо – Caraglio на италиански и Caralh на окситански (произношение Caraj), във Валдиери – Valdieri/Vaudier (произн. Vudier), докато двуезичните указателни знаци са спорадични.

Алпийски проходи Редактиране

Въпреки значителната надморска височина на планините на територията на Пиемонт не липсват големи транзитни проходи. Връзките с Франция са по главни пътища през Кол(e) ди Тенда (1908 м), Коле дела Мадалена (1996 м), Коле дел Монджиневро (1854 м), Коле дел Монченизио (2082 м) и Коле дел'Анело (2748 м). На 12 юли 1980 г. е открит дългият почти 13 км (от които 6,8 км в Италия) Тунел на Фреюс под планината Фреюс, паралелен на ЖП тунела Фреюс и който свързва френския град Модан с италианския Бардонекия.

Връзката с Швейцария и Северозападна Европа се осигурява от първостепенен път през важния Пасо дел Семпионе (2005 м), разположен на швейцарска територия.

Пиемонтският участък на Лигурските Апенини, от друга страна, има хълмиста надморска височина и морфология; планинският хребет е изместен към Лигурия, която включва както най-високи планини, така и трансапенински проходи^[36] като Коле ди Нава), свързващ Вале Ароша (и по-точно – село Порнасио) в Лигурия с Вале Танаро (село Ормеа) в Пиемонт чрез SS28 del Colle di Nava, и Пасо дел Туркино, разположен между лигурските общини Мазоне и Меле, пресечен от SS 456 del Turchino (нар. в Пиемонт SP 456 del Turchino) и свързващ Изола д'Асти с генуезкия квартал Волтри през град Акуи Терме, т.е. град Генуа с югозападната част на Провинция Алесандрия и с Асти.

Гранични алпийски проходи Редактиране

Провинция Кунео – Франция Редактиране

Наименование	Ориг. наименование (на италиански и на френски)	Община в Италия	Община във Франция	Инфраструктура
Коле ди Тенда (Кол дьо Танд)	Colle di Tenda, Col de Tende	Лимоне Пиемонте	Танд	SS20 del Colle di Tenda e Valle Roia
Коле дела Мадалена (Кол дьо Ларш)	Colle della Maddalena, Col de Larche	Арджентера	Ларш (дн. Вал д'Оронай)	SS21 асфалтиран път
Коле дела Ломбарда (Кол дьо ла Ломбард)	Colle della Lombarda, Col de la Lombarde	Винадио	Изола	SP255 асфалтиран път
Коле дел'Анело (Кол Аньел)	Colle dell'Agnello, Col Agnel	Понтекианале	Молин ан Кера	SP251 асфалтиран път
Пасо дела Валанта (Кол дьо Валант)	Passo della Vallanta, Col de Vallante	Вале Варайта	Кера (Вал дю Гил)	пътека
Коле дел Лонжет (Кол дю Лонже)	Colle del Longet, Col du Longet	Понтекианале	Сен Пол сюр Юбай	пътека
Коле дел Морен/Коле ди Мари (Кол Морен /Кол дьо Мари)	Colle del Maurin / Colle di Mary, Col Morain / Col de Mary)	Ачельо	Сен Пол сюр Юбай	пътека
Коле деле Траверсете (Кол дьо ла Траверсет)	Colle delle Traversette, Col de la Traversette	Крисоло	Ристола	трудна пътека
Кола Роса (Кола Роса)	Colla Rossa	Брига Алта	Ла Бриг	волска пътека
Пасо Танарело (Па дю Танарел)	Passo Tanarello, Pas du Tanarel	Брига Алта	Вале Роя (Вал дьо ла Роя)	неасфалтирани пътища
Пасо ди Гайна	Passo di Gaina/ Passo della Gaina, няма фр. наиемнование	Брига Алта	Вале Роя (Вал дьо ла Роя)	пътека
Коле деле Селе Векие (Кол дьо ла Сел Вией)	Colle delle Selle Vecchie, Col de la Celle Vieille	Брига Алта	Вале Роя (Вал дьо ла Роя)	неасфалтиран път
Коле дей Синьори (Кол де Сеньор)	Colle dei Signori, Col des Seigneurs	Брига Алта	Вале Роя (Вал дьо ла Роя)	неасфалтиран път

Метрополен град Торино – Франция Редактиране

Наименование	Ориг. наименование на италиански и на френски	Община в Италия	Община във Франция	Инфраструктура
Коле дел Монджиневро (Кол дьо Монженевър)	Colle del Monginevro, Col de Montgenèvre	Чезана Торинезе	Бриансон	SS24 на Монджиневро
Коле дел Монченизио (Кол дю Мон Сени)	Colle del Moncenisio, Col du Mont Cenis	Новалеза	Вал Сени	SS25 на Монченизио (Мон Сени)
Коле дел Фреюс (Кол дю Фрежюс)	Colle del Fréjus, Col du Fréjus	Бардонекия	Модан	пътека (Италия) и неасфалтиран път (Франция)
Коле д'Етиаш (Кол д'Еташ)	Colle d'Etiache, Col d'Étache	Бардонекия	Браман (дн. Вал Сени)	пътека
Коле дел Сомеи (Кол дю Сомеи)	Colle del Sommeiller, Col du Sommeiller	Бардонекия	Браман (дн. Вал Сени)	асфалтиран и неасфалтиран път (Италия), пътека (Франция)
Коле дела Пелуз (Кол дьо Пелуз)	Colle della Pelouse, Col de Pelouse	Бардонекия	Аврийо	пътека
Коле дела Ро (Кол дьо ла Рю)	Colle della Rho, Col de la Roue	Бардонекия	Фурно и Модан	неасфалтиран военен път и волска пътека
Коле д'Амбин (Кол д'Амбен)	Colle d'Ambin, Col d'Ambin	Ексилес	Браман (дн. Вал Сени)	пътека
Коле Клапиер (Кол Клапие)	Colle Clapier, Col Clapier	Джальоне	Браман (дн. Вал Сени)	пътека
Коле дел'Отарет (Кол дьо Л'Отаре)	Colle dell'Autaret, Col de l'Autaret	Усельо	Браман (дн. Вал Сени)	пътека
Коле д'Арнас (Кол д'Арна)	Colle d'Arnas, Col d'Arnas	Балме	Бесан	пътека
Пасо Колерин	Passo Collerin	Балме	Бесан	трудна пътека
Коле дел'Урина (Кол д'Юрин)	Colle dell'Urina, Col d'Urine	Бобио Пеличе	Абриес	пътека
Коле дела Кроче (Кол дьо ла Кроа)	Colle della Croce, Col de la Croix	Бобио Пеличе	Ристола	пътека
Коле Гализия (Кол дьо ла Гализ)	Colle Galisia, Col de la Galise	Черезоле Реале	Вал д'Изер	пътека

Провинция Вербано-Кузио-Осола – Швейцария Редактиране

Наименование	Ориг. наименование на италиански, френски и немски	Община в Италия	Община в Швейцария	Ингфраструктура
Пасо дел Семпионе (Кол дю Самплон)	Passo del Sempione, Col du Simplon, Simplonpass	Траскуера	Бриг-Глис	Route principale 9
Пасо ди Сан Джакомо	Passo di San Giacomo	Формаца	Айроло	волски път
Пасо ди Антрона, Пасо ди Заас (Антронапас)	Passo di Antrona/ Passo di Saas, Antronapass	Антрона Скиеранко	Заас-Алмагел	трудна пътека
Пасо дел Монте Моро	Passo del Monte Moro	Макуняга	Заас-Алмагел	пътека

Воден транспорт Редактиране

Лаго Маджоре

Навигация по езерото Маджоре съществува от 25 февруари 1826 г., когато в Магадино в дн. Кантон Тичино отплава Вербано – първият дървен параход. Към 2020 г. има флот от 35 плавателни съда,^[37] управлявани от държавната агенция „Управление на езерната навигация“ чрез нейния подизпълнител „Навигация по Лаго Маджоре“. Флотът гарантира връзките между основните езерни курорти като Арона, Стреза, Вербания, Канобио и Боромейските острови (в Пиемонт), Лавено-Момбело и Луино (в Ломбардия), Аскона и Локарно в Швейцария. Пресичанията се извършват и с исторически лодки, които сега се държат в корабостроителницата на Арона, сегашното седалище на държавната агенция, построена през 19 век. Там се съхранява Пиемонте – автентичен параход от 1904 г. с два салона в стил Либерти, все още използван днес за престижни срещи или круизи при специални случаи.^[38]

Образование Редактиране

Начално и средно образование Редактиране

В Пиемонт през учебната 2020/2021 г. има следният брой частни и държавни училища по типологии:^[39]

1373 начални училища – 1 – 5 клас
602 средни училища – 6 – 8 клас
803 средни училища от втора степен – 9 – 11/13 клас, както следва:
- 297 лицеи
- 243 технически институти
- 244 професионални институти
- 19 други

За учебната 2019 – 2020 г. в Пиемонт има 473 036 ученика, 52,8% от които в Метрополен град Торино.^{[N 5]} От тях 182 108 души са ученици в началните училища, 117 593 в средните училища и 173 335 в средните училища от втора степен. 22 838 от учениците учат в частни училища, а 60 523 имат чуждо гражданство.^[40]

Към 2020 г. 19,8% от жителите на Пиемонт на възраст от 15 до 29 г. не учат и не работят, което го поставя на 11-то място сред 20-те региони в Италия. 12% от тези на възраст от 18 до 24 г. са учили най-много до 8-и клас, нямат професионална квалификация, получена в поне 2-годишни курсове на обучение и не участват в някаква образователна дейност (6-то място).^[41]

Висше образование Редактиране

Към 2020 г. Пиемонт е на 11-то място от 20-те региони на Италия по висшисти на възраст 30-34-г. – 28,8% в сравнение с 31,5% средно за страната.^[41] Висшите учебни заведения в региона са следните:

В Торино Редактиране

Торински университет
Торинска политехника
Държавна музикална консерватория „Джузепе Верди“
Университетски салезиански институт IUSTO
Международен университетски колеж на Торино
Академия за изящни изкуства „Албертина“

В други градове Редактиране

Гастрономически университет – в Поленцо (Бра)
Университет на Западен Пиемонт „Амедео Авогадро“ – във Верчели
Академия за изящни изкуства ACME – в Новара
Консерватория „Гуидо Кантели“ – в Новара
Академия за изящни изкуства – в Кунео
Консерватория „Дж. Ф. Гедини“ – в Кунео
Консерватория „Вивалди“ – в Алесандрия

Култура Редактиране

Езици и диалекти Редактиране

Пиемонт се характеризира с голямо езиково богатство. Освен италиански, който е официалният и най-разпространен език сред населението от втората половина на 20 век, са признати и пет исторически езици на Пиемонт чрез Регионален закон n. 26 от 10 април 1990 г.:^[42]

пиемонтски, съставен от сходни помежду им западен и източен вариант;
окситански, говорен в окситанските долини на Кунео, Вал Пеличе, Вал Кизоне и Джерманаска и Алта Вал Суза;
франко-провансалски, който се говори в Коаце, около град Суза, Вали ди Ланцо, в долината Пиантонето, в Горна долина на Орко и в цяла долина на Соана;
френски (който не е местен език, но има историческа стойност във валденската общност)
валзер (германският език на алеманските заселници от Кантон Вале през Късното средновековие) в общините Макуняга, Римела, Аланя Валсезия и Формаца.

Приблизителна езикова карта на Пиемонт

Според лингвистите има още два езика:

лигурският език, говорим в крайния югоизточен район на Пиемонт, във Вал Борбера и в околностите на Нови Лигуре и Овада освен алпийският лигурийски на Алта Вал Танаро (вкл. Пиевета ди Приола) и Брига Алта
западноломбардският език, към който принадлежат почти всички гало-италиански разновидности на Провинция Новара (с изключение на някои общини на брега на река Сезия) и всички романски разновидности на Вербано Кузио Осола.

Диалектът на Тортона е преходен диалект, който в средата на 19 век е определен от учения Бернардино Биондели^[43] като принадлежащ към емилианския, чиято най-западна крайност представлява. През последните години позицията на този диалект е обект на дискусия по отношение на ломбардския, с който има сходни черти. Във всеки случай той не се счита за част от пиемонтския език въпреки местоположението му в административен Пиемонт.

Тези езици, след години на малък интерес към тях от страна на политическия и на културния свят, от 1990-те години са обект на валоризиране чрез проекти на обществените органи, сдружения и фолклорни групи.

Окситанският, франко-провансалският, френският и валзер са признати за езикови малцинства и са защитени от Държавата чрез Закон № 482/1999 г.^[44] В него пиемонтският, лигурският, ломбардският и емилианският език са изключени от всяка форма на защита. Законът си служи със самодекларациите на общинските комисии за идентифициране на езиковите малцинства, при което много общини на Пиемонт от долните долини на Кунео и на Пинероло се обявяват за окситански без да са такива (няма доказателства за това преди Закона от 1999 г.). По подобен начин някои общини от Вал ди Суза, Вал Сангоне, Канавезе и дори равнинната община Кастаньоле Пиемонте се обявяват за част от Арпитанските долини на Пиемонт, служещи си с франко-провансалски език; случаят е подобен с много други общини, обявили се за валзер в провинциите Верчели и Вербано Кузио Осола.^[45] Редица езиковеди, сред които Тулио Телмон, Фиоренцо Тозо и Рикардо Реджис повдигат въпроса. Тозо подчертава, че ако е е било избегнато сензационното изключване от мерките за закрила и ако е била избрана различна процедура за идентифициране на малцинствата въз основа на многобройни, предхождащи закона проучвания, е нямало да се породи такъв спор.^[46]

Поради заселването на преселници от Пиемонт през Средновековието е значима ролята на пиемотския език в раждането на гало-италианските диалекти на Базиликата (все още говорими в Потенца, Пичерно, Тито и др.), както и на гало-италианските диалекти в Сицилия (говорими в Айдоне, Пиаца Армерина, Никозия, Сан Фратело и други малки градове в централно-източна Сицилия).^[47]

Кулинарни традиции Редактиране

Вижте също: Пиемонтска кухня

Към 2023 г. Министерството на селскостопанската и хранителната политика (MIPAAF) в сътрудничество с Регион Пиемонт в своята 23-та ревизия на списъка на традиционни хранителни продукти признава 390 продукта на Пиемонт като такива (на итал. с абревиатура PAT).^[48]^{[N 6]} Пиемонт е и място на многобройни кулинарни специалитети, така че би могло да се говори за пиемонтска кухня.

Вина Редактиране

Вижте също: Пиемонтски вина

В региона има множество марки вина DOC и DOCG, някои от които със световноизвестна слава.

Сред DOCG се нареждат червените Барбареско, Барбера д'Асти, Барбера дел Монферато Супериоре, Бароло, Бароло Кинато, Бракето д'Акуи, Браматера, Долчето ди Диано д'Алба, Долчето ди Доляни Супериоре, Долчето ди Овада Супериоре, Гатинара, Геме, Руке ди Кастаньоле Монферато и белите Асти пенливо, Ербалуче ди Калузо, Калузо пенливо, Гави, Москато д'Асти, Роеро Арнеис, Роеро.^[49]

Сред DOC вината намираме червените Гриньолино, Гриньолино дел Монферато Казалезе, Пиемонте Гриньолино, Долчето д'Алба, Гатинара, Геме и белите Гави, Монферато Кортезе, Пиемонте Кортезе и много други.^[49]

В допълнение към тази световноизвестна слава Пиемонт има и редица характерни лози, свързани с геоклиматичните особености на района, като напр. планинските вина, произведени в района на Ивреа и на Вал ди Суза. Отглеждането на Небиоло също е доста разпространено, особено в източната част на региона. От 1974 г. в Роеро се произвежда Фалегро – бяло вино, получено от най-доброто грозде. През 2014 г. пейзажите с лозя по хълмовете на Ланге, Роеро и Монферат са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Именно в Пиемонт през 1891 г. е основана кооперативната винарска изба на Оледжо – първата социална изба в Италия.^{[N 7]}

Туризъм Редактиране

Пътеводителят Best in Travel на Lonely Planet избира Пиемонт за най-добрия регион за посещение в света през 2019 г.^[50] Преди това същият пътеводител включва субалпийския регион сред 10-те най-добри европейски дестинации за 2015 г.^[51]

Пейзажи и художествено-културно наследство Редактиране

Пиемонт предлага различни възможности за туризъм, тъй като земите му са богати на природни и ландшафтни ресурси. Важно място заема художествено-културното наследство, споделяно от градове и села, богати на свидетелства от различни исторически периоди: романика, готика, неокласицизъм, барок и съвременно изкуство. Това е пейзаж, който се характеризира с барокови дворци, кралски резиденции, църкви, замъци, курортни градове (Винадио, Акви Терме, Луризия, Аляно Терме и др.) и дестинации за религиозен туризъм (сред които се откроява Светилището Оропа), които са част от множество исторически и екологични маршрути сред хълмистите, планинските и равнинните пейзажи. Особен интерес представлява пейзажът с лозя на Ланге, Роеро и Монферат. Пиемонт се счита за алпийски регион par excellence и самото му име – „в подножието на планината“ напомня за внушителни изображения на трайно заснежени и масивни върхове сред най-високите в Европа като Монте Роза, споменат от Леонардо да Винчи, и Монте Визо, от където извират водите на По.

На 14 март 2019 г. регионът получава похвалата на конкурсната комисия на Националната награда за пейзаж като признание за Регионалния проект за възстановяване на периферните земи.^[52]

Подземните катедрали на Канели

Селски туризъм, винарни, меса и сирена Редактиране

По отношение на туристическата оферта, свързана с хранително-вкусовия сектор, Пиемонт се откроява сред италианските региони по широкото разпространение на селски туризъм и структурите, предлагащи традиционните за региона домашни специалитети и известни вина с марките DOC и DOCG, които имат силна връзка с производствените земи. Вината на Пиемонт могат да се дегустират директно от производителите (в 13-те Регионални винарни, в над 30 дюкяна и винени изби), в избите или винарните по цялата територия. От особено значение са и т. нар. „подземните катедрали“ – исторически изби на Канели, изкопани във варовиковия торф през миналите векове, спускащи се до 32 м в недрата из целия му хълм и град в продъжение над 20 км, които са пример за винно инженерство.

Робиола от Рокаверано

Туристическата оферта включва и традиционните италиански хранително-вкусови продукти (PAT),^{[N 6]} продуктите със защитено наименование за произход (DOP),^{[N 8]} защитено географско указание (IGP).^{[N 9]}

От зеленчуци до плодове, преминавайки през някои от най-търсените и ценни меса в света като древната местна пиемонтска порода говеда. Особен интерес представляват кашкавалите и сирената, сред които има няколко DOP (Робиола на Рокаверано, Кастелманьо, Раскера и др.), саламите, колбасите, оризът, както и известните трюфели от Алба, предмет на Международния панаир на белите трюфели от Алба, провеждан ежегодишно между октомври и ноември.^[53]

Кулинарна школа и Университет на вкуса Редактиране

Седалището на Университета на вкуса

Регионът се слави с две от най-известните италиански институции в хранителния сектор: Международната кулинарна школа за чуждеци ICIF, която открива централата си през 1997 г. в средновековния замък в Костильоле д'Асти^[54] и Университетът по гастрономически науки, по-известен като „Университета на вкуса“ в Поленцо (подселище на град Бра), основан от Slow Food, чиято философия се основава на защитата и разпространението на висококачествени продукти. Университетът се посещава от студенти от различни националности, стремящи се да станат главен готвач и привлича туристи от цял свят. Репутацията на този институт нараства в международен план през последните години^[55] благодарение на промоцирането и на успеха на инициативи като Международния панаир на вкуса в Торино и на Международното изложение на сирена и кашкавали „Cheese“ в град Бра.

Народни събития Редактиране

Знаменосци на Палио на Асти

Пиемонт има значима традиция по отношение на народния фолклор: селски празници, фестивали, конни надбягвания, кулинарни панаири, исторически възстановки, окситански танци, различни видове народни танци като танцът на мечоносците в село Венаус и в село Джальоне във Вал ди Суза или танцът със саби в селата Баняско и Фенестреле, които са само някои от аспектите на разнообразния спектър от събития в провинциите на Пиемонт.

Понякога става въпрос за истинско преплитане на еногастрономия и култура, като напр. Историческият карнавал на Иврея, Конното надбягване на Асти, Фестивалът на фестивалите от провинция Асти, Фестивалът на гроздето в Калузо, Обсадата на Канели и много други събития с подобно национално и международно значение.

Ски и алпийски туризъм Редактиране

Бардонекия

От гледна точка на алпийския туризъм регион Пиемонт се отличава с голямо на брой богатство: 53 ски курорта, 14 снежни парка, 300 ски влека, общо над 1300 км писти, някои от които международно известни, където е възможно да се практикуват не само алпийски ски, но и ски бягане, сноубординг и бягане със спортни шейни. Сред местата, известни от XX Зимни олимпийски игри в Торино 2006 г., се открояват Вал ди Суза със Сестриере (където от 1967 г. се провеждат състезанията за Световната купа по ски алпийски дисциплини и която през 1997 г. е място на Световната купа по ски алпийски дисциплини), Саузе д'Улкс и град Бардонекия (предпочитан от сноубордистите). Други известни места са Лимоне Пиемонте, ски зоната Мондолè (включваща Артезина и Прато Невозо – подселища на Фрабоза Сотана) и Фрабоза Сопрана), Чезана Торинезе, Праджелато, Сампейре (родината на ски бягането).^[56]

Сестриере

Сред езерата на Северен Пиемонт може да се карат ски в Макуняга, по склоновете на Монте Роза и Мотароне, характеризиращи се с панорамните склонове на големите предалпийски езера (езерото Маджоре и езерото Орта), във Валсезия в Аланя Валсезия и на Алпе ди Мера. Напоследък тенденцията е да се комбинират уелнес и регенерация на тялото и ума със ски почивки, в характерни структури, разположени в райони с висока природна и пейзажна стойност.

Около 1980 г. е създаден туристическият маршрут на далечни разстояния „Голямо пресичане на Алпите“, който обединява цялата западноалпийска дъга на Пиемонт и който е вдъхновен от френския опит на Grande Traversée des Alpes в края на 1970-те години. Маршрутът акцентира върху по-малко известните места на туризма в планина.

Лаго Маджоре

Езерен туризъм Редактиране

Не на последно място е и туризмът, фокусиран върху валоризирането на Пиемонтските езера, сред които на първо място езерото Маджоре – популярна туристическа дестинация заради богатата растителност на ботаническите градини, художествените и природните богатства на околните планини и заради природния шедьовър на островите Боромео, посещавани ежегодно от хиляди туристи. Други важни езера са езерото Орта с остров Сан Джулио, езерото Мергоцо и езерата на Авилияна за онези, които търсят необичайни и завладяващи места.

Места от исторически и културен интерес Редактиране

Пиемонт притежава изключително наследство от история, култура, изкуство, легенда и традиции, чийто израз са многобройните му градове, градчета и села, абатства, замъци, укрепени заслони и вековни укрепления. Безбройните архитектурни ценности – свидетели на римския, романския, бароковия, Ар нуво и съвременния период, се редуват с над 150 музея с национално и световно значение. Неговата столица Торино предоставя непрестанно нарастваща културна оферта, основана на музеи с международно значение: Египетският музей, Националният музей на киното, Градската галерия за модерно и съвременно изкуство, Националният автомобилен музей, Кралските музеи (Кралски дворец на Торино, Кралска оръжейница, Кралска библиотека, Галерия Сабауда, Музей на Античността, Градският музей на древното изкуство, Музеят на декоративните изкуства, Националният музей на италианското Рисорджименто и много други. Торино е признат за столицата на Ар нуво,^[57] a неговият бароков архитектурен облик е също много популярен сред туристите и свързващо звено между италианската и френската архитектура.

Пиемонт и ЮНЕСКО Редактиране

Вижте също: Савойски кралски резиденции в Пиемонт, Свещена планина и Лозарски пейзаж на Пиемонт: Ланге-Роеро и Монферат

Към януари 2020 г. повече от 30% от територията на Пиемонт е част от процеси, свързани с ЮНЕСКО:^[58]

Пет обекта, включени в Списъка на световното наследство:
- Савойските кралски резиденции на Пиемонт (включени през 1997 г.):
  - В Торино: Палат Мадама, Палат „Кариняно“, Замък „Валентино“, Палат Киаблезе, Вила на кралицата, Кралски дворец, Кралска оръжейница, фасада на Театър „Реджо“, Палат на Префектурата, Държавен архив, Бивша военна академия, Кралска кавалерия, Бивш палат на Монетния двор
  - Извън Торино: Кралски замък в Монкалиери, Ловен дворец Ступиниджи, Кралски дворец във Венария Реале, Замък в парка „Ла Мандрия“, Замък в Риволи, Херцогски замък на Алие, Кралски замък в Ракониджи, Кралски замък в Говоне, Кралско имение Поленцо
- Свещените планини на Пиемонт и Ломбардия (2003): девет отделни комплекса, разположени в планините на Северна Италия, седем от които са в Пиемонт: Сакро Монте ди Варало (Варало), Сакро Монте ди Орта (Орта Сан Джулио), Сакро Монте ди Креа (Сералунга ди Креа), Сакро Монте ди Оропа (провинция Биела), Сакро Монте ди Гифа (Гифа), Сакро Монте ди Домодосола (Домодосола) и Сакро Монте ди Белмонте (Валперга). Всеки комплекс включва параклиси и други архитектурни обекти, създадени в края на 16 век и през 17 век и посветени на различни аспекти на християнската вяра;^[59]
- Праисторическите наколни жилища на Алпийската дъга (2011): трансграничен обект, включен в няколко европейски държави и присъстващ в Пиемонт с местностите Адзельо и Меркураго (подселище на Арона);
- Винарските пейзаж на Пиемонт: Ланге-Роеро и Монферат (2014): пет различни винарски области с изключителни пейзажи и замъка на Кавур (в Сантена). Разположен е в южната част на Пиемонт между река По и Лигурските Апенини и обхващащ целия спектър от технически и икономически процеси, свързани с лозарството и винопроизводството, характеризиращи региона от векове:^[60]
- Ивреа – индустриален град на ХХ век (2018)
Два града, включени в програмата Creative Cities:^[61]
- Торино Creative City на дизайна (2016)
- Алба Creative City на кулинарията (2017)
Три резервата Man and the Biosphere (MAB):^[62]
- Биосферен резреват „Долина на Тичино“ (2002), разширена 2018 г. с името Riserva MAB Ticino Val Grande Verbano
- Биосферна зона „Монвизо“ (2013), част от Трансграничния биосферен резерват „Монвизо“
- Биосферен резерват „Хълм По“ (2016)
Един геопарк: Сезия Вал Гранде (2015, но от 2013 член на Глобалната мрежа от геопаркове)^[63]
Две катедри на ЮНЕСКО: Катедра „Устойчиво развитие и управление на територията“ (2010) на Торинския университет и Катедра „Нови парадигми и инструменти за мениджмънт на био-културния пейзаж“ (2015) към Висш институт за териториални системи за иновация SITI (НПО в рамките на Политехническия университет на Tорино)^[64]
Един център на ЮНЕСКО със седалище в Торино.

„Корона на насладите“ на Савойските кралските резиденции и средновековните селища Редактиране

Ричето ди Кандело

Забележителни са 15-те Савойски резиденции на Пиемонт, включени в комплекса на „Короната на насладите“: Кралският дворец, Палацо Мадама, Палацо Кариняно, Замъкът Валентино, Вилата на кралицата, Кралският замък в Монкалиери, Ловният дворец Ступиниджи, Кралският дворец във Венария Реале, Замъкът в парка „Ла Мандрия“, Замъкът в Риволи, Херцогският замък на Алие, Кралският замък в Ракониджи, Кралският замък в Говоне, Кралското имение Поленцо и Кралският дворец Валкасото. Определен е велосипедно-туристически маршрут на име „Короната на насладите на колело“, който свързва Савойските резиденции с велосипеден маршрут със 7 исторически варианта, състоящ се от пръстен с дължина над 90 км през защитени и смесени маршрути.^[65]

Нейве

Други характерни маршрути са 13-те исторически селища на Пиемонт, избрани в списъка на асоциацията „Най-красивите селища на Италия“: Орта Сан Джулио, Усо, Остана, Нейве, Гаресио, Вогоня, Кианале (подселище на Понтекианале), укрепен заслон на Кандело, Момбалдоне, Волпедо, Гарбаня, Чела Монте и Монфорте д'Алба.^[66]

Места на духовността: Вия Франчиджена, Свещените планини и романските църкви Редактиране

Сакра ди Сан Микеле – символ на Пиемонт

Пиемонт има множество очарователни духовни места: Абатство „Вецолано“, древният поклоннически път Виа Франчиджена, прекосяващ Вал ди Суза (покрай него има множество замъци и паметници на религиозното изкуство като Сакра ди Сан Микеле – символ на регион Пиемонт, абатствата Новалеза, Сан Джусто ди Суза и Сант Антонио ди Ранверсо, древни манастири като Монтебенедето и широко разпространените изографисани параклиси), седемте свещени планини на Пиемонт – част от списъка за Световно наследство на ЮНЕСКО: Сакро Монте ди Варало (Варало), Сакро Монте ди Орта (Орта Сан Джулио), Сакро Монте ди Креа (Сералунга ди Креа), Сакро Монте ди Оропа (провинция Биела), Сакро Монте ди Гифа (Гифа), Сакро Монте ди Домодосола (Домодосола) и Сакро Монте ди Белмонте (Валперга). Обширната хълмиста територия на горен и долен Монферат е осеяна със средновековни замъци, издигащи се сред лозя, докато Ланге с техните качествени вина и специалитети са магнит за великите писатели на 20 век (Чезаре Павезе в Санто Стефано Белбо, Бепе Фенольо между Алба, Мурацано и Босоласко, Джовани Арпино в Бра). Романският маршрут не може да забрави и абатствата „Санта Мария“ на Стафарда в Стафарда ди Ревело, на Санта Джустина в Сецадио, на Св. св. Назарий и Целзий в Сан Надзаро Сезия и базиликата „Сант Андреа“ във Верчели.^[67]

Живоописание не Св. Елдрад, Абатство Новалеза
Светилище Оропа
Светилище Викофорте
Катедрала на Казале Монферато
Свещена планина на Креа
Свещена планина на Варало: Параклис XXXIII с Ecce Homo на Джовани д'Енрико, 1608 – 09 г.
Свещена планина на Гифа
Замък на Принцовете на Ахая, Фосано
Базилика „Сант Андреа“ във Верчели
Абатство „Сан Джусто“ в Суза

Спорт Редактиране

Лого на ФК Ювентус

Спортът в Пиемонт, с изключение на футбола, се развива по-активно едва след Втората световна война. На спортно равнище пиемонтските спортни клубове и асоциации се отличават в редица спортове:

Футбол: ФК „Ювентус“ (основан през 1897 г.) и ФК „Торино“ (основан през 1906 г. и повторно основан през 2005 г.), както и други по-малки отбори като Новара Калчо (основан през 1908 г.), Спортен съюз „Алесандрия Калчо 1912“ (основан през 1912 и повторно основан през 2003 г.), аматьорският ФК „Казале“ (основан през 1990 г.), ФК „Про Верчели 1892“ (основан през 1903 г.) и Асоциация „Калчо Кунео 1905“ (основан през 1905 г., повторно основан през 1930 и през 1972 г., и разпуснат през 2019 г.);
Волейбол: мъжки отбор на Кунео „Пиемонте Волей“ (основан през 1958 г. и разпуснат през 2014 г.) и женски отбор на Новара AGIL Volley (основан през 1984 г.);
Баскетбол: мъжки отбор на Торино Auxilium Pallacanestro Torino (създаден през 1974 г. и разпуснат през 2008 г., повторно основан през 2015 г. и разпуснат през 2019 г.), мъжки отбор на Биела Pallacanestro Biella SSDARL (основан през 1994 г.) и мъжки отбор на Казале Монферато Junior Libertas Pallacanestro (основан през 1956 г.);
Хокей на лед: хокеен клуб Torino Bulls 2011 (основан през 1949 г. и разпуснат през 2006 г., повторно основан през 2011 г.) и Хокеен клуб Валпеличе (Hockey Club Valpellice, основан през 1934 г. и разпуснат през 1957 г., повторно основан през 1962 г. и разпуснат през 1992 г., повторно основан през 1996 г. и разпуснат през 2000 г., повторно основан през 2003 г.);
Ръгби: мъжки ръгби клуб от Алесандрия Alessandria Rugby (основан през 1946 г.).

През 2003 г. футболната селекция на Пиемонт печели Купата на регионите на УЕФА.

Ски алпийски дисциплини е широко разпространен спорт в Пиемонтските Алпи – Приморските Алпи, Котските Алпи, Пенинските Алпи с техните важни ски курорти Лимоне Пиемонте, Прато Невозо, Арджентера, Крисоло, Сестриере, Бардонекия, Аланя Валсезия, Макуняга, Алпе Деверо, Вал Формаца. През 2006 г. в Бардонекия, Сестриере и Торино се провеждат XX Зимни олимпийски игри.

В град Ивреа е изграден модерен канал за кану и каяк, където се провеждат етапи на редица италиански и международни шампионати.

Сред успешните спортисти са колоездачите Фаусто Копи и Костанте Джирарденго, ски бегачката Стефания Белмондо, скиорът Пиеро Грос, футболистите Джани Ривера и Сандро Мацола, кануистът Джовани де Дженаро и много други.

Празник на Пиемонт Редактиране

Паметник на върха на хълма Асиета

От 1967 г. всяка трета неделя на юли се провежда Празникът на Пиемонт. Той съвпада с възспоменанието на битката при Асиета (Котски Алпи) от 19 юли 1747 г. – част от Войната за австрийското наследство. Тогава за охрана на района Карл Емануил III подрежда 13 батальона със савойски и австрийски войски под командването на ген. Джовани Батиста Какерано ди Брикеразио, а окопите са построени с цел отбрана на 360 градуса.^{[N 10]} В подкрепа на пиемонтската армия са и организирани групи от валденски бойци, свикнали успешно да извършват военни набези в долините, които познават много добре. Пиемонтците позволяват на врага да се приближи и след като е в обсег, откриват силен огън срещу него. На тези 400 м до върха загиват близо 5000 френски войници и 200 австро-пиемонтци.^[68]

На този ден хиляди хора, вкл. и кметовете на общините на Вал ди Суза и Вал Кизоне, се изкачват на 2566 м на хълма Асиета, където се срещат, за да отпразнуват празника. Той обикновено се провежда в два дни с историческа възстановка, в която съществена част взимат фигурантите от историческата група „Пиетро Мика“ от Торино^{[N 11]} в униформи на савойски войници от 18 век. Възстановката започва в събота вечер с разпределението на вечерния порцион и с последвалото шествие с факли, придружено от музика, танци и народни песни. В неделя сутринта се вдига знамето и се провежда литургия в лагера на пиемонтски език. Oколо 11 часа сутринта се прави възстановка на битката с удари на барабани, стрелба с оръдия и заповеди за двете армии на френски език. Участниците във френски и в пиемонтски военни униформи напредват в две една срещу друга редици, напомняйки за момента, когато в 10 часа на 19 юли 1747 г. с неочакван тласък французите започват настъплението си.^[69]

След представянето на битката се раздава качамак на всички, приготвен в полевите кухни на Aлпините – част от планинските войски на Италия. Празникът продължава до залез слънце с музика, танци и песни както на пиемонтски, така и на окситански език.

Известни личности от Пиемонт Редактиране

Гауденций от Новара (* 327 Ивреа † 3 август 418 Новара) – 1-ви епископ на Новара, светец на Католическата църква
Св. Максим Торински († ок. 450) – 1-ви епископ на Торино, светец на Ктолическата църква
Ардуин от Ивреа (* ок. 955 Помбия † 14 октомври 1015 Абатство Фрутуария) – крал на Италия
Аделхайд от Суза (* 1016 Торино † 19 декември 1091 Канискио) – маркграфиня на Торино (1034 – 1091), съпруга на Ото I Савойски
Джакомо Якуерио (* ок. 1375 Торино † 1453 пак там) – художник, бележит представител на Късната готика в Пиемонт
Гауденцио Ферари (* 1475/1480 Валдуджа † 31 януари 1546 Милано) – художник и скулптор
Дефенденте Ферари (* 1480/1485 Кивасо † ок. 1540 Торино) – художник, бележит представител на пиемонтския Ренесанс
Пий V или Антонио Микеле Гизлиери (* 17 януари 1504 Боско Маренго † 1 май 1572 Рим) – папа и светец на Католическата църква
Емануил Филиберт I Савойски (* 8 юли 1528 Шамбери † 30 август 1580 Торино) – 10-и херцог на Савоя, смятан за един от основателите на Савойската държава
Джовани Ботеро (* 1544 Бене Ваджена † 23 юни 1617 Торино) – свещеник, писател и философ, известен с трактата Della Ragion di Stato (1589) и с трактата по политгеография Relazioni universali
Амедео Кониенго ди Кастеламонте (* 17 юни 1613 Торино † 17 септември 1683 пак там) – архитект и инженер на Савойските владетели
Франц Хиацинт Савойски (* 14 септември 1632 Торино † 4 октомври 1638 пак там) – маркграф на Салуцо, 13-и херцог на Савоя, принц на Пиемонт и граф на Аоста, Мориен и Ница (1637 – 1638)
Микеланджело Гарове (* 29 септември 1648 Киери † 21 септември 1713 Торино) – архитект, инженер и урбанист на Савоя
Виктор Амадей II Савойски (* 14 май 1666 Торино † 31 октомври 1732 Риволи) – 15-и херцог на Савоя (1675 – 1720, 1730 – 1732), крал на Сицилия (1713 – 1720) и първи крал на Сардиния (1720 – 1730)
Иняцио д’Екзилес Бертола (* 1676 Тортона † 22 май 1755) – архитект, известен с Цитаделата на Алесандрия и с Форта на Ексилес
Пиетро Мика (* 5 март 1677 Саляно † 30 август 1706 Торино) – военен, герой в Обсадата на Торино през 1706 г.
Бенедето Алфиери (* 8 юни 1699 Рим † 6 декември 1767 Торино) – архитект, работил по значими барокови сгради в Торино и в Пиемонт
Бернардо Антонио Витоне (* 19 август 1704 Торино † 19 октомври 1770 пак там) – архитект, един от най-големите представители на Пиемонтския барок
Виктор Амадей III (* 26 юни 1726 Торино † 16 октомври 1796 Монкалиери) – крал на Пиемонт и Сардиния (1773 – 1796)
Жозеф Луи Лагранж (* 25 януари 1736 Торино † 10 април 1813 Париж) – математик, физик, астроном
Виторио Алфиери (* 16 януари 1749 Асти † 8 октомври 1803 Флоренция) – поет и драматург
Антонио Бенедето Карпано (* 24 ноември 1751 Биольо † 1815 Торино) – предприемач и дистилатор, откривател на Вермут
Карл Феликс Савойски (* 6 април 1765 Торино † 27 април 1831 пак там) – крал на Сардиния-Пиемонт, последен абсолютен монарх на Савоя
Бернардино Дровети (* 4 януари 1766 Барбания † 9 март 1852 Торино) – изследовател, колекционер на древноегипетско изкуство, италиански дипломат
Амедео Авогадро (* 9 август 1776 Торино † 9 юли 1856 пак там) – физик и химик
Джузепе Бенедето Котоленго (* 3 май 1786 Бра † 30 април 1842 Киери) – свещеник, светец на Католическата църква
Силвио Пелико (* 24 юни 1789 Салуцо † 31 януари 1854 Торино) – писател, поет и патриот, автор на „Моите затвори“
Чезаре Балбо (* 21 ноември 1789 Торино † 3 юни 1853 пак там) – политик, писател, 1-ви премиер на Кралство Сардиния
Пиер Алесандро Гарда (* 1791 Ивреа † 1880) – участва в много от кампаниите на Наполеон като лейтенант; по време на броженията през 1821 г. е начело на Батальона на планинските ловци
Алесандро Антонели (* 14 юли 1798 Геме † 18 октомври 1888 Торино) – архитект и политик, създател на Моле Антонелиана (Торино)
Масимо Тапарели д'Адзельо (* 24 октомври 1798 Торино † 15 януари 1866 пак там) – политик, патриот, художник и писател
Карл Алберт Савойски (* 2 октомври 1798 Торино † 28 юли 1849 Порто, Португалия) – крал на Сардиния (1831 – 1849) и херцог на Савоя (1831 – 1849)
Винченцо Джоберти (* 5 април 1801 Торино † 26 октомври 1852 Париж) – свещеник, патриот и философ, 1-ви председател на Камерата на депутатите на Кралство Сардиния
Алфонсо Ла Мармора (* 18 ноември 1804 Торино † 5 януари 1878 Флоренция) – генерал и политик
Камило Бенсо, граф на Кавур (* 10 август 1810 Торино † 6 юни 1861 пак там) – премиер на Кралство Италия
Джовани Боско (* 16 август 1815 Кастелнуово Дон Боско † 31 януари 1888 Торино) – светец на Католическата църква, основател на Салезианското общество
Виктор Емануил II Савойски (* 14 март 1820 Торино † 9 януари 1878 Рим) – 1-ви крал на Обединена Италия, баща на Италианската държава
Леонардо Муриалдо (* 26 октомври 1828 Торино † 30 март 1900 пак там) – свещеник, основател на Конгрегацията на Св. Йосиф, считан е за един от социалните светии на Торино^{[N 12]}
Луиджи Палма ди Чезнола (* 28 юни 1832 Ривароло Канавезе † 20 ноември 1904 Ню Йорк) – граф, бележит археолог, военен от Савойската армия
Джовани Вирджилио Скиапарели (* 14 март 1835 Савиляно † 4 юли 1910 Милано) – астроном и историк на науката
Лучано Фабро (* 20 ноември 1936 Торино † 22 юни 2007 Милано) – художник и скулптор, теоретик на изкуството, представител на Arte Povera и концептуалното изкуство
Франческо Чирио (* 25 декември 1836 Ница Монферато † 9 януари 1900 Рим) – предприемач, основател на консервената фабрика Cirio
Мария Доменика Мадзарело (* 9 май 1837 Морнезе † 14 май 1881 Ница Монферато) – светица на Kатолическата църква
Умберто I Савойски (* 14 март 1844 Торино † 29 юли 1900 Монца) – крал на Италия (1878 – 1900)
Едмондо Де Амичис (* 21 октомври 1846 Онеля, част от дн. Империя † 11 март 1908 Бордигера) – писател, автор на „Сърце“
Мария Витория дал Поцо (* 9 август 1846 Париж † 8 ноември 1876 Санремо) – принцеса на Чистерна д'Асти, кралица на Испания
Джузепе Джакоза (* 21 октомври 1847 Колерето Парела † 1 септември 1906 Торино) – поет, драматург и либретист
Маргарита Савойска (* 20 ноември 1851 Торино † 4 януари 1926 Бордигера) – съпруга на Умберто I, 1-ва кралица консорт на Италия
Томас Алберт Виктор Савойски (* 6 февруари 1854 Торино † 15 април 1931 пак там) – принц от Савойската династия, 2-ри херцог на Генуа (1855 – 1931) и адмирал
Пиеро Аригони (* 9 август 1856 Торино † 1940 Солун, Гърция) – архитект, автор на много сгради в град Солун от края на 19 и началото на 20 век
Медардо Росо (* 21 юни 1858 Торино † 31 март 1928 Милано) – скулптор, важен представител на италианския импресионизъм
Джовани Анели (* 13 август 1866 Торино † 16 декември 1945 пак там) – сенатор и предприемач, един от основателите на ФИАТ
Камило Оливети (* 13 август 1868 Ивреа † 4 декември 1943 Биела) – основател на първата фабрика за пишещи машини в Италия – Оливети
Джовани Чена (* 12 януари 1870 Монтанаро † 7 декември 1917 Рим) – италиански поет и писател
Пиетро Бадолио (* 28 септември 1871 Грацано Монферато † 1 ноември 1956 пак там) – генерал и политик, маршал на Италия
Джакомо Бала (* 18 юли 1871 Торино † 1 март 1958 Рим) – художник, скулптор и сценограф от движението на футуризма
Карло Бискарети ди Руфия (* 24 август 1874 Торино † 7 септември 1959 Сан Джулиано Терме, Италия) – италиански граф, известен с произведенията си като художник, промишлен дизайнер, журналист и като автомобилен ентусиаст, основател на музеен автомобилен салон.
Луиджи Ейнауди (* 24 март 1875 Кару † 30 октомври 1961 Рим) – политик и икономист, 12-и президент на Италианската република (1948 – 1955)
Амалия Гулиелминети (* 4 април 1881 Торино † 4 декември 1941 пак там) – италианска писателка и поетеса
Винченцо Ланча (* 24 август 1881 Фобело † 15 февруари 1937 Торино) – предприемач, основател и конструктор на Ланча
Гуидо Гоцано (* 19 декември 1883 Торино † 9 август 1916 пак там) – писател и поет, виден представител на постдекадентското литературно движение на „поезията на здрача“
Фердинанд Савойски-Генуезки (* 21 април 1884 Торино † 24 юни 1963 Бордигера) – 3-ти херцог на Генуа, адмирал
Салватор Гота, роден Салваторе Гота (* 18 май 1887 Монталто Дора † 7 юни 1980 Рапало) – италиански писател
Ерменеджилдо Дзеня (* 2 януари 1892 Триверо † 18 ноември 1966 пак там) – предприемач, основател на вълената фабрика Дзеня
Питигрили, псевдоним на Дино Сегре (* 9 май 1893 Салуцо † 8 май 1975 Торино) – италиански писател и журналист.
Филиберт Савойски-Генуезки (* 10 март 1895 Торино † 7 септември 1990 Лозана) – 4-ти херцог на Генуа, генерал-майор
Джузепе Сарагат (* 19 септември 1898 Торино † 11 юни 1988 Рим) – политик, 5-и президент на Италианската република
Амадей Савойски-Аоста (* 21 октомври 1898 Торино † 3 март 1942 Найроби) – 13-и херцог на Аоста, генерал, авиатор, вицекрал на Етиопия (1934 – 1941)
Адриано Оливети (* 11 април 1901 Ивреа † 27 февруари 1960 Егъл, Швейцария) – предприемач, инженер и политик, син на основателя на Оливети Камило Оливети
Алесандро Пасрен д'Антреве е Курмайор (* 26 април 1902 Торино † 15 декември 1985 пак там) – философ, академик, партизанин и историк по италианско право
Ерминио Макарио, известен като Макарио (* 27 май 1902 Торино † 26 март 1980 пак там) – комедиен телевизионен, кино- и театрален актьор
Карло Леви (* 29 ноември 1902 Торино † 4 януари 1975 Рим) – италиански писател, журналист, лекар и художник
Натале Капеларо (* 22 декември 1902 Ивреа † 26 февруари 1977 Торино) – инженер, проектант на машини за механична калкулация и пишещи машини, директор в Оливети
Евгений Савойски-Генуезки (* 13 март 1906 Торино † 8 декември 1996 Сао Пауло) – херцог на Анкона (31 юни 1906), 5-и херцог на Генуа, адмирал
Джузепе „Нино“ Фарина (* 30 октомври 1906 Торино † 30 юни 1966 Егбел, Франция) – автомобилен пилот, първи шампион на Формула 1 (1950)
Чезаре Павезе (* 9 септември 1908 Санто Стефано Белбо † 27 август 1950 Торино) – писател, поет, преводач, литературен критик
Серджо Пулиезе (* 7 октомври 1908 Ивреа † 5 декември 1965 Рим) – драматург, журналист, 1-ви директор на телевизионните програми на Rai, баща на италианската телевизия
Рита Леви-Монталчини (* 22 април 1909 Торино † 30 декември 2012 Рим) – невробиоложка, лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина (1986)
Норберто Бобио (* 18 октомври 1909 Торино † 9 януари 2004 пак там) – философ, историк и политолог
Теобалдо Депетрини (* 12 март 1913 Верчели † 8 януари 1996 Торино) – футболист и треньор
Оскар Луиджи Скалфаро (* 9 септември 1918 Новара † 29 януари 2012 Рим) – президент на Италианската република (1992 – 1999)
Примо Леви (* 31 юли 1919 Торино † 11 април 1987 пак там) – писател, оцелял от Холокоста
Фаусто Копи (* 15 септември 1919 Кастелания Копи † 2 януари 1960 Тортона) – колоездач
Джорджо Бока (* 18 август 1920 Кунео † 25 декември 2011 Милано) – журналист и писател
Фред Бускальоне (* 23 ноември 1921 Торино † 3 февруари 1960 Рим) – певец, музикант и актьор
Джани Родари (* 29 октомври 1920 Оменя † 14 април 1980 Рим) – писател, автор на книги за деца
Джани Анели (* 12 март 1921 Торино † 24 януари 2003 пак там) – предприемач, бивш президент на Фиат (1966 – 1996) и „Ювентус“ (1947 – 1954), пожизнен сенатор в Италианския сенат от 1991 г.
Бепе Фенолио (* 1 март 1922 Алба † 18 февруари 1963 Торино) – писател, преводач и драматург
Микеле Фереро (* 26 април 1925 Доляни † 14 февруари 2015 Монте Карло) – предприемач, основател на Фереро
Серджо Пининфарина (* 8 септември 1926 Торино † 3 юли 2012 пак там) – автомобилен дизайнер, препдриемач, сенатор
Карло Фрутеро (* 19 септември 1926 Торино † 15 януари 2012 Кастильоне дела Пеская) – писател
Роберто Оливети (* 18 март 1928 Торино, Кралство Италия † 27 април 1985 Рим, Италия) – италиански предприемач и мениджър на Оливети, един от основните архитекти на трансформацията ѝ от металообработваща компания в компания, занимаваща се с електроника.
Джино Мунарон (* 2 април 1928 Торино † 22 ноември 2009 Валенсия, Испания) – пилот от Формула 1
Пиеро Анджела (* 22 декември 1928 Торино) – телевизионен журналист, водещ на научнопопулярни предавания
Руджеро Мастрояни (* 7 ноември 1929 Торино † 9 септември 1996 Помеция) – филмов монтажист
Серджо Либеровичи (* 10 декември 1930 Торино † 16 ноември 1991 пак там) – композитор
Пиер Джорджо Перото (* 24 декември 1930 Торино † 23 януари 2002 Генуа) – инженер и пионер на информатиката, проектант на Оливети, създател на Programma 101 – 1-вият персонален компютър
Умберто Еко (* 5 януари 1932 Алесандрия † 19 февруари 2016 Милано) – писател, есеист и семиотик
Джипо Фарасино (* 11 март 1934 Торино † 11 декември 2013 пак там) – певец, актьор, политик
Джовани „Джани“ Ватимо (* 4 януари 1936 Торино) – философ и общественик с международна известност
Паоло Конте (* 6 януари 1937 Асти) – певец, автор на песни, актьор
Пиерлуиджи Байма Болоне (* 1937) – доктор, редовен професор към Торинския университет, автор на множество книги в областта на криминологията
Джулиано Амато (* 13 май 1938 Торино) – политик, юрист и академик, председател на Мин. съвет (1992 – 1993 и 2000 – 2001), конституционен съдия (от 2013)
Джорджето Джуджаро (* 7 август 1938 Гаресио) – автомобилен дизайнер
Карло Гинзбург (15 април 1939 Торино) – историк, един от създателите на микроисторията.
Джан Карло Казели (* 9 май 1939 Алесандрия) – магистрат, играещ значима роля в борбата срещу мафията
Уго Несполо (* 29 август 1941 Мосо) – художник и рекламист
Алесандро Мацола (* 8 ноември 1942 Торино) – футболист, нападател
Рита Павоне (* 23 август 1945 Торино) – певица и актриса
Пиеро Феручи (* 23 април 1946 Торино) – психотерапевт, философ и писател на произведения за самопомощ и психотерапия
Флавио Бриаторе (* 12 април 1950 Вердзуоло) – бизнесмен, бивш мениджър на Формула 1
Джорджо Фалети (* 25 ноември 1950 Асти † 4 юли 2014 Торино) – писател, актьор, комик, кабаретист, певец
Умберто Тоци (* 4 март 1953 Торино) – певец
Амедео Гория (16 февруари 1954 Торино) – телевизонен водещ и журналист
Ецио Греджо (* 7 април 1954 Косато) – комедиен актьор и телевизионен водещ
Пиеро Грос (* 30 октомври 1954 Саузе д'Улкс) – шампион по ски алпийски дисциплини
Лудовико Ейнауди (* 23 ноември 1955 Торино) – композитор и пианист
Артуро Бракети (* 13 октомври 1957 Торино) – комедиен актьор
Алесандро Барико (* 25 януари 1958 Торино) – писател, музикален критик, режисьор
Алба Париети (* 2 юли 1961 Торино) – шоу гърл, телевизионна водеща, актриса
Анна Мария Барбера (* 15 януари 1962 Торино) – комедийна актриса, известна като Неутешимата
Масимо Джилети (* 18 март 1962 Торино) – телевизионен водещ
Лучана Литицето (* 29 октомври 1964 Торино) – комедийна актриса и телевизионна водеща
Валерия Бруни Тедески (* 16 ноември 1964 Торино) – актриса
Марко Травальо (* 13 октомври 1964 Торино) – журналист, от 2015 главен директор на в. Il Fatto Quotidiano
Карла Бруни (* 23 декември 1967 Торино) – модел, певица и бивша Първа дама на Франция
Стефания Белмондо (* 13 януари 1969 Винадио) – ски бегачка, два пъти Олимпийска медалистка
Габриел Гарко, роден Дарио Гарбиел Оливиеро (* 12 юли 1972 Торино) – актьор
Габриеле „Габри“ Понте (* 20 април 1973 Торино) – диджей, музикален продуцент, радио водещ
Роберто Боле (* 26 март 1975 Казале Монферато) – балетист
Лука Арджентеро (* 12 април 1978 Торино) – актьор
Клаудио Маркизио (* 19 януари 1986 Торино) – футболист, централен полузащитник.

Вижте също Редактиране

Източници Редактиране

((it)) Обща информация за региона на уеб страница Tutt'Italia.it
((it)) Обща информация за региона на уеб страница Globalgeografia.com
((it)) Информация на уеб страница Lebellezzeditalia.it
((it)) Информация на уеб страница Italiapedia.it

Библиографски бележки Редактиране

↑ Bruno Migliorini et al., Scheda sul lemma „Piemonte“, in Dizionario d'ortografia e di pronunzia, Rai Eri, 2007, ISBN 978-88-397-1478-7.
↑ ISTAT. Popolazione residente al 1° Gennaio 2023 per età, sesso e stato civile Regione: Piemonte. // Посетен на 2023-5-27.
↑ Popolazione straniera residente al 1 Gennaio 2022 per età e sesso post censimento (b) Regione: Piemonte. // ISTAT. Посетен на 18 март 2022.
↑ Cittadini stranieri 2021 - Piemonte. // Посетен на 18 март 2022.
↑ Regione Piemonte. // Посетен на 2023-5-27.
↑ Tutt'Italia.it. Regioni italiane per numero di comuni. // Посетен на 18 март 2022.
↑ Luca Patria, All'insegna della Croce Bianca: il borgo medievale di Novalesa e il suo valico in Ruffino Michele (a cura di), Le Alpi ospitali. Viaggio nella cultura storica ed artistica di Novalesa medievale, Clut, Torino 2014, p e Giuseppe Sergi, L'aristocrazia della preghiera, Roma, Donzelli, 1994, стр. 146
↑ ^а ^б Il Territorio. // Piemonte web. Посетен на 18 март 2022. (на италиански)
↑ Piemonte informa. Boschi in aumento in Piemonte. // Посетен на 18 март 2022. (на италиански)
↑ Mirko Laurenti и др. Ecosistema urbano: rapporto sulle performance ambientali delle città 2019. // с. 19 и 23. Посетен на 18 март 2022.
↑ Testo unico sulla tutela delle aree naturali e della biodiversità. // Посетен на 18 март 2022.
↑ Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992 on the conservation of natural habitats and of wild fauna and flora. // Посетен на 18 март 2022.
↑ Conservazione degli uccelli selvatici. // Посетен на 18 март 2022.
↑ Regione Piemonte. // Посетен на 18 март 2022.
↑ ^а ^б Информацията е взета от https://www.tuttitalia.it/
↑ Tuttitalia.it. Cittadini stranieri 2022 - Piemonte. // Посетен на 2023-5-27.
↑ Adozione del gonfalone e dello stemma della Regione Piemonte. // 16.1.1984. Посетен на 18 ноември 2021.
↑ Un ducato per il Piemonte. // 3.3.2017. Посетен на 18 ноември 2021. (на италиански)
↑ Sei secoli di storia del Ducato sabaudo. // 20.10.2016. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
↑ Luigi Cibrario, Origini e progressi della Monarchia di Savoia, Torino 1869 – Carlo Alberto Gerbaix De Sonnaz, Bandiere stendardi e vessilli di Casa Savoia, dai Conti di Moriana ai Re d'Italia (12, 00 – 1861), Torino 1911
↑ Tutt'Italia.it. Regione Piemonte. // Посетен на 2023-5-27. (на италиански)
↑ ISTAT. Popolazione residente al 1° Gennaio 2023 per sesso, età e stato civile (n) Regione: Piemonte. // Посетен на 2023-5-27.
↑ La Giunta. // Regione Piemonte. Посетен на 26.5.2020.
↑ Sede unica. // Посетен на 26.5.2020.
↑ Il Consiglio è.... // Посетен на 11 октомври 2022.
↑ ^а ^б ^в Il Piemonte: caratteristiche, storia, economia e risorse. // Elementari.net. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
↑ ^а ^б Il Piemonte: caratteristiche, storia, economia e risorse. // Elemntari.net. Посетен на 9 ноемри 2020. (на италиански)
↑ Urban Center. La Città e i suoi numeri. април 2016. с. 8. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
↑ Unione Industriale Torino. Le trasformazioni di Torino dalla seconda metà del Novecento ad oggi. юни 2010.
↑ Williams, Gisela. In Turin, the Olympic Glow Hasn’t Yet Faded. // The New York Times. 10.10.2008. Посетен на 27.5.2020.
↑ Visita alla centrale idroelettrica più grande d'Italia. // In Italia magazine. Посетен на 1.6.2020. (на италиански)
↑ Infrastrutture in Lombardia. // Посетен на 9 ноември 2020.
↑ ^а ^б Rete ferroviaria del Piemonte. // Посетен на 9 ноември 2020.
↑ Matteo Borgetto. Ferrovia Torino-Cuneo-Nizza fra le dieci più belle del mondo. // La Stampa Cuneo. 12 февруари 2016. Посетен на 9 ноември 2020.
↑ Report 2007 sull9à veicolare in Piemonte. // Посетен на 10 ноември 2011. (на италиански)
↑ Piemonte. // Le bellezze d'Italia. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
↑ La Flotta del Lago Maggiore. // Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
↑ Fonte: illagomaggiore.com. Посетен на 20 август 2010 г.
↑ Scuole in Piemonte. // Tutt'Italia.it. Посетен на 18 ноември 2021.
↑ MIUR. Portale unico Dati della Scuola. // Посетен на 26 ноември 2020.
↑ ^а ^б Noi Italia Dati ISTAT: Dashboard. // Посетен на 1 декември 2020.
↑ TUTELA, VALORIZZAZIONE E PROMOZIONE DELLA CONOSCENZA DELL'ORIGINALE PATRIMONIO LINGUISTICO DEL PIEMONTE. // Посетен на 27 декември 2020.
↑ Biondelli, B. Saggio sui dialetti gallo-italici. 1853. Посетен на 2.6.2020. (на италиански)
↑ Legge statale 15 dicembre 1999, n. 482 (Norme in materia di tutela delle minoranze linguistiche storiche)
↑ За подробна справка за самодекларациите на общините вж. Piemonte (посетен на 2 юни 2020 г.)
↑ Minoranze linguistiche storiche. // Посетен на 2.6.2020.
↑ Fiorenzo Toso, Le minoranze linguistiche in Italia, Il Mulino, Bologna 2008, с. 137.
↑ Ventitreesima revisione dell'elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali. // Ministero delle politiche agricole alimentari e forestali. Посетен на 2023-5-27. (на италиански)
↑ ^а ^б Vini Piemonte. // Vini online.it. Посетен на 2.6.2020. (на италиански)
↑ Il Piemonte? Eʼ la regione più bella del mondo, almeno per il 2019. // TGCom24. 23.10.2018. Посетен на 2.6.2020. (на италиански)
↑ Lonely Planet's best places in Europe 2015. // Lonely Planet. Посетен на 2.6.2020. (на английски)
↑ Premio Nazionale del Paesaggio, encomio per la Regione
↑ Fiera Internazionale del tartuffo bianco d'Alba. // Посетен на 3.6.2020.
↑ Italian Culinary Institute for Foreigners. // Посетен на 3.6.2020.
↑ Fumagalli, Marisa. Slow Food diventa „eco-gastronomica“. // Corriere Economia. 10.11.2009. Посетен на 3.6.2020.
↑ Rubichini. Le 10 più belle località sciistiche in Piemonte. // Expedia.it. 12.12.2017. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
↑ Rossana Bossaglia, Il Liberty in Italia, ed. Charta, Milano, 1997, p. 14.
↑ UNESCO. // Regione Piemonte. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
↑ Sacri Monti of Piedmont and Lombardy. // UNESCO World Heritage List. Посетен на 3.6.2020. (на английски)
↑ Vineyard Landscape of Piedmont: Langhe-Roero and Monferrato. // UNESCO. Посетен на 3.6.2020. (на английски)
↑ Città creative. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
↑ MAB. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
↑ Geoparchi. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
↑ Cattedre UNESCO. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
↑ Corona di Delizie. // Città Metropolitana di Torino. Посетен на 4.6.2020. (на италиански)
↑ Le 13 perle del Piemonte elette tra i „Borghi più belli d’Italia“. // Guida Torino. Посетен на 4.6.2020. (на италиански)
↑ Abbeys and Churches. // Piemonte Italia.eu. Посетен на 4.6.2020. (на италиански)
↑ Michele Ruggiero, Storia della Valle di Susa, Alzani Editore, Pinerolo, 1996.
↑ Dario Gariglio, Battaglie alpine del Piemonte sabaudo. Tre secoli di guerre sulle Alpi occidentali, Roberto Chiaramonte Editore, Collegno 1999.

Обяснителни бележки Редактиране

↑ Заедно с този на Абруцо, Лацио и Молизе.
↑ Добавени с чл. 1 на Регионален закон n. 11 от 25 юни 2013 г. „Разпоредби относно зоните, граничещи със защитени зони. Изменения на Регионален закон n. 1 от 29 юни 2009 г.“ (Legge regionale n. 11 del 25 giugno 2013 – Disposizioni in materia di aree contigue alle aree protette. Modifiche alla legge regionale 29 giugno 2009, n. 19)
↑ Закон Татарела, нар. още от журналистите Tatarellum, е Закон n. 43 от 23 февруари 1995 г., замислен да регулира избирателната система на италианските региони с обикновен устав и впоследствие прилаган и в три региона със специален устав. Той носи името си от първия подписал – заместникът на Националния алианс и бивш министър Пинучо Татарела и е създаден, за да даде мажоритарен и президентски обрат на регионалната система на управление в Италия
↑ Новата гара Торино Порта Суза замества Старата, която до 18 октомври 2009 г. се нарича Подземна Торино Порта Суза, за да се разграничи от Новата гара.
↑ Тук изключваме тези в scuola d'infanzia (предучилищна възраст), която не е задължителна.
↑ ^а ^б Традиционните италиански хранително-вкусови продукти (PAT) са продукти, включени в специален списък, създаден от министерството в сътрудничеството с регионите на Италия. Списъкът се актуализира и публикува ежегодно от министерството, което има и задача да популяризира знанията за тях на национално и международно ниво.
↑ Социалната изба е кооперация, чиито членовете предоставят продуктите от своите лозя за производство и преработка на вино и за продажба на едро или дребно.
↑ Защитеното наименование за произход (DOP) е запазена марка за правна защита на наименованието, което се дава от Европейския съюз на храни, чиито специфични качествени характеристики зависят основно или изключително от територията, на която са произведени и продуктите със защитен географски признак (IGP).
↑ Защитено географско указание означава марка за произход, която се дава от Европейския съюз на онези селскостопански и хранителни продукти, за които определено качество, репутация или друга характеристика зависи от географския произход, и чието производство, преобразуване и/или преработка се извършва в определен географски район.
↑ Окопите на хълма на Асиета са все още видими и са нещо уникално за военната архитектура на 17. и 18. век и поради крайния дефицит на използвания материал и типичната изработка на конструкцията. Окопите от камък и пръст са единствените възможни на тези височини, но се оказват също толкова ефективни в сравнение с много по-скъпите укрепления надолу по течението.
↑ Групата е основана през 1974 г. под егидата на генерала историк Гуидо Аморети с цел историческата и динамичната възстановка на реалността на някои военни корпуси на Савойското херцогство. Характеризира се с детайлна и вярна реконструкция на униформите, оръжията, екипировката на старите савойски полкове и с военните учения с команди на старофренски език, зареждането на пушките с кремък, хвърлянето на ръчни гранати и артилерийски огън. Всяка маневра или движение стриктно следва информацията от старите учебни наръчници от 18. век.
↑ Това са група религиозни лица и миряни от Торино в периода 19. – 20. век, посветили се на благотворителни и социални дейности в града.

Външни препратки Редактиране

((it)) Официална страница на регион Пиемонт
((en)) Уеб страница Piemonte Italia
((it)) Статистически данни за Пиемонт на ISTAT
((it)) Списък с известни личности от Пиемонт

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Piemonte“ и страницата „Geografia del Piemonte“ в Уикипедия на италиански и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Simboli del Piemonte в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Bruno Migliorini et al., Scheda sul lemma „Piemonte“, in Dizionario d'ortografia e di pronunzia, Rai Eri, 2007, ISBN 978-88-397-1478-7.

[2] ISTAT. Popolazione residente al 1° Gennaio 2023 per età, sesso e stato civile Regione: Piemonte. // Посетен на 2023-5-27.

[:5-3] Popolazione straniera residente al 1 Gennaio 2022 per età e sesso post censimento (b) Regione: Piemonte. // ISTAT. Посетен на 18 март 2022.

[4] Cittadini stranieri 2021 - Piemonte. // Посетен на 18 март 2022.

[5] Regione Piemonte. // Посетен на 2023-5-27.

[6] Tutt'Italia.it. Regioni italiane per numero di comuni. // Посетен на 18 март 2022.

[7] Luca Patria, All'insegna della Croce Bianca: il borgo medievale di Novalesa e il suo valico in Ruffino Michele (a cura di), Le Alpi ospitali. Viaggio nella cultura storica ed artistica di Novalesa medievale, Clut, Torino 2014, p e Giuseppe Sergi, L'aristocrazia della preghiera, Roma, Donzelli, 1994, стр. 146

[:3-8] а ^б Il Territorio. // Piemonte web. Посетен на 18 март 2022. (на италиански)

[9] Piemonte informa. Boschi in aumento in Piemonte. // Посетен на 18 март 2022. (на италиански)

[10] Mirko Laurenti и др. Ecosistema urbano: rapporto sulle performance ambientali delle città 2019. // с. 19 и 23. Посетен на 18 март 2022.

[12] Testo unico sulla tutela delle aree naturali e della biodiversità. // Посетен на 18 март 2022.

[14] Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992 on the conservation of natural habitats and of wild fauna and flora. // Посетен на 18 март 2022.

[15] Conservazione degli uccelli selvatici. // Посетен на 18 март 2022.

[16] Regione Piemonte. // Посетен на 18 март 2022.

[:6-17] а ^б Информацията е взета от https://www.tuttitalia.it/

[18] Tuttitalia.it. Cittadini stranieri 2022 - Piemonte. // Посетен на 2023-5-27.

[19] Adozione del gonfalone e dello stemma della Regione Piemonte. // 16.1.1984. Посетен на 18 ноември 2021.

[20] Un ducato per il Piemonte. // 3.3.2017. Посетен на 18 ноември 2021. (на италиански)

[21] Sei secoli di storia del Ducato sabaudo. // 20.10.2016. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)

[22] Luigi Cibrario, Origini e progressi della Monarchia di Savoia, Torino 1869 – Carlo Alberto Gerbaix De Sonnaz, Bandiere stendardi e vessilli di Casa Savoia, dai Conti di Moriana ai Re d'Italia (12, 00 – 1861), Torino 1911

[23] Tutt'Italia.it. Regione Piemonte. // Посетен на 2023-5-27. (на италиански)

[24] ISTAT. Popolazione residente al 1° Gennaio 2023 per sesso, età e stato civile (n) Regione: Piemonte. // Посетен на 2023-5-27.

[25] La Giunta. // Regione Piemonte. Посетен на 26.5.2020.

[26] Sede unica. // Посетен на 26.5.2020.

[27] Il Consiglio è.... // Посетен на 11 октомври 2022.

[elementari.net-29] а ^б ^в Il Piemonte: caratteristiche, storia, economia e risorse. // Elementari.net. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)

[:1-30] а ^б Il Piemonte: caratteristiche, storia, economia e risorse. // Elemntari.net. Посетен на 9 ноемри 2020. (на италиански)

[31] Urban Center. La Città e i suoi numeri. април 2016. с. 8. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)

[32] Unione Industriale Torino. Le trasformazioni di Torino dalla seconda metà del Novecento ad oggi. юни 2010.

[33] Williams, Gisela. In Turin, the Olympic Glow Hasn’t Yet Faded. // The New York Times. 10.10.2008. Посетен на 27.5.2020.

[34] Visita alla centrale idroelettrica più grande d'Italia. // In Italia magazine. Посетен на 1.6.2020. (на италиански)

[35] Infrastrutture in Lombardia. // Посетен на 9 ноември 2020.

[:0-36] а ^б Rete ferroviaria del Piemonte. // Посетен на 9 ноември 2020.

[37] Matteo Borgetto. Ferrovia Torino-Cuneo-Nizza fra le dieci più belle del mondo. // La Stampa Cuneo. 12 февруари 2016. Посетен на 9 ноември 2020.

[39] Report 2007 sull9à veicolare in Piemonte. // Посетен на 10 ноември 2011. (на италиански)

[40] Piemonte. // Le bellezze d'Italia. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)

[41] La Flotta del Lago Maggiore. // Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)

[:2-42] Fonte: illagomaggiore.com. Посетен на 20 август 2010 г.

[43] Scuole in Piemonte. // Tutt'Italia.it. Посетен на 18 ноември 2021.

[45] MIUR. Portale unico Dati della Scuola. // Посетен на 26 ноември 2020.

[:10-46] а ^б Noi Italia Dati ISTAT: Dashboard. // Посетен на 1 декември 2020.

[47] TUTELA, VALORIZZAZIONE E PROMOZIONE DELLA CONOSCENZA DELL'ORIGINALE PATRIMONIO LINGUISTICO DEL PIEMONTE. // Посетен на 27 декември 2020.

[48] Biondelli, B. Saggio sui dialetti gallo-italici. 1853. Посетен на 2.6.2020. (на италиански)

[49] Legge statale 15 dicembre 1999, n. 482 (Norme in materia di tutela delle minoranze linguistiche storiche)

[50] За подробна справка за самодекларациите на общините вж. Piemonte (посетен на 2 юни 2020 г.)

[51] Minoranze linguistiche storiche. // Посетен на 2.6.2020.

[52] Fiorenzo Toso, Le minoranze linguistiche in Italia, Il Mulino, Bologna 2008, с. 137.

[53] Ventitreesima revisione dell'elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali. // Ministero delle politiche agricole alimentari e forestali. Посетен на 2023-5-27. (на италиански)

[:4-55] а ^б Vini Piemonte. // Vini online.it. Посетен на 2.6.2020. (на италиански)

[57] Il Piemonte? Eʼ la regione più bella del mondo, almeno per il 2019. // TGCom24. 23.10.2018. Посетен на 2.6.2020. (на италиански)

[58] Lonely Planet's best places in Europe 2015. // Lonely Planet. Посетен на 2.6.2020. (на английски)

[59] Premio Nazionale del Paesaggio, encomio per la Regione

[62] Fiera Internazionale del tartuffo bianco d'Alba. // Посетен на 3.6.2020.

[63] Italian Culinary Institute for Foreigners. // Посетен на 3.6.2020.

[64] Fumagalli, Marisa. Slow Food diventa „eco-gastronomica“. // Corriere Economia. 10.11.2009. Посетен на 3.6.2020.

[65] Rubichini. Le 10 più belle località sciistiche in Piemonte. // Expedia.it. 12.12.2017. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)

[66] Rossana Bossaglia, Il Liberty in Italia, ed. Charta, Milano, 1997, p. 14.

[67] UNESCO. // Regione Piemonte. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)

[68] Sacri Monti of Piedmont and Lombardy. // UNESCO World Heritage List. Посетен на 3.6.2020. (на английски)

[69] Vineyard Landscape of Piedmont: Langhe-Roero and Monferrato. // UNESCO. Посетен на 3.6.2020. (на английски)

[70] Città creative. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)

[71] MAB. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)

[72] Geoparchi. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)

[73] Cattedre UNESCO. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)

[74] Corona di Delizie. // Città Metropolitana di Torino. Посетен на 4.6.2020. (на италиански)

[75] Le 13 perle del Piemonte elette tra i „Borghi più belli d’Italia“. // Guida Torino. Посетен на 4.6.2020. (на италиански)

[76] Abbeys and Churches. // Piemonte Italia.eu. Посетен на 4.6.2020. (на италиански)

[78] Michele Ruggiero, Storia della Valle di Susa, Alzani Editore, Pinerolo, 1996.

[80] Dario Gariglio, Battaglie alpine del Piemonte sabaudo. Tre secoli di guerre sulle Alpi occidentali, Roberto Chiaramonte Editore, Collegno 1999.

[11] Заедно с този на Абруцо, Лацио и Молизе.

[13] Добавени с чл. 1 на Регионален закон n. 11 от 25 юни 2013 г. „Разпоредби относно зоните, граничещи със защитени зони. Изменения на Регионален закон n. 1 от 29 юни 2009 г.“ (Legge regionale n. 11 del 25 giugno 2013 – Disposizioni in materia di aree contigue alle aree protette. Modifiche alla legge regionale 29 giugno 2009, n. 19)

[28] Закон Татарела, нар. още от журналистите Tatarellum, е Закон n. 43 от 23 февруари 1995 г., замислен да регулира избирателната система на италианските региони с обикновен устав и впоследствие прилаган и в три региона със специален устав. Той носи името си от първия подписал – заместникът на Националния алианс и бивш министър Пинучо Татарела и е създаден, за да даде мажоритарен и президентски обрат на регионалната система на управление в Италия

[38] Новата гара Торино Порта Суза замества Старата, която до 18 октомври 2009 г. се нарича Подземна Торино Порта Суза, за да се разграничи от Новата гара.

[44] Тук изключваме тези в scuola d'infanzia (предучилищна възраст), която не е задължителна.

[:0-54] а ^б Традиционните италиански хранително-вкусови продукти (PAT) са продукти, включени в специален списък, създаден от министерството в сътрудничеството с регионите на Италия. Списъкът се актуализира и публикува ежегодно от министерството, което има и задача да популяризира знанията за тях на национално и международно ниво.

[56] Социалната изба е кооперация, чиито членовете предоставят продуктите от своите лозя за производство и преработка на вино и за продажба на едро или дребно.

[:6-60] Защитеното наименование за произход (DOP) е запазена марка за правна защита на наименованието, което се дава от Европейския съюз на храни, чиито специфични качествени характеристики зависят основно или изключително от територията, на която са произведени и продуктите със защитен географски признак (IGP).

[61] Защитено географско указание означава марка за произход, която се дава от Европейския съюз на онези селскостопански и хранителни продукти, за които определено качество, репутация или друга характеристика зависи от географския произход, и чието производство, преобразуване и/или преработка се извършва в определен географски район.

[77] Окопите на хълма на Асиета са все още видими и са нещо уникално за военната архитектура на 17. и 18. век и поради крайния дефицит на използвания материал и типичната изработка на конструкцията. Окопите от камък и пръст са единствените възможни на тези височини, но се оказват също толкова ефективни в сравнение с много по-скъпите укрепления надолу по течението.

[79] Групата е основана през 1974 г. под егидата на генерала историк Гуидо Аморети с цел историческата и динамичната възстановка на реалността на някои военни корпуси на Савойското херцогство. Характеризира се с детайлна и вярна реконструкция на униформите, оръжията, екипировката на старите савойски полкове и с военните учения с команди на старофренски език, зареждането на пушките с кремък, хвърлянето на ръчни гранати и артилерийски огън. Всяка маневра или движение стриктно следва информацията от старите учебни наръчници от 18. век.

[81] Това са група религиозни лица и миряни от Торино в периода 19. – 20. век, посветили се на благотворителни и социални дейности в града.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[N 1]

[11]

[N 2]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[N 3]

[26]

[27]

[28]

[29]

[30]

[31]

[32]

[33]

[34]

[N 4]

[35]

[36]

[37]

[38]

[39]

[N 5]

[40]

[41]

[42]

[43]

[44]

[45]

[46]

[47]

[48]

[N 6]

[49]

[N 7]

[50]

[51]

[52]

[N 8]

[N 9]

[53]

[54]

[55]

[56]

[57]

[58]

[59]

[60]

[61]

[62]

[63]

[64]

[65]

[66]

[67]

[N 10]

[68]

[N 11]

[69]

[N 12]