Авдела
Авдела или Абдела (на гръцки: Αβδέλλα; на арумънски: Avdhela, Abela, Abdela) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония.[1] Населението на селото е влашко.[1]
| Авдела Αβδέλλα | |
 Панорама на Авдела | |
  Авдела  Авдела  Авдела | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 1350 m |
| Население | 12 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 510 32 |
| Телефонен код | 2462 |
| Авдела в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 40 km югозападно от град Гревена на 1350 m надморска височина в планината Пинд. Разположено е на границата на Националния парк „Пинд“.[1][2]
История редактиране
В Османската империя редактиране
Преди 1800 година селото е в местността Фадинес, но се премества на сегашното си място, което е с по-добър климат.[1] Населението му се състои предимно от големи семейства влашки овчари.[1] Селяните се ползват с известна автономия, но тези привилегии са изгубени по времето на Али паша Янински.[1]
През 1880 година Апостол Маргарит открива в Авдела румънско училище.[3] Според други източници румънското училище е открито още през 1867 година.[1][4] Според Густав Вайганд в Авдела „националната партия е по-силна отъ гръцката“.[5]
„Неоспоримъ фактъ е, че, откато се е отстѫпила Тесалия на Гърцитѣ, тѣзи лѣтни села отъ година на година все се намаляватъ по численностьта на жителитѣ си. Прѣзъ септември 1886 година въ Самарина намѣрихъ[6] само 3,000 жители, а по-прѣди биле 10,000. Много кѫщи сѫ праздни, други сѫ вече срутени и никой не мисли да поднови тѣзи кѫщи...
...общината имъ има 12,000 овце, които принадлѣжатъ не само на хора овчари, но и на занаятчии, и всичкитѣ се закарватъ на паша отъ овчаритѣ. Общината е плащала прѣди само 400 лири данъкъ за мѫжетѣ и кѫщитѣ и по 4 1/2 гроша на всѣка овца; но понеже нѣмаше строгъ контролъ, често пѫти правителството губѣше, защото за една малка сума чиновницитѣ се подкупуваха и по този начинъ много отъ овцетѣ се укриваха. Сега пъкъ, като се минава гръцката граница, прави се едно точно прѣброявание и се изисква на овца по 2 гроша, а отъ турцитѣ по 3 1/2 гроша; така щото на овца се пада всичко 5 1/2 гроша. Значи, сега се плаща по единъ грошъ повече на овца, па при това и пограничнитѣ пазачи не могатъ да се подкупятъ.
Това не е всичкото. Сега трѣбва да се плаща за паспорти, мито за изработенитѣ покривки, келими и разнитѣ материи, което по-прѣди не сѫществуваше. Тѣзи женски домашни произведенин замѣняватъ въ Трикала, Лариса и Воло за памукъ и жито. Готовитѣ пари, които нплучаватъ, се употрѣбяватъ изключително за данацитѣ, така щото тѣмъ нищо не остава и вслѣдствие на това новечето отъ тѣхъ полека-лека продаватъ овцетѣ. Богатството постояно се изгубва и мнозина сѫ принудени да се оставятъ отъ овчарството и подкачатъ да се занимаватъ съ земледѣлие, както напр. изъ селата Шеску, Батсе и Алимерия, въ околностьта на Воло. Но понеже земледѣлието не е по вкуса на аромѫнина, затова мнозина сѫ се поселили въ прибрѣжнитѣ голѣми градове или пъкъ въ странство и се занимаватъ съ занаяти и[7] бакалство или държатъ хотели и слѣдъ малко врѣме изгубватъ националностьта си — това съмъ наблюдавалъ на много мѣста.
Но и онѣзи, които оставатъ въ родното си мѣсто, не сѫ по-добрѣ, отколкото прѣди. Общината плаща сѫщия или по-голѣмъ данъкъ, макаръ числото на жителитѣ да са е намалило. Напримѣръ, Авделската община е платила при горнята сума още 180 лири за пѫтища и то за такива, които не минаватъ прѣзъ общината и не принасятъ никаква полза на самата нея.“[8]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Авдела (Авела) брои 1500 жители власи.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Авдела е чисто влашко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 241 къщи.[10]
Според гръцка статистика от 1904 година в Авдела живеят 1700 влахофони, от които 400 румънеещи се.[11]
Заради надигналата се румънска пропаганда през октомври 1905 година Авдела е нападнато от гръцка андартска чета[1] и е изравнено със земята – изгорени са 133 къщи, 8 дюкяна, църквата и училището.[12][13] През май 1906 година 60 фамилии, мигриращи от Гревена в Авдела и охранявани от турски аскер, са нападнати от гръцки андарти, като са убити 4 арумъни и 10 турци.[14]
Енорийският храм на площада на селото „Успение Богородично“ изгаря в 1905 година и отново е построен в 1955 година.[15]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Авдела остава в Гърция. Преброяването от 1920 година сочи само 12 души, тъй като е направено през зимата, когато авделци са със стадата си в Тесалия.[2]
На 14 юни 1944 година селото е изгорено от германските окупационни части.[1] Вследствие на Втората световна и Гражданската война цялото население бяга в големите градове.[2]
На площада на селото има бюстове на родените тук кинопионери Братя Манаки.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Боцамици[16] | Μποτσαμίτσι | Куцуракия | Κουτσουράκια[17] | местност СЗ от Авдела[16] |
| Стадес[16] | Στάντες | Станес | Στάνες[17] | местност СЗ от Авдела[16] |
| Дова[16] | Ντόβα | Довас | Ντόβας[17] | местност И от Авдела[16] |
| Мендания Тенгу[16] | Μεντάνια Τέγγου | Идротривея Тенгу | Ὑδροτριβεϊα Τέγγου[17] | местност СИ от Авдела[16] |
| Бара[16] | Μπάρα | Лекани | Λεκάνη[17] | връх СИ от Авдела[16] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1156[2] | 12[2] | 86[2] | 424[2] | 6[2] | 2[2] | 4[2] | 360[2] | 130[2] | 448 | 280 |
Личности редактиране
Виден авделец от XVIII век е Неофит II Сисанийски, сисанийски митрополит от 1792 до 1811 година. От Авдела са някои от най-видните дейци на арумънското възраждане като йеромонах Аверкий (1806 - ?), Димитрие Абеляну (? - 1933), Константин Кайрети, Николае Папахаджи (? - 1931), Перикле Чивика и разбира се Апостол Маргарит (1832 - 1903), родоначалника на борбата за арумънско възраждане. Видните балкански кинодейци братя Манаки - Милтон (1878 - 1954) и Янаки (1882 – 1964) са от Авдела. От Авдела са няколко видни румънски учени – Йоан Караджани (1841 - 1921), фолклорист и преводач, академик, Перикле Папахаджи (1872 - 1943), фолклорист, лингвист и историк, Таке Папахаджи (1892 - 1977), румънски лингвист, фолклорист и етнограф, както и поетите Нуши Тулиу (1872 - 1941) и Таке Качиона (1885 – 1971).
Литература редактиране
- Μπίρκας, Κώστας. Αβδέλλα. Η αλπική κωμόπολη. Αετοφωλιά της ένδοξης Πίνδου. Αθήνα, Ιωλκός, 1978. (на гръцки)
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к Αβδέλλα // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Архивиран от оригинала на 2015-01-19. Посетен на 19 януари 2015.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 107. (на македонска литературна норма)
- ↑ Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. Lumina, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122.
- ↑ Lascu, Stoica. EVENIMENTELE DIN IULIE-AUGUST 1917 ÎN REGIUNEA MUNŢILOR PIND – ÎNCERCARE DE CREARE A UNEI STATALITĂŢI A AROMÂNILOR. DOCUMENTE INEDITE ŞI MĂRTURII. STUDIU ISTORIOGRAFIC ŞI ARHIVISTIC // Armânlu. Архивиран от оригинала на 2015-01-19. Посетен на 19 януари 2015.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 132.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 129.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 130.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 131.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 264.
- ↑ Η Αβδέλλα στις αρχές του αιώνα
- ↑ Motta, Giuseppe. The Fight for Balkan Latinity. The Aromanians until World War I
- ↑ Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide – GTP. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)