Уикипедия

Гонсало М. Тавареш

португалски писател

Гонсало М. Тавареш (на португалски: Gonçalo M. Tavares) е португалски учен, драматург, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, любовен роман, детска литература и документалистика.[1][2][3][4]

Гонсало М. Тавареш
Gonçalo M. Tavares
Гонсало М. Тавареш, 2016 г.
Гонсало М. Тавареш, 2016 г.
Роден1970 г. (54 г.)
Професияписател, поет, драматург
Националност Португалия
Активен период2000 –
Жанрдрама, любовен роман, лирика, документалистика
НаградиВелик офицер на ордена на Инфанта Енрике
Уебсайтwww.goncalomtavares.com
Гонсало М. Тавареш в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Гонсало Мануел де Албукерке Тавареш е роден през август 1970 г. в Луанда, Ангола.[1] Завършва философия в Лисабонския университет, след което е преподавател по теория на науката в него.[2]

Първата му книга „Книга за танца“ (Livro da dança) е издадена през 2001 г.[4] През 2002 г. започва издаването на поредицата му „Кварталът“. В 10-те книги главните герои носят имената на известни творци – Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Андре Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. Чрез препратки към стила на, вижданията и поведението на реалните им съименници писателят изразява с хумор и ирония виждането си за парадоксите в съвременния свят. Първата книга от поредицата получава наградата „Бранкиньо да Фонсека“ на Фондация „Калуст Гулбенкян“ и на вестник „Еспресо“.[1]

През 2005 г. романът му „Йерусалим“ от поредицата „Царството“ получава наградата „Жузе Сарамагу“ за млади писатели[2] и наградата „Океани“ за световна португалска литература, и е включена в европейското издание на „1001 книги, които трябва да прочетете преди да умрете“ – справочник за най-важните романи на всички времена.[1] Романът му „Научете се да се молите в ерата на техниката“ (Aprender a Rezar na Era da Técnica) от същата поредица печели през 2010 г. престижната френска награда за най-добра чуждестранна книга.[1][2]

Разказът му „Вода, Куче, Кон, Глава“ (Água, Cão, Cavalo, Cabeça) от 2007 г. получава голямата награда за разказ „Камило Каштело Бранко“ на Асоциацията на португалските писатели.[4]

През 2010 г. е издаден епосът му „Пътуване до Индия“. Главният герой, Блум, отвратен от себе си и от Европа, с нейната бездуховност и лицемерие, се отправя към Индия. След множество перипетии из Лондон, Виена, Прага и Париж, той пристига в пристига в Индия, и с сблъсква със същата бездуховност и лицемерие, откривайки, че и Изток и Запад говорят на езика на хищника. Книгата получава престижната Голяма награда за роман от Асоциацията на португалските писатели и наградата „Фернандо Намора“.[1][4]

Произведенията на писателя са преведени на повече от 30 езика и в около 50 страни по света.[1][2]

На 9 юни 2012 г. е удостоен с ордена Велик офицер на Ордена на инфанта Енрике (Енрике Мореплавателя).

Гонсало М. Тавареш живее в Лисабон.[1]

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • Uma Viagem à Índia (2010) – голямата награда за роман от Асоциацията на португалските писатели и наградата „Фернандо Намора“[1]
    Пътуване до Индия, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Даринка Кирчева
  • A Mulher-Sem-Cabeça e o Homem-do-Mau-Olhado (2017)
  • Cinco Meninos, Cinco Ratos (2018)

Серия „Кварталът“ (O Bairro) редактиране

  1. O Senhor Valéry (2002) – награда „Бранкиньо да Фонсека“ на Фондация „Калуст Гулбенкян“ и вестник „Ешпресо“[1]
  2. O Senhor Henri (2003)
  3. O Senhor Brecht (2004)
  4. O Senhor Juarroz (2004)
  5. O Senhor Kraus (2005)
  6. O Senhor Calvino (2005)
  7. O Senhor Walser (2006)
  8. O Senhor Breton (2008)
  9. O Senhor Swedenborg (2009)
  10. O Senhor Eliot (2010)
  • Кварталът, изд. „Ерго“ (2020), прев. Даринка Кирчева (сборник)

Серия „Царството“ (O Reino) редактиране

  1. Um Homem: Klaus Klump (2003)[1]
  2. A Máquina de Joseph Walser (2004)
  3. Jerusalém (2004) – награда „Жузе Сарамагу“ и награда „Океани“ за португалска литература (2007)
  4. Aprender a Rezar na Era da Técnica (2007) – награда за най-добра чужда книга 2010 във Франция
  5. O Osso do Meio (2020)

Поезия редактиране

  • 1 (2004)

Пиеси редактиране

  • A Colher de Samuel Beckett e Outros Textos (2003)

Сборници редактиране

  • Matteo Perdeu o Emprego (2010) – 24 разказа[1]
    Матео остана без работа, изд. „Ерго“ (2021), прев. Даринка Кирчева
  • Uma Menina está Perdida no seu Século à Procura do Pai (2014)
  • Bucareste-Budapeste: Budapeste-Bucareste (2019)
  • Animalescos (2019)[3]

Документалистика редактиране

  • Livro da dança (2001)[1]
  • Investigações. Novalis (2002) – награда от Асоциацията на португалските писатели
  • Investigações geométricas (2005)
  • Histórias Falsas (2005)
  • Atlas do Corpo e da Imaginação (2013)
  • Os Velhos Também Querem Viver (2014)

Серия „Енциклопедия“ (Enciclopédia) редактиране

  1. Breves Notas sobre Ciência (2006)[1][3]
  2. Breves Notas sobre o Medo (2007)
  3. Breves Notas sobre as Ligações (2009)
  4. Breves Notas sobra Música (2015)
  5. Breves Notas sobre Literatura-Bloom (2018)

Екранизации редактиране

  • 2009 How to Draw a Perfect Circle – история
  • 2010 Histórias aos Quadradinhos – тв сериал
  • 2010 O senhor Valéry – късометражен
  • 2012 Histórias para Sempre – тв сериал

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  2. ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в Mertinwitt
  3. ↑ а б в ((en)) Биография в CCCB
  4. ↑ а б в г ((en)) Биография в Words without Borders

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gonçalo M. Tavares в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гонсало_М._Тавареш&oldid=11820923“.