Итало Калвино
Ѝтало Калвѝно (на италиански: Italo Calvino[2]) е италиански писател, есеист и журналист.
| Итало Калвино Italo Calvino | |
|---|---|
| италиански писател (1923–1985) | |
 | |
| Роден |
15 октомври 1923 г.
|
| Починал | 19 септември 1985 г.
|
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Торински университет Флорентински университет |
| Работил в | журналист, писател |
| Награди | Австрийска държавна награда за европейска литература (1976)[1] |
| Литература | |
| Период | 1947 – 1985 |
| Жанрове | разказ, есе, роман |
| Направление | неореализъм, постмодернизъм |
| Известни творби | „Космически комедии“ (1965) „Невидимите градове“ (1972) „Ако пътник в зимна нощ“ (1979) |
| Повлиян | Робърт Луис Стивънсън, Владимир Набоков, Лудовико Ариосто |
| Семейство | |
| Баща | Марио Калвино |
| Майка | Ева Мамели |
| Съпруга | Естер Юдит Сингер |
| Деца | Джована |
| Уебсайт | www.italocalvino.org |
| Итало Калвино в Общомедия | |
В последните десетилетия на ХХ век придобива световна известност, като през 80-те години е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за Нобелова награда за литература.[3] Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952 – 1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979).
БиографияРедактиране
Итало Калвино[4] е роден в Сантяго де Лас Вегас, днес част от Хавана в Куба, в семейството на италиански учени агрономи, които скоро се завръщат в родината си. Детството му преминава в Санремо, където завършва и средно образование.
През 1941 г. се записва в Торинския университет, където първоначално започва да следва агрономия, при все че вече го влече литературата. През 1943 г. се прехвърля в Университета на Флоренция и дори взима още три изпита по агрономия. През 1944 г. става член на Италианската комунистическа партия. През 1944 – 1945 г. участва активно в антифашистката съпротива (присъединява се към т.нар. „Гарибалдийски бригади“), а след края на войната решава да се посвети на писането: записва се в литературния факултет на Торинския университет и през 1947 г. се дипломира с магистърски труд върху Джоузеф Конрад.
Започва работа в издателския бранш като сътрудничи и на различни вестници. В края на 1951 г. прекарва два месеца в Съветския съюз като кореспондент на вестник „L’Unità“. Докато е в Москва, научава за смъртта на баща си на 25 октомври.
Първите няколко книги, които Калвино пише, са в духа на италианския неореализъм. През 50-те години отслабва интересът му към каузата на левицата и той се преориентира към един по-скоро приказно-фантастичен жанр; издава „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“, „Несъществуващият рицар“.[5]
През 1964 г. посещава Куба, където сключва брак с аржентинската преводачка Естер Юдит Сингер и се запознава с Че Гевара. През същата година се установява в Париж, където се свързва с литературния авангард и се увлича по структурализма. Става член на Улипо (Oulipo), „Работилницата за потенциална литература“ и се запознава с Елио Виторини, Ролан Барт, Реймон Кьоно и други. Започва да пише есета и успешно да експериментира с литературните форми, което му носи успех. След началото на 70-те години Итало Калвино е най-превежданият съвременен италиански автор.
През 1975 г. е избран за почетен член на Американската академия, а на следващата година получава Австрийската държавна награда за европейска литература. През 1981 г. става Командор на Ордена на почетния легион.
В 1985 г. умира от мозъчен кръвоизлив, докато подготвя „Американските лекции“, четенето на които предстояло. Те са издадени посмъртно, както и други негови произведения.
ПроизведенияРедактиране
- (1947) Il sentiero dei nidi di ragno („Пътеката на паяковите гнезда“)
Приключението на един поет, изд. „Народна култура“ (1984) - Ultimo viene il corvo, (1949) – „Последен идва гарванът“
- Il visconte dimezzato (1952) – „Разполовеният виконт“
- Fiable italiane (1956) – „Италиански народни приказки“
- (1957) Il barone rampante
„Баронът по дърветата“, изд. „Отечество“ София (1979) - (1957) La speculazione edilizia
в Италианска история. София: ОФ, 1973 - (1959) Il cavaliere inesistente
Несъществуващият рицар. София: Народна култура, 1966 - (1963) Marcovaldo: ovvero, le stagioni in città
„Марковалдо, или сезоните в града“, прев. Нева Мичева, Пловдив, 2017 - (1965) Le cosmicomiche
„Космически комедии“, изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1976), - (1967) Ti con zero
„Те нулево“, София:? - (1972) Le cittá invisibli
в „Невидимите градове“,[6] София: Народна култура, 1990 - Il castello dei destini incrociati (1973) – „Замъкът на пресичащите се съдби“
- (1979) Se una notte d'inverno un viaggiatore
„Ако пътник в зимна нощ“, прев. Нева Мичева, София: Колибри, 2008 - (1983) Palomar
„Паломар“, пр. Божан Христов, София: Колибри, 2022 - (1986) Sotto il sole giaguaro
- (1988) Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio
„Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“, прев. Нева Мичева, София: Колибри, 2012 - (1994) Eremita a Parigi
- (2002) Mondo scritto e mondo non scritto
- (2003) Il libro dei risvolti
- Третият е още жив (разкази), София: Партиздат, 1965
За негоРедактиране
- Benussi, Cristina (1989). Introduzione a Calvino. Rome: Laterza.
- Bartoloni, Paolo (2003). Interstitial Writing: Calvino, Caproni, Sereni and Svevo. Leicester: Troubador.
- Bloom, Harold (ed.)(2002). Bloom's Major Short Story Writers: Italo Calvino. Broomall, Pennsylvania: Chelsea House.
- Cannon, JoAnn (1981). Italo Calvino: Writer and Critic. Ravenna: Longo Press.
- Carter III, Albert Howard (1987). Italo Calvino: Metamorphoses of Fantasy. Ann Arbor, Michigan: UMI Research Press.
- Chubb, Stephen (1997). I, Writer, I, Reader: the Concept of the Self in the Fiction of Italo Calvino. Leicester: Troubador.
- Gabriele, Tomassina (1994). Italo Calvino: Eros and Language. Teaneck, N.J.: Fairleigh Dickinson University Press.
- Jeannet, Angela M. (2000) Under the Radiant Sun and the Crescent Moon. Toronto: University of Toronto Press.
- Markey, Constance (1999). Italo Calvino. A Journey Toward Postmodernism. Gainesville: Florida University Press.
- —. Interview. „Italo Calvino: The Contemporary Fabulist“ in Italian Quarterly, 23 (spring 1982): 77 – 85.
- Pilz, Kerstin (2005). Mapping Complexity: Literature and Science in the Works of Italo Calvino. Leicester: Troubador.
- Ricci, Franco (1990). Difficult Games: A Reading of 'I racconti' by Italo Calvino. Waterloo, Ontario: Wilfrid Laurier University Press.
- – (2001). Painting with Words, Writing with Pictures. Toronto: University of Toronto Press. ISBN 0-8020-3507-8
БележкиРедактиране
- ↑ www.kunstkultur.bka.gv.at. Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)
- ↑ [ˈiːtalo kalˈviːno]
- ↑ McLaughlin 1998, с. xii.
- ↑ За схематична автобиография, без дати и в обем страница и половина, виж Автобиография в българския сборник от негови работи Невидимите градове, с. 324 – 325.
- ↑ Трите текста са обединени в изданието I nostri antenati (1960) – „Нашите предци“.
- ↑ Изданието с това заглавие представлява сборник, съдържащ Невидимите градове, Паломар и 33 кратки есета.
- Цитирани източници
- McLaughlin, Martin. Italo Calvino. Edinburgh, Edinburgh University Press, 1998. ISBN 978-0-7486-0735-8. (на английски)
Външни препраткиРедактиране
- ((it)) Официален мемориален сайт
- ((en)) Outside the Town of Malbork, мемориален сайт
- ((it)) Domenico Scarpa, CALVINO, Italo. В: Dizionario Biografico degli Italiani, 2013
- ((it)) Italo Calvino. В: I Classici Italiani
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Итало Калвино, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Калвино в сайта на българските му издатели, „Колибри“
- Васил Димитров, „Невидимите градове“: Книга на месец юни 2019 г., сайт на Читателския клуб на НБУ
- Текстове на Итало Калвино в „Литературен клуб“