АК-726

АК-726 е съветско сдвоена корабна универсална артилерийска установка калибър 76,2 mm, на въоръжение във ВМС на СССР от 60-те години на 20 век. На въоръжение е приета на 23 май 1964 г. под индекса АК-726. Серийното производство на установките АК-726 продължава до 1987 – 1988 г.

АК-726
Кърмовата 76,2 mm сдвоена установка на „ТАРК Минск“
История на производството
Производител	СССР
Година на производство	1964 – 1988 г.
История на службата
На въоръжение в	СССР
Характеристики на оръдието
Калибър, mm	76,2
Дължина на ствола, mm/калибра	4496/59
Маса на оръдието със затвора, kg	26 t
Принцип на зареждане	Унитарно автоматично зареждане
Скорострелност, изстрела/минута	90 – 107
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)	+84°
Снижение (min)	-2°
Ъгъл на завъртане, °	+ 164° / – 164°
Максимална далечина на стрелбата, m	15
АК-726 в Общомедия

Носовата установка на ТАКР „Минск“

Описание

Артилерийската установка се състои от две оръдия калибър 76,2 mm, монтирани на общ лафет. Автоматиката служи за намаляване на отката на ствола. Стволовете са нарезни, моноблочни, снабдени с прицели. Снарядите се подват в подемниците от погреби, разположени под кулата. Товаренето на снарядите в подемника се осъществява ръчно. Двата ствола произвеждат изстрелите едновременно. В прекъсванията между стрелбите стволовете се охлаждат със забордна вода с помощта на автоматичната система за охлаждане. Максималната продължителност на серията е 40 – 45 изстрела, с края на които се произвежда охлаждането в течение на три минути. Ресурса на ствола е 3000 изстрела.

Огъня на кулата се прицелива с помощта на артилерийския радар МР-105 „Турель“ (по класификация на НАТО – Owl Screech). Огъня може да се управлява автоматично, полуавтоматично с помощта на призматичния прицел или ръчно. Разчета на кулата и системата на комплекса се състои от 9 души (в т.ч. 4 под кулата), масата на кулата е 26 t. Купола има лека броня с дебелина 5 mm. Недостатък на купола е слабата вентилация, водеща до необходимост да се стреля при отворени люкове. Преимущества на системата са точност и високата надежндост. Скоростта на наводка във вертикалната плоскости е 30°/секунда, в хоризонталната – 35°/сек., или съответно 1,2°/сек. и 1°/сек. (ръчно).

Използват се два типа снаряди:

• Противоавиационният (зенитен) ЗС-62 с радиоуправляем капсул-детонатор тип АР-67
• Осколочно-фугасният ОФ-62 с ударен капсул-взривател тип ВГ-67

Масата на детонатора с капсула е 400 g, (и при двата типа снаряди), масата на барутния заряд – 3,055 kg.

Снарядите имат самоликвидатор; далечината на стрелба по тях е ограничена на 11000 m.

История

Кула на системата АК-726 на БПК от проект 61, вляво радиолокационната станция МР-105

Работите над новата артилерийска система калибър 76,2 mm, използвана главно за противовъздушна отбрана, а също и за поразяване на морски цели, започват през 1954 г. конструкторското бюро ЦКБ-7 (по-късно вече бюро „Арсенал“, главен конструктор П. Тюрин). Основната част на системата е двустволната артилерийска кула (със заводско обозначение ЗИФ −67), включваща и система за управление на огъня. Новото си развитие проекта получил през 1956 – 57 г. Прототипа на купола ЗИФ-67 е произведен през 1958 г. Два различни варианта на кулата са изпратени на морски изпитания от 1960 до 1961 г. на два противолодъчни кораба от проекта 159, ПЛК-1 и ПЛК-17, в Черно и Балтийско морета. След изпитания е избран варианта за купол с опростена система за подаване на боеприпасите, като по-надеждна, и започва производството на системата и нейният монтаж на новите кораби. Пълната версия на системата АК-726, с радар за управление на огъня МР-105, е за първи път поставена на ракетния крайцер „Грозный“ (проект 58) и на есминеца „Комсомолец Украины“ (проект 61) през 1962 г.

Системата е официално приета на въоръжение на 24 юни 1964 г. Оттогава АК-726 става една от най-разпространените артсистеми на съветските кораби, а също се произвежда и за износ. Обаче поради ниската си ефективност за поразяване на морски целей, а също и поради малкия си калибър от 80-те години на новите кораби тези установки са заменени от системата АК-100 (калибър 100 mm).

ТТХ

Основни характеристики:

• Калибър: 76,2 mm
• Дължина на ствола: 59 калибра (L/59)
• Брой стволове: 2
• Ъгли: −10° +85°
• Скорострелност: 90 – 107 изстрела/минута (за един ствол)
• Маса на патрона: 12,4 kg
• Маса на снаряда: 5,9 kg
• Начална скорост: 980 m/s
• Далечина на стрелбата: до 15 km

Основни ползватели на АК-726

• СССР ВМФ СССР
  • Военноморски флот на Русия
  • Военноморски сили на Украйна
  • Военноморски сили на Азербайджан
• Военноморски сили на Полша
• Виетнамски народни военноморски сили
• Сирийски арабски военноморски флот
• Военноморски сили на Индия
• други страни

Кораби, носещи AK-726

76,2 mm АУ АК-726 на стражевия кораб от проекта 1135 „Жаркий“, 1987 г.

Установките АК-726 се поставят на съветските кораби:

• Крайцери проект 58
• Ракетните крайцери проект 1143
• Есминците от проекта 56у
• Есминците от проекта 61
• Ракетните ПЛК от проект 1135
• Ракетните ПЛК от проекта 1159
• Малките ПЛК от проекта 35
• Малките ПЛК от проекта 159
• Десантните кораби от проекта 1171.1
• Десантните кораби от проекта 1174
• Учебните кораби от проекта 887
• Патрулните ледоразбивачи от проект 97п

На кораби от други страни:

• „Марасести“ (Военноморски сили на Румъния)
• Фрегати тип „Тетал“ (Военноморски сили на Румъния)
• Фрегати тип „Котор“ (Югославия)

Литература

• Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. СПб., Велень, 1995, 80 с. ISBN 5-85817-009-9.
• Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000, 1156 с. ISBN 985-433-703-0.

Външни препратки

• 76.2 mm/59 (3") AK-726 ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно АК-726
• 76-мм спаренная автоматическая артустановка АК-726 ((ru))
• АК-726 – 76,2-мм спаренная корабельная артустановка ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „АК-726“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​