Берсалиери

Берсалиери (на италиански: Bersaglieri) е името на елитни военни формирования лека пехота в сухопътните войски на Италия.

Берсалиери на военен парад, 2007 г.

История

Берсалиери в битката при Чорная, 1855 г.

Берсалиерите са създадени през 1838 г. от италианския революционер и военен привърженик на карбонарите Алесандро Лучано Ламарморо като корпус на революционните групи в Италия за борба срещу монархическото статукво на Виенския конгрес. Те стават особено популярни след революциите от 1848 г. като в Кримската война взимат участие на страната на Пиемонт известен още като Сардинско кралство. През войната за обединението на Италия 1860 – 1861 г. воюват като доброволци в състава на дружината на Джузепе Гарибалди. След обединението на кралство Италия заедно с т. нар. Алпийски стрелци им е предоставен статут на военни части на италианската армия. През първата африканска война 1867 г. берсалиерите участват в битката за Еритрея, която завършва с разгром за италианската войска.

От 1891 до 1915 г.

Във втората (1887 – 1891 г.) и третата 1897 г. африканска война берсалиерите се проявяват героично и до голяма степен компенсират недостатъците на италианската пехота. Отличителен факт за тях е, че берсалиери постъпват в армията преди всичко хора от беден произход от централна и южна Италия с което обаче се поддържа техния революционен дух. През итало-турската война 1911 г. берсалиерите са тези, които изнасят на гърба си основния ход на военните действия в Либия срещу османската армия, като проявяват голям героизъм в завземането на Триполи и воденето на военните действия в пустинята Сахара. След обявяването на Либия за колония на Италия, берсалиерите се сражават и срещу османците в т.нар. Додеканезки острови в Егейско море и съгласно договора от Уши Италия придобива Додеканезите като своя колония. В Първата световна война берсалиерите се сражават в битката за Капорето, където задържат австро-унгарската армия с големи загуби. Поделения на Берсалиерите водят военни действия и в Албания, където подпомагат съглашенското настъпление от Солун към Вардарска Македония през 1916 – 1918 г. След отстъплението на българските войски след Солунското примирие през септември 1918 г. берсалиерите участват в съглашенската окупация на Западна Тракия в гр. Фере и през 1919 – 1920 г. подпомагат национално освободителното дело на Вътрешната Тракийска Революционна Организация на тракийските българи, като им отварят складовете с оръжие, пленено от българската армия съгласно Ньойския договор, които охраняват.

От 1918 до 1940 г.

Идването на фашисткия режим на Бенито Мусолини на власт в Италия през 1922 г. поставя берсалиерите, както и цялата държава, в подчинение на фашистите от 1923 г. Въпреки фашистката власт берсалиерите запазват голям революционен дух през годините на нейното управление и бидейки част от малкото родове войски, които съумели да запазят най-голяма свобода на действие. Тяхното участие във войната в Етиопия също допринася за успеха на италианците в завземането ѝ. Въпреки всичко Бенито Мусолини прави всякакви опити да фашизира берсалиерите, надявайки се да ги използва във Втората световна война.

От Втората световна война

През Втората световна война берсалиерите добиват голяма популярност с участието си в кампаниите на италианската армия по фронтовете във Франция, Гърция, Северна Африка и Съветския съюз, както и в Италия. Важен фактор в защитата на италианската военна чест са упоритите действия на берсалиерите във военните действия в Гърция в 1940 – 1941 г. когато те правят опит да спрат контранастъплението на гърците в Албания. Берсалиерите са основния авангард на италианската армия в Северна Африка и след дебаркирането на германците на фелдмаршал Ромел, като те са основен фактор в придвижването на италианците срещу британската армия през 1941 – 1942 г. В битката за Аламейн през 1942 г. берсалиерите отново водят упорити военни действия умирайки на позициите, но не отстъпвайки срещу британците. Това продължава и в Тунис срещу американо-британските войски до май 1943 г. След дебаркирането в Сицилия на американските и британските армии берсалиерите упорито се сражават срещу американците и британците понасяйки загуби, но успявайки да осъществят опита си за защита на Италия на южния плацдарм на острова против 1 американска пехотна дивизия. След подписването на капитулацията на Италия през септември 1943 г. берсалиерите се озовават на различни страни във войната. Една част застава на страната на краля и маршал Бадолио воювайки в състава на Първа моторизирана бойна група，Италианския освободителен корпус ，Италиански бойни групи от 1944 и други поделения от състава на италианската армия на страната на съюзниците, други са на страната на фашистката република на Бенито Мусолини в Северна Италия главно в състава на дивизия Италия, трета част загиват разстреляни от германците на различни места в Европа. След края на Втората световна война берсалиерите отново са елитен корпус на италианската армия запазващ този си статут.

Източници

• La storia della Bersaglieri, Roma, 2006
• Ендрю Моло, Вооруженые силы Второй мировой, Москва, 2006