Даворин Тръстеняк
Тази статия е за словенския духовник и писател. За хърватския педагог, вижте Даворин Тръстеняк (педагог).
Даворин Тръстеняк (на словенски: Davorin Trstenjak) е словенски либерален католически духовник от XIX век, книжовник, публицист, историк, представител на романтизма, основател и пръв председател на Дружеството на словенските писатели.[1]
| Даворин Тръстеняк Davorin Trstenjak | |
| словенски духовник и писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1890 г.
|
| Религия | Католическа църква |
| Учил в | Грацки университет |
| Даворин Тръстеняк в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 8 ноември 1817 година във фермерското семейство на Антон и Мария (по баща Корошак) в Кралевци, Херцогство Щирия в Австрийската империя. Учи в начално училище от 1825 до 1827 година във Видем, където учителят му го запалва по събирането на народни песни. По-късно от 1827 до 1829 година учи в немско училище в Бад Радкерсбург (на словенски Радгона), където се запознава с филолога Петер Дайнко, с когото стават близки приятели и от когото получава първите си уроци по словенска граматика. Учи в гимназия в Марибор от 1830 до 1836 година и по-късно в лицей в Грац, където става привърженик на илирийското движение – романтично националистическо движение, което се бори за културно и езиково единство на южнославянските народи.[1]
Учи богословие от 1840 година в Грац и след като завършва, в 1844 година е ръкоположен за свещеник и служи като капелан в долнощирските села Сливница при Марибору (1844 - 1846), Лютомер (1847), Хайдина (1848) и в град Птуй (1849 - 1850). От 1850 до 1861 година е капелан, а по-късно е гимназиален учител в Марибор по вероучение и за известно време по словенска история и география. От 1861 до 1868 година е енорийски свещеник в Шентюр, от 1868 до 1879 година в Пониква, а от 1879 до смъртта си служи в Стари търг край Словен градец.[1]
Умира на 2 февруари 1890 година в Стари търг.[1]
Дейност редактиране
Филология и история редактиране
Тръстеняк си сътрудничи със словенско-хърватския поет и етнолог Станко Враз. Повлиян от теориите на Ян Колар и Павел Шафарик, двама влиятелни шечки филолози, застъпващи панславистки идеи, Тръстеняк пише няколко книги на историческа тема, в които твърди, че славяните са най-древният народ в Европа (предшественик на венетската теория). Тръстеняк обаче се отказва от тези си твърдения, след като разбира, че са несъстоятелни от научна гледан точка.
Национално възраждане редактиране
По време на Пролетта на народите в 1848 година Тръстеняк става голям поддръжник на програмата Обединена Словения. Като близък саратник на Матия Майар, автор на програмата, Тръстеняк помага в събирането на подписи в подкрепа на създаването на политическо обединени, включващо всички словенски етнически територии. След 1849 година Тръстеняк установява контакти с Янез Блейвайс и Ловро Томан, които стават лиреди на Словенското национално движение в 50-те и 60-те години на XIX век. В 1863 година Тръстеняк е един от основателите на престижното издателство и научно сдружение Словенска матица. Той също така е съратник на епископ Антон Мартин Сломшек. В 1877 година, по инициатива на Даворин Тръстеняк, е поставена мраморна паметна плоча на Сломшек на родната му къща в Унише.
Литература редактиране
Тръстеняк е също така писател и поет. Неговите творби са с типично романтичен похват, следвайки стила на Франце Прешерен и Йосипина Турнограйска. Тръстеняк отхвърля литературния реализъм на по-младото поколение словенски писатели, които излизат на сцената в средата на 60-те години на XIX век: силно полемизира срещу Фран Левстик и отхвърля поезията на Симон Грегорчич и Йосип Стритар, както и на обкръжението около литературния журнал „Люблянски Звон“. В 1878 година Тръстеняк е основател и е избран за пръв председател на Дружеството на словенските писатели.
Библиография редактиране
- Kdo so bili Ambidravi, in kdo je sozidal starodavni mesti Virunum in Teurnia Kelti ali Venedi? V Celovcu: J. Leon, 1853
- Mesec Marije, ali častenje presvete device Marije skoz eden celi mesec s vsakdanjimi premišljevanji, molitvami in izgledi iz živlenja svetnikov, ter z molitvami v jutro, večer, pri sv. maši, za spoved ino sv. obhajilo, kak tudi s kratkim opisom naj imenitnejših Marijinih svetstev, katere slovenski romarji obiskavajo. U Gradcu: J. Sirolla, 1856
- Pannonica: spomeniški listi. Samozal. D. Trstenjak, 1887
- Weriand de Graz: zgodovinsko-rodoslovna razprava. V Celovci: pisatelj, 1884
- Triglav, mythologično raziskavanje. Samozal. D. Trstenjak, 1870
- Slovanščina v romanščini. [Ponikva]: pisatelj, 1878
Литература редактиране
- Trstenjak, Davorin в: Slovenski biografski leksikon, Izidor Cankar (Ljubljana: Zadružna gospodarska banka, 1925).
- Bogo Grafenauer, Struktura in tehnika zgodovinske vede (Ljubljana: Univerza v Ljubljani, 1980).
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Slodnjak, Anton. Trstenjak, Davorin (1817–1890) // Slovenska biografija. Slovenska akademija znanosti in umetnosti, Znanstvenoraziskovalni center Slovenske akademije znanosti in umetnosti. Посетен на 6 април 2016.