Овчарска брадва

Овчарската брадва е дълга тънка лека брадва с евразийски произход, използвана през миналите векове от овчарите в Карпатите, в Словакия, Чехия, Полша, Украйна, Румъния и Унгария . Овчарската брадва е инструмент и бастун който може да се използва като леко оръжие. Има символични исторически и културни конотации и все още се използва като опора в много традиционни танци, например одземок (odzemok).

Декоративна реплика изцяло от дърво на овчарска брадва

Древен унгарски воин с фокош (fokosh) закачен на седлото

Румънски ( влашки) овчар в Банат носещ овчарска брадва ( Огюст Рафет, ок . 1837 г.)

Име в различните езици

В езиците на различните народи: Hungarian: fokos; Czech: valaška, lit. "Romanian"; Polish (в разл. региони): ciupaga, rąbanica, obuszek, cekanka, wataha, wataszka,две късни форми в Romanian vătaf ("master shepherd"); Romanian: baltag, secure; Rusyn: валашка, valaška; Slovak: valaška, lit. "Romanian"; Ukrainian: бартка, bartka, топірець, topirets'). В Българския се среща като балта, балтия (от Romanian: baltag).

Външен вид

Овчарска брадва е лека брадва с дълга и права дървена дръжка, често с метално капаче. Дължината обикновено е малко повече от 1 метър. Дръжките обикновено са гравирани, тъй като техните собственици имат достатъчно време за изработка.

Днешните овчарски брадвички са предимно декоративни, някои от които имат златни или сребърни глави (предимно месинг, желязо, хромирано желязо, дърво или алуминий - рядко се случва всяка глава на брадва да е от твърдо злато или сребро). Много от тях се считат за произведения на изкуството (особено тези, създадени през 60-те години от високопланински жители). Те били умело щамповани / украсени според древната традиция. Основните мотиви са слънцето, звездите (вихър), кометите, дървото на живота, цветята, дърветата като ела или смърч и различни геометрични дизайни. Някои ковачи използват много различни, сложни печати.

История и употреба

Първото писмено споменаване на овчарската брадва идва от съда на император Цин Ши Хуанг . Той е изобразен и върху скитски изображения . Първите потребители на овчарската брадва са били евразийски номади . Много от тях са открити в гробове на Авари . Освен често срещаните източни степни видове , аварското влияние може да се усети и върху дръжките на унгарската брадва .

През IX век унгарските воини са използвали леки брадви на дълги дръжки, наречени fokos, във военния си арсенал по време на нашествието си в Централна Европа . Освен тях булгарите, а също и аланите и славяните използвали подобни оръжия .

В Словакия и Полша овчарските брадви са неразделни инструменти на местните овчари, заедно с тежки декоративни колани. В словашката култура овчарската брадва е популяризирана от местната историческа личност, разбойника Юрай Яношик .

В Унгария модифицираните брадви са били използвани и като бойни оръжия от унгарските воини в ранния модерен период, използвани например през 18-ти век във Войната за независимост на Ракочи срещу австрийските войници. През 17 и 18 век, унгарски куруцки лидер Имре Тьокьоли и неговите войници, използват овчарски брадви като оръжие. Унгарските овчари в северните райони ги използват също като инструменти.

Много хора от региона Галичина били изобразявани, държащи bartka, особено представителите на местната съпротива селяни от 19-ти век, известен като opryshky.

Съвременна употреба

В момента овчарските брадви все още се правят и продават като сувенири и за декоративни цели. Те все още се използват в много традиционни танци. Понякога те могат да бъдат забелязани в селските части на страната, където възрастните мъже все още ги използват като бастуни. Рядко се използват като инструменти или оръжия.

галерия

• 
  Клеменс Бахледа държи брадвичка
• 
  Юрай Яношик с брадва
• 
  Имре Тьокьоли с фокош
• 
  бунтовника Васил Баюрак държи бартка
• 
  детайл; бартка от Северин Обст (1882)